С решение № 63 от 29.12.2003 г., постановено по гр. д. № 725/2003 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Златка Костадинова Бъчварова от гр. Кърджали искове по чл. 344 ал. І т. 1, 2, 3 и 4 от КТ като неоснователни. С решението са присъдени разноски. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Златка Костадинова Бъчварова, която го атакува като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат подробни съображения. Поддържа се, че изводите на съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Освен това било налице несъответствие между посоченото в заповедта правно основание и фактическите обстоятелства. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски. Не сочи доказателства. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Не сочи доказателства. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на въззивния съд за това са следните: Исцата твърди в исковата молба, че със заповед № 81 от 03.09.2003 г. на директора на ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали й било наложено дисциплинарно уволнение като трудовия й договор като прогимназиална учителка по български език и литература бил прекратен за това, че не подала молба за неплатен отпуск и не се явявала на работа от 02.01.2003 г. до 31.08.2003 г. Оспорва заповедта като незаконосъобразна и моли да бъде признато уволнението й за незаконно и да бъде отменена заповедта, да бъде възстановена на предишната й работа като ответникът бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, да бъде задължен ответникът да извърши поправка в трудовата й книжка на основанието за прекратяване на трудовия договор. Ответникът оспорва иска и счита уволнението за законосъобразно. От доказателствата по делото се установява, че Златка Костадинова Бъчварова е работела като прогимназиална учителка по български език и литература в ОУ “Иван Вазов” с. Костино от 15.09.2000 г. по трудов договор № 62/15.09.2000 г. Със заповед № 268/08.08.2001 г. на Златка Костадинова Бъчварова било разрешено да ползува неплатен отпуск от 09.08.2001 г. до 31.12.2002 година. С трудов договор № РД- 08- 276, сключен между Златка Бъчварова и Инспектората по образование гр. Кърджали на основание чл. 68 т. 3 от КТ- до завръщането на титуляра, от началото на разрешения неплатен отпуск- 09.08.2001 година, исцата- жалбодателка пред тази инстанция, била назначена на длъжността директор на същото училище. По този договор Бъчварова работила до завръщане на титуляра- 31.08.2003 година, като със заповед № 222/01.09.2003 г. на началника на РИО на МОН- Кърджали било прекратено трудовото правоотношение със Златка Бъчварова на длъжността “директор”, поради завръщане на замествания работник. С допълнително споразумение № 485/01.09.2003 г. към трудов договор № 62/15.09.2000 г. Бъчварова била назначена на длъжността прогимназиална учителка по български език за неопределено време. Установява се също по делото, че с трудов договор № 67/10.09.2001 година, между ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали, представлявано от директора Златка Костадинова Бъчварова и Ренета Велева Сиракова, последната била назначена в училището като прогимназиален учител по български език и литература на основание чл.- 68 т. 3 от КТ- до завръщане на титуляра Златка Бъчварова. А с трудов договор № 68/04.10.2001 г. на длъжността прогимназиален учител по български език и литература била назначена Мария Димитрова Хаджиева на основание чл. 68 т. 3 от КТ- на мястото на Ренета Сиракова, която била в болнични за срок до 17.10.2001 г. Със заповед № 1/02.09.2003 година на директора на ОУ “Иван Вазов” с. Костино било наредено на Златка Костадинова Бъчварова да даде писмени обяснения “относно нарушение на чл. 187 т. 1 от КТ- неявяване на работа от 02.01.2003 г. до 31.08.2003 г.” От жалбодателката била поискана и информация дали попада в някоя от категориите на защитените лица по чл. 333 от КТ. На 03.09.2003 година директорът на Основно училище “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали издал заповед № 81 “на основание чл.190 ал. І от КТ във връзка с чл. 187 т. 1 от КТ и при спазването на реда по чл. 190 ал. 3 от КТ”, с която наказал с дисциплинарно уволнение: “ЕГН ********** на длъжност прогимназиална учителка по български език и литература в ОУ “Иван Вазов” с. Костино общ. Кърджали и на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ”. Със същата заповед било прекратено трудовото правоотношение със Златка Костадинова Бъчварова, считано от 04.09.2003 г. В същата заповед е посочено, че Бъчварова имала заповед за разрешен неплатен отпуск от 09.08.2001 г. до 31.12.2002 година, а от 02.01.2003 година не подала молба за разрешаване на отпуск за длъжността учител по български език и литература и не се явявала на работа от 02.01.2003 г. до 31.08.2003 година. При така приетата фактическа обстановка, съдът намира предявените от исцата искове за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 81/03.09.2003 г., както и за възстановяване на предишната й работа като прогимназиален учител по български език за основателни по следните съображения: Атакуваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. Въззивната инстанция намира, че е налице несъответствие между фактическите и правни основания за уволнението, което обуславя неговата незаконност. Съгласно чл. 195 ал. І от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. В текста на процесната заповед не е посочено името на нарушителя, комуто е наложено дисциплинарното уволнение, като само е отразено, че се прекратява трудовото правоотношение със Златка Костадинова Бъчварова. От друга страна, безспорно е, че е меродавно дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи. В конкретния случай работодателят е посочил като уволнително основание- неподаване на молба за разрешаване на отпуск и неявяване на работа от 02.01.2003 г. до 31.08.2003 г. Преценявайки дали е правилна квалификацията цифрово и текстово, съдът констатира, че посочването в заповедта само на разпоредбата на чл. 190 ал. І и на чл. 187 т. 1 от КТ, без да са конкретизирани, съдържащите се в тях различните хипотези, то налице е несъответствие, което води до опорочаване на заповедта. Съдебният контрол за законосъобразност на прекратяване на трудовия договор се изразява преди всичко в проверка за съответствието между приложеното от работодателя основание и конкретната фактическа обстановка. Несъответствието между фактическите и правни основания за уволнението осуетява реалната защита на работника или служителя и за съда е невъзможно да разгледа спора по същество. Несъответствието на фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на договора, съставлява основание за отменяване на заповедта. Поради изложеното, следва да се признае уволнението на Златка Костадинова Бъчварова за незаконно и да се отмени атакуваната заповед с № 81 от 03.09.2003 г. на директора на ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали и същата се възстанови на предишната й работа като прогимназиален учител по български език. Като е стигнал до различни изводи относно законността на уволнението, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да се отмени като се постанови друго, с което се уважат предявените от исцата искове по чл. 344 ал. І т. 1 и т. 2 от КТ, респ. следва да се признае уволнението на Златка Костадинова Бъчварова за незаконно и се отмени заповед № 81 от 03.09.2003 г. на директора на ОУ “Иван Вазов” с. Костино, общ. Кърджали и същата се възстанови на предишната й работа като прогимназиален учител по български език, а настъпилата промяна се отрази в трудовата книжка на Бъчварова с оглед разпоредбата на чл. 346 ал. І от КТ. Претенцията на исцата за заплащане на обезщетение за периода от 03.09.2003 г. до 03.03.2004 г. / конкретизирана в съдебно заседание пред тази инстанция като инстанция по същество/ в размер на 1566 лв., съдът намира за недоказана и като такава не следва да се уважава. От представените по делото доказателства- заверено копие на стр. 1, 6, 7, 8 и 9 от трудовата книжка на Златка Костадинова Бъчварова, не може да се направи категоричен извод, че за претендирания от същата период от време, е останала без работа. В тежест на работника е да докаже, че е останал без работа. Поради това следва да се отхвърли иска на Бъчварова за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа като недоказан. Първоинстанционният съд като е отхвърлил иска на Бъчварова за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, макар и с други мотиви, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Що се касае до предявения иск по чл. 344 ал. І т. 4 от КТ- за поправка на основанието за уволнение, следва да се посочи, че това не е иск за незаконност на уволнението и за неговата отмяна. С този иск се оспорва основанието за прекратяване на трудовия договор и се иска неговата промяна. Съединяването му с исковете по чл. 344 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е недопустимо. Първоинстанционният съд като е разгледал този иск и се е произнесъл по него, е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили и производството по делото в тази част се прекрати. Вписването на настъпилата промяна- отмяната на уволнението, се извършва на основание чл. 346 ал. І от КТ, когато уволнението бъде признато за незаконно. Съгласно ал. ІІ на същия текст, вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, а при отказ- от инспекцията по труда. С оглед изхода на делото по предявените искове, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, с която Златка Костадинова Бъчварова е осъдена да заплати разноски в полза на ответника по иска и разноски по сметка на Кърджалийския районен съд. Следва ответникът по жалбата да бъде осъден да заплати на жалбодателката разноски по делото в размер на 150 лв., а по сметка на районен съд Кърджали разноски в размер на 20 лв. за вещо лице. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 63 от 29.12.2003 г., постановено по гр. д. № 725/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Златка Костадинова Бъчварова от гр. Кърджали иск по чл. 344 ал. І т. 4 от КТ против ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали и прекратява производството по делото в тази част. ОТМЕНЯВА решение № 63 от 29.12.2003 г., постановено по гр. д. № 725/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Златка Костадинова Бъчварова от гр. Кърджали искове по чл. 344 ал. І т. 1 и 2 от КТ против ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали, както и в частта, с която Златка Костадинова Бъчварова е осъдена да заплати разноски в полза на ОУ “Иван Вазов”, с. Костино и по сметка на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Златка Костадинова Бъчварова и отменява заповед № 81/03.09.2003 г. на директора на ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали. ВЪЗСТАНОВЯВА Златка Костадинова Бъчварова от гр. Кърджали на предишната й работа като прогимназиален учител по български език. ОСЪЖДА ОУ “Иван Вазов” с. Костино, община Кърджали да заплати на Златка Костадинова Бъчварова от гр. Кърджали, бл. “Рила” № 5 ет. І вх. Б ап. 25, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 150 лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата в размер на 20 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове:1/ 2/ |