РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Перник , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗО
ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: К. В. И. с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 894 от 10.07.2020г., постановено по
гр. дело № 1782 / 2020г. по описа на РС – Перник.
Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, с което са
отхвърлени, като неоснователни предявените от него срещу ответното дружество искове
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № ***;
да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***“; както и
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в
размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - ***2020 г.;
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и
1
необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата отмяна,
като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на
жалбоподателя -ищец за незаконно и бъде отменено изцяло извършеното със Заповед №***,
на Управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното й
изплащане
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на
съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените
правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на
материалния закон.
В случая съдът неправил бил приел, че работодателя Б. И. разполагал с
работодателска власт.
Бизнес плана /2017-2021/ не бил изрично приет с надлежно подписан протокол от
новия управител, т.е. следва да се тълкува, като отсъствие на бизнес план на новия
управител.
Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на чл.328. ал. 2 КТ не
била налице бизнес задача и бизнес програма, и прекратяването на трудовото
правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата им
сочела на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата
визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.
Първоинстанционният съд при постановяване на решението си, не бил взет предвид,
че представеният от ответника договор от *** е срочен - до провеждане на конкурс за
длъжността, т.е. към момента на прекратяване на правоотношението бил временно
изпълняваш длъжността. Предвид това същия не разполагал с правомощията да сформира
екип, тъй като договорът му бил временен и под условие, поради което до настъпване на
същото, той щял да се прекрати и на практика няма да работи със "сформираният" от него
екип.
Неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на св.П., т.к. той ясно
и категорично отговорил на въпросите, че след датата па назначаване на новият управител,
ищцата престанала да присъства на седмични оперативки, т.е. престанала да изпълнява
длъжността по представената от ответника и приета по делото длъжностна характеристика.
Също неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на другият
свидетел, който през цялото време лъжел и това се било разбрало от всички присъстващи.
Тъй като въобще не присъствала при връчването на заповедта, а била извикана след нея, за
да разпише протокола като свидетел на връчване... дори не помнела кой в този момент е бил
в стаята...
Длъжността не била ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, нито
била част от изборни органи, а била типична експертна длъжност /длъжностно лице но
смисъла па § 1, т. 5 от ДР на КТ/, но не и на член на ръководството.
В отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество счита постановеното
решение за валидно, допустимо и правилно, съответстващо на приложимия материален и
процесуален закон и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Изложени са
подробно съображения в подкрепа на твърдението, че лицето издало оспорената заведе е
притежавало работодателска власт; възражението че не бил налице бизнес план било
2
преклудирано, но и неоснователно; в самия договор за управление била налице бизнес–
задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябвало
да постигне, като възнаграждението му било обвързано с постигане на икономически
задачи; по делото бил представен договор за управление и контрол обсъден от
първоинстанционния съд; неоснователно било твърдението, че работодателя не разполагал с
правомощия да прекрати договора с работник, тъй като неговия договор за управление бил
временен и под условие с оглед разпоредбата на чл. 69 от КТ; по безспорен начин било
установено в първоинстанционното производство, че въззивника заемал ръководна
длъжност. Твърди, че работодателя бил спазил процедурата по прекратяване на трудовия
договор е упражнил потестативното право, което му е представено в разпоредбата на чл.328,
ал.2 от КТ и били налице всички изискуеми предпоставки за да е налице законосъобразното
уволнение на служител.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено
първоинстанционното решение по изложените в жалбата съображения.
Моли за присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
В указания от съда срок представя писмени бележки с подробно изложени
съображения по съществото на спора, като сочи – по делото безспорно се установило, че
Управителят на В и К гр.Перник - Б. И. не разполагал с работодателска власт към датата на
издаване на Заповед № ***, с основание- чл. 328, ал.2, във вр. с чл.326, ал.2 от Кодекса на
труда, с която е прекратено трудовото правоотношение на работника. От представения от
ответника в първоинстанционното производство договор за управление от ***, се
установило, че договора е срочен - до провеждане на конкурс за длъжността „***“, т.е. към
момента на прекратяване на правоотношението с доверителката ми, той е временно
изпълняващ длъжността. Това обстоятелство се подкрепило и от приетото по делото в
настоящето производство обявление на министерство на регионалното развитие / публично
достъпно/, от което била видна датата на обявяване на конкурс за длъжността „ ***“ на В и
К гр.Перник - ***, и датата на спечелилият длъжността „ ***“ на В и К гр.Перник - *** - Б.
И. Установено било, че към датата на уволнението не бил налице бизнес план, изрично
приет от новият управител, което било липса и на втората предпоставка обуславяща
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.2 от
КТ, т.к. когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
2 КТ не бил налице бизнес задача и бизнес програма, прекратяването на трудовото
правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата им
сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата
визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, при
подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба. На първо място сочи, че обстоятелството, че управителя бил
временно изпълняващ длъжността, не препятствало възможността му да извърши
процесното уволнение. Такава забрана не се съдържала нито в КТ нито в друг нормативен
акт. Между дружеството и управителя бил сключен договор за управление и контрол
съгласно който му били предоставени всички права, включително и да препрати процесния
договор. В настоящия случай волята на управителя на дружеството е била да му се
предоставят всички права и задължения, които има по КТ.
Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
С определение от 13.04.2021г. настоящия съдебен състав е констатирал, че отсъства
яснота, на конкретните параметри и съдържания на бизнес задачите, поради което е отменил
свое протоколно определение от 13.04.2021г., насрочил е делото за разглеждане в открито
съдебно заседание и е дал възможност за ангажиране на доказателства.
3
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си
представител не се явява и не изпраща процесуален представител, не изразява становище по
същество.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, при
подробно изложени съображения по съществото на спора в представени в срок писмени
бележки моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски с включване на внесен депозит за вещо
лице, представя списък по чл.80 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл.317 вр. с чл.273 и чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба депозирана
от К.В. И. - А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Варош“,
ул. „Средец“ 11, с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл.225 КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***, да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест
месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - ***, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното
й изплащане.
В подадената искова молба се оспорва законността на уволнението, тъй като:
1. Управителят на ответното дружество, като временно представляващ
дружеството, не разполагал с право по чл. 328, ал. 2 КТ;
2. Липсва валидно сключен договор за управление;
3. Ищцата не попада сред ръководните лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на
КТ;
4. не й било връчено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ,
5. не била спазена предварителната закрила при уволнение, от която се ползва
като майка на дете до 3 г. възраст по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ
и
6. мотивите в заповедта не отговарят на действителното положение.
С оглед изложеното ищцата моли за уважаване на предявените искове като бъде:
отменена Заповед за уволнение № *** и бъде признато уволнението извършено с нея
като неправилно и незаконосъобразно;
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност;
да бъде осъден ответника да заплати исковата сума от 5 580.00лв. представляваща
обезщетение с правно осн. чл. 225 от КТ за шест месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – ***.
4
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така предявените
искове, като приел, че трудовото правоотношение е прекратено от лице, разполагащо с
работодателска власт, тъй като от приложения по делото Договор за възлагане на
управление на търговско дружество с ограничена отговорност № ***, се установило, че на
Б. И. било възложено и същият бил приел да изпълнява срещу възнаграждение длъжността
управител в ответното дружество. Била спазарена формата на договора съгласно
разпоредбата на чл.141, ал. 7 от ТЗ и тъй като в закона не било въведени други изисквания
за валидността на договора за управление, поради което се явявал действителен, а
възражението на ищеца, че договорът е недействителен, тъй като не е вписан по партидата
на дружеството, било неоснователно. Същевременно, видно от съдържанието на договора,
се установявало, че управителят има право да сключва, изменя и прекратява трудови и
граждански договори. При сключване на нов по време договор за управление, независимо
дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали
бизнес-програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, било без
значение. Съществено било, всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на
бизнес-задачата. Управляващият бил длъжен да разработи бизнес-програма, която да
предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следвало да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като
при неизпълнение на програмата той носел икономическа отговорност, поради което при
сключване на договора се определяла и гаранция. С оглед това, на управителя била
предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят
правата по чл. 328, ал. 2 от КТ /в този смисъл Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС/. Съгласно т.3.18 от договора за управление
управителят бил длъжен да постигне за 2020 г. определени стойности на показателите:
рентабилност на 100 лв. нетни продажби, загуби на питейна вода/съгласно утвърдения
бизнес план от КЕВР/, коефициент на събираемост, коефициент на обща ликвидност,
качество на питейната вода не по-ниско от 95%. В т. 6 било посочено, че възнаграждението
му се определяло тримесечно при условията и по реда на чл. 33 ПРУПДТДДУК и заповед №
РД-02-14-472 от 14.06.2007 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с
определени показатели № 4 и 5 от приложение № 2 към чл. 33, ал. 2, а именно - загуби на
вода и коефициент на събираемост, като получава и допълнително годишно възнаграждение
при изпълнение на показателите по т.3.18 и при положение, че били изпълнени следните
изисквания: няма непокрита загуба от минали години, счетоводната печалба през отчетната
година нараствала спрямо предходната, нямало просрочени задължения и др. С оглед
изложеното, първоинстанционния съд приел, че в самия договор за управление била налице
бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието
трябва да постигне, както и че възнаграждението му било обвързано от постигнатите
икономически резултати. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ било
5
необходимо работодателят да е предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ; служителят,
чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ и потестативното право на управляващия предприятието на
работодателя да е упражнено в 9-месечен срок от започване изпълнението на новия договор
за управление, който удовлетворява посочените критерии. Неоснователни били доводите, че
заеманата от ищеца длъжност не била ръководна. По смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ в
ръководството на предприятието били включени всички лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес. От приложената по делото длъжностна характеристика
на ищеца и показанията на свидетеля Т. К. П., съдът приел, че ищецът е изпълнявал, като
***, ръководни, контролни и координиращи дейности по отношение на дружеството. Той
бил подчинен пряко на управителя, представляващ работодателя. Длъжността била
ръководна, защото заемащото я лице има правомощия да организира и планира трудовия
процес, да разпределя задачи между служителите и да контролира изпълнението им (в този
смисъл Решение 442/ 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС). Договорът за
управление бил сключен на ***, откъдето следвало, че уволнението, извършено на *** е в
предвидения в закона деветмесечен срок.
Първоинстанционният съд посочил, че прекратяването на правоотношението на
основание чл. 328, ла. 2 КТ не било сред изброените в чл.333 КТ случаи, поради което
законността му не била обусловена от получаване на предварително разрешение на
инспекцията по труда. Неоснователно било и възражението на ищеца, че уволнението е
незаконно, тъй като не било връчено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ, тъй като спазването
на срока на предизвестието не влияел на законността на уволнението, а пораждал право на
насрещната страна да получи предвиденото в закона обезщетение за неспазения срок на
предизвестието.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
страните са се намирали в трудови правоотношения, като ищцата К.В. И. по силата на
сключения между нея и работодателя „ВиК“ ООД със седалище гр. Перник, ж.к. „Варош“
ул. „Средец“ № 11 - трудов договор № *** е заемала длъжността - „***”, което било
прекратено със Заповед № *** на основание сключен между управителя на дружеството -
работодател и упълномощения от Общото събрание на съдружниците с Протоколно
решение от 10.01.2020 г. с Министъра на регионалното развитие и благоустройството
Договор за възлагане на управлението на търговско дружество с ограничена отговорност №
РД - 02 -16ф - 1/21.01.2020г. и започнало изпълнение на същия, в срока определен по чл. 328
ал.2 от КТ се прекратява трудовия договор на служителя, заемащ ръководна длъжност.
Видно от приложения по делото договор за възлагане на управление на търговско
дружество с ограничена отговорност № *** на *** между „Водоснабдяване и Канализация”
ООД, гр.Перник, представлявано от П. А. - министър на регионалното развитие и
благоустройството, упълномощена за сключването на този договор с решение на Общото
събрание на съдружниците с протокол от *** наричана доверител от една страна и Б. Л. И.,
6
ЕГН **********. адрес ***. наричан УПРАВИТЕЛ на „Водоснабдяване и Канализация”
ООД гр. Перник от друга, е сключен договор с който доверителят възложил, а управителят
приел да управлява и представлява дружеството лично, добросъвестно и в защита на
интересите на доверителя, като се е задължил да постигне за 2020 г. следните стойности на
показателите
– рентабилност на 100 лв. нетни продажби .....%
– загуби на питейна вода /съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР/
....%
– коефициент на събираемост .....К
– коефициент на обши ликвидност .....К
– качество на питейната вода /не по-ниско от 95 % / .....%.
където:
рентабилност на 100лв. нетни продажби се определя по формулата:
счетоводна печалба ( шифър 14100 от отчета за приходите и разходите) к 100
продажби (шифър 15100+15400-15410 от отчета за приходите разходите)
качество на питейната вола" се определя по формулата:
брой на стандартните проби по колиформи х 100 (по годишна справка от РЗИ)
общ брой на пробите
"коефициент на обща ликвидност” се определя по формулата:
текущи (краткотрайни) активи (/ шифър 03000 от счетоводния баланс)
задължения до 1год. ( шифър 07001 от счетоводния баланс)
Показателят „загуби на вода“ се изчислява за всяко отчетно тримесечие /година/ по
формулата:
произведена вода (хил. m3) - фактурирана вода (хил. m3) 100 (%)
произведена вода (хил. m3)
Показателят „коефициент на събираемост" се изчислява за всяко отчетно тримесечие
/година/ по формулата:
[1.2.хА – (В–С)].
7
1,2хА + С
където:
А е нетният размер на приходите от продажби та отчетното тримесечие /година -
шифър 15 100+15400-15410 от отчета за приходите и разходите;
В са вземанията от клиенти и доставчици за отчетното тримесечие /година/ - шифър
03210 от счетоводния баланс на предприятието;
С са вземанията от клиенти и доставчици за предходното тримесечие /година/ -
шифър 03210 от счетоводния баланс из предприятието.)
Възнаграждението на управителя се определя тримесечно при условията и по реда
на чл.33 от ПРУПДТДДУК и заповед № РД-02-14-472 от 14.06.2007 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството с определени показатели № 4 н 5 от
Приложение № 2 към чл. 33, ал. 2:
Изчисляването на балната оценка и размера на възнаграждението на управителя се
извършва в дружеството на основата на нормативно установена отчетност. Информация за
окончателно определеното възнаграждение но приложен образа; се представя в МРРБ до 30-
то число на месеца, следващ отчетното тримесечие.
В случай, че има недостиг на СРЗ. и на персонала в дружеството се изплаша
работна заплата в намален размер, възнаграждението на управителя се намалява със същия
процент. а разликата остава дължима в следващите периоди, след пълно изплащане на
начислената работна заплата но персонала.
Управителят получава и допълнително годишно възнаграждение /тантиеми/ при
изпълнение на показателите по т. 3.18., което се изплаща от печалбата след данъчното й
облагане и внасяне на дивидент за държавата и за другите съдружници,след приемане на
ГФО от общото събрание при условие, че са изпълнени следните изисквания:
-няма непокрита загуба от минали години;
-погасени са задълженията към персонала;
-внесени са данък върху печалбата, данък върху общия доход и останалите данъци;
-внесени са вноските за задължителното обществено и здравно осигуряване; -
счетоводната печалба през отчетната година нараства спрямо предходната;
-когато договорът за възлагане на управлението е прекратен с освобождаване от
отговорност;
8
-не са констатирани виновно причинени щети от органите на АДФИ;
- няма просрочени задължения.
Определеното по т. 6.5 допълнително годишно възнаграждение се отнася за 12-
месечеи период на управление, а при по-малък период - пропорционално.
Управителят има право да получава възнаграждението си, определено съгласно чл.
33 от ПРУПДТДДУК, което се намалява е 25 % в случаите, когато не са спазени сроковете
за внасяне на осигурителните вноски за задължителното обществено и здравно осигуряване.
Договорът се сключва за срок до провеждане на конкурс за избор на управител,
съгласно Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията
на персонала им.
В договора подписан от страните е вписаната и Забележка: Показателите по т. 3.18.
за 2020 г. ще бъдат определени след приемане на годишния финансов отчет за 2019 г. и
договорени с допълнително споразумение.
Видно от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“
са въведени следните изисквания за професионален опит, специализация и допълнителна
квалификация Специфични професионални знания в областта на Водоснабдяването и
канализацията. Мениджърски умения в процеса на разработване, прилагане и оценяване на
стратегията, политиката, плановете, програмите, методите и процедурите, отнасящи се до
цялостната дейност на Дружеството.
В длъжностна характеристика задълженията за заемащия длъжността „***“ има
следните права и задължения:
1. Участ ва в разработването на приоритетите и бизнес програмата на Дружеството.
2. Ръководи, контролира и оказва методическа помощ при изпълнение на трудовите
задължения на инкасаторите по експлоатационни райони.
3. Ежемесечно изготвя покани за доброволно плащане. Изготвя споразумителни
протоколи с абонатите за прихващане или разсрочено плащане.
4. При неизплатени задължения в посочения на поканата срок, подготвя и предоставя на
отдел „Юридически" документите за спиране на водата и/или за търсене на вземанията
по съдебен ред.
5. Ежемесечно изготвя анализ за вземанията от абонати и представя на юридическия
отдел списък на неизрядните длъжници.
6. Следи за ежемесечното представяне на информацията от карнетките на инкасаторите
на операторите за въвеждане в базата данни.
7. Следи за изправността на касовите апарати и тяхната регистрация.
8. Отговаря за цялостната обработка на приходите по издадените фактури и другите
9
платежни документи, отнасящи се до дейността на направлението.
9. Ежемесечно съставя графици работата на оператори и касиерите и организира |
изпълнението им.
10. Оказва съдействие на главния счетоводител при осчетоводяване на приходите
11. По нареждане на управителя изготвя всички необходими анализи, справки и отчети.
12. Има право на периодична атестация на работата и актуализация на трудовото
възнаграждение.
13. Дава предложения пред Управителя за:
- Дисциплинарни наказания на работници и служители от подчинените му поделения,
спазвайки изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ.
- Назначения и уволнения на персонала.
14. Ползва служебен транспорт.
15. Носи отговорност за причинени па дружеството вреди поради
некомпетентност, забавяне или неизпълнение па поставените задачи.
16. Има право да ползва служебен мобилен телефон без лимит, с оглед
осигуряване на непрекъсната връзка с персонала и ръководството на Дружеството.
17. Изпълнява всички дейности по нареждане на Управителя в интерес на
Дружеството в съответствие с К Т.
В длъжностната характеристика е посочено: че организационните връзки и
взаимоотношения в дружеството лицето заемащо длъжността „***“ осъществява връзка с
всички линейни ръководители съгласно организационната структура на управление на
Дружеството, Управителя и изпълнителските кадри.
Приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“ е
утвърдена от работодателя – управителя на „ВиК“ ООД Перник, на *** и получена от К.В.
И. – А. на ***
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице А. Б. - А. се
установява, че Възнаграждението на Управителя на „В и К“ ООД - Перник се определя по
реда на чл. 33 от ПРУПДТДДУК и заповед № *** на министъра на РРБ с определени
показатели № 4 и 5 от Приложение № 2 към чл.ЗЗ, ал.2, а именно - загуби на вода и
коефициент на събираемост, както и от други специфични поети задължения и отговорности
в Договор за възлагане на управление на търговското дружество. В т. 3.18 от Договора за
управление и контрол от *** са възложени бизнес задачи, които управителят е длъжен да
постигне за 2020 г. Основната част от тях са свързани с постигане на определени
икономически показатели: Рентабилност на 100 лева нетни продажби; Загуби на питейна
вода съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР; Постигане на определен коефициент на
събираемост. След направения анализ на заложените в Бизнес плана и одобрени от КЕВР
10
задължения за постигане на основни показатели, регламентирани в т.3.18 от Договора за
управление и контрол следва извода, че основните показатели не са постигнати:
Рентабилност на 100 лв. нетни продажби 7,98% (-32,25) %; Показателя не е достигнат Загуби
на вода съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР (общи загуби) 61,55 % 79,89 %;
Показателя не е достигнат Коефициент на събираемост 82,33 % 72,53 Показателя не е
достигнат.
Съдът кредитира изцяло, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза и възоснова
на него формира фактическите си изводи относно поставената бизнес програма и нейните
конкретни икономическите показатели.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд – Перник, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Предявените пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ .
По развитите и във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема, че
спорно по делото е законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с
работника, извършено със Заповед № *** издадена на основание сключен между управителя
на дружеството - работодател и упълномощения от Общото събрание на съдружниците с
Протоколно решение от *** с Министъра на регионалното развитие и благоустройството
Договор за възлагане на управлението на търговско дружество с ограничена отговорност №
*** и започнало изпълнение на същия, в срока определен по чл. 328 ал.2 от КТ се
прекратява трудовия договор на служителя, заемащ ръководна длъжност, като се оспорва:
че работодателя е разполагал с работодателска власт, тъй договора за управление
от*** е бил срочен - до провеждане на конкурс за длъжността, т.е. към момента на
прекратяване на правоотношението посоченото за управител лице бил временно
изпълняваш длъжността – предвид това не разполагал с правомощията да сформира
екип, тъй като договорът му бил временен и под условие, поради което до настъпване
на същото, той щял да се прекрати и на практика нямал да работи със „сформираният“
от него екип
бизнес плана /2017-2021/ не бил изрично приет с надлежно подписан протокол от
новия управител, т.е. следва да се тълкува, като отсъствие на бизнес план на новия
управител.
към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на чл.328. ал. 2 КТ не
11
била налице бизнес задача и бизнес програма, и прекратяването на трудовото
правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата
им сочела на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед
нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от
Кодекса на труда.
длъжността не била ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, нито
била част от изборни органи, а била типична експертна длъжност /длъжностно лице но
смисъла па § 1, т. 5 от ДР на КТ/, но не и на член на ръководството.
С оглед очертания предмет по делото, настоящия съдебен състав за да се произнесе
съобрази задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата чл. 328, ал. 2
от КТ обективирана в Решение № 259 от 20.12.2017г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., IV г.
о., ГК - с договора за управление по смисъла на чл.328, ал. 2 КТ собственикът на едно
предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на
предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Обемът правомощия на
управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният зависи
от задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока
на действието му се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен
акт съдържа уредба, която следва да се съобрази, в т. ч. и относно максималния срок, за
който може да се сключи такъв договор. което следва да се постигне изпълнение на
съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за
управление за по-кратък или по-дълъг срок от време.
Право да приложи специалното уволнително основание по чл. 328, ал.2 КТ има
управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по който
лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск
определен стопански резултат.
В създадената по приложението на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ практика на ВКС се
приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало
предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична;
дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между
тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение
същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител.
За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто
трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя
може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за
управление.
Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 2 КТ.
Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето,
разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка
при условията на чл.328, ал. 2 КТ.
Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми
/чл. 198б от ЗВ, чл. 2 и сл. от ЗРВКУ и чл. 52 и сл. ППЗПП/ не предвиждат изключване на
специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за
управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено
условие /напр. - до провеждане на конкурс за нов управител/.
Договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на
уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно, фактическият състав на основанието по чл.
12
328, ал. 2 КТ възниква и при договор за управление сключен за по-кратък срок, или с оглед
настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския
договор с управителя, щом са налице всички останали предпоставки - с договора за
управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат;
служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; правото на уволнение да е упражнено в
9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление./ в този
смисъл и Решение № 92 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3478_2016 г., IV г. о., Решение
№ 225 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1671_2018 г., IV г. о., Решение №152/15.06.2016
по дело №1104/2016 на ВКС, ГК, III г.о, Решение.№.648/17.11.10 по г.д.№.1484/09, ІІІ г.о.;
Решение.№.108/19.03.12 по г.д.№.819/11, ІV г.о. на ВКС и др./
Поради което се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
работодателя не е разполагал с работодателска власт, тъй договора за управление от *** е
бил срочен бизнес и към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на
чл.328. ал. 2 КТ не била налице бизнес задача и бизнес програма, и прекратяването на
трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ и следва да бъдат оставени без
уважение.
По отношение на оплакването че бизнес плана /2017-2021/ не бил изрично приет с
надлежно подписан протокол от новия управител, следва да се има предвид, че съгласно
трайната съдебна практика на ВКС за правомерното упражняване на потестативното право
на работодателя за уволнение в хипотезата на чл. 328, ал.2 от КТ работодателя следва да
установи конкретни параметри на бизнес план и бизнес задачи, като част от необходимото
съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и
стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е
предоставено правото на избор на ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ
на лица от досегашния управленски персонал. Няма пречка бизнес задачата с конкретните
икономически показатели, който управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде
поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига
да е налице връзка между тях.
Видно от приложения по делото договор за възлагане на управление на търговско
дружество с ограничена отговорност № *** на *** между „Водоснабдяване и Канализация”
ООД, гр.Перник, представлявано от П. А. - министър на регионалното развитие и
благоустройството, упълномощена за сключването на този договор с решение на Общото
събрание на съдружниците с протокол от *** наричана доверител от една страна и Б. Л. И.,
ЕГН **********. адрес *** е сключен договор за управление, с който доверителят
възложил, а управителят приел да управлява и представлява дружеството „Водоснабдяване
и Канализация” ООД гр. Перник лично, добросъвестно и в защита на интересите на
доверителя. В сключения между страните договор за управление се съдържа и бизнесзадача
с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно : –рентабилност на 100 лв. нетни продажби .....%; –загуби на питейна
вода /съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР/ ....%; коефициент на събираемост.....К;
коефициент на обши ликвидност.....К; качество на питейната вода /не по-ниско от 95 % /
.....%. с точно определени формули за изчисления, като тези финансови резултати са
обвързани възнаграждението му като се определя тримесечно при условията и по реда на
чл.33 от ПРУПДТДДУК и заповед № РД-02-14-472 от 14.06.2007 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството с определени показатели № 4 н 5 от
Приложение № 2 към чл. 33, ал. 2. Като в последния абзац на самия договор е вписана
Забележка: Показателите по т. 3.18. за 2020 г. ще бъдат определени след приемане на
годишния финансов отчет за 2019 г. и договорени с допълнително споразумение.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно–икономическа
експертиза, в т. 3.18 от Договора за управление и контрол от *** са възложени бизнес
13
задачи, които управителят е длъжен да постигне за 2020 г. Основната част от тях са свързани
с постигане на определени икономически показатели: Рентабилност на 100 лева нетни
продажби; Загуби на питейна вода съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР; Постигане на
определен коефициент на събираемост. След направения анализ на заложените в Бизнес
плана и одобрени от КЕВР задължения за постигане на основни показатели, регламентирани
в т.3.18 от Договора за управление и контрол следва извода, че основните показатели не са
постигнати: Рентабилност на 100 лв. нетни продажби 7,98% (-32,25) %; Показателя не е
достигнат Загуби на вода съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР (общи загуби) 61,55 %
79,89 %; Показателя не е достигнат Коефициент на събираемост 82,33 % 72,53 Показателя не
е достигнат.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият въззивен състав
намира за установено, че бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, е поставена и в самия договор и в други
актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, между които актове и
документи и договора за управление е налице връзка, поради което счита и, че е налице
бизнес задача в сключен договор за управление по чл. 244, ал. 7 ТЗ; налице е договор за
управление, като елемент от фактическия състав на чл.328, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че страните по
процесното мандатно правоотношение са уговорили конкретни стопански задачи,
обуславящи предоставената от законодателя правна възможност в един разумен срок (9
месеца от започване действието на договор за управление, встъпилият в мандат изп.
директор да избере своя управленчески екип, с помощта на който да постигне определените
със стратегията ръководни и търговски цели. Както бе изяснено, възнаграждението на изп.
директор е обусловено от постигането на тези стопански цели, във връзка с които е поел
правното задължение да увеличи имуществото и намали разходите на дружеството.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че заеманата от него длъжност не
е била от ръководството на предприятието, следва да се има предвид, че съгласно легалното
определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в
ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници,
също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. В свои
решения ВКС е приемал, че служител от ръководството на предприятието е например
заемащият длъжността "главен счетоводител", главният юрисконсулт, началници на отдели
и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния
производствен процес. Също така в трайната практика на ВКС се приема, че характерът на
длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика на конкретната
длъжност и включените в нея трудови задължения. Касателно настоящия случай
жалбоподателя е заемал длъжността „***” От приложената по делото длъжностна
характеристика, е видно, че заемащото длъжността лице ръководи, контролира и оказва
методическа помощ при изпълнение на трудовите задължения на инкасаторите /т.ІII.2/;
ежемесечно съставя графици за работата на операторите и касиерите и организира
изпълнението им /т.ІII.9/; дава предложения на управителя за дисциплинарни нахакания на
работниците и служителите от подчинение му поделения; назначения и уволнения /т.III.13/ в
ежедневната работа е в линейна връзка с ръководителите съгласно организационната
структура на управление на дружеството, управителя и изпълнителките кадри. Видно от
организационната структура на дружеството *** е служител от ръководството на
предприятието, защото осъществява ръководството на трудовия процес в предприятието, в
негово поделение или низово звено или дейност, а не само на част от трудовия процес в
низово звено в поделение на предприятието.
От всичко изложено, съдебният състав приема, че в разглеждания случай са налице
елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ, като извършеното на това
основание уволнение е законно, а заявените в исковата молба пороци не са налице.
14
Предявеният главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователни са и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл. 255, ал. 1 от КТ, които също следва да се отхвърлят. Достигайки до същите правни
изводи първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора и направеното искане на основание чл.78 от ГПК в полза
на въззиваемото дружеството „ВиК“ ООД гр. Перник следва да бъдат присъдени
направените в хода на делото разноски. Въззиваемият претендира и доказва разноски, в
размер на 1 440.00лв / заплатено възнаграждение за по договор за възлагане на правна
защита/ и внесен депозит за вещото лице в размер на 300.00 лв. В този размер отговорността
за разноските следва да се възложи в тежест на въззиваемия.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 894 от 10.07.2020г., постановено по гр.д. № 1782 /
2020г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА К. В. И.. с ЕГН **********, и постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и Канализация" ООД, ЕИК: ********* сумата от 1 744.00 лв. ( хиляда
седемстотин четиридесети и четири лева), представляваща сторени разноски в хода на
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от обявяване му на страните, а именно от 30.07.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15