|
|
|
№ 580
23.09.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на първи септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор:....................................................................................................................................,като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. д. № 100 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ), вр. чл.
121, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба Д.Л. ***, подадена чрез пълномощник- адв. Н. И.Д., против Заповед № 2186 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция
"Митници", с която на основание чл.
107, ал. 1, т. 5 от Закона за
държавния служител, вр. чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ)
и подадена декларация от оспорващия по
чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, е
прекратено служебното му правоотношение на длъжност"митнически инспектор"
в Митница Бургас, с ранг V младши, считано от 08.01.2019 г.
В
жалбата се твърди, че са налице
основанията на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, водещи до отмяна на заповедта.
Излагат се съображения за липса на
материалноправните предпоставки на основанието, на което е прекратено
служебното правоотношение. Сочи се, че привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не можели да се квалифицират
като нарушение на служебните задължения
като държавен служител, а подобно твърдение противоречало на чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.6, ал.2 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните
свободи. Наред с горното се твърди, че
заповедта не е мотивирана.
По изложените съображения, се отправя се искане за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Директор на Агенция
"Митници", чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. В писмена защита по делото излага подробни
съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение, за
което представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 4302 от 10.11.2017г. на Директор на Агенция
"Митници" Д.Л.Л. е възстановен
на работа на държавна служба на длъжността „митнически инспектор“ в Митница Бургас при Агенция
"Митници", считано от 09.11.2017г.
С декларация от 02.01.2019г. по чл.10,
ал.1, изр.2-ро от Закона за митниците Д.Л. декларирал , че е привлечен като обвиняем .
Със Заповед № 2186 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция "Митници",
на основание чл.
107, ал. 1, т. 5, вр. с чл.10, ал.1, изр.2-ро от ЗМ и подадената от служителя
декларация по чл.10, ал.1, изр.2-ро от
ЗМ служебното правоотношение на Д.Л. с
Агенция "Митници" на длъжност "митнически инспектор" в Митница
Бургас, с ранг IV младши е прекратено, считано
от 08.01.2019 г. В заповедта, като фактически съображения за издаването й е
посочено: обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява
задълженията си извън случаите на
чл.103, ал.1, т.3 – привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ
характер.
Заповедта е връчена на адресата на 08.01.2019
г., а жалбата срещу същата е подадена на директно пред Административен съд-
Хасково по поща на 21.01.2019г. и заведена с вх. № 485 от 22.01.2019г.
В
хода на съдебното производство, като писмено доказателство по делото са приети документите съдържащи се в
административната преписка, изискани и
приобщени документи удостоверяващи статуса на обвиняемо лице на жалбоподателя,
а именно: писмо от 30.05.2019г. на прокурор пир Специализирана прокуратура-
София, Постановление от 21.03.2019г. постановено по ДП № 2/2015г. по описа на ГД“БОП“МВР,
представляващо пр. преписка № 332/2015г.
по описа на СП, и писмо на прокурор при Специализирана прокуратура от 01.07.2019г.
по пр. преписка № 332/2015г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен
орган. Обективирана е в предвидената съгласно чл.
108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и съдържа правни и фактически съображения
за издаването й.
Заповедта е издадена при допуснато
нарушение на процесуалните правила. Освен представената от оспорващия
декларация от 02.01.2019г., единственото
друго събрано от органа доказателство установяващо привлечен ли е като обвиняем по ДП жалбоподателя, към датата на издаване на
заповедта, е призовка, връчена на оспорващия на 11.10.2016г. за явяване в качеството на
обвиняем по ДП №2/2015г. на С“БОП“, Хасково,
с оглед осъществяване на процесуални действия. Нито в призовката ,нито
в декларацията обаче е отразено, че престъплението, за което жалбоподателя е привлечен като обвиняем
е именно умишлено такова- не е посочено нито диспозитива на обвинението, нито
нормата от Наказателният кодекс въз
основа на която оспорващия е привлечен в това качество. Действително
предвид обстоятелството, че прокуратурата повдига и поддържа обвинения за
престъпления от общ характер, административният орган не е бил длъжен да
събира други доказателства, от които да
установява от частен или общ характер е престъпното деяние, но е бил длъжен да
установи умишлено или непредпазливо е твърдяното престъпление, в което
оспорващия се сочи да е взел участие.
Това е така, тъй като нормата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ визира само и е единствено умишлените
престъпления. В случая, надлежно установяване този факт по начина по който го изисква нормата на
чл.10, ал.1, изр.2-то от ЗМ, липсва. Вместо да изиска информация от съответните
компетентни органи, административният орган се е задоволил с информацията,
предоставена от самия служител под формата на декларация по утвърден образец и
призовка от 2016г. и цитираната призовка, която обаче е непълна. Според съда
подаването на декларация от служителя за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не освобождава
органа от задължението служебно да извърши проверка относно съдебния статус на
лицето, най-малко за да съпостави декларираното с действителното положение към
момента на издаването на акта. Съобразно конкретиката на казуса, в случая
съдът не намира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила
за съществено, по причина че дори да не бе допуснато органът не би достигнал до
различен извод по отношение наличието на
посоченото обстоятелство. Това е така, тъй като безспорно от събраните в
хода на съдебното производство доказателства - писма и постановление за
частично прекратяване на наказателно производство на Специализирана
прокуратура, се установява, че престъплението за извършване на което жалбоподателят
е бил привлечен, действително е било
умишлено.
Основният спорен по делото въпрос е противоречи ли обжалваната заповед
на материалният закон. Отговорът на този
въпрос съдът намира за положителен, като съображенията за това са следните:
Според посоченото в заповедта, служебното
правоотношение е прекратено на основание чл.
107, ал. 1, т. 5 , от ЗДСл., вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ.
Съгласно предвиденото в чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното
правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.
103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Правилото на чл. 10, ал. 1 изр. второ от ЗМ, в
приложимата му към датата на издаване на
заповедта редакция(ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) гласи, че
митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат
да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими
за умишлено престъпление от общ характер
Ангажираното от ответника основание за прекратяване
на служебното правоотношение с жалбоподателя е това по чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Приетата обективна невъзможност последният да
изпълнява служебните си задължения е обоснована с факта, че е подсъдим за
умишлено престъпление от общ характер, което по аргумент от чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е пречка за
заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически
служители, които са митнически органи по смисъла на § 1,
т. 9 от ДР на ЗМ.
В ЗДСл липсва легална дефиниция на
понятието "обективна невъзможност". Съдебната практика по
приложението на чл.
107, ал. 1, т. 5 ЗДС сочи, че, за да е налице хипотезата на тази правна
норма, е необходимо да бъдат доказани три правнорелевантни факта: да е създадена
нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от
служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази
невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение.
В случая се касае за настъпила
законодателна промяна - изменение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, извършено с преходните
и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Промяната се изразява в създаване на
изречение второ в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, според което
митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат
да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими
за умишлено престъпление от общ характер. На практика е въведено ограничение за
заемане на държавна служба по отношение на определена категория митнически
служители – митнически органи по смисъла на § 1,
т. 9 от ДР на ЗМ.
Промяната на изискванията за заемане на
длъжността е извършена не по волята на страните по правоотношението, а със
закон, но сама по себе си тя не може да бъде основание за прекратяване на
служебното правоотношение на лицето по реда на чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В случая обективната невъзможност на
жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения е обоснована с факта, че
последният е обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер. Липсват обаче данни, а и не се твърди от
ответника по отношение на жалбоподателя да са взети ограничаващи свободата му
на придвижване мерки за процесуална принуда по НПК (задържане под стража или
домашен арест), което би го поставило в невъзможност да изпълнява служебните си
задължения по причина, стояща извън волята му, както и извън тази на органа по
назначаването. Наред с това е видно от доказателствата по делото, че длъжността
"митнически инспектор" жалбоподателят е заемал и изпълнявал,
независимо от обстоятелството, че бил
обвинен за осъществяване на умишлено престъпно деяние, преследвано по общия
ред.
Предвид горното съдът счита, че фактът, че
е бил привлечен като обвиняем в извършването на умишлено престъпление от общ характер, респ.
наличието на отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ, не поставя
жалбоподателя в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и
не обосновава приложението на чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяването на служебното му правоотношение.
Същевременно, с Решение № 7 от 17.09.2019 г. на
Конституционния съд на Република България по к. д. № 7/2019 г. – обн. Д. в. бр.
75 от 24.09.2019 г., разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е обявена за
противоконституционна.
С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ приема, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Следователно с влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба, обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, но и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като производството по оспорването й не е приключило с влязло в сила решение, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд, по идентични случаи касаещи приложението на чл.10, ал.1, изр.2-ро от Закона за митниците- Решение № 11619 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2019 г., V о., Решение № 10182 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2019 г., V о., Решение № 9672 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2019 г., V о., Решение № 9672 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2019 г., V о. Решение № 9546 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2019 г., V о. Решение № 8828 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 34/2020 г., V о. Решение № 8767 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2019 г., V о и мн. други.
По изложените съображения оспорената
заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.
146, т. 4
от АПК и следва да се отмени.
С оглед изхода на производството
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски в размер 1000.00 лв,
представляващи действително изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен към жалбата договор за
правна защита и съдействие от 15.01.2019г., платими от бюджета на ответника. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение. Заплатеният от жалбоподателя адвокатски хонорар в
размер на 1000 лв. не е прекомерно
завишен. Същият е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и с оглед осъществените от пълномощника действия, вкл. както изготвяне на жалбата, така и процесуално представителство при провеждане
на всички (общо 5 бр.) открити съдебни
заседания.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК и чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №2186/07.01.2019 г. на Директора на Агенция "Митници".
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Д.Л.Л. , с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1000.00 (хиляда)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: