№ 2262
гр. Бургас, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, Столична община, район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева чрез юрисконсулт Иван
Недков против определение № 277/17.06.2022г., постановено от Районен съд – Поморие по
гр. д. № 327/2022г., с което е прекратено производството по делото.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
определение № 277/17.06.2022г. Дружеството оспорва извода на районния съд, че не е
процесуално легитимирано да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК.
Жалбоподателят се позовава на т.10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която
искът по чл.422 от ГПК може да се предяви и от цесионера, ако е спазен срока по чл.415,
ал.4 от ГПК и цитира определение № 329/31.05.2011г., постановено от IV ГО на ВКС, в
което се сочи, че не съществува пречка искът по чл.422 от ГПК да бъде предявен от
цесионера, а не от заявителя в заповедното производство. Частният жалбоподател анализира
мотивите на определение № 665/04.11.2019г., постановено от II ТО на ВКС по ч. т. д. №
2390/2019г. и подчертава, че е процесуално легитимиран да предяви иска. „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
върне делото на Районен съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Като взе предвид твърденията на страната и представените по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира следното:
ФАКТИ:
На 19.02.2019г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника П. Д. К., ЕГН: ********** от **** за
следните суми:
1 764,66 лева – главница по договор за потребителски кредит №
**********/01.12.2016г.;
98,02 лева – договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.03.2018г.;
674,53 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2017г. до 05.02.2019г.,
1
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2019г. до изплащане
на вземането и
100,74 лева – разноски по делото.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №
**********/01.12.2016г. и извлечение от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от
ГПК.
На 20.02.2019г. Районен съд – Поморие издава заповед № 75 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На 21.02.2019г. съдът издава
изпълнителен лист. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
На 15.02.2021г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД цедира вземането си на „Агенция за събиране
на вземания“ АД с приложение № 1/15.02.2021г. към рамков договор от 31.08.2018г.
С разпореждане № 260074/29.04.2022г. Районен съд – Поморие указва на заявителя
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от връчването на съобщението.
На 14.06.2022г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава искова молба по
чл.422 от ГПК, към която прилага рамков договор за прехвърляне на вземания, приложение
№ 1/15.02.2021г. и уведомление до длъжника К..
С определение № 277/17.06.2022г. Районен съд – Поморие прекратява
производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че в хипотезата
на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на особеното качество на
кредитора (банка, държавно учреждение, община) и настъпило частно правоприемство,
легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е цедента - т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК. Противоположното на това разбиране, според съда, означава да се заобиколи
закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на лица, извън
посочените в закона. В подкрепа на мотивите си, съдът се позовава на решение №
1/01.02.2017г., постановено от II ТО на ВКС по т. д. № 3228/2015г.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на частно
правоприемство по договор за цесия, съдът дава указание по чл.415 от ГПК на цедента,
който е легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК. С предявяването на иска се създава
висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент
цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред
съд. В хода на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална
страна по смисъла на чл.226, ал.1 от ГПК. Поради това, искът би могъл да се предяви и от
цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) от ГПК, който и по отношение на
него тече от датата на връчване на указанията до цедента.
В определение № 447/26.05.2022г., постановено по гр. д. № 777/2022г., III ГО на ВКС
приема, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, което настъпва след
като е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК с оглед особеното качество на
кредитора – банка, цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК, дори и да
няма това качество. Аргументите на съда са, че нито законът, нито ТР № 4/2014г. на ОСГТК
на ВКС въвеждат изискване цесионерът да притежава особено качество и особена
процесуална легитимация за разлика от заповедното производство в хипотезата на чл.417,
т.2 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение №
2
102/24.02.2020г., постановено от IIТО на ВКС по ч. т. д. № 2643/2019г. и определение №
665/04.11.2019г. на II ТО на ВКС, постановено по ч. търг. д. № 2390/2019г. Аргументите в
подкрепа на този извод са, че нито в мотивите, нито в диспозитива на ТР № 4/2014г. са
посочени изключения във връзка с активната процесуалноправна на цесионера да установи
съществуването на вземането, предмет на заповедта на незабавно изпълнение по чл.417, т.2
от ГПК, издадена в полза на банката - цедент. Единственото условие е цесионерът да спази
срока за предявяване на иска в чл.415, ал.4 от ГПК. Според цитираните съдебни актове, т.4г.
от ТР № 4/2014г. се прилага само за частно правоприемство, което е настъпило преди да се
подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, но не и в последващото исково производство по чл.422 от ГПК. Според ВКС
прилагането по аналогия на т.4 от ТР № 4/2014г. в исковото производство е недопустимо.
Нещо повече. Съдът намира, че не е налице заобикаляне на закона в случаите, в които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК в полза на кредитор, притежаващ
изискуемото особено качество, след което вземането е прехвърлено и искът по чл.422 от
ГПК е предявен от цесионера. Така е защото заповедта за изпълнение е издадена на
кредитор, който е използвал облекчения ред заради особеното си качество, но цедираното на
вземането впоследвие не заличава правните последици от издаването на заповедта.
В конкретния случай, районният съд е изложил мотиви в противоположен смисъл,
които също намират основание в съдебната практика и това е решение № 1/01.02.2017г. на
ВКС по т.д. № 3228/2015г., II ТО. Настоящият съдебен състав, обаче намира, че тази
практика е преодоляна с последващата такава, цитирана по-горе, което е основание за
отмяна на обжалваното определение.
По изложените съображения, частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на
първоинстанционното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 277/17.06.2022г., постановено от Районен съд – Поморие
по гр. д. № 327/2022г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Поморие за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3