№ 1005
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202120 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******************, представлявано от
управителя В.И.СТ., чрез адв. С.Г. от САК против издадено срещу
дружеството наказателно постановление № ************** г. от директора
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. София
/РД“АА“ – гр. София/, с което за нарушение на чл.10, параграф 2, изр.1 от
Регламент (ЕС) №561/06 г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 лева, на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
необосновано, както и издадено при допуснати съществени пороци, нарушили
правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че от съдържанието му не
става ясно: дали има издаден АУАН; от кого и къде е установено, че водачът
е управлявал без да почива; какво МПС /камион, лек автомобил, автобус/ е
управлявал по вид и направление на курса; кога /като ден и час/ е
управлявано ППС, съответно кога е извършено нарушението и други. В
жалбата са изложени и други съображения за незаконосъобразност на
1
обжалваното НП, с оглед на които е направено искане за отмяна на същото.
Направено е и искане за прекратяване на административно наказателното
производство, предвид вече наложената санкция в Р.Г, но не са представени
доказателства в подкрепа на това твърдение.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
С.Г. от САК, който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея
съображения и моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.
За въззиваемата страна не се явява представител. В съпроводителното
писмо, с което преписката е изпратена в СРС е направено принципно
възражение за прекомерност на евентуално претендирания по делото
адвокатски хонорар.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок /НП е връчено на управителя на
дружеството на 24.01.2022 г., а жалбата против него е подадена на 26.01.2022
г. /, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на актосъставителя М.Я и съдържанието на Констативен
протокол за извършена тематична проверка се установява, че на 24.11.2021 г.
М.Я и Д.С, в качеството на инспектори в РД „АА“ - София са извършили
тематична проверка на ******************, притежаващо лиценз №***** за
международен превоз на товари, валиден до ******* В протокола е отразено,
че проверката е извършена на основание Заповед №РД-12-2586/24.11.2021 г.
на директора на РД “АА“ и във връзка с известие с рег. *************** г., а
в НП е уточнено, че писмото с посочения рег . *************** г. е
изпратено от компетентните органи на Р.Г. В Констативния протокол се сочи,
че на 31.03.2021 г. е извършена крайпътна проверка от контролните органи в
Р.Г на водача А., управлявал МПС с рег. ********, при която е установено
нарушение на Регламент ********* – съмнение за манипулация на данните
от тахографа, за което на водача е наложена глоба в размер на 500 евро. Въз
основа на тези данни в протокола е направен извод, че превозвачът не
извършва редовни анализи относно осигуряване спазването на Глава 2 от
2
Регламент №561/2006 г., доколкото в хода на проверката от компетентните
органи на Р. Г. било установено извършено от водача А. на 24.03.2021 г.
нарушение на Територията на Г., а именно: „след 4,5 часа непрекъснато
управление не ползва непрекъсната почивка от 45 мин.“.
Въз основа на гореизложеното, срещу ****************** е издаден
АУАН №********** г. за нарушение на чл.10, параграф 2, изр.1 от
Регламент (ЕС) №561/06 г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, който е бил
предявен и връчен на управителя на дружеството на същата дата и той го
подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, в
което деянието е квалифицирано по същия начин, а фактически е описано по
следния начин: „на 24.11.2021 г. , около 13:45 часа в гр. София, ул. Витиня
№1 в административната сграда на РД „АА“ София, при извършване на
проверка по писмо с рег. *************** г. от компетентните органи на
Р.Г на транспортното дружество ******************, притежаваща
лиценз №***** за международен превоз на товари, валиден до *******,
констатирах: Превозвачът не е осигурил работата на водача Е.Ю.А, ЕГН:
**********, управлява МПС с рег. ******** собственост на фирмата по
такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент №561/2006 г. по
отношение на времето на управление и прекъсване на водача, като същият е
управлявал без прекъсване над 4 часа и 30 мин. без да ползва прекъсване от 45
мин, като превишението на управление на ППС е с 57 мин, видно от
разпечатка от дигиталната карта на водача.“
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от приложените по делото доказателства, АУАН, НП, показанията на
актосъставителя и констативен протокол за извършена тематична проверка.
Липсват противоречия в доказателствената съвкупност, поради което по
аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на
чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, съдът не следва да излага
съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и не следва
да ги обсъжда поотдено.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като
същите са непротиворечиви, кореспондират по между си и се допълват
взаимно.
3
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за
отмяна на НП само на това основание.
На първо място, при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
НП са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН
и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени датата /или периода/ и мястото
на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
Дори по време на даване на показания пред настоящия съдебен състав,
актосъставителят не можа да посочи датата и мястото на извършване на
нарушението, като това са задължителни реквизити които трябва ясно и
категорично да са описания в самия АУАН, както и в издаденото въз основа
на него НП. Непосочването им винаги представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като води до ограничаване на правото на
защита на административно-наказаното лице, а от друга страна и
възпрепятства извършването на проверка от страна на съда на подлежащите
на установяване факти, с оглед преценка правилното приложение на
материалния закон, след като не са описани обстоятелствата по извършване
на нарушението – кога и къде се твърди, че е извършено същото и в какво
точно се е изразило бездействието /неосигуряването на работата на водача, по
начин, че да спазва изискванията на Глава II от Регламент (ЕС) №561/06 г./.
С оглед на това, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено на
посоченото формално основание, без да се извършва съдебен контрол на
правилното приложение на материалния закона, както и на основателността
на останалите възражения в жалбата, доколкото в конкретния случай съдът е
в обективна невъзможност да извърши такъв контрол, поради липса на
описание на обективните признаци от състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
4
С оглед на изложеното дотук, наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на
АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По делото жалбоподателят ************* се е представлявал от
упълномощен процесуален представител – адв. С.Г. от САК, на когото
заплатил в брой хонорар в размер на 500.00 лв., съобразно приложения по
делото договор за правна защита и съдействие.
Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,
съдът намира за основателно, доколкото същото почти еднократно надвишава
минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като делото не се отличава с никаква фактическа и правна
сложност, с оглед на което приключи в едно съдебно заседание. Предвид на
това, съдът счита, че е налице основание за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова, предвидено в
посочената Наредба, а именно 300 лева.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е директорът на
РД „АА“ – гр. София, който е част от структурата на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
С оглед на изложеното Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
************* като направени в хода на производството разноски за
адвокатско възнаграждение сумата от 300 лева, след намаляване на
претендирания от страната размер до минималния, предвиден в Наредбата за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003189 от 13.12.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – гр. София, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да
заплати на *************, с ЕИК: *********, сумата в размер на *********
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6