Решение по дело №1169/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260082
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 5 декември 2020 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140201169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Кърджали 17.11.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание

на 12 ноември ………………………

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов

                          

                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

  при секретаря Диана Георгиева……….…….……….и в присъствието на

   прокурора…………………………….…като разгледа докладваното от

съдията…………………………АН д.№  1169..………………по описа

за 2020 година,

 

                                        Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-001229/24.07.2020г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на Г.Р.О. ***, ЕГН **********, за нарушения на: 1.чл. 23 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП; 2. чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП  са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Г.Р.О. ***, ЕГН **********, да заплати поп сметка на ОД на МВР Кърджали направените по делото разноски в размер на 80 лева

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски административен съд в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

 

                                                                  Районен съдия:

МОТИВИ:

Производството е образувано по жалба на Г.Р.О. ***, против Наказателно постановление № 20-1300-001229/24.07.2020г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушения на: 1.чл. 23 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП; 2. чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП  са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, поради което моли съда да го отмени изцяло. В хода по същество процесуалният представител на жалбодателя не оспорва нарушението по чл. 23 ал.1 от ЗДП, като счита, че доверителят му е правилно санкциониран. По отношение нарушението на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП счита, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между текстовото и цифровото описание на нарушението.

Наказващият орган, чрез депозирано писмено становище от ю.к. Петрова, счита жалбата за неоснователна и намира, че следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.07.2020г. в 15:15 часа, в гр. Кърджали, на бул. „Беломорски”, жалбодателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № К 8825 ВА, като при излизане от бензиностанция „Лукойл” не спазва необходимата дистанция и блъска спрелия пред него патрулен автомобил „Опел Астра”, управляван от Стоян Стойчев, собственост на ОД на МВР-Кърджали, също излизащ от бензиностанцията, изчакващ да се включи в движението по главния път. Настъпило ПТП с материални щети. Пристигналите на място служители на сектор ПП към ОДМВР-Кърджали, извършили проверка за употреба на алкохол, при която било установено, че водачът Г.О. е употребил алкохол 0.97 промила, установено с техническо средство „Дрегер”7510, фабр. № ARDN- 0055, показанията на което водачът приел. Показанията на другия водач били с нулев резултат. За така констатираните нарушения на чл. 23 ал.1 и на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на О., в негово присъствие, бил съставен АУАН с № 263304, връчен и подписан без възражение.  

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което  Началник група в сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, за нарушения на: 1.чл. 23 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП; 2. чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП  са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени, че всички доказателства са еднопосочи, безпротиворечиви, сочещи на възприетата от съда фактология, поради което не следва да ги обсъжда. Единствено следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Р. като обективни, непротиворечиви, потвърждаващи се от събраните по делото писмени доказателства. Прочее, по делото няма доказателство, които да противоречат или да поставят под съмнение показанията на горецитираните свидетели.

От правна страна съда приема следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

Съдът приема, че административно-наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентно длъжностно лице, в качеството му на мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Кърджали и в рамките на правомощията, очертани от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, приложена към делото, с която са определени полицейските органи, имащи право да издават фишове и да съставят АУАН. В същата заповед са определени и длъжностните лица, които могат да издават НП, сред които са и началниците на групи в сектор ПП. Актът е съставен в присъствието на О., в качеството му на нарушител, и на свидетеля Н.Р., който е присъствал при установяване на нарушението, съобразно изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Съставен е в срока по чл. 34, ал.2 от ЗАНН и  съдържа задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, както и е била осигурена възможност на нарушителя в 3/три/-дневен срок от връчването му да направи писмени възражения.

 

 

 

 

По отношение издаденото въз основа на акта наказателното постановление съдът намира, че същото отговаря на всички изисквания на ЗАНН относно неговото формално съдържание, поради което не възпрепятства преценката на съда, както и адекватното и в пълен обем упражняване на правото на защита на жалбоподателя. Спазени са всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН, като в същото подробно е описано въз основа на какъв акт е образувана процедурата, нарушението е очертано с всички признаци от обективна и субективна страна - време, място, същност на нарушението и т.н. и са посочени обстоятелствата по извършването му, вкл. и доказателствата, въз основа на които АНО се е произнесъл. При изяснената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че на 13.07.2020г. в 15:15 часа, в гр. Кърджали, на бул. „Беломорски”, жалбодателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № К 8825 ВА, като при излизане от бензиностанция „Лукойл” не спазва необходимата дистанция и блъска спрелия пред него патрулен автомобил „Опел Астра”, в следствие на което е настъпило ПТП с материални щети, както и че водачът Г.О. е употребил алкохол 0.97 промила, установено с техническо средство „Дрегер”7510, поради което съдът намира, че и в тази му част НП е законосъобразно. Съдът не споделя становището на жалбодателя, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между текстовото и цифровото описание на нарушението, поради следното: жалбоподателят е санкциониран за нарушение по  чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол- над 05 промила. Установи се по делото, че съставомерната концентрация е била в размер на 0.97 промила. Т.е., нарушението, за които е санкциониран жалбодателя е осъществено от него и извършването му е доказано от събраните доказателства. От субективна страна деянието е извършено умишлено, като нарушителят е съзнавал забраната да се управлява МПС под въздействие на алкохол. АНО правилно е наложил размера на предвидената в 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП кумулативна санкция – глоба в размер на 1000. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Т.е., забранителната норма, създаваща правило за поведение е чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП, която водачът е нарушил, а санкционната, предвиждаща съответното наказание е 174 ал.1 т.2 от ЗДП, предвид  точно определената концентрация на алкохол. Изписването от АНО в НП на целия текст на т.2 по никакъв начин не компрометира постановлението, предвид на това, че в обстоятелствената част на същото много точно е описано какво ППС е управлявал нарушителя- вид, марка, модел, регистрационен номер, за да твърди в жалбата, че му е нарушено правото на защита, още повече, че на него му е известно много добре какво ППС е управлявал по време на проверката.

При тези съображения жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед на гореизложеното крайният извод на съда е, че в настоящия казус административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно горецитираната заповед, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58 ал.1 от ЗАНН. Съдът счита още, че АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

 

Водим от изложеното съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                   Районен съдия: