О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
28.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 28 октомври…..………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година..………….…..……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като
разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 591 по
описа за 2019г…………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба на Р.Р.И., като майка
и законен представител на малолетния Илиян Василев Д. за
присъждане на първоначален размер на издръжка и се развива по реда на чл.310 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.143,
ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника живели
на съпружески начала до 10.10.2017 г. и от съвместното им съжителство имат дете
– Илиян, родено на *** г. Твърди че от раздялата им детето живее при нея и тя
полага основни грижи за неговата издръжка и възпитание. Твърди още, че от две
години е безработна, има още едно дете,
което е на 4 месеца, а ответникът
намира сезонна работа в Англия, от която реализира добри доходи Моли съда, да постанови решение, с което осъди
ответника да й заплаща в качеството и на майка и законен представител на
малолетното дете Илиян месечна издръжка в размер на 250.00 лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01.08.2019 г., като
претендира и направените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът В.И.Д. оспорва предявения иск.
Твърди, че ищцата е трудоспособна и може да извършва трудова дейност; че
предоставя финансови средства във връзка с отглеждането на детето, поради което
искането се явява неоснователно, а в условията на евентуалност да бъде
присъдена издръжка в минимален размер. Прави възражение за местна подсъдност.
Съдът
намира за допустими претендираните от ищцата
права. Налице е редовна активна и пасивна легитимация, правен интерес от
предявените искове. Правата по последните не са преклудирани.
При
реализиране на правата си в производството страните следва да имат предвид
следното: Задължението на родителите за предоставяне на издръжка на децата е
едно от основните им задължения. Непълнолетните деца са първи по ред от кръга
лица, на които задълженото лице следва да осигури издръжка. Целта на
производството е да бъде установено правото на издръжка на ищеца и задължението
на ответника да я предоставя. Искът е осъдителен и с него се защитава правото
на ненавършилите пълнолетие да получават месечна издръжка от своя родител, ако
последният не дава такава или ако предоставяната не е достатъчна да задоволява
неговите потребности. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК минималният
размер на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца
е равна на 1/4 от размера на МРЗ и се дължи независимо от обстоятелството дали
родителят е работоспособен и може да се издържа от имуществото си. Размерът й
във всеки конкретен случай се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи (чл.142, ал.1 от СК). Искането за
издръжка се претендира за бъдеще време, но може да се претендира и за минал период
(съгласно чл.149 от СК до една година назад преди датата на предявяване на
иска). Доказателствената тежест
по предявения иск е на ищеца. В производството следва да бъде
установено, че ищеца е правоимащо лице по смисъла на чл.141 от СК, респ. че ответникът
е задължено за издръжка лице; размера на нуждите; възможностите на ответника да
предоставя издръжка в претендирания размер. Последният следва да докаже фактите
и обстоятелствата, от които желае да се ползва, в т.ч. и наличието на
задължение за заплащане на издръжка на други лица от същия ред.
В
настоящия случай не се нуждаят от доказване, респ. представени са доказателства
за правото на ищеца да търси издръжка
именно от ответника.
Страните,
съгласно разпоредбата на чл.312, ал.2 от ГПК имат възможност в едноседмичен
срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат необходимите процесуални действия за събиране на
указаните относими доказателства. Ако не се възползват от дадената им
възможност, то последиците, съгласно чл.313 от ГПК се свързват с преклудиране
на възможността да сторят това на по – късен етап, освен ако не докажат, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Във въззивното
производство страните няма да могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
да представят доказателства, които са могли да посочат и да представят пред
настоящата инстанция (чл.266 от ГПК). Представените писмени доказателства от
двете страни, съдът е приел като необходими, домустими и относими към спорното
право.
Страните
не са направили доказателствени искания, свързани с внасяне на разноски за
събиране на доказателства, поради което и съдът не следва да определя срок и
размер на разноски.
Разноските
в производството и държавните такси се присъждат в тежест на ответника съобразно уважената част на иска.
Ищецът е освободен от такси и разноски по производството. Същият дължи
разноски, направени от ответната страна в случай на неуспешно провеждане на
производството. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските, най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. (чл.80 от ГПК).
Съдът приканва страните към спогодба. Този начин на
доброволно уреждане на спора има предимство, тъй като ще освободи страните от
част от държавните такси и от разноските в производството, както и ще
способства за запазване на етиката в
отношенията помежду им. Касае се до иск за издръжката на малолетните деца на страните. На първо място интересите на последните изискват страните да уредят по най – благоприятния за
тях начин тези отношения, а на следващо място
нуждите на последните
следва да бъдат задоволени в максимална степен с оглед здравословното и
правилно отглеждане и подходящо възпитание.
Ищцата не посочва доказателства във връзка с
твърдението си, че отглежда още едно дете. Ответникът сочи, че представя
доказателства, но напрактика такива липсват приложени към отговора.
Неоснователно е възражението му за липса на местна
подсъдност. Последната се определя по общото правило – постоянен адрес на
ответника. За определени хипотези законодателят е предвидил и изключения. По
отношение на иска за заплащане на издръжка е предвидено такова, но в полза на
ищеца, който може да избере къде да предяви иска си (арг.чл.112 ГПК). В случая
ответникът твърди, че ищцата е с постоянен адрес ***, но не въвежда възражение
за собствения си адрес.
Водим от гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА представените с исковата молба: удостоверение
за раждане, удостоверение от БТ
Берковица.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в полза
на двете страни.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание с призоваване
на страните за 19.11.2019 година от 13.30 часа.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиациа или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните
възможността в едноседмичен срок да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
УКАЗВА на страните, че
неизпълнението на дадените от съда указания има за последица преклудиране на
възможността да сторят това на по – късен етап, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ УВЕДОМИ Отдел “Закрила на детето” – Берковица.
На страните да се връчи препис от настоящото определение с
доклада по делото, а на ищцата и копие от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :