Р Е Ш Е Н И Е
№
/ ….2021 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
в публично заседание
на двадесет и трети септември през две
хиляди и двадесет и първа година, IV-
ти
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря СВЕТЛАНА
СТОЯНОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КАНХД
№ 1557 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Навитас“ ЕООД, представлявано от управителя Б.Ж.,
чрез адв.С.С., против Решение № 247/21.06.2021г. постановено по АНД №
20213110200877/2021г. по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ с-в, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 531639-F552484/14.08.2020г. на директора
на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на „Навитас“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв. на
основание чл. 179 от ЗДДС.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК.
Счита, че при постановяването на решението си, съдът неправилно не е приложил разпоредбата
на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Моли
за отмяна на решението на ВРС и за отмяна на НП.
Ответникът
в касационното производство –ТД НАП Варна с писмено становище оспорва жалбата.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, посочен в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като постъпила в законоустановения срок, подадена от лице –
страна в производството и против акт, подлежащ на касационно оспорване.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
След
анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал, от въззивната
инстанция е приета за установена следната фактическа обстановка:
На
07.05.2020год. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна извършила проверка в
информационния масив по партидата на „Навитас“ЕООД и констатирала, че същото не е подало
справка декларация по ЗДДС за периода месец февруари 2020год.
С
оглед констатираното нарушение на дружеството е съставен АУАН в присъствието на
представляващия, в който е посочено, че „Навитас“ЕООД е нарушило разпоредбата
на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, защото като регистрирано по ЗДДС лице не е подало
справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2020год. - 29.02.2020год. в
определения в чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок - до 16.03.2020год.
Въз
основа на акта, Директорът на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна издава процесното
НП като възприема изцяло фактическите констатации изложени в акта, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179
от същия закон му налага имуществена санкция в размер на 500 лв.
Относно
представените доказателства от дружеството- ВРС не кредитира - декларацията с вх.№0300-3572536/11.03.2020г.,
защото не отговаря на подателя „Навитас“ ЕООД,
а е на друг данъчен субект.
От
така изложените факти, ВРС приема, че дружеството
е осъществило изпълнителното деяние на нарушението от обективна стана, тъй като
не е подало в срока по чл. 125, ал.5 от ЗДДС нулева справка-декларация по ЗДДС
за д.п. м.02.2020г., и потвърждава НП.
Решението
е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124 – дневник за покупките и дневник за продажбите, с изключение на случаите по
чл. 159б от ЗДДС. Съгласно ал. 3 на с. р. заедно със справка-декларацията по
ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния
данъчен период. Според ал. 5 на чл. 125 ЗДДС отчетните регистри се подават до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Страните
не спорят за фактите по делото.
Спорът
е по приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Тази проверка обхваща и извършването на преценка за
приложимост към конкретния случай на чл. 28 ЗАНН – по арг. Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Според
тълкувателното решение преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона.
Касационната
инстанция в настоящия състав не споделя изводите на решаващия съд, че в случая не
са налице предпоставките за определяне на случая като "маловажен" и
прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Формалните
състави на административните нарушения не са и не могат да бъдат изключени от
приложното поле на чл. 93, т. 9 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради това, че не
изискват настъпването на съставомерни вреди, а за наказуемо е обявено противоправното
поведение, очертано в своите обективни проявления. Разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК визира вредните последици от едно извършено нарушение или престъпление, а
за да се квалифицира правно едно човешко поведение като осъществяващо конкретен
наказуем състав, то следва да има изискуемата по чл. 9, ал. 1 от НК или чл. 6,
ал. 1 от ЗАНН способност да причинява, или да застрашава, в пряка причинно
следствена връзка защитените обекти, в частност установения ред на държавно
управление за административните правонарушения. Формалните деяния също трябва
да имат способността да засегнат в достатъчна степен по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН установения ред на държавно управление, но тази им
характеристика, необходима за правната им квалификация като административни
нарушения, не изключва прилагането на чл. 93, т. 9 от НПК, поради изложеното до
тук – маловажен случай се преценява за деяние, което има всички обективни и
субективни белези на престъпление или нарушение. За да бъде определено като маловажен
случай административното нарушение, на първо място следва да се вземе предвид
чл. 28 буква "а" от ЗАНН, според която разпоредба при маловажен
случай може да не се наложи административно наказание тоест да се освободи от
отговорност нарушителя като му се отправи предупреждение, че при повторно
извършване на нарушението ще бъде наложено административно наказание. Оттук по
аргумент за противното се налага извода, че наред с изискванията на чл. 93, т.
9 от НК следва да се има предвид и дали се касае за нарушение, което се
извършва за първи път и за друго такова не е отправяно вече предупреждение, а
настоящия случай е именно такъв.
Видно
от представените по делото доказателства АНО не е отправил писмени
предупреждения до дружеството-нарушител. Не се оспорва от ответната страна, че
дружеството не извършва търговска дейност от 2012г. и винаги е подавало
надлежно СД по ЗДДС в срок. Пропускането на един данъчен период за подаване на
СД и дневници по ЗДДС е извършено поради една причина, а именно убеждението на
управителя, че счетоводителят е подал съответната нулева декларация. Веднага
след узнаване на неизпълнението на тези задължения, управителят е извършил
задълженията по подаване на СД и дневници по ЗДДС за д.п. м.02.2020г. В случая има значение и факта, че се касае за т.н.
нулеви СД и данъчни регистри, които са подавани пред ТД НАП Варна в продължение
на около осем години, т.е. степента на засягане на защитения обект е по-ниска
от тази на обикновените случаи на не подаване на изискуемите документи от регистрирани
субекти, за които възникват задължения по закона. Последващото добросъвестно
подаване на отчетните регистри от страна на дружеството, веднага след узнаването,
също е индикация за неговото своевременно поправяне и е предпоставка за
отнасянето на случая към категорията на маловажните такива.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено,
както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
При този изход на спора, на касатора се дължат
извършените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК
вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият четвърти състав на Административен съд
Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 247/21.06.2021г. постановено по АНД № 20213110200877/2021г. по описа на
Районен съд – Варна, ХІІІ с-в
и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 531639-F552484/14.08.2020г.
на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на „Навитас“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв.,
на основание чл. 179 от ЗДДС, за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ИА НАП да заплати на „Навитас“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК
******, представлявано от Б.Я.Ж., сумата от 150лв./сто и петдесет лева/
разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.