№ 7350
гр. *****, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110155211 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по предявен от ищеца „А.“ ЕООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника „С.В.“ АД с
искане да се установи, че ищецът не дължи на ответника сумата от 13 128,46 лв.,
начислена за периода от 18.02.2021 г. до 08.07.2024 г. с фактура №
**********/06.08.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е издал фактура № **********/06.08.2024 г. на
стойност 13 128,46 лв. за начислени задължения за периода от 18.02.2021 г. до
08.07.2024 г., със задължено лице „А.“ ЕООД. Оспорва дължимостта на сумата с
твърдения за липса на облигационно правоотношение с ответното дружество, поради
това че последното не е собственик или ползвател на имота. При условията на
евентуалност навежда довод за погасяване по давност на претендираните вземания.
Навежда довод, че договор за наем между ищеца и собствениците на водоснабдения
имот е сключен за срок от 5 години на 14.04.2015 г. и е прекратил действието си с
изтичането на този срок на 14.04.2020 г., поради което ищецът не се явява ползвател на
ВиК услуги за процесния период по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Иска от съда да признае
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 13 128,46 лв., начислена за
периода от 18.02.2021 г. до 08.07.2024 г. с фактура № **********/06.08.2024 г.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор, подаден в законоустановения
едномесечен срок. Навежда доводи, че ищецът е потребител на ВиК услуги по
отношение на описания в исковата молба имот, в качеството си на наемател на същия,
на името на когото имало открита партида въз основа на заявление от името на
ищцовото дружество и декларация съгласие от собствениците на имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
1
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С фактура № **********/06.08.2024 г. на стойност 13 128,46 лв., издадена от
„С.В.“ АД, са начислени задължения за периода от 18.02.2021 г. до 08.07.2024 г., със
задължено лице „А.“ ЕООД за клиентски номер ***********.
От предтавения в първото открито съдебно заседание договор за наем на
недвижим имот от 14.04.2015 г. се установява наличието на облигационно
правоотношение между Н. Л. А., като наемодател, и „А.“ ЕООД, като наемател, по
отношение на магазин, находящ се в гр. ***** на ул. „*******“ № 7. Договорът е
сключен като срочен за срок от 5 години, считано от 14.04.2015 г., с възможност за
продълйаването му по взаимно съгласие в двустранно подписан анекс.
По делото е приложено заявление за издаване на документ във връзка с
търговска регистация, подадено от Й. К., в качеството му на управител на „А.“ ЕООД,
до „С.В.“ АД, от 09.02.2019 г. за регистрация на обект с адрес гр. *****, ул. „*******“,
бл. 7, маг. 1, клиентски номер ***********, предназначен за химическо чистене.
Приложена е по делото от ответното дружество декларация съгласие с
нотариална заверка на подписите (Нотариус С. .С с район на действие Районен съд –
*****, рег. № *** на Нотариалната камара), с която собствениците на описания имот
дават съгласие наемателят да бъде титуляр на партидата на имота до прекратяване на
договора за наем.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и изготвено от специалист, притежаващ необходимата
компетентност. От заключението на вещото лице се установява, че процесният имот е
водоснабден, като потреблението на вода по партидата се определя на база
показанията на индивидуалните водомери, намиращи се във водомерни възли в имота.
Съгласно заключението в процесната фактура за 20-дневен период е начислена
консумация в размер, многократно надвишаващ средната консумация на вода за
последните 3 години, което количество, според вещото лице, е обективно невъзможно
да бъде употребено в имота. Начислените суми кореспондират на така начисленото
потребление и съответстват на утвърдените от КЕВР цени.
От разпита на вещото лице С. Я. в съдебно заседание, проведено на 25.03.2025
г., се установява, че ищецът е платил задълженията към ответното дружество до
06.2024 г. , а процесната сума е начислена в рамките на последния месец от процесния
период, което според него се дължи на неправилно изчисление от страна на ответното
дружество или повреда в техническото устройство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да
докаже правопораждащите факти на вземане срещу ищеца по фактура №
**********/06.08.2024, консумация на вода на посоченото количество и стойност,
надлежното начисляване съобразно приложимите общи условия, както и спиране
и/или прекъсване на давността за спорните в настоящото производства вземания.
Ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване така
очертания фактически състав на правопораждащите за вземането факти според
разпределената му доказателствена тежест. Дори да се приеме, че ищецът има
качеството ползвател на ВиК услуги за процесния период по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“
от ДР Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
доколкото същият е заплатил задълженията към ответника до 06.2024г., то по делото не
2
се установява консумация на вода на посоченото количество (4482, 95 куб.м.),
доколкото съгласно експертните знания на вещото лице е обективно невъзможно
такова количество да бъде потребено в процесния имот в рамките на по-малко от 2
месеца.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
възражението за изтекла погасителна давност на процесното вземане, предявено в
условията на евентуалност, съдът няма да го обсъжда по същество.
Ето защо съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е претендирал
такива в размер на 2 125,14 лв. за платена държавна такса в размер на 525,14 лева и
1 600 лв. платено адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
ГПК се явява основателно, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до сумата от 1230 лв., като в полза на ищеца следва да се присъди сумата
в общ размер от 1755, 14 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „А.“ ЕООД, ЕИК ********* не дължи на
„С.В.“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от 13 128,46 лв. с ДДС, начислена с фактура №
**********/06.08.2024 г.
ОСЪЖДА С.В.“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1755,14 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3