№ 43951
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110135720 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Т. Е., ЕГН
**********, против “Банка ДСК” АД, ЕИК ***, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на парично вземане по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1950 от
16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич, по която е
допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, поради изтекла в полза на
ищеца погасителна давност.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се
произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
По отвода за недопустимост на производството, релевиран от ответника “Банка ДСК”
АД с отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск поради липса на пасивна процесуална легитимация. Това е така, тъй като
пасивната легитимация се определя от изложените в исковата молба твърдения и
обстоятелства. В случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца за
новонастъпил факт, с който отрича материалното право на взискателя, а дали ответникът е
кредитор или не, е въпрос по същество на спора.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че доколкото на този етап от
производството не са налице процесуални пречки, обуславящи недопустимост на
1
предявения иск, делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно
заседание, като съдът се произнесе по направените от страните доказателствени искания.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че соченото
дружество е придобило процесните вземания по силата на договор за покупко-продажба на
вземания от 21.06.2022 г. В случая от твърденията на ответника, че вземането му по
процесния изпълнителен лист е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на
договор за цесия преди предявяване на иска не може да се направи извод за наличие на
правен интерес от участие на цесионера в настоящото производство. Следва да се отбележи,
че не е налице и хипотезата на чл. 226 ГПК на прехвърляне на спорното право в хода на
делото, тъй като твърдяната дата на цесията предхожда тази на депозиране на исковата
молба. На следващо място ответникът не излага доводи за съществуване на регресни права
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД при евентуален неблагоприятен изход от настоящия спор. Ето
защо искането следва да бъде оставено без уважение.
Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което
следва да се допусне събирането им.
Следва да бъде уважено искането на страните по чл. 192 ГПК за изискване на заверен
препис от изпълнително дело № 20177360400021 по описа на ЧСИ В.Р., с рег. № 736 при
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, доколкото същото е необходимо за
изясняване правнорелевантните факти по спора.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи
договор за прехвърляне на вземания между “Банка ДСК” АД и “ОТП Факторинг България”
ЕАД, договор за прехвърляне на вземания между “ОТП Факторинг България” ЕАД и “ЕОС
Матрикс” ЕООД, както и уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с които длъжникът е уведомен
за извършените цесии, следва да бъде оставено без уважение, доколкото същите са
представени с отговора на исковата молба в заверен препис.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за
изискване по служебен път на книжата по гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд –
Добрич, включително заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1950/2016 г., тъй
като не е необходимо за правилното решаване на спора, а заповедта по чл. 417 ГПК е
представена с отговора на исковата молба в заверен препис.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата
молба твърдения, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото
съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника “Банка ДСК” АД за
недопустимост на производството, релевирано с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 219 ГПК за
конституиране като трето лице - помагач на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в настоящото производство в заверен препис
изпълнително дело № 20177360400021 по описа на ЧСИ В.Р., с рег. № 736 при КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – Добрич.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането за
изискване на книжата по гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.02.2024 г. от 09.30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът Б. Т. Е. твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 1950 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич, по
която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, с който е осъден да
заплати на ответника “Банка ДСК” АД следните суми: 15 116,40 лв. – задължение по
договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2014 г. и допълнително споразумение от
11.11.2015 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
3
от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до
изплащане на вземането, 1 749,67 лв. – договорна възнаградителна лихва от 16.12.2016 г. до
15.12.2016 г. , 43,86 лв. – от 05.12.2016 г. до 15.12.2016 г., 120 лв. – такса, 340,60 лв. –
държавна такса по делото и 755,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че
изпълнителното дело е образувано на 16.02.2017 г. по молба на взискателя “Банка ДСК”
ЕАД, с която взискателят не е упълномощил ЧСИ В.Р. с правата по чл. 18 ЗЧСИ, а само е
поискано вписване на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и извършване на
справка в БНБ за налични банкови сметки. Поддържа, че следващите предприети действия
от ЧСИ В. Р. били в периода 16.01.2017 г. – 02.11.2017 г., като по отношение на
съдлъжниците Б. Е. и Р.С. били извършени справки. Като следващо предприето действие
сочи покана за доброволно изпълнение с изх. № 2556 от 12.10.2017 г., която обаче не му била
връчена и която сама по себе си не представлява изпълнително действие.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2018 г. е депозирана молба от вече
конституирания нов взискател по делото “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК **, заличен
търговец, правоприемник “Банка ДСК” ЕАД, с която е направено искане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и са оттеглени правомощията от стария взискател по
чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че следващото действие по изпълнителното дело било на 12.10.2022 г.,
когато е депозирана молба за конституиране на нов взискател по делото - “ЕОС Матрикс”
ЕООД. Твърди, че на 06.12.2022 г. е депозирана молба от ЕОС Матрикс” ЕООД с искане
изпълнителното дело по отношение на съдлъжника Р.Д.С. да бъде прехвърлено на друг ЧСИ
– Л. Т., рег. № 737., като с разпореждане на ЧСИ В. Р. молбата е оставена без движение
поради липса на процесуално качество на молителя относно иска за преместване на
изпълнителното дело, с указания да се представят доказателства за уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Поддържа, че последното реално изпълнително действие е
от 10.08.2018 г., когато е депозирана молба от конституирания взискател по делото “ОТП
Факторинг България” ЕАД, с която е направено искане за налагане на запор върху трудово
възнаграждение. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено поради настъпила
перемпция. Сочи, че с постановление от 31.08.2023 г. изпълнителното производство по ИД
№ 20177360400021 по описа на ЧСИ В. Р. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди да е налице правен интерес от предявяване на иска по подробно изложени в исковата
молба съображения. Поддържа, че при прекратяване на изпълнителното производство се
преустановява възможността за предприемане на изпълнителни действия по него, поради
което всички действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ, следващи
прекратяването, са осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното
изпълнение и не следва да им се признават никакви последици по отношение на
материалното право. По изложените съображения счита, че последващите действия по
налагане на запор на банкови сметки, поискани от “ЕОС Матрикс” ЕООД с молба с вх. №
00675/12.10.2022 г., са без правна стойност.
По отношение пасивната легитимация на ответника излага, че в кориците на
изпълнителното дело няма данни цедентът “ОТП Факторинг България” ЕАД нито
4
самостоятелно, нито чрез пълномощника си ЕОС Матрикс” ЕООД, да е предприело
уведомяване на ищеца по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради липсата на този елемент от
фактическия състав по прехвърляне на вземането, счита за недоказано поддържаното от
ЕОС Матрикс” ЕООД частно правоприемство, като твърди, че не са били налице нужните
предпоставки за конституирането му в качеството на взискател в образувания изпълнителен
процес. Навежда твърдения, че искането за налагане на запор на банкови сметки не води до
прекъсване на срока по смисъла на чл. 433, т. 8 ГПК, като сочи, че същият следва да се
приеме за изтекъл на 10.08.2023 г. Излага, че ответникът “Банка ДСК” АД е носител на
правата по процесното вземане, поради което счита, че същият се явява пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Позовавайки се на разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, навежда
твърдения, че последното валидно изпълнително действие по ИД по описа на ЧСИ В. Р. е от
10.08.2018 г., с молбата на “ОТП Факторинг България” ЕАД за конституирането му като нов
взискател, оттегляне на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение. Поддържа, че след тази дата по посоченото ИД не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Поддържа, че на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по право на 17.10.2020 г. Твърди,
че с настъпване на перемпцията е налице забрана да се извършват последващи изпълнителни
действия, като дори и да бъдат предприети такива, същите се обезсилват по право и не
могат да доведат до прекъсване на давността. По изложените съображения счита за погасени
по давност вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
“Банка ДСК” АД, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди,
че процесното вземане произтича от договор за кредит за текущо потребление №
11/22218902 от 04.11.2014 г., сключен между “Банка ДСК” АД и Р.Д.С., ЕГН **********.
Твърди, че с договор за поръчителство ищецът Б. Е. се задължил да обезпечи изпълнението
на задълженията на кредитополучателя Р.С. по договора за кредит. Сочи, че впоследствие
било сключено допълнително споразумение към договор за кредит № 11/22218827 от
04.11.2014 г., с което условията по договора били предоговорени. Счита предявения иск за
недопустим по подробно изложени в отговора съображения. Поддържа, че считано от
25.05.2023 г. “Банка ДСК” АД има качеството на правоприемник на “ОТП Факторинг
България” ЕАД, като твърди, че в случая нито едно от двете дружества не е надлежен
ответник, тъй като процесното вземане е прехвърлено на трето лице по силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 21.06.2022 г., сключен между “ОТП Факторинг България”
ЕАД и “ЕОС Матрикс” ЕООД. Излага, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич, по
молба на банката е образувано изпълнително дело № 21/2017 г. по описа на ЧСИ В.Р., с рег.
№ 736 и район на действие Окръжен съд – Добрич срещу Б. Е. и Р.С.. Сочи, че впоследствие
по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.06.2017 г., сключен
между “Банка ДСК” ЕАД и “ОТП Факторинг България” ЕАД, последното е придобило
процесното вземане. Навежда твърдения, че в изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и
5
по силата на изрично пълномощно от цедента /ответник в настоящото производство/, “ОТП
Факторинг България” ЕАД е изпратило до ищеца писмо за извършената цесия, като въпреки,
че няма информация дали посоченото уведомление е връчено на ищеца, счита, че същият
следва да се счита уведомен най-късно от момента на получаване на препис от отговора на
исковата молба, към който са приложени договор за цесия от 22.06.2017 г. и уведомително
писмо до длъжника за извършената цесия. Твърди, че на 10.08.2018 г. “ОТП Факторинг
България” ЕАД е подало молба за конституиране като взискател по изпълнително дело №
21/2017 г. по описа на ЧСИ В. Р.. Твърди още, че с договор за покупко-продажба на вземания
от 21.06.2022 г. “ОТП Факторинг България” ЕАД е цедирало на “ЕОС Матрикс” ЕООД пакет
от свои вземания, сред които попада и процесното вземане. Сочи, че липсва яснота дали
уведомленията за извършената цесия по чл. 99 ЗЗД от “ОТП Факторинг България” ЕАД и от
“ЕОС Матрикс” ЕООД са връчени на длъжника, но счита, че последният следва да се счита
уведомен за извършената цесия най-късно от момента на получаване на препис от отговора
на исковата молба, към който са приложени договорът за цесия от 21.06.2022 г. и
пълномощно от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия. По изложените
съображения счита предявения иск за недопустим и моли съда да го остави без разглеждане.
При условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че
по образуваното изпълнително дело са предприемани периодично изпълнителни действия,
които прекъсват погасителната давност. Оспорва процесното вземане да е погасено по
давност. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при евентуалност – да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Между страните не е спорно, че с изпълнителен лист от 16.12.2016 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 1950 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич,
по която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, ищецът Б. Т. Е.,
ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на ответника
“Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, следните суми: 15 116,40 лв. – неиздължена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2014 г. и допълнително споразумение от
11.11.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане, 1 749,67 лв. – договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.02.2016 г. до 15.12.2016 г., 43,86 лв. –
лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 05.12.2016 г. до 15.12.2016 г., 120 лв. –
такси, 340,60 лв. – държавна такса и 755,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
6
20177360400021 по описа на ЧСИ Виктория Р., с рег. № 736 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Добрич.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо
него и е образувано посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него
положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият
в закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения и възражения.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7