РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Смолян, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100654 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на «* * *» ЕАД гр.* против * *, в
която се твърди от ищеца, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на * * * ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://*. По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на потребление на ответника, находящ се гр. Смолян, м.“*“ бл. 4, ет.4, ап.128,
индивидуализиращ се с ИТН: *. За ответника * * е открит клиентски номер *. Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. на * * * ЕАД . В изпълнение на задълженията си
по общите условия * * * ЕАД е доставило на обекта на ответника за периода от 16.02.2021 г.
до 15.03.2021 г. електроенергия на обща стойност 404.60 лв., която до този момент не е
заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия
ответникът дължи законна лихва в общ размер от 76.25 лв. за периода от 06.04.2021 г. до
07.02.2023 г.
На 08.02.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
1
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Смолян за вземанията си към ответника , по което е
образувано ЧГД № *г. и е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и подава настоящата искова молба в срока
по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 404,60 лв.-главница,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 16.02.2021 г. до 15.03.2021 г., 76, 25 лв.- представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 06.04.2021 г.
до 07.02.2023 г, ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 08.02.22г., до
окончателното изплащане на задължението., за които суми по ч.гр.д.№*г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за
разноските в заповедното и в настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез особения
представител адв.*, с който оспорва исковете. Твърди, че от представената от ищеца фактура
по никакъв начин не се доказва и установява реално доставената и правилно отчетена ел.
енергия. Представената фактура е частен свидетелстващ документ обективиращ изгодни за
ищеца доказателства, поради и което няма материална доказателствена сила. По общо
правило от документ с материална доказателствена сила може да се приеме, че всички
посочени в документа факти са се осъществили от външна страна, както ги е посочил
издателят. В този смисъл материалната доказателствена сила на документа е свързана със
съдържанието и се изразява в значението, което документираното изявление има за онова,
което е обект на доказване. Следователно с материална доказателствена сила се ползва
документ, който има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се
отнася удостоверителното изявление. От една страна това са само свидетелстващите
документи - тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти. От друга
страна законът в чл. 179 ГПК предоставя МДС единствено на официалните свидетелстващи
документи. Според разпоредбата съдът е длъжен да приеме за доказани тези изявления или
действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален
документ. Следователно частните свидетелстващи документи по общо правило не се ползват
с материална доказателствена сила.Доколкото представените по настоящото дело частни
свидетелстващи документи не обективират неизгодни за издателя си факти следва да се
приеме еднозначно, че същите не притежават обвързваща съда материална доказателствена
сила.
Прави и възражение относно знанието и съгласието на ответника да ползва
съответната услуга от ищцовото дружество. В представените доказателства от ищцовото
дружество никъде няма положен подпис на ответника удостоверяващ неговото съгласие или
несъгласие с договора или за това желаел ли е да полза и ползвал ли е съответното
електроснабдяване от съответния доставчик. Отделно от горното, нестава ясно дали
2
киловатите са реални и правилно отчетени. Няма доказателства дали ответника е посещавал
имота си, живял ли е изобщо там, ползвал ли е ел. енергия и съответно ако е ползвал
отговаря ли на реално отчетеното от ищецовото дружество. Ищецът не е представил и
доказателства за точните количества потребена електрическа енергия и същата отчетена ли е
с годно средство за измерване по смисъла на Закона за енергетиката. Не е ясно кое е СТИ в
недвижимия имот и дали е от одобрен тип, както и дали е минало предвидената
задължителна периодична техническа проверка. Представена е единствено фактура, която не
се ползва с материална доказателствена сила и отразява само изгодни за издателя
обстоятелства.
Освен това счита, че са налице неравноправни клаузи, които нарушават
изискванията за добросъвестност и по този начин водят до неравноправие и неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора. Самия договор е сключен с общи условия,
които няма как да се договорят индивидуално и ответника не би могъл да влияе върху тях и
съдържанието му. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност,
ответника има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП. Разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „ неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО и Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от Директивата -
неравноправните клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според
Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително
и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание и
особено в случаите на договор при общи условия, както и при предварително изготвен
типов договор. Директивните неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Договорът с общи условия е бланков и на потребителя не е
осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия
по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на някоя от
клаузите. На следващо място прави впечатление, че в представената по делото фактура е
посочено едно еик(булстат)/егн на ответника, а в исковата молба е посочено съвсем
различно еик(булстат)/егн, поради което не може да се приеме за безспорно, че същата е
3
издадена именно на лицето, посочено като длъжник в заповедното производство и ответник
по настоящото дело.
Според ответника от представените доказателства от ищцовото дружество не може
да се приеме че, между страните е възникнало облигационно правоотношение за процесния
период от време, както и ответникът ползвал ли е предоставената услуга и реално
предоставена ли е му е такава услуга, дали същата е била вярно отчетена от измервателните
средства на доставчика на услугата и дали е правилно тарифирана, а оттук- и дали е
коректно фактурирана
В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска в
писмено становище чрез процесуалният си представител юриск.С..
Ответникът р.пр. не се явява. Вместо него искът се оспорва от назначеният му
особен представител адв. *.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д.№*г.,образувано по подадено заявление от «* * *»АД гр.*, Смолянският
районен съд е издал Заповед №91/13.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът * * да заплати на кредитора «* * *»АД гр.*
сумите 404,60лв.-главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена
за периода 16.02.2021г. до 15.03.2021г. по партидата на длъжника, отнасяща се до обект на
потребление :гр.Смолян, м.*, бл.4, ет.4, ап.128, ИТН: *, сумата 76,25лв.-обезщетение за
забава върху главницата периода от 06.04.2021г. до 07.02.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда-08.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 25,00лв.
заплатена ДТ и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника * * чрез залепване на уведомление,
поради което с Разпореждане №999/26.05.2023г. съдът е указал на заявителя «* * *» АД гр.*
, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 08.06.2023г. и на 07.07.2023г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
По делото е представена Фактура №*, издадена на 23.03.2021г. за обект на
потребление ИТН: * за доставена електрическа енергия за периода 16.02.2021г.-15.03.2021г.
на стойност 404,60 лв. с ДДС.
От назначената по делото СИЕ , която не е оспорена от страните и съдът я приема
като обективно и компетентно изготвена се установява, че „* * *” ЕАД има одобрен
сметкоплан в съответствие с изискванията на Закона на енергетиката, Закона за
4
счетоводството и счетоводната политика. Всички вземания за електрическа енергия се
осчетоводяват по счетоводните сметки * Клиенти, като съответно се отчита приход по
операцията и ДДС. Дт * - Клиенти Кт * – Приходи от продажби Кт 4532 – Разчет ДДС върху
продажбите. Процесната фактура е осчетоводена, като е отчетен приход и дължим ДДС през
месеца, през който е издадена.
На * *, к.к. *, с клиентски номер * е открита за обект на потребление с номер на
измервателната точка (ИТН) *, находящ се в к. к. *, вилно селище *, ап. 128. Издадена е
фактура за доставена електроенергия за периода от 16.02.2021 г. до 15.03.2021 г. №
*/23.03.2021 г. на обща стойност 404.60 лева, със срок за плашане 05.04.2021 г.
Фактурираните кВтч ел.енергия в процесната фактура № */23.03.2021 са изчислени,
съгласно утвърдените от КЕВР цени за съответния период. Съгласно представената от „* *
*“ ЕАД информация, по процесната фактура няма извършени плащания. Размерът на
претендираното обезщетение за забава, изчислено от деня на забавата 06.04.2021 г. до
07.02.2023 г., както е претендирано по исковата молба, е 76.25 лева.
По делото е назначена и изслушана и СТЕ, вещото лице по която дава
заключение, че на база проверка в електронните регистри на ищеца (клинетски център
Смолян) на снетите данни от дистанционното отчитане на електромер №*********, с място
на потребление : к. к. * - 4870, вилно селище "*", апартамент №128, измервателна точка
(ИТН) №*, с потребител * *, за периода 16.02.2021г..-15.03.2021г. са предоставени мрежови
услуги и е доставена ел. енергия до процесния обект, както следва: - дн*а тарифа 1* kWh -
нощна тарифа 592 kWh или общо доставена електрическа енергия до обекта 2003 kWh .
Прегледана е приложената фактура по делото за процесния период. Данните съвпадат. През
процесния период, електромера на процесния обект е отчитан дистанционно чрез въведената
специално за тази цел система за автоматично дистанционно отчитане на консумираната
електрическа енергия от потребителите чрез комуникационен модул на база безжична С8М
връзка.
От извършената проверка в електронната система на ищеца, обработваща и
съхраняваща подадената информация от електромерите на потребителите, се констатира, че
за процесния период количествата на консумираната ел. енергия за обекта са както следва : -
отчетен период 16.02.2021 Г.-15.03.2021 г. - дн*а тарифа 1* kWh с показания ново: 8150,
старо:6739 и нощна тарифа 592 kWh с показания ново: 3610, старо: 3018. Отчетените
количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива видно от издадената и приложена
фактура по делото.
Електромерите монтирани на процесиите обекти са преминали всички изискуеми
проверки по Закона за измерванията. Това е удостоверено с поставения знак на самите
електромери за одобрен тип, както и пломба за последваща проверка (констатирано при
проверката на място). Електромерите съответстват на техническите и метрологични
изисквания и са технически изправни и годни за ползване.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
5
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от
ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
Ищецът основава исковата си претенция към ответника с твърдението, че по силата
на чл.7.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „* *
ЕАД“ , одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на потребление на ответника, за който е открит клиентски номер **********, а от своя
страна ответникът, съгласно чл.11 т.1 от Общите условия се е задължила да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването на електрическа енергия в сроковете и
начините, определени в същите.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието „битов
клиент“. Според посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието „клиент на
ел. енергия“ е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „* * *” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се
разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
“* * Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Под „ползвател“ следва да се разбира лице, в
чиято полза е учредено вещно право на ползване върху електроснабдения имот. Потребител,
по смисъла на общите условия, може да бъде и наемател на имот, за който се предоставя
електроенергия.
Облигационното правоотношение между страните е породено от договор при общи
условия, за който е характерно, че договорът се счита сключен от момента, когато
направеното предложение от едната страна се приеме от другата т.е. налице е подадено
заявление-декларация по чл.13 ал.2 от ОУ Само тогава ОУ стават договорни условия за
конкретен потребител. Ето защо, с подаването на заявление за откриване на партида от
собственика, респ. ползвателя на вещното право по чл.13 ал.2 от ОУ, а ако се касае за
наемател- при условията на чл.13 ал.4 т.4 от ОУ следва да се счита, че последният е сключил
6
договор с електроснабдителното дружество. От този момент възникват и договорните
отношения между ищеца-като снабдител и ответника- като потребител на ел. енергия.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е титуляр на
партида - клиентски номер *. Такъв клиентски номер не би могъл да бъде открит на негово
име, без преди това да е подал заявление-декларация за снабдяване с електрическа енергия
на конкретния обект на потребление с ИТН * с адрес гр.Смолян, м.*, бл.4, ет.4, ап.128.
Видно е от представената справка от СВ-Смолян, че ответникът е собственик на този имот.
Ето защо съдът приема, че между страните е налице възникнало облигационно
правоотношение. Ответникът не противопоставя възражение, че договорът между страните е
прекратен преди процесния период. Клиентският номер, открит на името на ответникът не е
закрит, нито пък е променен неговият титуляр.
От заключението на вещото лице безспорно се установи, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си, съгласно чл.7 т.1 от общите условия, като през процесния
период -16.02.2021-102-221г. е снабдявало с електрическа енергия обекта на потребление с
ИТН *, който е към открития на името на ответника клиентски номер. За ответникът,
съгласно Общите условия е възникнало задължението да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването на обектите на потребление с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и 2.
Съгласно чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми,
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От заключението на вещото лице се установи, че количествата електроенергия,
чието заплащане претендира ищеца са реално доставени в обекта на потребление на
ответника и отчетни с годно средство за търговско измерване, съобразно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и че доставените
количества електроенергия съвпадат с тези, за които ищецът е издал процесните фактури.
Липсват доказателства ответникът да е погасил задълженията си към ищеца за процесния
период в размер на 404,60 лв. в посочения в съответната фактура срок, поради което и
дължи обезщетение за забава върху дължимата сума в размер на законната лихва от деня на
забавата, която за периода 06.04.2021г. до 07.02.2023г. е в размер на 76,25 лв., съгласно
неоспореното заключение на вещото лице, в какъвто размер е и исковата претенция.
Следва да се посочи, че е без значение дали ответникът е бил фактическия
потребител на електроенергията през процесния период. След като в случай на отсъствие за
определен период от време не е поискал прекъсване на електрозахранването, съобразно
чл.33 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, ответникът е
длъжен да заплати стойността на консумираната електрическа енергия, независимо от това
кой е обитавал обекта на потребление.
Предвид изложеното предявеният установителен иск е изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
Ще следва с оглед изхода на делото , на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
7
настоящото дело в общ размер на размер на 985,00 лв., от които: 75,00лв. за ДТ, 360,00 лв.
за вещи лица, 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400,00лв. възнаграждение за
назначения му особен представител., както и разноските в заповедното производство в общ
размер на 75,00 лв., от които 25,00лв. за ДТ и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на * *, код по БУЛСТАТ: *, с адрес
гр.Смолян, м.“*“, бл.4, ет.4 ап.128, че същият дължи на «* * *» ЕАД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр.*, ул.»*» №37 сумата от 404,60 лв., представляваща стойността на
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 16.02.2021г. -
15.03.2021 г., сумата от 76,25 лв., представляваща законната лихва за забава за периода
06.04.2021 г. - 07.02.2023г., ведно законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 08.02.2023г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. №*/2023г. на СмРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА * *, код по БУЛСТАТ: *, с адрес гр.*, м.“*“, бл.4, ет.4 ап.128 да заплати
на «* * *» ЕАД с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.»*» №37 разноски по
водене на делото в размер на 985,00 лв., както и разноски в заповедното производство в
размер на 75,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8