Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по глава ХХV-та ГПК”Бързо производство” С решение № ... от ...2009 год. по гр.д. № ... по описа за 2009 год. Павликенският районен съд Признал спрямо С.С.С.,в качеството й на с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8,че уволнението на Д. И. К. ,по Заповед № .../1..2009 год. е незаконно.Отменил е по реда на чл.344,ал.1,т.1 КТ Заповед № ... от ...2009 год.,с която е уволнена Д. И. К. като незаконосъобразна.Възстановил е Д. И. К. на заеманата преди уволнението длъжност”началник склад”.Осъдил е С. С.С.,в качеството й на с фирма „А. – С.С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ ... да заплати на Д. И. К. обезщетение за времето ,през което последната е останала без работа ,вследствие незаконното уволнение за периода от ... год. – до ... год. в размер на 2233,70 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от ... год. до окончателното й изплащане,на основание чл.225,ал.1 КТ,като отхвърлил претенцията за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер от 2244,05 лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил е С.С.а С.,в качеството й на с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8 да заплати на Д. И. К. разноски в размер на 150 лв. Отхвърли е иска на Д. И. К. по чл.224,ал.1 КТ против С.С.С.,в качеството й на с фирма „А. – С.С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8 за заплащане на сумата от 258 лв. като неоснователен и недоказан.Осъдил е Славка Стефанова С.,в качеството й на с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8 да заплати ДТ в размер на 189,76 лв. Против решението са постъпили две жалба: От ответника е С.С. С.,в качеството й на с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8.Жали се решението в осъдителната част.Навеждат се подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Постъпила е въззивна жалба и от Д. И. К.,ищец в първата инстанция .Жали решението в частта за присъдените разноски. С решение № ... от ...2010 год. по В.Гр.д. № ... по описа за 2010 год. ВТОС е потвърдил решение № ... от ...2009 год. по гр.д. № .../2009 год. по описа на Районен съд – П..Осъдил е е С. С. С.,в качеството й на с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8 да заплати на Д. И. К. разноски в размер на 200 лв. По реда на касационната обжалване с решение № ... от ... год. по гр.д. № .../2010 год. ВКС ІІІ-то гражданско отделение е отменил въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № ... от ...2010 год. по В.Гр.д. № .../2010 год. и върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото жалбоподателката и ответник жалба Д. И. К. се представлява от адвокат В. Въззивната жалба в частта за разноските се поддържа така както е направена. С довод за неоснователност се спори въззивната жалба на ответника с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8.В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява . Въззивният съд като взе предвид задължителните указания на ВКС дадени в отменителното решение,направените с жалбите оплаквания,направените доводи на противната страна , събраните доказателства и като ги прецени заедно и поотделно ,приема за установено следното : Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. След като констатира,че решението е валидно и допустимо,съдът пристъпва към проверка правилността на решението. Предявени са обективно съединени искове по чл.344,ал.1 ,т. КТ,чл.344,ал.1,т. КТ,чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225 ,ал.1 КТ ,съединени с иск по чл.224,ал.1 КТ По предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ.Този иск съдът намира за основателен и доказан по следните съображения: Дисциплинарното наказание е едно от наказанията предвидени в чл.188 КТ за нарушаване на трудовата дисциплина. Предмет на настоящият иск е признаване на уволнението на ищцата Д. И. К. ,постановено със Заповед № .../...2009 год. на с фирма „А. – С. С. ”-гр.П. за незаконно и отмяна на Заповед № .../...2009 год. ,с която е извършено уволнението на ищцата от работодателя като незаконосъобразна. При оспорване законността на уволнението по съдебен ред тежестта на доказване е на работодателя,който в качеството си на носител на дисциплинарна власт следва да установи пред съда по безспорен начин законността на постановеното уволнение.С оглед защитата на работника или служителя,който е в по –неизгодна позиция от работодателя законът е предвидил специална процедура по налагане на дисциплинарните нарушения,неспазването на която води до отмяна на дисциплинарното наказание,в случая уволнението,без съда да разглежда спора по същество.Съгласно чл.193,ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша нарушителя – работник,или да вземе писмените му обяснения.Тази разпоредба е от императивен характер и неспазването й води до отмяна на наказанието поради процедурно нарушение.В случая работодателят е спазил разпоредбата на чл.193 КТ.По делото са приложени писмените обяснения на работника,поискани преди налагане на уволнението,Вх.№ .../...2009 год./л.60 от делото/.. Първоинстанционният съд е приел,че работодателят не е спазил процедурата по чл.195,ал.2 КТ по връчване на заповедта за уволнение,като при невъзможност за лично връчване работодателят е бил длъжен да изпрати заповедта на ищцата с препоръчано писмо с обратна разписка.Жалбоподателят ответник е направил възражение с въззивната жалба,че този извод на съда е неправилен.Въззивният съд намира възражението за основателно.Видно от приложеното лично трудово досие,в което се намира заповедта за уволнение.На ...2009 год. Заповедта е била представена на ищцата за връчване,като последната е отказала да я приеме.Този отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели.В исковата молба се твърди,че не е налице валидно връчване на заповедта за уволнение,т.к. при невъзможност за връчване ,заповедта се връчва като се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.Настоящият състав на въззивната инстанция намира оплакването за неоснователно.Ищцата е възпрепятствала връчването на заповедта,като е отказала да я получи.Този отказ на работника е удостоверен с подписите на две лица,присъствали при връчването и не сочи на невъзможност за връчване.Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис,на ...2009 год.,като липсата на подпис от страна работничката се дължи на собственото й неправомерно поведение и отказът й да я приеме/последното удостоверено с два подписа на присъствали лица от фирмата/.Приложената Заповед № .../...2009 год.,с което на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно наказания – уволнение е съобразена със законовите изисквания на чл.195,ал.1 КТ.Заповедта за наказание е строго формален акт ,който трябва да съдържа сочените от закона реквизите: нарушителя,нарушението,кога е извършено,наказанието и законовия текст,въз основа на който се налага.С оглед императивния характер на заповедта ,като санкциониращ формален акт на работодателя,липсата на кой да е от предвидените от закона реквизити в заповедта,води до незаконност на уволнението само на това основание.Според задължителните указания на ВКС заповедта съдържа всички необходими реквизити.След като заповедта за уволнение е съобразена с изискванията на чл.195,ал.1 от КТ,следва уволнението на ищцата да бъде разгледано по същество. Работодателят е материализирал уволнението на ищцата в Заповед № .../...2009 год.В мотивите на заповедта ,издадена от управителя на ” „А. – С. С. „е посочено,че дисциплинарното наказание е наложено съобразно разпоредбите на чл.190,ал.1,т.2,т.4 и т.6 КТ.За неявяване на работа в два последователни работни дни;Злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване за него на поверитерни сведения и Други тежки нарушения на трудовата дисциплина.Работодателят е наказал ищцата за пет нарушения на трудовата дисциплина: Неявяване на работа на повече от два работни дни и несвоевременно уведомяване на работодателя за това – на 4,5,6,7 и9 М. 2009 год. ,без уважителна причина;Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието ,както и разпространяване на неверни за него сведения.;Неизпълнение на законните нареждания на работодателя – предаване на продукция незаплатена от клиента.;Несъответствие на складови наличности липси и излишни количества; Унищожаване на фирмена документация.По делото ищцата е направила възражение,че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на двумесечния срок от откриването им от работодателя.Съгласно нормата на чл.194 ,ал.1от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по късно от два месеца от откриването на нарушението и не по – късно от една година от извършването им.Тези срокове са преклузивни и тяхното пропускане погасява правот¯ на работодателя за дисциплинарно наказване.Според настоящия състав на съда по две от нарушенията двумесечния срок от откриването им към датата на налагане на наказание е бил изтекъл.Това са :Предаване на продукция незаплатена от клиента.В мотивите на заповедта е записано „При изрично предупреждение да не се предава продукция на ф.”Р.”с.Н.,без да е извършено плащане на фирмата за продукция,служителката предава същата..”По делото е приложена Ф-ра .../....2008 год. ,с която ищцата е фактурирала продукция на сочената фирма и за което нарушение е наказана/л.43 от делото/ .Към деня на налагане на наказанието ,правото на работодателя да наказва за това нарушение е било преклудирано. По посоченото в т.5 от заповедта нарушение : Унищожаване на фирмената документация.В мотивите е посочено,че това нарушение е извършено през м.януари 2009 год.Не е посочен деня на нарушението .След като не е посочен деня на нарушението,съдът го тълкува в полза на работника и приема,че нарушението е извършено в началото на месец януари,което сочи,че към ...2009 год.правото за наказание е преклудирано.За останалите нарушения на трудовата дисциплина двумесечния срок не е изтекъл,т.к.съгласно ищцата е била в отпуск по болест,а през този период срокове не текат-чл.194,ал.3 КТ. Работодателят доказва законността на уволнението с писмени доказателства и с разпит на един свидетел.Свидетелката Н. С. установява пред съда,че ищцата злепоставя фирмата,пред Т. лица и клиенти на ответника заявявала,че фирмата ще фалира.Клиенти се обаждали лично на свидетелката да я предупредят за изявленията на ищцата.Свидетелката работи като мениджър при ответника,дъщеря е на и управител на фирмата.Фирмата е семейна,баща й е бил управител на фирмата,но през лятото починал . Тези дисциплинарни нарушения са подведени под нормата на чл.190,т.4 КТ- злоупотреба с доверието на предприятието и разпространение на поверителни за него сведения .В мотивите е изложено,че в периода на болничен лист ищцата продължава пред Т. лица да коментира,че фирмата ще фалира и разпространява невярна информация.Служителят се държи неуважително с управата на фирмата и при правени на устни забележки от работодателя коментира с работниците неверни факти за работата на фирмата.Доказателства ,че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения по чл.187,т.8 КТ,за които и е наложено наказание по чл.190,ал.1,т.4 КТ извън показанията на свидетелката Н. С. по делото не са представени.Показанията на св.С. съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед нейната заинтересованост от изхода на спора в полза на работодателя.След като по делото липсват други доказателства установяващи твърдяното нарушение на трудовата дисциплина ,то съдът го намира за недоказано.Недоказано е и нарушението по т.4 от заповедта – Несъответствие на складови наличностти липси и излишни количества.В мотивната част на заповедта е посочено,че при извършена ревизия на ...2009 год. на складови наличности и установени разлики служителката не можела да обясни произхода на излишъците и липсите.Работодателят не е представил доказателства за това нарушение на трудовата дисциплина.В т.1 от заповедта е посочено,че ищцата е наказана за неяваване на работа повече от 2 последователни дни – 4,5,6,7 и 9 М. 2009 год. и несвоевременно уведомяване на работодателя.По делото е приложен болничен лист видно от който на ищцата на дата 10.03.2009 год. е издаден болничен лист от 04.03 – до 31.03.2009 год.След като ищцата е била в отпуск по болест,то не може да й се вмени твърдяното нарушение по чл.187,т.1,пр.3 КТ.Ако работодателят е имал съмнение в издадения документ,то е можел да го оспори пред съответните органи. Съгласно разпоредбата на чл.190,ал.2 КТ дисциплинарното уволнение по ал.1 се налага при съобразяване с критериите на чл.198,ал.1 КТ.Видно от заповедта за уволнение на ищцата е наложено това наказание за извършени пет нарушения на трудовата дисциплина.По делото работодателят не представи доказателства за извършването им.При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението ,обстоятелствата,при които е извършено,както й поведението на работника и служителя.По делото работодателят – ответник не е представил доказателства установяващи по безспорен начин твърдените нарушения на трудовата дисциплина да са извършени от ищцата.Дори и да се приеме,че е извършила някои от тях ,доказването на които не е сторено,то тежестта на нарушението не съответства по ‗ежест на наложеното наказания. Изложеното налага извод ,че ищцата не е извършила описаните в Заповед № ....2011 год. на управителя нарушение на трудовата дисциплина,поради което наложеното с цитираната заповед дисциплинарно уволнение се явява незаконно и следва да бъде оотменено.Следва да бъде отменена като незаконосъобразна и Заповед № .../...2009 год.,материализираща уволнението.По тези съображения предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се явава основателен и подлети на уважаване. Основателен и доказан се явява и иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ – ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „началник склад при ответника”. По предявеният иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ.Този иск предпоставя наличие на незаконно уволнение и оставяне на работника без работа в резултат на това уволнение.По делото не е спорно,че в периода от 06.10. – до 27.02.2010 год. ищцата е останала без работа.По тези съображения искът по чл.225,ал.1 КТ се явява основателен.Безспорно по делото е установено обстоятелството,че ищцата е останала без работа през исковия период от 12.05- 21.05.2009 год.;работила е на по – ниско платена длъжност за периода 21.05 – 21.06.2009 год. и отново е останала без работа21.06.2009 – 11.011.2009 год.От заключението на вещото лице се установява,че обезщетението на ищцата по чл.225 КТ за времето от 12.05 – 21.05 .2009 год. е в размер на 204,70 лв.;за периода от 22.05 – 21.06.2009 год. – е в размер на 79,95 лв. и за периода от 22.06 – 11.11.2009 год. е вразмер на 1949,05 лв.,поради което ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 2 233,70 лв.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й издължаване. По предявеният иск по чл.244,ал.1 КТ.Този иск е неоснователен.Уважаването на този иск предпоставя отхвърляне на иска за отмяна на уволнението по чл.344,ал.1,т.1 КТ.Прекратеното трудово правоотношение е елемент от фактическия състав на този иск.След като е уважил иска по чл.344,ал.1,т.1 и 2 КТ,правилно районният съд е отхвърли иска по чл.224,ал.1 КТ. При този изход на делото въззивната жалба на ответника с фирма „А. – С. С. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Неоснователна се явява въззивната жалба на ищцата Д. И. К.. В частта,в която се жали решението на районният съд в частта на присъдените в полза на ищцата разноски.Твърди се,че след завеждане на иска работодателят доброволно заплатил на ищцата дължимите суми ,представляващи обезщетение за неползван отпуск.Това оплакване е неоснователно.В случая за изхода на делото е без значение,че работодателят е заплатил обезщетение за неползван платен отпуск по чл.244,ал.1 КТ.По горе съдът изложи съображения за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неползван отпуск.Уважаването на иска предполага прекратено трудово правоотношение, каквото в случая не е налице. При този изход на делото на ищцата следва да бъдат заплатени разноски в размер на 100 лв. направени във въззивната инстанция,съобразно изхода на делото. Решението на първата инстанция макар и с други мотиви се явява правилно и следва да бъде потвърдено : Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...2009 год. по гр.д. № ... по описа за 2009 год. на Павликенския районен съд. ОСЪЖДА С. С. С.,в качеството й на с фирма „А. – С. С. „ със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.”Р.”,№ 8 да заплати на Д. И. К. разноски направени във въззивната инстанция в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок ,считано от 19.04.2011 год.,от която дата тече срока за обжалване .Препис от решението да се връчи на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ |