Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 572 14.04.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти
състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Членове: АТАНАСКА
АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
като
разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 155 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ„Криси-Виолета Цонева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, ул. «Москва»№ 75, представляван от собственика В.М.Ц., чрез
упълномощен процесуален представител, против Решение № 260029 от 25.11.2020г.,
постановено по НАХД № 185 от 2020г. по описа на Районен съд-гр.Карнобат, с
което е потвърдено наказателно постановление № 498708-F539005
от 10.03.2020г. на Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на
НАП, с което за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007
г., Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.,
наредбата/, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на едноличния търговец, на
основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500.00/петстотин/ лева. С решението на съда са присъдени и
разноски в полза на наказващия орган, като е осъден жалбоподателя да заплати на
НАП сумата от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че решението на
районния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.
Позовава се на института на «маловажния случай», при който не следва да се
налага санкция, като счита, че са налице всички предпоставки за окачествяване
на процесната хипотеза като маловажен случай. По никакъв начин не са нарушени
интересите на фиска, нито други важни държавни и обществени интереси, което да
е отрицателна предпоставка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Неправилното
отразяване на процесната покупка в департамент «цигари», вместо в департамент
«захарни» се дължало на грешка, а от нея не са настъпили никакви вредни
последици. Иска се отмяна решението на съда, както и потвърденото с него
наказателно постановление.
Касаторът, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Ответната страна, не се
представлява в касационното производство. В писмен отговор взема становище по
касационната жалба и я оспорва, като неоснователна. Претендират се разноски
Представителят на Окръжна
прокуратура–гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас,
в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, по смисъла на
чл.210, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт подлежащ на оспорване по касационен ред,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът констатира следното:
Районен съд –гр.Карнобат,
с Решение №
260029 от 25.11.2020г., постановено по АНД № 185 по описа на съда за 2020г., е
потвърдил наказателно постановление № 498708-F539005 от 10.03.2020г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности”- Бургас при ЦУ на НАП, с което, на едноличния търговец, за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн.
ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
наредбата/, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на осн. чл.185, ал.2, изр.2-ро, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
Касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка от служители на НАП, на 22.02.2020г. в
стопанисвания търговски обект- магазин хранителни стоки, находящ се в гр.Карнобат, ул. „Янтра“ № 9, при направена
покупна на стока- опаковка /тарелка/ със сухи пасти, било констатирано, че е
извършено нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от наредбата, указващ част от
задължителните реквизити на фискалната бележка. Сочи се, че закупената стока е
отразена в неправилен департамент- вместо в департамент „захарни“, е отразена в
департамент „цигари“. Обоснован е извод, че отразената в касовия бон контролна
покупка не съответства на действителния вид закупена стока. За това нарушение е
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F539005 от 24.02.2020г.,
въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да обуславят неговата отмяна. Приел е за установено от събраните доказателства,
че при проверка в търговския обект, стопанисван от едноличния търгове и
извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон, в този документ не
е посочен действителния вид
стока, закупен с процесната контролна покупка и вместо в департамент „захарни“,
сухите пасти на стойност 2.15 леваса отразени в депортамент „цигари“. Съдът е
приел, че това деяние е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, като нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., за което законосъобразно е ангажирана отговорността на едноличния търговец, на
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 ЗДДС.
Изложени са съображения за вината, като
субективна страна на деянието и според решаващият състав на съда е обоснован
извод за „умишлено“ извършено нарушение. Изложени са подробни съображения за
липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и принципни
съображения за института на чл.9, ал.2 от НК относно „малозначителност“ на
деянието.
РС-Карнобат намерил издаденото и оспорено
пред съда наказателно постановление за законосъобразно и го потвърдил изцяло,
като присъдил в тежест на жалбоподателя и дължимите при този изход на спора
разноски.
Решението е валидно и допустимо, но
НЕПРАВИЛНО, поради нарушения на материалния закон.
Районният съд е установил релевантните за
спора факти въз основа на надлежно събрани доказателства и е обсъдил възраженията
на жалбоподателя, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е
постановен при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с процесуалните
правила, но при неправилно позоваване на нормите от приложимите материални
закони.
На първо място, по делото действително не
се спори относно фактите кога, каква покупка е извършена, както и по несъмнен
начин е установено какво точно е записано в процесния касов бон. Вярно е, че
съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. касовата
бележка следва да съдържа задължително описаните в нормата реквизити, като
отсъствието някои от посочените данни по т.7, на чл.26, ал.1 от наредбата, е
основание за ангажиране отговорността на търговеца. Обаче, в случаят касовият
бон съдържа реквизита „вид на стоката“,
макар същият да е отразен погрешно. За извършване на нарушение от този вид трябва
да е налице ЛИПСА на данни относно вида на стоката, т.е. въобще да не се
съдържа описание на стоката или услугата, която е заплатена от купувача. В
настоящата хипотеза самият наказващ орган сочи, че това не е така. Видно и от
начина, по който е описано нарушението фактически, става ясно, че касовият бон
съдържа този реквизит, но стоката е отразена „вместо в департамент =захарни= в
департамент =цигари=“ Това несъответствие в наименованието е обяснено още в деня на проверката, с
допусната грешка от страна на работещият в обекта, за който е представен трудов
договор от 20.02.2020г. и в обяснения, приложени на л.19 от делото на КРС, се
сочи, че Нейко Цонев е замествал представляващия ЕТ- Виолета Цонева в този ден.
Видно от приложен по преписката Отчет „Департаменти“ /л.17 от делото на КРС/
във фискалното устройство са отразени данните на 9 вида „департаменти“, сред
които са посочения „цигари“, като очевидно е създаден и департамент „захарни“.
При правилно установени факти, наказващият
орган, а впоследствие и РС-Карнобат са обосновали погрешни правни изводи.
Както вече бе посочено смисъла на
цитираната норма е да посочи изчерпателно реквизитите, които всеки касов бон
следва да съдържа, сред които несъмнено и вида на стоката, т.нар. департамент.
Този реквизит в случая също се съдържа във фискалната бележка, но е неправилно
отразена групата /департамента/. Въпреки това, в касовия бон е отразена именно
реалната стойност на закупената стока, поради което неправилното отразяване на
департамента по никакъв начин не засяга интересите на фиска. Заявеното от проверяващите
служители на НАП, изслушани като свидетели, че така констатираното би повлияло,
защото при „една инвентаризация няма да
бъде реална и при една рекламация на клиента същият не може да се възползва от
правата си“ само онагледяват несъставомерността на вмененото на търговеца
нарушение. Дори невярното отразяване на действителния департамент да съставлява
административно нарушение, същото не кореспондира на състава на нарушението по
чл.26, ал.1, т.7 от наредбата, която държи сметка за наличието на реквизитите,
като данни отразени в съответния касов бон. Неправилното отразяване на вида на
стоката действително може да доведе до други нарушения, свързани със стоковата
наличност и отчитането й за нуждите на търговската дейност, респективно за
последващи проверки от контролните органи, но дори да съставлява основание за
налагане на санкция, това е съвсем различно по своя характер нарушение и
подвеждането му под цитираната правна норма е необосновано. В случаят,
въпросите свързани с такива дейности по отчет на стоковата наличност и нейния
произход са неотносими към предмета на делото, защото на търговеца не са
вменени подобни нарушения, за да се обсъждат въобще евентуалното наличие на
такива.
Съвсем отделен е и въпроса със защита
правата на потребителя, които обществени отношения са регламентирани в други
нормативин актове, като Закона за защита на потребителя и свързаните с него
подзаконови нормативи, така че дори при неправилно отразяване вида на стоката
да се нарушават правата на потребителя по принцип, изследването на тези
обстоятелства и обществени отношения също е извън предмета на настоящото
производство. Недопустимо е ангажирането на администра-тивнонаказателна
отговорност за вменено нарушение по даден законов текст по подзаконов
нормативен акт, свързан с прилагането на Закона за ДДС, с обосновката, че при
осъществяване на такова нарушение се засягат права, чиято защита е осъществена
от съвсем различни нормативни актове, в които са регламентирани и съответните
обществени отношения относно спазване на потребителските права, респективно са
предвидени наказания за нарушаването им.
Колкото до въпросите на вината, за които
съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН се прилагат разпоредбите от Общата
част на НК следва да се отбележи, че в случаят въобще е неуместно да се
коментира наличието на „вина“. Вярно е, че едноличният търговец е физическо
лице, но този факт не променя статута му на особен субект- търговец. В този
смисъл, съгласно нормативната уредба, както на търговските дружества, така и на
едноличните търговци се налага „имуществена
санкция“ за допуснато нарушение на нормативната уредба. Обаче, тази
отговорност е обективна, т.нар. безвиновна отговорност и не би могло въобще да
се обсъжда наличието на елемента „вина“. Отделен е въпроса, че от обстоятелствата
по делото става ясно кой е продавача в обекта, посочен поименно в материалите
по преписката, като е представен и негов трудов договор и ако принципно е
възможно виновното извършване на такова административно нарушение, то именно
продавачът в обекта би могъл да бъде субект /извършител/ на това нарушение,
респективно да му се наложи съответно предвидено в закона адм. наказание-
глоба. В процесният случай е ангажирана само обективната отговорност на
едноличния търговец, поради което тази възможна страна /субективната страна/ на
деянието е неотносима към процесното НП.
В подкрепа на извода за липса на
осъществено нарушение следва да се посочи, че при проверката не е осъществена
въобще липсата на отделни департаменти, според видовете стоки, за да се твърди
липса на възможност да отразяване на отделните видове стоки. Само при такива
констатации би могло да се твърди нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и неизпълнение на въведеното с нея изискване относно съдържанието и
задължителните реквизити на фискалната касова бележка. Не се и твърди стоките,
продавани в обекта да са включени в обща група, което да води до извода, че
търговецът извършва дейността си в нарушение на сочената норма, като липсва
обективна възможност за отразяване на вида на стоката. Представените по
преписката доказателства изключват подобна теза. В процесната хипотеза е
допуснато погрешно отразяване на вида на стоката, което при така заявеното от
лицата в обекта, извършено още при документиране на проверката на 22.02.2020г.
действително следва да бъде отчетено за допусната фактическа грешка, а не за
извършване на така квалифицираното нарушение, независимо, че става въпрос за
обективна отговорност. Приложението на чл.28 от ЗАНН и индивидуализацията на
санкцията по вид и размер може да се обсъжда само при наличие на констатирано
нарушение, а в случаят тези предпоставки според настоящият състав на съда не са
налице.
В заключение, налице е основание за
отмяна на съдебния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон,
респективно за решаване на делото по същество, след като липсват основания да
се връщането му за ново разглеждане от друг състав. С отмяната на оспореното решение
на районния съд следва да се отмени и незаконосъобразното НП изцяло.
Разноски не се претендират и не се
присъждат такива при този изход.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.222, ал.1 от АПК, вр. с чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд –гр.Бургас, ХVІ
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260029 от 25.11.2020г., постановено по АНД № 185
от 2020г. по описа на Районен съд- гр.Карнобат, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 498708-F539005
от 10.03.2020г. на Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.