Р Е Ш
Е Н И Е
№ 462
гр. Пещера, 7.8.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Евгения Кръстева и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №606/2016г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално са били
предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.108 ЗС – за
признаване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот;
по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на същия
имот, и по чл.124 ГПК за установяване погасяването /несъществуването/ на материално
ипотечно право върху имота, произтичащо от договорна ипотека. След оттегляне на
осъдителните искове от ищците, производството е прекратено частично и към
момента делото има за предмет предявените при условията на обективно евентуално
съединяване отрицателни установителни искове за установяване в отношенията
между страните, че е погасена и не съществува договорната ипотека върху имота,
учредена с нот. акт №83, том VІ, н.д. 959/15.11.2005г. по регистъра нотариус К.
- гр.Пещера, вписан в имотния регистър при РС – Пещера под №82, том І, н.д.
1200/15.11.2005г., поради публична продан на ипотекирания имот, евентуално –
поради заличаването на ипотеката в имотния регистър на основание 22 от
Правилника за вписванията по молба на длъжника след изтичането на 10-годишния
срок на действие на вписването по чл.72, ал.1 ЗЗД.
Ищците П.А.Г. и К.С.Г.
твърдят, че са собственици на недвижим имот – масивна двуетажна еднофамилна
вилна сграда със застроена площ 30кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 56277.506.763 по КК и КР на летовище „Св. Константин“, общ.Пещера,
която е идентична с описания в документа за собственост /нот. акт №15, том ІV,
н.д. №536 от 10.8.2004г. на РС – гр.Пещера/ самостоятелен обект в сграда,
състояща се от първи приземен етаж с площ 30кв.м и втори редовен етаж с площ 42кв.м.,
попадащ в парцел І-Вилно застрояване, кв.12 по плана на летовище „Св.
Константин“, общ.Пещера. Твърдят, че на 15.11.2005г. наследодателят на ищците С.
К. Г. - починал на 20.10.2011г., и ищцата П.Г. – негова съпруга, са учредили
договорна ипотека върху описаната вилна сграда в полза на ответника „ПИБ“ АД за
обезпечаване задълженията на търговско дружество „Тевъл“ ЕООД по договор за
банков кредит. Ипотеката била вписана в имотния регистър при РС – Пещера под
№82, том І, н.д. 1200/15.11.2005г. Поради просрочие на кредита ответникът
насочил принудително изпълнение върху ипотекирания имот и след извършена
публична продан същият му бил възложен вместо плащане с постановление на
съдебния изпълнител от 22.7.2009г. След отмяна на възлагателното постановление
при осъществен инстанционен контрол за законосъобразност на действията на ЧСИ последвала
нова публична продан, при която имотът отново бил възложен на взискателя
/ответната банка/ с постановление на съдебния изпълнител от 4.1.2013г., което
било потвърдено от съда и влязло в сила на 17.12.2014г. Същото било отменено при
осъществен извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК, което станало с решение
№226 от 3.12.2015г. по гр.д. №4169/2015г. на ВКС, І г.о. Междувременно изтекъл
срокът на действие на вписването на ипотеката по чл.172, ал.1 ГПК и ищците
/ипотекарни длъжници/ подали молба за заличаване на вписването на ипотеката на
основание чл.22 от Правилника за вписванията, която била заведена в службата по
вписванията с вх. №2284 от 11.12.2015г. Получили отказ от съдията по
вписванията, който по тяхна жалба бил отменен от окръжния съд и заличаването на
ипотеката било вписано. На същата дата, но след молбата на длъжниците,
кредиторът „ПИБ“ АД също подал молба с
вх.№2293/11.12.2015г., с която искал ипотеката да се впише наново, с ред от
новото вписване, на основание чл.172, ал.2 ЗЗД. Последвал отказ на съдията по
вписванията, който бил потвърден от окръжния съд. По жалба на кредитора пред
ВКС, съдът отменил отказа и разпоредил вписването на ипотеката наново, съгласно
определение №197 от 21.4.2016г. по ч.гр.д. №1476/2016г. на ВКС, ІV г.о. След
новото вписване било подновено и принудителното изпълнение върху имота, с което
ищците обосновават своя правен интерес
от предявяване на отрицателните установителните искове за установяване, че
материалното ипотечно право е погасено, първо – на основание чл.175 ЗЗД с
публичната продан на ипотекирания имот, приключила с възлагателното
постановление на съдебния изпълнител от 4.1.2013г., влязло в сила на 17.12.2014г.;
и евентуално – на основание чл.22 ПВ със заличаване на вписването по молба на
ипотекарните длъжници с вх.№2284 от 11.12.2015г.
Ищците сочат доказателства в
подкрепа на твърденията си и претендират разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът „ПИБ“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който не оспорва фактическите
обстоятелства в нея, но изразява становище за неоснователност на исковете при твърдението, че
правните последици от тези обстоятелства са различни. Според него, с отмяната
на влязлото в сила възлагателното постановление е отпаднал и погасителния ефект на публичната
продан по отношение на ипотеката, а вписаното заличаване на ипотеката при условията
на чл.22 ПВ вр. чл.171, ал.1 ЗЗД не води до погасяване на ипотечното право.
Сочи доказателства и претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят по фактическите
обстоятелства в исковата молба, описани по-горе. Същите се установяват и от
представените писмени доказателства.
Спорът между страните е за
материалноправните последици от тези обстоятелства, а именно:
- публичната
продан на ипотекирания имот по изп. д. №20118200400615 на ЧСИ Т. Л., приключила
с възлагателно постановление на съдебния изпълнител от 4.1.2013г., в сила от
17.12.2014г., погасила ли е ипотеката върху имота, като се има предвид
последващата отмяна на възлагателното постановление по реда на Глава 24 ГПК?;
-
вписаното
заличаване на ипотеката при условията на чл.22 ПВ вр. чл.171, ал.1 ЗЗД по молба
на ипотекарните длъжници с вх. №2284/11.12.2015г. погасило ли е самото
материално ипотечното право.
По първото наведено основание съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД с извършването на публична
продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени
след първата ипотека, се погасяват. Възлагането на ипотекирания имот на
взискателя по чл.495 ГПК е начин за удовлетворяване на кредитора и процесуален
способ за успешно приключване на публичната продан. Затова постановлението на
изпълнителния орган, с което възлага имота на взискателя туря край на проданта,
а една от нейните последици е да погаси всички ипотеки и вещни прав върху
имота, учредени след първата ипотека. Но ако по някаква причина публичната
продан бъде отменена, макар и след влизане в сила на постановлението за
възлагане, възстановява се висящността на изпълнителния способ в рамките на
изпълнителното производство и проданта следва да се извърши наново. Трябва да
се отбележи, че занапред подобна хипотеза е малко вероятна поради
задължителните указания по т.3 от Тълкувателно
решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, съгласно които
решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния
изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава
24 ГПК. В случая обаче, решението на ОС-Пазарджик, с което постановлението
за възлагане е потвърдено е било отменено по реда на извънредния способ, с
което са отпаднали и правните последици на публичната продан. При това с
обратна сила, тъй като имотът следва да бъде изнесен на нова продан, а това би
било несъвместимо с правата на купувача по отменената публична продан, ако той
запази тези свои права. Очевидно е, че купувачът по отменената продан не може
да се конкурира с взискателя, който е вписал възбрана върху имота много
по-рано. На купувача са непротивопоставими само правата, които са
непротивопоставими и на взискателя, но не повече – чл.496, ал.2 ГПК. Затова с отмяната
на постановлението за възлагане и на публичната продан се погасяват с обратна
сила всички последици на проданта, включително и тези по чл.175, ал.1 ЗЗД, и се
възобновява висящността на изпълнителния способ. Възстановяват се с обратна
сила всички погасени от проданта ипотеки и вещни права, учредени след първата
ипотека. Ето защо искът за установяване на ипотечното право на ответника за
погасено в резултат на отменената публична продан е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По второто
наведено основание съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.166, ал.1 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване в имотния
регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Законодателят
е предвидил конститутивно действие на вписването като елемент от фактическия
състав за възникване на материалното ипотечно право, независимо дали то
произтича от договор или от закона. За разлика от вписването обаче,
заличаването на ипотеката от имотния регистър не винаги има правопогасяващо
материалното право /конститутивно/ действие. Така например, заличаването на
ипотеката след успешна публична продан по молба на купувача на недвижимия имот
по чл.19, ал.2 ПВ няма такова действие, тъй като още преди заличаването
ипотеката е била погасена ex lege със
самата публична продан – чл.175, ал.1 ЗЗД.
В закона
са предвидени само две хипотези, при които заличаването на ипотеката в имотния
регистър погасява материалното право на ипотеката и това са хипотезите по
чл.179, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД – когато заличаването е направено въз основа на
съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена
форма, или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. И двете
хипотези се отнасят до случаи, когато правото на ипотека не е било упражнено от
ипотекарния кредитор, било защото обезпеченото задължението е погасено
доброволно или защото съдът е констатирал недействителност на ипотеката поради
порок в нейния правопораждащ фактически състав. Законът обаче не допуска
заличаване на вписването с погасяващ /конститутивен/ ефект спрямо материалното
право да става по молба на ипотекарния длъжник или трето заинтересовано лице. Съгласно
чл.22 ПВ тези лица могат да искат заличаване на ипотеката след изтичането на
срока на действие на вписването по чл.172, ал.1 ЗЗД, ако то не е било
своевременно подновено по молба на кредитора. Целта на заличаването е да се
оповести, че вписването е изгубило действие, т.е. ипотеката няма ред от
първоначалното вписване. Кредиторът обаче има правото да впише наново същата ипотека,
при което тя ще има ред от новото вписване – чл.172, ал.2 ЗЗД. След като
законът дава право на кредитора да впише ипотеката наново, това негово право не
може да бъде осуетено от длъжника чрез заличаването по чл.22 ПВ, най-малко
защото би се стигнало до противоречие между закона и правилника. Идеята на
заличаването чл.22 ПВ е друга – не да доведе до погасяване на ипотеката, а да оповести,
че тя е изгубила реда на първото /учредителното/ вписване. Следователно заличаването
по реда на чл.22 ПВ, също както и това по чл.19, ал.2 ПВ няма конститутивен
ефект, погасяващ самото материално ипотечно право.
Съдът не
споделя твърдението на ищците в исковата молба, че според трайната съдебна
практика веднъж заличената ипотека /без оглед на основанието за заличаване/
никога не може да се впише наново, с нов ред, а трябва да се учреди повторно -
в смисъл да се повтори целия фактически състав, включващ нов договор и ново
вписване. Опровержението на това твърдение е в определението на ВКС,
постановено именно по настоящия казус по повод касационна жалба срещу решение
на ОС – Пазарджик, с което е осъществен контрол върху отказа на съдията по
вписванията да впише подновяването на ипотеката. В това определение №197 от
21.4.2016г. по ч.гр.д. №1467/2016г. на ВКС, ІV г.о. съдът е посочил, че
вписването на заличаване поради изтичането на 10-годишния срок не може да е
пречка за ново вписване на ипотеката /стария договор/ с нов ред на основание
чл.172, ал.2 ЗЗД, защото тъкмо изтичането на срока на действие на вписването е
основание за новото вписване.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че вписаното заличаване на ипотеката по молба на
ищците с вх. №2284 от 11.12.2015г. не е погасило самата ипотека, поради което
съществуването на материалното ипотечно право на ответника не може да бъде
отречено на това основание, а вторият отрицателен установителен иск също следва
да се отхвърли.
Предвид изхода от делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1
НЗПП ищците следва да заплатят на ответника сумата от 300лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.А.Г.,
ЕГН ********** и К.С.Г., ЕГН ********** против „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* за установяване в отношенията между страните, че на основание чл.175, ал.1 ЗЗД е погасена
договорната ипотека по нот. акт №83, том VІ, н.д. 959/15.11.2005г. по регистъра
нотариус Г. К. - гр.Пещера, рег. №387, вписан в имотния регистър при РС –
Пещера под №82, том І, н.д. 1200/15.11.2005г., върху недвижим имот: масивна
двуетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ 30кв.м., построена в
поземлен имот с идентификатор 56277.506.763 по КК и КР на летовище „Св.
Константин“, общ.Пещера, поради публична продан на ипотекирания имот съгласно
постановление за възлагане от 4.1.2013г. по изп. д. №20118200400615 на ЧСИ Т.
Л., влязло в сила на 7.12.2014г.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.А.Г.,
ЕГН ********** и К.С.Г., ЕГН ********** против „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* за установяване в отношенията между страните, че на основание чл.22 от Правилника за вписванията
е погасена договорната ипотека по нот. акт №83, том VІ, н.д. 959/15.11.2005г.
по регистъра нотариус Г. К. - гр.Пещера, рег. №387, вписан в имотния регистър
при РС – Пещера под №82, том І, н.д. 1200/15.11.2005г., върху недвижим имот:
масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ 30кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 56277.506.763 по КК и КР на летовище
„Св. Константин“, общ.Пещера, поради вписаното заличаване на ипотеката в
имотния регистър по молба на ипотекарните длъжници с вх. №2284 от 11.12.2015г.
по регистъра на Сл Вп при РС – Пещера.
ОСЪЖДА ищците П.А.Г., ЕГН ********** и К.С.Г.,
ЕГН ********** да заплати на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* сумата 300лв. разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-сидмшчин срок от неговото съобщаване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: