Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 12.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Зоя Тренева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 298
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано е по искова молба,
депозирана от М.К.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Д.З.,***,
партер, против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи,
със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано
от Главния директор.
В исковата молба
се твърди, че ищецът бил служител
на Главна дирекция „Гранична полиция“ при РДГП - Кюстендил, като заемал "Младши инспектор“ на ГКПП,
ГПУ – Гюешево. Горното
обуславяло и местната подсъдност на сезирания съд.
За
периодите: за календарната 2017 г. ( периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г.), за календарната 2018 г. (периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.) и за
календарната 2019 г. (периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.), ищецът изпълнявал служебните си задължения
на 12 - часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време вкл. за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. през нощта. Отработените от него
часове нощен труд се отчитали по протоколи като била налице разлика в часовете
между преизчисления с коефициент 1.143 и
отчетения по протоколи нощен труд, която разлика не била отчетена и не били
заплатени от работодателя допълнителните часове като нощен труд.
Ищецът, като служител на МВР, имал правото на основно и допълнителни
възнаграждения, вкл. такова за извънреден труд на осн. чл. 179, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно действащата уредба, работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период с възможно полагане на труд и през нощта
като работните часове не следвало да превишават средно 8 за всеки 24-часов
период. Алинея 5, т. 2 предвиждала, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсирала с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на 3-месечен период,
който се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
/арг. от ал. 6 на чл. 187 ЗМВР/.
В
действащите за процесните периоди подзаконови нормативни актове и по конкретно Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016
г./ и Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ липсвала изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не
било равнозначно на законово въведена забрана за това, доколкото служителите на
МВР биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни
служители досежно заплащането на допълнителните възнаграждения. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по-специално,
предвиденото в чл. 9, ал.2 от същата.
Ищецът, на база дадена в КТ дефиниция на
понятието „нощен труд“ , определя горния коефициент на 1.143. Същият твърди, че
не му бил заплатен положеният за процесните периоди извънреден труд.
Поради изпадането си в забава, ответникът
дължал и мораторна лихва върху всяка една главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД
считано от завеждане на исковата молба в съда /09.02.2020 г./.
Претендираното за заплащане допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен, бил както следва:
За календарната 2017 г., за периода
01.01.2017г. – 31.03.2017 г. ищецът бил положил 21 нощни смени като претендирал 24 часа положен, но неизплатен извънреден
труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като му се дължала сума
в размер на 144,00 лева, като
сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2017 г. Считано от 01.05.2017
г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала
мораторна лихва до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 40,60 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.04.2017 - 30.06.2017 г. - ищецът бил положил 21 нощни смени като претендирал 24 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 144,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2017
г. Считано от 01.08.2017 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
36,92 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.07.2017 - 30.09.2017 г. - ищецът бил положил 18 нощни смени като претендирал 21 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 126,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2017 г. Считано от 01.11.2017 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
29,10 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.10.2017 - 31.12.2017 г. - ищецът бил положил 21 нощни смени като претендирал 24 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 144,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2018 г. Считано от 01.02.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
29,56 лева.
Така, за календарната 2017 г. /периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 558 лв. за 93 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 81 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2017 г. до 09.02.2020 г. възлизала на 136,18 лв.
Неизплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен за календарната 2018 г. при сумарно тримесечно отчитане бил както
следва:
За календарната 2018 г., за периода 01.01.2018 - 31.03.2018 г. - ищецът бил положил 21 нощни смени като претендирал 24 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 168,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2018
г. Считано от 01.05.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
30,34 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.04.2018 - 30.06.2018 г. - ищецът бил положил 17 нощни смени като претендирал 20 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 140,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2018
г. Считано от 01.08.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
21,70 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.07.2018 - 30.09.2018 г. - ищецът бил положил 17 нощни смени като претендирал 20 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 140,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2018 г. Считано от 01.11.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
18,12 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.10.2018 - 31.12.2018 г. - ищецът бил положил 19 нощни смени като претендирал 21 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 147,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2019 г. Считано от 01.02.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
15,27 лева.
Така, за календарната 2018 г. /периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 595 лв. за 85 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 74 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2018 г. до 09.02.2020 г. възлизала на 85,43 лв.
Неизплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен за календарната 2019 г. при сумарно тримесечно отчитане на работното
време бил както следва:
За календарната 2019 г., за периода 01.01.2019 - 31.03.2019 г. - ищецът бил положил 21 нощни смени като претендирал 24 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 192,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2019
г. Считано от 01.05.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
15,20 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.04.2019 - 30.06.2019 г. - ищецът бил положил 17 нощни смени като претендирал 20 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 160,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2019
г. Считано от 01.08.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
8,58 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.07.2019 - 30.09.2019 г. - ищецът бил положил 17 нощни смени като претендирал 20 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 160,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2019 г. Считано от 01.11.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
4,49 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.10.2019 - 31.12.2019 г. - ищецът бил положил 22 нощни смени като претендирал 25 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 200,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2020 г. Считано от 01.02.2020 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
0,50 лева.
Така, за календарната 2019 г. /периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 712 лв. за 89 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 77 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2019 г. до 09.02.2020 г. възлизала на 28,77 лв.
Ето
защо се поддържа искане, след допуснато изменение на исковата
претенция в съдебно заседание на 20.04.2022
г., ДА БЪДЕ
ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на М.К.К., ЕГН:**********, адрес *** сумите,
както следва:
-
Допълнително трудово възнаграждение за календарната 2017 г. в общ размер на 571,47 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода от 01.05.2017 год. до
09.02.2020 год., общо в размер на 137,89 лв.;
-
Допълнително трудово възнаграждение за календарната 2018 г. в общ размер на 685,44 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода от
01.05.2018 год. до 09.02.2020 год., общо в размер на 97,29 лв.;
-
Допълнително трудово възнаграждение за календарната 2019 г. в общ размер на 745,38 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода от 01.05.2019
год. до 09.02.2020 год., чийто размер възлиза общо на 29,78 лв.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото си на отговор.
Оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Оспорва претендирания в молбата процесен период, тъй като на осн. чл.
358, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 111 ЗЗД, като погасени по давност, били вземанията
за периода 01.01.2017 г. до 10.02.2017 г., поради което претенцията за този
период била неоснователна.
Не спори по това, че ищецът бил назначен на сочената
по-горе длъжност, но работното време на ищеца било организирано на сменен режим
на работа, поради което претенцията за заплащане на положен труд по време на
дежурства била несъстоятелна, тъй като дежурството било специфична организация
на работата при подневно отчитане на работното време.
Относими към
нощния труд на държавните служители в МВР били чл.
187, ал. 1, във вр. с ал. З и в чл. 179 ЗМВР, както
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Посочените разпоредби изчерпателно уреждали правната регламентация на
нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което не
отговаряло на истината твърдението на ищеца за празнота на нормативната уредба
и необходимост от субсидиарното приложение на НСОРЗ.
Съдебната
практика също, в множество свои решения обосновавала мотиви за неприложимост на
гражданското законодателство и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР.
Неоснователно
било искането на ищеца, претендираното
възнаграждение да му бъде заплатено като извънреден труд, доколкото ЗМВР правел
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Извънредният труд се полагал
извън установеното за служителя работно време, а нощният – в рамките на
установеното работно време, поради което последният не се явявал извънреден
труд. В този смисъл не следвало преобразуваните нощни часове в дневни
безусловно да се възприемат като извънреден труд. Дали е налице извънреден труд
можело да се установи едва когато се сравни установената продължителност на
работното време на ищеца с действително отработените от него часове през съответния
отчетен период, сумирани с часовете получени след преобразуване на отработените
нощни часове. Така, ако нормата за периода била по-голяма от сбора на
отработените и преобразуваните нощни часове, не бил налице извънреден труд, тъй
като преобразуваните часове допълвали неизпълнената норма и не се дължало
допълнително възнаграждение. А ако сборът на отработените и преобразувани нощни
часове бил по-голям от нормата на ищеца, то извънреден труд бил налице и се
дължало допълнително възнаграждение, което било равно на броя часове,
надвишаващи нормата за периода.
В конкретния
случай, през отделни отчетни периоди ищецът бил отработил по-малко часове от
тримесечната си норма, а именно:
-
от 01.10.2019 до 31.12.2019 г.,
видно от протокол рег № 4485р-80/03.01.2020 г. било, че ищецът отработил 496
часа вместо тримесечната му норма от 504 часа. Разликата от 8 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявали извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /17 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд
Отделно от горното ответникът твърди, че
акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД била неоснователна, доколкото
работодателят не бил получавал покана за заплащане на сумите, произтичащи от
служебното правоотношение.
Предвид изложеното се претендира
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована.
Претендират се и сторените в
производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, респ. оспорва от ответната
страна.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността "Младши инспектор“ на ГКПП – Гюешево, Гранично полицейско управление
- Гюешево.
Безспорно е също, че за
исковите периоди ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на 24-часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното
време.
От приложения протокол за отчитане на
отработеното време се установяват общо отработените часове по график в периода
01.10.2019г. – 31.12.2019г, нормата за периода, както и часовете за
компенсиране с възнаграждение, като последните са формирани като разлика между
отработеното време и дължимото такова по установените норми.
Приобщени са и платежни бележки за месечните възнаграждения
на ищеца от м. януари 2017 г. до м. декември 2019 г.
По делото е прието заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимите и неизплатена суми са в
размер на исковите такива.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се анализират подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
С доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК,
сезираният съд е приел, че исковата претенция е с правно основание чл.
178, ал.1, т.3, във вр. с чл. 179 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД
По главната претенция с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР:
С уредбата в чл. 187, ал.
1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) законодателят е приел,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е
изменена (ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.) като са добавени две
нови изречения, според които нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага
между 22,00 и 6, 00 ч.
В същото време нормата на чл. 187, ал.
3 от ЗМВР (в действащата до 09.07.2020 г. редакция) предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три
месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните
две изречения.
С измененията в ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г.) е
въведена нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Новата алинея е
приложима за част от процесния период, а именно – за част от месец юли 2020 г.
В ал. 10
(предишна ал. 9) на чл. 187 от ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По делегация на посочените разпоредба, относими
към процесния период, са издадени:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г.
действаща до 10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи;
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за
краткост Наредба 2).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредбата,
респективно на чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
Междувременно, по повод отправено преюдициално
запитване е постановено Решение на
СЕС от 24.02.2022 г по дело С-262/20, в което е прието, че чл. 8
и чл. 12, б.
"а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.
В случая, както вече бе посочено, в българското
законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, но
положеният такъв следва да бъде компенсиран.
В тази насока са и мотивите на Решението на СЕС
(т. 76 и т. 77 от същото), според които след като нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква, т. е. съотношението между дневен и
нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на
полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ.
Същевременно е неясно защо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1, 143 отпада в Наредбата и в Наредба 2, а
считано от 10.07.2020 г. такова преизчисляване отново е въведено в ЗМВР.
Ето защо следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо за определен период липсва механизъм за
преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските
служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.
И тъй като за периода 01.09.2017 г. –
09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост
Наредба 3), за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите
нощен труд, подчертана и в Директива
2003/88.
Според чл. 8 от Наредба 3 (преди изменението
ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. В чл. 9, ал. 2
от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е
в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден
труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането
на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за
тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл. 9, ал. 2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент напр. от Решение № 540 от 7.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
коефициентът е приложим.
При тези правни съображения и с оглед приетото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че
разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 267 часа за периода м. .01.2017 г. – м. 12.2019 г.,
който е на стойност от 2002,29 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен така,
както е предявен след изменението.
По акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава:
Основателността
на главните претенции обуславя основателност и акцесорните такива, доколкото не
се твърди, че исковите суми са заплатени и понастоящем, макар и да са били
изискуеми. При липсата на други данни по делото следва да се приеме, че
изискуемостта е настъпила на първо число на месеца, следващ месеца, през който се дължи
плащането. Заради това главните
суми се дължат ведно с лихвата за забава в размер на общ 264,96 лв., респ. и в тази част претенцията е основателна в
претендираните размери след изменението.
Досежно защитното възражение, че правото на иск е погасено по давност:
В разпоредбата на чл. 111, б.
„в” от ГПК е предвидено, че периодичните плащания се погасяват с давност от три
години. Съгласно чл. 111, б. „а” ЗЗД, вземанията за
възнаграждения за труд, в т.ч. и такива за положен нощен и извънреден труд, се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Различен давностен срок не е
предвиден по ЗМВР, нито пък в Закон за държавния служител (ЗДС). Съгласно чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия
случай съгласно ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени
се изчислява сумирано на тримесечен период, като е предвиден и ред за
компенсиране на изработеното в повече съответно с допълнителен отпуск и
допълнително възнаграждение, също на базата на изработеното в повече за
съответния отчетен период от три месеца. Следователно допълнителните
възнаграждения за извънреден труд, респ. при приравняването на положения нощен,
стават дължими след изтичането на тримесечния период за изчисляването им, респ.,
считано от месеца, следващ изтичането на тримесечието. Или правото на иск не е
погасено по давност, доколкото исковите периоди обхващат вземания, изискуеми
след м. 03.2017 г., а исковата молба е депозирана на 10.02.2020 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има
ищецът, които се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер за защита в една инстанция по
оценяем иск (какъвто е предявеният), при интерес от 1 000 до 5000 лева е 300
лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В случая, изчислен по посочения ред,
минималният размер е 388,71 лева. Това налага да бъда разгледано поддържаното
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изискването на
разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложимо, т.к. не се касае за възнаграждения при
искове в защита на различни интереси - в случая интересът е един, тъй като
претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се основават
изцяло на идентични факти, като иска за лихви е поставен в зависимост от иска
за дължимост на главницата, предвид акцесорния му характер – така и Определение
№ 366/18.07.2016 г. по гр. д. № 2443/2016 г., Определение № 95/03.04.2017 г. по
ч. гр. д. № 868/2017 г., Определение №
292/13.06.2017 Г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС. Произнасяйки
се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК обаче, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и
фактическа сложност на производството по делото. И
т.к. по делото е била подготвен искова молба след обемни изчисления, проведени
са две съдебни заседания, събирани са доказателства, проведена е експертиза,
макар и претенцията по същество не се отличава със завишена такава, хонорарът
на процесуалния представител на ищеца не се приема от съда за прекомерен.
Досежно искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при частичното прекратяване на
производството поради заявен отказ и оттегляне за част от сумите и допуснатото
изменение на исковете в т.см.:
Съгласно чл.81 от ГПК
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, а съгласно ал. 4 - и при прекратяване на делото.
Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК е резултат
на пълен или частичен (в резултат на изменение чрез намаление на размера) отказ
или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на
предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на
което той не е дал повод - аргумент от чл.78 ал.2 ГПК.
В настоящия случай
обаче извършеното по реда на чл. 214 от ГПК изменение на претенцията е
единствено в хипотезата на увеличаване на исковете, поради което и прекратяване
на производството в която и да е негова част не е било извършвано.
В този смисъл разноски
на ответната страна не се следват.
Съгласно ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК на ВКС държавните
служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от заплащане на
държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение,
поради което и при образуване на делото такава не е събрана, предвид изхода му
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Кюстендил държавна
върху уважената част от исковите претенции в размер на 300 лева (изчислен по
правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК за всяка от исковите претенции (доколкото са
заявени с отделна цена и различни периоди), в размер съгласно чл. 1 от ТДССГПК).
В
тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно
сумата от 180,00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., ЕГН:**********, адрес ***, следните суми:
-
сумата
от 571,47 лв. (петстотин седемдесет и един лева и четиридесет и
седем стотинки), дължима за
неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд по време на дежурства за календарната 2017 г. /за периода 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020
г. до окончателното изплащане;
-
137,89
лв. (сто тридесет и седем лева и
осемдесет и девет стотинки) на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава
общо за периода от 01.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба в
съда – 09.02.2020 г.;
-
685,44 лв. (шестстотин осемдесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки), дължима за
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по
време на дежурства за календарната 2018 г. /за периода 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020
г. до окончателното изплащане;
-
97,29
лв. (деветдесет и седем лева и двадесет и
девет стотинки) на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава в общ
размер на общо за периода от 01.05.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба в съда – 09.02.2020 г.;
-
745,38 лв. (седемстотин четиридесет
и пет лева и тридесет и осем стотинки), дължима за неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд по време на дежурства за календарната
2019 г. /за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл./, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020
г. до окончателното изплащане;
-
29,78
лв. (двадесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки) на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава в общ размер
на общо за периода от 01.05.2019 г. до датата
на завеждане на исковата молба в съда – 09.02.2020.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., ЕГН:**********,
адрес *** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева нула стотинки), представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция”
при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд-Кюстендил сумата от 300,00
лв. (триста лева нула стотинки), представляващи държавна такса върху уважения
размер на исковете, както и 180,00
лв. (сто и осемдесет лева нула стотинки) заплатено от
Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Кюстендил:______________