РЕШЕНИЕ
№998
гр. Пловдив,18.05.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав, в
открито заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Кичка Казакова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 167 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от
16.01.2020 г. от С.Д.П. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора - Пловдив,
депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., уточнена с такава от 30.01.2020 г.,
както и допълнително с молба, представена на 29.05.2020 г., срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба
се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време
на престоя на П. *** и да съставляват претърпени неприятни изживявания, болки и
страдания, чувство на унижение и погнуса и които се твърди да са настъпили в
резултат на действия и бездействия на затворническата администрация,
осъществили нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Според ищеца нарушенията са се изразили
в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на П. *** - не повече
от 3 кв. м. нетна площ; липса на вентилация в килията; липса на достатъчно
слънчева светлина; наличие на влага по стените на помещението, в резултат на
което ищецът получил болки в ставите, наличие на мухъл и плесен по стените и
тавана на килията; наличие на насекоми (дървеници, хлебарки) и на мишки, в
резултат на което ищецът имал постоянни обриви по тялото; лошо състояние на
помещението баня с изпочупени плочки и изпочупени кранчета на душовете, както и
често запушване; липса на вода в затвора през месец юни и юли 2019 г. поради
голяма авария и затруднения във връзка с осъществяване на къпането; лошо
състояние на санитарния възел в килията с липса на отделеност на санитарния
възел и останалата част от килията и липса на препарати за почистване на
санитарния възел; липса на изолация по стените на затвора, което водело до
ниски температури в килиите през зимата и високи през лятото; непредоставяне на
завивки през зимата; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала
достатъчно калории, както и рядко предоставяне на яйца, месо и плодове; непредоставяне
на достатъчно възможности за излизане и упражнения на открито по чл.86 ал.1 от ЗИНЗС; неполагане на извънредни здравни грижи и непредоставяне на диетична
храна във връзка със заболяване исхемична болест на сърцето и получаване на
отказ за оказване на медицинска помощ от администрацията на затвора; непредоставянето
на лекарства и неизвършването на необходимите изследвания, свързани с диагноза
„Хипертонично сърце“ и „Нестабилна
стенокардия“; влошаване на заболяване в периода 2015 г. – 2016 г., свързано с
междупрешленни увреждания, получено в резултат от тежестта на полагания в
условията на задържането труд като строител и неполагане на никакви усилия от
затворническата администрация за лечението на това заболяване, вкл. непредоставянето
на лекарства за лечение на уврежданията на междупрешленните дискове и
неизвършване на физиотерапия и топлинни процедури.
Ищецът не участва лично в съдебно
заседание, предвид изрично заявеното му желание да не бъде конвоиран и да бъде
представляван само от упълномощения му адв. М.. Последният поддържа исковата
претенция и моли същата да се уважи като основателна и доказана. Прави се
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ.
Ответникът ГДИН – София,
представляван от старши юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата
молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция. В съдебно заседание
се поддържа посоченото становище, като се твърди, че не е налице нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Казакова изразява становище за
неоснователност на иска, предвид недоказаност на твърденията на ищеца.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковата претенция е
допустима. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
Ищецът П. претендира вреди от твърдените нарушения за посочения в исковата
молба период на задържане, който твърди да е такъв на престой без прекъсване в
Затвора Пловдив. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата,
които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил
действително задържан в пенитенциарно заведение – затвор. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се
разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на
чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр.
София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение от извършено нарушение на
специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода,
каквото е Затвора Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.
Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря
именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което
има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът П., към момента на подаване на исковата молба,
се намира в Затвора Пловдив по
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Същият е постъпил в Затвора
Пловдив на 30.07.2014 г. по изпълнение на наказание лишаване от свобода. Със
заповед от 03.08.2015 г. поради промяна на режима на изтърпяване на наказанието
от строг на общ, ищецът П. бил преместен от корпуса на Затвора Пловдив в Затворническо
общежитие от открит тип /ЗООТ/ към Затвора Пловдив, находящо се в гр. Смолян.
Там ищецът престоял до края на месец януари 2016 г., когато отново бил
преместен в Затвора Пловдив, където през февруари 2016 г., съгласно заповед от
02.02.2016 г., започнал и работа в мебелен цех. По делото не са ангажирани
конкретни доказателства от ответника за конкретните помещения по площ и брой
настанени лица за периода от постъпването на ищеца в затвора през 2014 г. до
превеждането му в ЗООТ Смолян, както и при новото му превеждане в Затвора
Пловдив през февруари 2016 г. Видно от копия от молби от ищеца, съдържащи се в
затворническото му досие, същият първоначално при постъпването си и до
превеждането му в ЗООТ - Смолян се е помещавал в стая 57 и в стая 54 на пети
отряд, а след завръщането му отново в корпуса на Затвора Пловдив през 2016 г. е
бил настанен в стая №6 на шести пост. От 01.01.2017 г., от която дата се сочи
от ответника да е съхранена и конкретна и пълна информация, ищецът П. продължавал
да е настанен в помещение № 6, разполагащо със самостоятелен санитарен възел,
при площ на спалното помещение, без площта на санитарния възел, от 28,28 кв. м.
Помещението разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0,45 х 1,10м. и
0.50 х 1.10м. Санитарният възел също разполагал с отваряем прозорец с размери
0.35 х 1.10 м. В посоченото помещение с № 6 ищецът престоял до 14.06.2019 г.,
когато бил настанен в помещение № 5, разполагащо със самостоятелен санитарен
възел и с площ, без площта на санитарния възел, от 28,52 кв. м. Помещение № 5
разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0.96 х 1.15м и 0,48 х 1.15м. В
санитарното помещение също бил наличен един отваряем прозорец с размери 0.31м х
1.10 м. Ищецът П. пребивавал в помещение №5, включително и до края на исковия
период 13.01.2020 г. В двете посочени помещения по настаняването на ищеца в
Затвора Пловдив с № 5 и с № 6, както и във всички останали, санитарното
помещение било отделено с тухлена стена от помещението за спане и с врата, като
разполагало с постоянно течаща студена вода, като ищецът можел да ползва топла
вода в банята на затвора, съгласно утвърден график два пъти седмично, а като
полагащ труд в условията на задържането си, ищецът имал право да посещава
банята и ежедневно. Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на
лишени от свобода по график. Почистването на спалните помещения и прилежащите
им санитарни такива било осъществявано от самите лишени от свобода, като в тази
връзка се предоставяли на специално назначен и инструктиран за работа с
почистващи препарати за санитарен фаянс и дезинфектанти лишен от свобода
съответните препарати ежемесечно. Отделно, на всеки лишен от свобода се
предоставяли перилни и почистващи препарати, като задържаните можели да закупят
уреди и препарати за почистване от магазина за лишени от свобода, а уреди за
почистване можели да получат и от близките си при свиждания, предвид
отразяването им в списъка на разрешените вещи.
През 2017 г. била извършена
подмяна на дограмата на помещенията на затвора с нова ПВЦ дограма, били
боядисани общите помещения, както и килиите на пети пост, поставил се
гранитогрес в общите умивални. Отоплението в Затвора Пловдив се осъществявало
посредством парно отопление в рамките на отоплителния сезон. През юли 2019 г.
водата в Затвора Пловдив била спирана веднъж за два часа, поради смяна на
главния водомер. За периодите на престой
на ищеца в Затвора Пловдив там била извършвана дезинсекция и дератизация на
различните помещения по заявка, включително и спалните такива, съставляваща химична
обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и
мухи, каквито дейности били документирани с протоколи.
По време престоя си в Затвора -
Пловдив ищецът полагал труд, като многократно бил настаняван на различни
трудови позиции, от които имал изработени 429 работни дни. През 2019 г. същият
бил за три месеца работник-кухня към домакинския щат на затвора, през 2018 г.
полагал доброволен труд по почистване в рамките на полосата на затвора, през
2017 г.- 2018 г. бил в строителна група, също така и през 2016 г., когато за
кратко бил в обособено производство за зачистване на детайли, а преди това
работел и в мебелен цех.
По време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в корпуса на Затвора Пловдив по повод на
оплаквания на ищеца от медицинско естество, същият бил преглеждан от лекаря при
затвора, както и извеждан за прегледи при специалисти, включително и за
извършване на физиотерапевтични процедури, а също и за лабораторни изследвания,
както и двукратно бил хоспитализиран в медицински заведения, където му било
провеждано и съответно стационарно лечение по повод на установеното сърдечно
заболяване и неврологично такова. На
ищеца били изписвани и предоставяни в условията на затвора и медикаменти във
връзка с установените негови заболявания Хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност. Нестабилна стенокардия. Исхемична болест на сърцето. Остър
коронарен Усиндром, както и по повод Увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел с радикулопатия. Отчетени били случаи, в които лишеният от свобода
П. отказвал да получи медикаментите. Оплаквания на ищеца от болки в ставите и
обриви в следствие ухапвания от насекоми не били регистрирани в медицинската
документация. Във връзка със сърдечното заболяване ищецът не ползвал диетична
храна. Освен за установените заболявания ищецът бил извеждан и преглеждан от
специалист и по повод на оплаквания от болки в корема, както и отит.
През време на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив за периода, в който се съхранявала конкретна информация по
менютата 2016 г.- 2020 г., а и преди това предоставяната му храна била
съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и
съгласувани с Министъра на Здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен,
както и заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре
балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените
таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата
дневна дажба с изключение на киселото мляко през зимата на 2020 г. и есента на
2016 г., когато приемът на посочената храна бил леко занижен. Същевременно
обаче, това леко занижаване на прием на кисело мляко било компенсирано с приема
на други млечни храни.
През време на престоя му в
Затвора Пловдив ищецът ползвал постелъчно спално бельо и завивки - одеало,
които му били донесени от негови близки, като не бил получавал отказ от
предоставяне на завивки от затворническата администрация, нито отказ за
изпиране на постелъчния инвентар в пералнята на затвора.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетелите С. и Т.. Показанията на първия от свидетелите съдът кредитира само
отчасти и то само доколкото са съответни на останалите кредитирани
доказателства. Съдът разглежда показанията на посочения свидетел критично, предвид факта, че се касае до лице,
изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, за което на съда е
служебно известно също да е завело дело с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС
против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което и има и личен
интерес да твърди конкретни обстоятелства, а освен това ищецът П. е бил и
свидетел по делото на свидетеля С., поради което и се предполага известна
заинтересованост на свидетеля по настоящото дело. Показанията на свидетелката Т.
съдът кредитира, доколкото същите са логични, последователни и са в
съответствие и със събраните писмени доказателства досежно обстоятелствата, за
които свидетелката е дала сведения.
Съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно-техническа
хранително-вкусова експертиза, като професионално и обективно изготвено от вещо
лице, което е специалист в съответната област. Съдът възприема като основани на
подробен анализ на събраните писмени доказателства изводите на експерта относно
това, че предлаганата в Затвора Пловдив храна, за периода, за който е направено
изследването е била съответна като химически и калориен състав на утвърдените
от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването,
таблици и количествата на всички хранителни продукти е достигало необходимата
дневна дажба с малки изключения, при което, съгласно разяснението на вещото
лице, е било налице компенсиране с храни от същата група, поради което и
отклонението не е било съществено. Констатира се, че експертизата е работила по
документи, касаещи периодите от 2016 г. до 2020 г., като по делото са налице
менюта и за изготвяна храна и за период от 2015 г., от които също така може да
се направи преценка досежно средното количество калории и съставът на дневното
меню по отношение на лишените от свобода.
Кредитира се от съда и приетата
съдебно-медицинска експертиза за ищеца П., като изготвена от вещо лице с
необходимия професионален опит и знания. От заключението на СМЕ се установява,
че към момента на извършване на прегледа му ищецът П. е клинично здрав, без
ограничени и болезнени движения в областта на кръста, като няма данни същият да
се е оплаквал от кашлица, респективно от ухапвания от насекоми, а е
регистрирано единствено оплакване от екзема, което възпаление има друг
механизъм на възникване. Вещото лице е установило също така и че уврежданията
на межупрешленните дискове в шийния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия не са в причинно-следствена връзка с условията, при които ищецът
е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Лекарят, изготвил СМЕ е посочил също така и че от описаните заболявания на
ищеца само кардиологичните имат нужда от определен хранително-диетичен режим, а
именно намаляване консумацията на сол, както и контролиране на теглото и
ограничаване на тлъсти и мазни храни.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери
следното: На първо място, с оглед установеното обстоятелство, че ищецът в
рамките на исковия период, се е задържал по изтърпяване на наказание лишаване
от свобода, както в корпуса на Затвора Пловдив, така и в ЗООТ Смолян към
Затвора Пловдив, но в исковата молба и уточняващите я молби има конкретно
формулирани оплаквания само касателно условията по пребиваване на ищеца в
сградата на Затвора –Пловдив – корпус, находяща се в гр. Пловдив, то според съда ще следва
само на това основание исковата претенция да
се отхвърли отчасти за периода, част от
исковия период, в който ищецът не е бил
настанен в сградата на Затвора Пловдив, а се е намирал в ЗООТ Смолян, а именно от 03.08.2015 г. до 01.02.2016 г. Това
е така, независимо, че и ЗООТ Смолян
е общежитие към Пловдивския затвор, като се има предвид характера на самата
искова претенция и фактът, че съдът е ограничен в рамките на конкретно
посочените фактически твърдения по исковата молба, в която, както се посочи, не
се съдържат никакви оплаквания от условията в ЗООТ Смолян, а е налице изрична
конкретизация относно тези в сградата на затвора Пловдив. Ще следва да се отхвърли
и като недоказана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за вреди и
досежно периода от началото на исковия период, посочен в исковата молба -
01.04.2014 г., доколкото се установи от приетите справки, че ищецът реално е
бил задържан в затвора на по-късна дата - 30.07.2014 г., поради което и искът
ще следва частично да се отхвърли и
за периода от 01.04.2014 г. до
30.07.2014 г.
Предвид посочено и с оглед събраните доказателства,
ще следва да се разгледат конкретните оплаквания на ищеца за нарушения по чл.3
от ЗИНЗС, които се твърди да са осъществени чрез действия и бездействия на администрацията
на Затвора Пловдив в сградата на затвора - корпус, съответно в периода от
30.07.2014 г. до 03.08.2015 г. и от 01.02.2016 г. до 13.01.2020 г., за които съдът ще обсъди конкретно и всяко от оплакванията на
ищеца, формулирани в исковата молба, като с оглед установеното по отношение
наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за
кумулативното въздействие върху ищеца на
условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе
предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване
на спора, което пък е предвидено
в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие. Посочената разпоредба
е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която пък норма възпроизвежда дословно
така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията
й в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража,
причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно
изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от
КРБ, държавата, чрез нейната администрация, е задължена да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са
съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на
изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни
изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване
нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са
налице и основания за търсене отговорност от държавата.
На първо място, по отношение на първия период от
целия исков такъв, в който се установява ищецът да е бил задържан в корпуса на
Затвора Пловдив, а именно от 30.07.2014 г. до 03.08.2015 г., както и за периода
на задържането му в затвора от февруари 2016 г. до 01.01.2017 г., то
оплакванията на ищеца от пренаселеност, не са установени с необходимата категоричност. В показанията си свидетелят С.
не е могъл изобщо да уточни кога точно, дали през 2014 г., или през 2016 г.
ищецът е бил настанен в килия № 5 заедно с още 8-9 лица, както твърди, а същевременно се
установява от подаваните от самия ищец молби до Началника на затвора, че
всъщност през 2014 г. той е бил в съвсем други помещения с № 54 и № 57, през
2016 г. е бил вече в помещение с № 6, а в помещение № 5 е едва от 2019 г. По делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да
установи конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана,
действително не са представени конкретни доказателства за тази част от периода
по настаняване на ищеца, като няма представени конкретни данни за помещенията,
в които е бил настанен, нито за броя настанени лица в периодите от началото на
задържане 30.07.2014 г. до преместването му в ЗООТ Смолян на 03.08.2015 г. и
конкретно за броя настанени от 01.02.2016 г., когато отново е постъпил в
Затвора Пловдив, до 01.01.2017 г. С оглед на обстоятелството, че от страна на
ответника обаче, все пак е представена справка относно местата по настаняване
на ищеца за по-голямото като период останало време на настаняване на ищеца в
затвора от началото на 2017 г. и до края на исковия период през 2020 г., както
и за броя на лицата, с които е бил настанен, като по отношение на посочените два
по-малки периода, включени в рамките на целия исков период, изрично е посочено
в справката, че администрацията не разполага с конкретно съхранена информация,
защото тя се и унищожава, в която връзка е представена заповед за утвърдена
номенклатура на делата, съдът не намира, че в случая са налице условията на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият факт на пренаселеност
на помещенията по задържане на ищеца за тези именно периоди. На първо място,
тази разпоредба дава само възможност, но не задължава съда да признае за доказани
съответните факти и то само, ако специализираната администрация откаже да
предостави информация. В случая не е налице отказ от представяне на такава, а
изявление, подкрепено с доказателства, че специализираните органи по изпълнение
на наказанията не разполагат с достатъчно конкретна информация. Видно е, че все
пак по отношение на по-голямата част от исковия период, такава информация е
била надлежно предоставена. На второ място, съдът не намира за доказано по
какъвто и да било начин въпросното твърдение на ищеца за пренаселеност по време
на двата по-кратки периода, доколкото същото не може да бъде подкрепено от нито
едно от останалите доказателства по делото. В тази насока твърденията на ищеца
не се подкрепят включително и от показанията на разпитания по негово искане свидетел.
Следва да се има предвид, че доказването на посочените неблагоприятни условия
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е всякога конкретно и е
необходимо да е установено по достатъчно категоричен начин, така, че това да може
да обуслови и съответна отговорност за неимуществени вреди, които следва да се
оценяват винаги съобразно с техния конкретен интензитет и характер. В
показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел не се съдържа конкретно
твърдение за пренаселеност в съответно помещение по настаняване на ищеца, което
да може да бъде съотнесено към тези именно периоди, за които липсва конкретна
информация, предоставена от ответника, поради несъхраняването на такава
документация заради изтеклия срок за това. Свидетелят е предоставил единствено
конкретна информация за задържането на ищеца в помещение № 5, в което обаче той
не е бил в посочените два по-малки периода, видно от собствените му молби, част
от затворническото му досие, а по-късно, за което по делото е налице и справка
за времето на настаняване и капацитета на помещението с броя настанени лица.
Поради това и оплакването от пребиваване в условията на пренаселеност в периода
от 30.07.2014 г. до 03.08.2015г. и от 01.02.2016 г. до 01.01.2017 г. не може да
се счете за доказано.
Що се касае до оплакването от пренаселеност за периода от 01.01.2017 г. до
13.01.2020 г., то по отношение на този период от време, както се каза, вече са
налице надлежни справки, предоставени от затворническата администрация, от които
е видно, че и при престоя на ищеца в стая № 6 и при престоя му в стая № 5 е
имало дни, в които същият е бил настанен при условията на пренаселеност, като
това се установява общо за 444 дни, когато в помещенията са били настанявани
повече от допустимите съгласно установените национални стандарти, седем човека
с оглед размерите на помещението, при 4 кв. метра разполагаема площ на един
лишен от свобода.
Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения
на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България, както и Нешев и др. срещу
България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече
нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то
ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да
доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на
страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила през
февруари 2017 г., то това не означава,
че за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на стандартите,
касаещи минималната жилищна площ, като в тази насока, както се каза, пряко
приложима по силата на Конституцията е и самата КЗПЧОС.
Така по отношение на оплакването относно пренаселеност на местата, в които е бил
настаняван, претенцията на П., както се каза, е отчасти доказана и то за част
от времето от 01.01.2017 г. до 13.01.2020 г., когато, както се посочи, е
установена пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал за 444 дни.
Същевременно, за 158 дни от посочените общо 444 дни се установява, че, освен
това, ищецът е бил настанен заедно с още девет, или десет лица, или общо
настанените са били десет, или съответно единадесет, като поради това и
жилищната площ на лишен от свобода е била под 3 кв. метра на човек. При това положение и според съда, категорично може да се направи извод, че
в рамките на исковия период, за времето, в което се установява П. да е бил
задържан действително в затвора Пловдив се установява да е прекарал със
сигурност 158 дни в помещения, чиято минимална жилищна площ не е съответствала
не само на предвидения в ЗИНЗС законов стандарт, но дори и на международно
установения такъв минимум от три квадратни метра жилищна площ, което само по
себе си съставлява особено сериозно нарушение, не само на чл.3 от ЗИНЗС, но и
пряко на чл.3 от КПЧОС. Този извод съдът приема, независимо от факта, че по
отношение на ищеца не се установява да не е било определено самостоятелно място
за спане – отделно легло, в каквато насока и липсват негови оплаквания. Съгласно
чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС изискването спалните помещения да са снабдени със
самостоятелни легла, съдът приема за изпълнено през целия период на задържане
на ищеца. Според основните принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ по
приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и
др. срещу България/, при оценката на
наличното пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва
да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва
да осигурява възможност те да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н. Следва да се има предвид и че разполагаемото
свободно жилищно пространство в помещенията, в които е бил настаняван ищецът,
съдът е преценя, без да приспада заетото от мебели пространство, предвид
липсата на данни относно разположението им и точният им брой. Поради това и
според съда се установява твърдяното бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от
страна на специализираната администрация по отношение на това конкретно
оплакване на ищеца за общо 444 дни, находящи се в рамките на исковия период, а
именно за времето от 01.01.2017 г. до 13.01.2020 г., като остава обаче
недоказано твърдението му, че в целия исков период същият е бил изобщо задържан
в затвора и че когато е бил задържан е пребивавал в помещения, в които предоставената
му площ е била под 3 кв.м.
Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, се
установява категорично, че в стаите в корпуса на затвора са били изградени и са
съществували санитарни възли с осигурена
течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по
определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично, а
ищецът, като работещ и всекидневно. Установено е
според съда поради това и
пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Тъй като ищецът е бил работещ през значителна част от периода на
задържането му, като е работил през 2016, 2017, 2018 и 2019 година и до момента
на депозиране на исковата му молба, същият е имал възможността извън графика да
ползва банята ежедневно. Установява се, включително и от свидетелските
показания, че санитарните възли в затвора са били отделени от спалното
помещение със стена и врата, поради което и твърденията на ищеца за липса на
уединение при ползване на тоалетната не са доказани. Не е доказано и
твърдението относно липсата на добра хигиена в банята, като в тази насока са
налице данни относно това, че банята е с мозайка и фаянсови плочки и тя
съставлява разкрит работен обект, в който почистването се осъществява от
назначен лишен от свобода, като поради спецификата на обекта и хигиената в
същия е задоволителна. Факт е и се установява наистина, че се касае до стара и
захабена от ползване база, включително и по отношение на банята, но в случая
оплакването е свързано с хигиената, която, както се посочи, се поддържа от
самите лишени от свобода. Установява се от приложеното писмено становище, че
всички повреди като течащи или повредени кранчета се отстраняват и ремонтират
своевременно. Установява се и че действително по повод на смяна на централен
водомер водоподаването е било спряно за часове в рамките на един ден през
лятото на 2019 г. и противно на посоченото в исковата молба, свидетелят С. е
посочил, че само е чул за авария, но не е свидетелствал във връзка с това
водата да е била продължително спирана, още повече за цели два месеца, както се
твърди в исковата молба. Самият ищец е посочил в исковата си молба, че лишените
от свобода на практика са се снабдявали с вода от столовата, което опровергава
собствените му твърдения, че в целия затвор не е имало вода за два месеца през
лятото на 2019 г. В тази насока, като се има предвид факта, че твърдяната
липсата на достатъчно и целодневно водоподаване се дължи на авария, сиреч
събитие от технически характер, която авария, освен това се твърди после да е
била отстранена, не може да се счете, че в случая, дори да е имало такава
голяма авария, е било демонстрирано бездействие от страна на администрацията на
Затвора Пловдив, което да може да бъде свързано пряко с настъпването на
твърдените вреди за ищеца.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за
лишаване от свобода в исковия период. Установява се категорично, че всички
помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци, които са
отваряеми и от които е налице възможност за проникване на свеж въздух и на
светлина, предвид размерите им, като в спалните помещения на Затвора Пловдив
има поне по два прозореца, както и по един прозорец в самото санитарно
помещение, а така също и че е налице и изкуствено осветление в помещенията за
лишаване от свобода в условията на Затвора Пловдив. Действително, с оглед
размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи
извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни
стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но
следва да се има предвид в тази насока и типа на сградата, която не е типична
жилищна сграда, а е обществена и то такава, при която е нужно да бъдат спазени
и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно
осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се
прилагат безусловно, независимо, че тези сгради се обитават от лишените от
свобода като своеобразно жилище. Във връзка с оплакването относно липсата на
вентилация, се установява, че такава практически се осъществява по възможните
начини чрез отваряне на прозорците, като на лишените от свобода е позволено и
да ползват и вентилатори, каквито става ясно, от показанията на свидетеля С.,
че са се ползвали. Установява се също
така и че през значителна част от престоя на ищеца в местата за лишаване от
свобода същият е бил устроен на работа извън помещенията на затвора, което е
индикация, че в по-голямата част от деня е бил извън спалните помещения по
настаняването му. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че
проникването на дневна светлина в спалните помещения не е било достатъчно,
което иначе не е доказано категорично,
то като се вземе предвид и факта, че за ищеца практически е била налице
възможност да е извън тези помещения през деня, защото е работещ, в повечето
случаи на пълен работен ден, не може да се счете, че са настъпили твърдените от
него неимуществени вреди, като и разпитания по негово искане свидетел не е и
дал показания в такава насока. Не се установява, нито от медицинската
документация, нито от свидетелските показания, нито от СМЕ, ищецът да е страдал
физически от липса на свеж въздух.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, поради отказ да му
бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са
неоснователни. На първо място, установява се от разпита на свидетеля Т.,
съпоставен с представените от затворническата администрация писмени
доказателства, както и от копията от съдържащите се в досието на ищеца молби,
че в затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено парно,
както и че не е изградена външна изолация, а също и че ищецът не е правил
искания да му се предостави одеало, които да са били оставени без уважение.
Свидетелят С. е заявил в показанията си, че няма изолация на спалните помещения
по настаняването на ищеца, но следва да се има предвид, че поставянето на
такава не е нормативно установено задължение на ответника. Впрочем, както става
ясно от приложените писмени доказателства през 2017 г. е поставена нова ПВЦ
дограма, което категорично допринася за запазване на вътрешната температура на
помещенията през зимата и съответно през лятото. Недоказани са твърденията на
ищеца, че не са му били предоставени от затворническата администрация завивки и
поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо
да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, като напротив,
установява се, че е искал да внася и съответно изнася по време на свиждания
одеало, донесено от негови близки, които молби са били уважени, тъй като
одеалото е сред разрешените вещи. От показанията на свидетеля С. става ясно, че
охлаждане през лятото се осъществява посредством вентилатори. Поради това и
общите твърдения, че през зимата е студено, а през лятото е горещо, като се има
предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответните сезони
и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение
на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да
съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно и от твърдението за наличие на заразеност на помещенията с
дървеници, хлебарки, мишки, както и
мухъл, то от доказателствата по делото се установява, че са създадени условия
за поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това обаче
е на самите лишени от свобода, макар предвид старата материална база поддържането на
хигиената да се е осъществявало трудно. От приетите писмени доказателства се
установява, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и
дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, като
в тази насока показанията на свидетеля С. относно липсата на такава обработка,
не отговарят изобщо на истината. Очевидно, въпреки положените в тази насока
усилия паразитните насекоми – дървеници и хлебарки - не са изчезнали. Това
обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, като напротив, установява се,
че за периода на задържане на ищеца в Затвора са били осъществявани почти
ежемесечно съответните дейности по ДДД обработка. Освен това, както става ясно
от приложената по делото справка, както и от показанията на свидетеля Т.,
налице е утвърден график и за изпиране на спалното бельо два пъти седмично в
пералнята на затвора, а при неговото захабяване, лишеният от свобода може да
подаде молба за замяната му с ново. Също така, от показанията на посочената
свидетелка става ясно и че периодично се изхвърлят и подменят с нови заразени с
дървеници дюшеци и възглавници. Затова и въпреки че принципно наличието на
инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то
същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение
на ответника, доколкото се установява същият да е положил необходимата и
дължима грижа за справяне с този проблем. Не се установява и от медицинската
документация и от приетата СМЕ ищецът да е регистрирал оплаквания от обриви,
предизвикани от насекоми, като в таза
насока липсват и конкретни гласни доказателства и затова и посоченото оплакване
също е недоказано. Изобщо не се установява от доказателствата по делото и в Затвора
Пловдив да е имало гризачи.
От доказателствата по делото не се установява
обаче, да е била правена обработка за премахване на мухъл, а следва да се има
предвид, че със средства за почистване, с които разполагат лишените от свобода,
самите те трудно биха могли да премахнат плесен, доколкото са необходими
специфични препарати. Указано е било на ответника изрично представяне на
доказателства в тази насока за осъществена обработка против мухъл на спалните
помещения в съдебно заседание от 06.07.2020г., като въпреки това, не са
ангажирани доказателства. Същевременно се установява от показанията на
свидетеля С., а и от приложена докладна записка от техник при Затвора, че в
спалните помещения е имало образувал се мухъл. Ето защо, това оплакване на
ищеца съдът намира за установено. В тази насока следва да се има предвид, че
твърдяната поради наличната влага предизвикваща и мухъла в помещенията увреда
на ищеца, свързана с болки в ставите, категорично не се установява, като от СМЕ
става ясно, че такива оплаквания изобщо не са били регистрирани в медицинската
документация. Затова и посоченото оплакване от медицински характер е
недоказано.
Досежно оплакването за качеството и състава на
предоставяната храна, както се посочи и по-горе, по делото е приета
специализирана експертиза, от отговорите на която става ясно, че практически
храната, предоставяна в Затвора Пловдив е съответна на утвърдените за това
таблици касателно нейното количество и калориен състав. Напълно недоказано е
твърдението за непредоставяне на яйца, млечни продукти и плодове в дневното
меню и това, че се наблягало на нискокалорични храни. Напротив, от показанията и на свидетеля С. се
установява, че в състава на храненията се
предоставя месо и млечни продукти по няколко пъти в седмицата.
Твърдението на свидетеля в показанията му относно това, че храната била ужасна,
невкусна, не може да се приеме за достоверно, още повече, че не става ясно по
какви точно критерии е дадена такава именно оценка. Нещо повече, в приетата по
делото без възражения от страните експертиза се съдържа извод на база на
извършените проверки и изчисления, че като цяло предлаганата в исковия период
храна е била разнообразна и добре балансирана и съответна като химически и
калориен състав на утвърдените таблици. Установените по-малки количества по
отношение на дневните дажби от кисело мляко за част от периодите, обследвани от
вещото лице, съгласно обясненията му в съдебно заседание са незначителни и
практически са компенсирани с предоставяните други храни от същия вид /други
млечни/. Видно от изготвените таблици от вещото лице в различните периоди /от
около 10 дни всеки/ плодове са били предоставяни от два до четири пъти в периода
в зависимост от сезона, а яйца – от три до шест пъти. При това положение и
оплакването на ищеца за настъпили неимуществени вреди в резултат от несъответна
на изискванията храна, не се счете за основателно от съда. Отделно, от
представените менюта за период, предхождащ изследваните от вещото лице, се
установява също, че количеството на необходимите калории за един лишен от
свобода възрастен е съответствало на утвърдените таблица и заменителна такава
от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването.
Досежно оплакването на
ищеца, че не му е бил осигуряван престой
на открито, понеже е бил работещ, то съдът намира същото за абсолютно
недоказано. В тази насока е видно, че е изготвен график за престой на открито,
който очевидно е бил спазван от лишените от свобода, което се установява и от
показанията на свидетеля С.. Освен това, става ясно, че ищецът е работел,
поради което и не се е намирал постоянно в помещенията на затвора, а става ясно
и че едната от длъжностите му е била и чистач на каре, сиреч, така или иначе
същият е следвало да излиза на мястото за престой на открито с оглед изпълнение
на трудовите му функции. Освен това, както се установи, ищецът П. е работел
като строител в една значителна част от времето, в което е полагал труд. В тази
насока и следва да се има предвид, че обикновено посочената работа също така се
изпълнява на открито. Предвид установеното работно време, ясно е, че по
отношение на работещите лишени от свобода не може да се спази точно определеният
график за престой на открито, важащ за останалите лишени от свобода, които не
излизат на работа. Същевременно, следва да се има предвид и че полагането на
труд в условията на задържане е единствено по желание на лишения от свобода,
сиреч доброволно и се осъществява с негово съгласие и по негова молба, като
води до благоприятната последица с времето на положения труд да се намали
срокът на наказанието му лишаване от свобода, дава възможност за повишена дажба
храна, както и за годишна почивка. В тази насока и твърденията на ищеца, че не
е могъл да осъществява достатъчна двигателна активност, на фона на това, че на
практика е полагал труд, се считат за недоказани от съда.
В тази насока
оплакванията на ищеца относно това, че същият бил заболял от увреждане на междупрешленните дискове в резултат от
полагания в затвора труд като строител също не са налице категорични
доказателства. Напротив, независимо от установеното възпаление на
междупрешленните дискове с радикулопатия от заключението на СМЕ се установява
категорично, че то няма причинно-следствена връзка с условията, при което
ищецът П. е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието му в Затвора
Пловдив. Недоказани са и пространно изложените в исковата молба и уточняващите
я такива оплаквания от неоказана
адекватна медицинска помощ в условията на задържане на ищеца. Напротив,
както е приела СМЕ за установените при ищеца заболявания, от които е страдал – хепертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност, Нестабина стенокардия, Исхемична
болест на сърцето, Остър коронарен синдром, както и увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, на ищеца П. е
осигурявана навременна и специализирана медицинска помощ и необходимо
медикаментозно лечение, като на няколко места в документацията е отбелязван
негов личен отказ от прием на лекарства или извършване на изследвания.
Установено е от лекарят – експерт,
изготвил СМЕ и че при осъществения личен преглед на ищеца е констатирано, че
същият е клинично здрав, сиреч, както е пояснило вещото лице, заболяванията на
ищеца са овладени в резултат именно от провежданото му лечение и не оказват
влияние върху начина му на живот. В тази насока следва да се има предвид, че от
приложената в значителен обем медицинска документация се установява
категорично, че ищецът, освен преглеждан и консултиран от лекаря при Затвора е
извеждан и воден на прегледи при специалисти многократно, включително и по
повод на други неупоменати в исковата му молба заболявания, за което са
приложени и амбулаторни листове, правени са му лабораторни изследвания,
настаняван е за лечение в медицински заведения, където е пролежавал, извеждан е
за извършване на рехабилитационни процедури, предоставяни са му медикаменти,
които и свидетелят С. е виждал ищецът да приема и са налице данни, че такива са
поръчвани със заявка от администрацията на Затвора за ищеца. Действително е
установено, че не е било предвидено в затвора Пловдив меню с диетична храна
конкретно по отношение на сърдечното заболяване на ищеца, но следва да се има
предвид, че на същия е било предписано сам да спазва хранително - диетичен
режим, който съгласно СМЕ се състои в ограничаване прима на конкретни храни с
оглед намаляване на солта и контролиране
на теглото чрез избягване на тлъсти храни, което ищецът, ако желае би могъл да
спазва лично. Освен това, от копията от документите от затворническото му досие
е видно, че ищецът не е заявявал и изрично желание да му бъде предоставяна
конкретна диетична храна. Поради това и твърденията по исковата молба, че
ищецът не е получил нужното медицинско обслужване, остават напълно
неоснователни и недоказани. Напротив, установено е активно поведение на
администрацията по осигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ по
повод на всяко едно оплакване на ищеца. Липсват доказателства да отказ от
предоставяне на медицински грижи, като не става ясно и какво именно има предвид
ищецът в исковата си молба под извънредни медицински грижи, като се има
предвид, че същият е бил не само преглеждан и консултиран, но и изследван,
включително и чрез специализирани изследвания и е бил и хоспитализиран и
лекуван в специализирани отделения на болници съобразно заболяванията му.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца П., то съдът счита, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне
на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в корпуса
на Затвора Пловдив, при условия, над нормално присъщите
на лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени
неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при
условията на пренаселеност и при условията на заразеност на спалните помещения
с мухъл. Посочените неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в
кумулативна съвкупност с другите твърдени такива по исковата молба, сами по
себе си, особено пренаселеността, са от естество да причинят описаното от ищеца
чувство на унижение. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е
само по себе си такова обстоятелство, което и обективно води до извод за
унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху
човешкото достойнство. В тази връзка и описания от ищеца психологически
дискомфорт според съда е реална последица от посочените неблагоприятни условия,
като се съобрази и че те са били допълнени от други установени такива, посочени
по-горе, а именно заразяване на
помещенията с мухъл. В тази
насока съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу
България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на
нечовешки и/или унизителни условия на живот
в арест, като съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените
вреди се предполага до доказване на противното. Установено е с оглед посоченото
подробно по-горе при анализа на отделните оплаквания нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на същото, съдът намира, че то действително
води до неприятните психически изживявания, посочени от ищеца. В тази насока от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен
извод.
Що се
касае до интензитета на търпените
неимуществени вреди, то съдът по отношение на установените общо 444 дни, в
които ищецът категорично е пребивавал в пренаселено помещение в рамките на
периода от 01.01.2017 г. до 13.01.2020 г., както и установеното през целия период
на задържането му в затвора Пловдив /общо 1780 дни/ замърсяване с мухъл, го
определя като значителен, като взема предвид, че за част от дните, в които е
установена пренаселеност /158 дни/ е установено и особено съществено нарушение
на изискванията относно минималната разполагаема площ /под 3 кв.м. на човек/.
При това положение и съдът намира, че справедливо и отговарящо на действителния
интензитет на търпените от страна на ищеца П. неимуществени вреди, като
резултат от незаконосъобразни бездействия, осъществили по съвкупност нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер на общо 4 400 лева, като при определяне на този общ размер на
обезщетението, съдът взема предвид общото въздействие на всяко от двете
установени неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, които са в причинно-следствена връзка с бездействията на
администрацията, като преценява по-голямата относителна тежест на установеното
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързано с пренаселеността в условията на
задържане.
Затова и
съдът счете, че следва да уважи формулираната като такава за сумата от 20 000
лева искова претенция за обезщетение само до посочения размер, като я отхвърли
до пълния предявен общ размер от 20 000 лева, като неоснователна и недоказана. В
тази насока и съдът се съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите
на присъжданото обезщетение, посочен в приложение към Решение И. и др. срещу
България, както и Йорданов и Джелебов срещу България.
По делото не е предявявана акцесорна претенция
за присъждане на законна лихва върху обезщетението, поради което и такава върху
сумата на обезщетението не следва да се присъди.
При този изход от
производството и съобразно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът М., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е материално
затруднено, сиреч на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Г.М. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредбата, което с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска, така изчислено възлиза на 248,60 лева.
С оглед нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС и предвид
направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица от общо 516 лева
от бюджета на съда, ще следва ответникът да бъде осъден да ги заплати по
сметката на съда.
Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено,
доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата
претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.
София, да заплати на С.Д.П. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пловдив, сумата
от 4400 лв. /четири хиляди и четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди при
задържането му в Затвора Пловдив в
резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна
площ в условията на Затвора Пловдив конкретно в периода от 01.01.2017 г. до 13.01.2020 г. и
заразяване на спалните помещения с мухъл в периода от 30.07.2014 г. до
03.08.2015 г. и от 01.02.2016 г. до 13.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния ѝ предявен размер от 20 000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, а така също
и за частта на исковия период от 01.04.2014 г. до 30.07.2014 г. и от 03.08.2015
г. до 01.02.2016 г.,
като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София да
заплати на ищеца С.Д.П. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пловдив,
сумата от 10 лв. /десет лева/,
съставляваща заплатената от ищеца държавна
такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ № 43, сумата от 248,60 лв.
/двеста четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.
София да заплати по сметка на Административен съд Пловдив – сумата от 516 лв. /петстотин и шестнадесет лева/, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: