№ 620
гр. Варна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500745 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 23255/21.03.2024г. от Д. Т.а Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***********, срещу Решение № 671/01.03.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 20233110101701 по описа за 2023 на Районен съд –
Варна, 19 състав, В ЧАСТТА, с която съдът ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпруга - Д. Т.а Д., на основание
чл. 49, ал.3 СК, и ОСЪЖДА Д. Т.а Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в
полза на К. Й. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба –14.02.2023г., за срок от
ТРИ ГОДИНИ, с падеж първо число на месеца, до настъпване на законно
основание за нейното прекратяване.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът, за да
обоснове вината на съпруга, се е позовал само на показанията на единствения
разпитан по делото свидетел – сестрата на ищцата, която като близък роднина
е заинтересован и пристрастен свидетел. Отделно показанията й не се
1
основават на лични възприятия, както и фактите, възприети лично от нея не
доказват извънбрачни връзки на ответника. По отношение на издръжката
сочи, че същата не е абсолютно задължение на съпруга, че не се доказва
нуждата на съпругата, че не е установено, че заболяването на съпругата е в
следствие на преживян стрес, както и че не са установени достатъчни доходи
на ответника, които да му позволят да заплаща издръжка на съпругата си.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочените части да постанови друго, в което да се приеме, че вина имат и
двамата съпрузи, както и да бъде отхвърлен иска за издръжката.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата К. Й. Д., ЕГН **********, в който излага становище за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че
съдът правилно се е позовал на свидетел, който е близък на съпругата, защото
именно такива свидетели са запознати с отношенията между съпрузите. Сочи
се, че няма доказателства за вина на съпругата. По въпроса за издръжката
твърди, че е от значение факта, че съпругата е неработоспособна, а не
произхода на заболяването й. За съпругът е от значение, че е работоспособен
и няма заболявания.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на решението.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, предявени от К. Й.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** против Д. Т.а Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *********** искове с правно основание чл. 49
ал.1 и ал. 3 СК за прекратяване на сключения с ответника граждански брак на
*******. с акт № **** на длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, за произнасяне, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака носи ответника, и съединените с него небрачни искове: за заплащане на
месечна издръжка в полза на съпругата в размер на 300лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 14.02.2023г., с падеж 1-во число на месеца
до настъпване на законно основание за нейното прекратяване и за
постановяване съпругата да носи брачното си фамилното име „Д.“.
2
В исковата молба ищцата излага, че с ответника са сключили
граждански брак на *******., като от него имат родени две деца, едното от
които е починало, а другото пълнолетно към настоящия момент. Твърди, че
първоначално отношенията между съпрузите били добри, но впоследствие
ответникът започнал да не я зачита, като личност. Поддържал няколко
извънбрачни връзки, което се отразявало изключително зле върху психиката
на ищцата. Сочи, че през последните години съпрузите живеели на квартира в
гр. София, като близо четири години преди завеждане на настоящия иск,
ответникът напуснал внезапно жилището и заживял с друга жена. Твърди, че
съпругът й е с тежък характер, поради което не е възможно да постигне
разбирателство с него. Навежда твърдения, че в резултат на преживяния стрес
се разболяла от „цироза на черния дроб“, за което получавала инвалидна
пенсия. Сочи, че пенсията й е крайно недостатъчна да покрива разходите й,
поради което се нуждае от издръжка за лечение и помощ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения от съда особен представител. Твърди се, че не са
налице данни съпружеското отчуждение между страните да е трайно и
окончателно. В евентуалност, се сочи, че не е доказана вината на ответника за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Оспорва заболяването на
ищцата да е вследствие и в причинна връзка с преживения от нея стрес, както
и твърди, че претендираният размер на издръжката е завишен.
С решение № 671/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110101701
по описа за 2023 на Районен съд – Варна, 19 състав, съдът ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак на К. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **********
и Д. Т.а Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ***********, сключен на
*******. в гр. Варна, за което е съставен акт № ****/*******. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.
49, ал.1 СК. ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения
има съпругът - Д. Т.а Д., на основание чл. 49, ал.3 СК. ПОСТАНОВЯВА след
развода съпругата К. Й. Д., ЕГН ********** да продължи да носи брачното си
фамилно име Д. и ОСЪЖДА Д. Т.а Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в
полза на К. Й. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба –14.02.2023г., за срок от
3
ТРИ ГОДИНИ, с падеж първо число на месеца, до настъпване на законно
основание за нейното прекратяване.
При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по
реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По въпроса за вината:
Концепцията за вината в семейните отношения се извежда от преценка
на поведението на всеки един от съпрузите по отношение на изпълнението на
задълженията на всеки от тях, произтичащи от брачния съюз. За да е налице
вина е необхоД. на първо място да е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Едва след преценка за наличие на това обективно
състояние на брака, съдът може да пристъпи към преценка на въпроса кой от
двамата съпрузи е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване
на разстройството или и двамата съпрузи имат поведение, водещо до
разрушаване на брачната връзка.
Съгласно чл. 2 т. 6 и 7 от СК, семейните отношения се уреждат
съобразно следните принципи: зачитане на личността в семейството,
уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.
Според чл. 14 - 17 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат
на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. 5. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделено. Всеки съпруг има свобода на развитие на
личността, на избор и упражняване на професия. Съпрузите са длъжни чрез
взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се
грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на
децата.
Следва да се отбележи още и разликата в сега действащия СК /обн., ДВ,
бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./ и отменения СК /обн., ДВ, бр. 41
от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./. Предходно действащата разпоредба на
4
чл. 15 от СК /отм./ гласи следното: Отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството,
разбирателство и вярност. Прави впечатление, че от тази норма в сега
действащия СК е отпаднало изискването за вярност. С други думи само на
основание /липса на вярност/ вече не може да се обоснове вината за
разстройството на брачните отношения. Изневярата може да бъде основание
за прекратяване на брака и произнасяне по вината само в случай, че се
нарушават останалите изисквания за надлежни семейни отношения - взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.
В исковата молба ищцата навежда три твърдения, обосноваващи вината
на съпруга: наличие на изневери от негова страна, внезапно напускане на
семейното жилище и тежък характер, водещ до неразбирателство, както и
незачитане на ищцата като личност. Не са конкретизирани твърденията по
нито един от трите пункта.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на св. В. Й. Д. – сестра-
близначка на ищцата се установява, че ищцата живеела трудно с ответника,
защото той й изневерявал с различни жени. Започнал да й изневерява когато
се родило първото им дете. Свидетелката го била виждала във Варна с други
жени. В раздяла били от 3-4 години. Сега живеел с друга жена, като сам е
казал на ищцата, че живее с друга. Свидетелката сочи, че когато са живели
заедно „той не се е държал добре с нея, обиждал я е“.
От единствените събрани по делото гласни доказателства не се
установява нито едно от твърдените брачни провинения. На първо място
простото твърдение за изневяра не е доказателство за същата. Факта, че
свидетелката е виждала съпруга на сестра си из Варна в компанията на други
жени, не означава, че той е имал интимни контакти с тях. Никъде в
свидетелските показания не се сочи, че той се е държал по близък или
интимен начин с жените. Обстоятелството, че сега ответникът живее с друга
жена не съставлява укоримо поведение на същия, взимайки предвид факта, че
от 3-4 години съпрузите са във фактическа раздяла. Не се доказва и второто
наведено брачно провинение, доколкото свидетелката не релевира показания
във връзка с обстоятелствата по раздялата на страните, поради което нито се
доказва, че раздялата е само и единствено по инициатива на съпруга, нито че
е настъпила внезапно. По въпроса за тежкия характер на ответника, нито са
5
наведени конкретни твърдения, нито са сбрани конкретни доказателства.
Същото се отнася и до твърдението за незачитане на личността на ищцата.
Свидетелските показания: „Не се е държал добре с нея“ представляват
оценъчна дейност на свидетеля, а не изложение на факти, поради което не
може да бъдат взети предвид от съда. Свидетелят сочи още, че „я е обиждал“,
но не сочи с какви конкретни думи и/или изрази ответникът се е обръщал към
съпругата си или какви негови действия са довели до това нейно
емоционално състояние. Тези факти са необходими с оглед преценката на
съда дали наистина думите, изразите или действията съставляват обиди или
ищцата се е почувствала засегната без обективно да е бил осъществен
съставът на обидата. Следва да се подчертае и използваното от свидетелката в
показанията й време /минало неопределено време/, което сочи, че същата не е
била очевидец нито на лошо отношение, нито на обиди.
Важно е още, че са събрани гласни доказателства само от един
свидетел, при това свидетел по чл. 172 от ГПК, а именно близък роднина на
ищцата - нейната близначка, която сочи в свидетелските си показания, че
двете имат много силна връзка. Съгласно посочената разпоредба показанията
на тези свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Други доказателства за
вина на ответника обаче не са събрани по делото, поради което съдът намира,
че не може да обоснове вината му само въз основа на показанията на
единствения заинтересован свидетел. Съдът следва латинската максима:
Testis unus, testis nullus. В превод: Един свидетел не е свидетел.
С оглед недоказването на брачните провинения на ответника, както и с
оглед факта, че ищцата е заявила претенция за произнасяне по въпроса за
вината, съдът приема, че и двамата съпрузи носят вината за разпада на
брачните отношения. И двете страни не са проявили необхоД.то търпение при
разрешаването на възникналите между тях конфликти, не са проявявали
достатъчно толерантност към мнението на другия и не са направили всички
опити за спасяването на брака си.
По издръжката:
Съгласно чл. 145, ал. 1 от СК, невиновният за развода съпруг има право
на издръжка. Съгласно общото правило на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на
6
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
В конкретния случай не е налице още първото условие за присъждане
на издръжка в полза на ищцата, а именно наличие на изключителна вина на
ответника за разстройството на брака.
Отделно от това, макар да са събрани по делото доказателства за
нуждата на ищцата /наличие на заболяване, водещо до нетрудоспособност,
нисък размер на инвалидната й пенсия, липса на недвижима и движима
собственост на значителна стойност/, не са събрани доказателства, които да
установяват, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в полза на
ищцата. От приложените по делото писмени доказателства - справка за
трудовите договори на ответника и справката за осигуряването на ответника
за периода 01.01.2022-31.10.2023г., се установява, че същият е бил трудово
ангажиран за периода от 04.04.2022г. до 30.06.2022г. при работодател „Пеев-
Старт 90“ ЕООД, при осигурителен доход от 1000лв. След датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с „Пеев-Старт 90“ ЕООД на
30.06.2022г. няма данни за други сключени трудови договори или
реализирани трудови или нетрудови доходи от страна на ответника.
За разлика от задължението на родителя към ненавършилото
пълнолетие дете, където задължението за издръжка е безусловно и издръжка
се дължи и при липса на доказани доходи на ответника, както и дори при
липса на трудова ангажираност на ответника, то задължението за заплащане
на издръжка на съпруг не е безусловно и следва да бъдат доказани от ищеца
всички предпоставки за възникване на задължението при условията на пълно
и главно доказване. Това означава, че в тежест на ищеца е да докаже както
собствената си нужда от издръжка, така и възможността на ответника да я
дава в поискания размер. От доказателствата по делото е видно, че
ответникът към момента не е трудово ангажиран, не се доказва да получава
каквито и да било доходи /наличието на трудови правоотношения или размер
на доходите не се доказва чрез свидетелски показания/, поради което няма как
да има възможност да заплаща издръжка в полза на бившата си съпруга след
прекратяването на брака.
Предвид разминаването в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде
7
постановено друго, с което да се постанови, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи, както и да бъде
отхвърлен иска за издръжката.
Съгласно чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. С оглед на горното съдът следва да отмени решението на
първоинстанционния съд и в частта, с която са присъдени разноски в тежест
на ответника, на основание чл. 329 от ГПК. Ответникът следва да заплати
само сумата от 25 лв., на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 671/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№
20233110101701 по описа за 2023 на Районен съд – Варна, 19 състав, в
ЧАСТТА, с която съдът ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните
отношения има съпруга - Д. Т.а Д., на основание чл. 49, ал.3 СК, и ОСЪЖДА
Д. Т.а Д., ЕГН ********** да заплаща в полза на К. Й. Д., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 300лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба –14.02.2023г., за срок от три години, с падеж първо число на
месеца, до настъпване на законно основание за нейното прекратяване, както и
в ЧАСТТА за разноските, с която ОСЪЖДА Д. Т.а Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненския
районен съд, сумата 50лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 329, ал.1, изречение първо от ГПК вр. чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и сумата
457лева, представляваща държавна такса по иска за развод и издръжка за
бъдеще време, на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК вр. чл. 78 ал.6 и чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство
8
на брака носят и ДВАМАТА СЪПРУЗИ, на основание чл. 49, ал.3 СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. Д., ЕГН ********** против Д. Т.а Д., ЕГН
********** за осъждане на ответника да заплаща в полза на ищеца месечна
издръжка в размер на 300лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба –14.02.2023г., за срок от три години, с падеж първо число на месеца, до
настъпване на законно основание за нейното прекратяване, на основание чл.
145 от СК.
ОСЪЖДА Д. Т.а Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненския окръжен съд, сумата
25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9