Определение по дело №481/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20191610100481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 16.10.2019г.

 

РАЙОНЕН СЪД- .Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 16 октомври..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета  година………….…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 481 по описа за 2019 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Предявен е иск от “РЕАЛ” ЕООД, гр. Берковица и е образувано гр.д. 481 по описа на БРС за 2019 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуване на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 337/2019 година по описа на БРС. Исковата молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК след подадено от длъжника възражение.

 

Ищецът в производството твърди, че до 22.01.2019 г. бил работодател на ответника, който бил дисциплинарно уволнен поради неявяване на работа в продължение на повече от два последователни дни и заминал в чужбина, без знанието и разрешението на работодателя- ищец. Твърди, че ответникът не върнал предоставените му машини, инструменти и оборудване за извършване на възложени му от работодателя строителни работи в изпълняваните от работодателя строителни обекти. Формирано е незаплатено задължение на ответника към ищеца за сумата от 2 600 лева- причинени вреди на работодателя, поради неизпълнение на трудовите задължения от работника. До настоящия момент ответникът не е заплатил на ищеца дължимата сума.

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.337/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  2 600 лева главница по щета за причинени имуществени вреди, до размера на месечното трудово възнаграждение на ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019 година до окончателното й изплащане. Поради подадено от длъжника възражение, ищецът предявява правата си за установяване в настоящото производство.

 

Моли съда, да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника вземането му в размер на 2 600 лева, представляващи главницата по щета за причинени имуществени вреди до размера на месечното трудово възнаграждение на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане.

Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът  Н.А.Т. взема становище по предявения иск, като счита същия за недопустим и неоснователен; моли да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед от 22.01.2019 г. До прекратяването на правоотношенията работили на строителен обект във Франция, където поради неплащане на заплатите и осигуровките част от наетите лица напуснали и се наложило възложителят на ищеца да заплати възнагражденията им, за да може да се довършат започнатите СМР. Твърди, че останал на работа и с действията си спестил на ищеца плащане на значителни неустойки. Веднага след завръщането си в България отишъл в офиса на работодателя и обяснил, че доверието помежду им се е изчерпало и не желае повече да работи за дружеството, затова предлага прекратяване на взаимоотношенията по взаимно съгласие. Управителят отказал да приеме молбата. Счита също така, че предявеният иск се явява извън срока по чл. 358/1/, т.1 от КТ, като следва да се счита за погасен по давност. По отношение твърдяното от ищеца за машини, инструменти и оборудване, заявява, че не е получавал такива персонално. Като зидар в процеса на работа е използвал ръчни инструменти с ниска себестойност.

 

Съдът намира предявения иск за допустим, предявен от активно легитимирана страна срещу надлежен ответник. Исковата молба, представена по делото е редовна.

 

Предявеният иск касае установяване на вземане в размер на 2 600 лева, произтичащо от причинени вреди на работодателя и е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.206  КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между него и ответника е било налице трудово правоотношение; че поради небрежност работникът му е причинил вреда, както и нейният размер.

 

По делото са представени доказателства, които като относими към спорното право, следва да бъдат приети.

Ищецът не ангажира доказателства за твърденията си за причинена от ответника щета.

         Искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства е некоректно формулирано, като не става ясно какви точно относими към спора факти ще изясняват свидетелите.

 

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: удостоверение за актуално състояние, трудов договор, заповед за уволнение, допълнително споразумение към трудов договор и уведомление до НАП.

 

         ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. 337/2019г. по описа на Районен съд Берковица.

        

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.11.2019 година 09.50 от  часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

         УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :