РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500217 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 217/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две жалби, съответно срещу решение № 12 от
05.01.2023 г. и срещу определение по чл. 248 ГПК с № 927 от 07.03.2023 г.,
постановени по гр.д. № 1855/ 2021 г. по описа на Варненския окръжен съд,
както следва:
По въззивна жалба на „Пиреос Недвижими Имоти “ ЕООД,
подадена чрез адв. К. Д., против решение № 12 от 05.01.2023 г. по гр.д. №
1855/ 2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен,
предявения от дружеството против Р. Н. Н., иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на сграда № 7 с
идентификатор № 10135.2573.275.3 по КК на гр. Варна, к.к. „*", със ЗП от 63
кв.м., изградена в ПИ № 10135.2573.275 по КК на гр. Варна, к.к. „*" с площ от
1752 кв.м., при граници: ПИ с №№ *, *, *, *, * и *, на основание чл. 124 ал. 1
от ГПК и дружеството е осъдено да заплати на Р. Н. Н. сумата от 1675лв.
разноски по делото на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е
молил за отмяната му, за постановяване на друго, с което предявеният иск
бъде уважен и за присъждане на сторените по делото разноски. Навел е
1
оплаквания, че окръжният съд не съобразил представените по делото
удостоверения от Агенцията по вписванията за вписването в търговския
регистър на преобразуването на „Б. П. Б.“ АД, както и за вписването на Плана
за преобразуване, в който процесния имот фигурира, видно от печата на СВп
– имотен регистър в горния ъгъл на удостоверението от 28.05.2019 г. и от
приложената към въззивната жалба справка по данни за имота в Службата по
вписванията гр.Варна по електронната партида на имота, и така достигнал до
погрешни и необосновани изводи за липсата на правоприемство по
отношение на процесната сграда след отделянето на ищцовото дружество от
банката. Посочил е, че по делото неправилно било прикачено
удостоверението от ТР вписано от 30.12.2019 г. към Плана за преобразуване –
към вписаното удостоверение от 29.10.2020 г., както и че вписването на плана
било осъществено на два пъти, като едното било на 30.12.2019 г. (на плана, в
който попадал и процесния имот) и второто вписване в АВп - на 29.10.2020 г.
Настоявал е, че необосновано окръжният съд приел липсата на доказана
собственост върху процесната сграда евентуално на основание изтекла
придобивна давност за дружеството чрез осъществено владение в период
повече от 5, респ. 10 години и универсално правоприемство. Поискал е
събиране на доказателства, по което съдът се е произнесъл с определение в
закрито заседание.
Въззиваемата Р. Н. Н. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорила същата и по съображения за правилността на обжалваното
решение е молила за потвърждаването му, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
По частна жалба на Р. Н. Н. против определение № 927 от 07.03.2023
г., постановено по гр.д. № 1855/ 2021 г. по описа на Варненския окръжен съд
по реда на чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлена молбата й с вх. №
3601/10.02.2023 г., подадена чрез адв. Ж., за изменение на Решение №
12/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1855/2021г. по описа на ВОС в частта
за разноските. По изложени съображения по същество с доводи за доказани
по делото разноски в размер на 3 016 лв., е молила за отмяна на
определението и присъждане на разноските до претендирания им размер от
3016 лв.
„Пиреос Недвижими Имоти “ ЕООД, чрез адв. Д., е подал писмен
отговор на частната жалба, с който е оспорил същата и е молил за оставянето
й без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба,
частната жалба и отговорите и са претендирали присъждане на разноски. В
предоставения им от съда срок са депозирали писмени бележки по
съществото на спора.
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на
„Пиреос недвижими имоти" ЕООД, с която срещу Р. Н. Н. е предявен иск по
2
чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата не е собственик на сграда № 7 с идентификатор №
10135.2573.275.3 по КК на гр. Варна, к.к. „*", със ЗП от 63 кв.м., изградена в
ПИ № 10135.2573.275 по КК на гр. Варна, к.к. „*" с площ от 1752 кв.м., при
граници: ПИ с №№ *, *, *, *, * и *. Ищецът е поддържал, че е собственик на
сградата по силата на частно правоприемство чрез отделяне от „Б. П. Б." АД,
а последното - по силата на възлагане от публична продан, приключила с
влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2009 г.
на ЧСИ Д. П. - Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС по изп. д №
20097110400097, в евентуалност по давност, чрез владение упражнявано в
периода от 30.06.2009 г. до датата на предявяване на иска в съда - 22.07.2021
г. Твърдял е, че ответницата оспорва правото му на собственост върху
сградата, като след като й бил възложен поземления имот на публична продан
(без сградата - собствена на ищеца), с подадени до ЧСИ молби, поддържала
да е придобила и собствеността на сграда 7 и е молила за включването й в
постановлението за възлагане.
Ответницата Р. Н. Н. е оспорила иска, като е навела възражения за
недопустимост, поради липса правоприемство от банката, респ. - на
релевантно владение на сградата от ищцовото дружество, евентуално за
неоснователност на иска, предвид недоказване на правото на собственост
върху постройката, като е молила за прекратяване на производството,
евентуално – за отхвърляне на иска с присъждане на разноски. Настоявала е,
че придобила собствеността на процесната сграда по приращение по чл. 92 от
ЗС, в качеството й на собственик на ПИ № 10135.2573.275 по КК на гр. Варна,
к.к. „*", възложен й с Постановление за възлагане от 03.07.2018 г. на ЧСИ М.
Ж., рег. № 808 на КЧСИ, по изп.д. № 20088080400034. Сградата не била
самостоятелен обект на правото на собственост и следвала собствеността на
поземления имот - предвиденият покрив не бил изпълнен и сградата не била
завършена на „груб строеж“; погасено било правото на строеж за сградата -
то не било реализирано в срок и по предвидения начин на застрояване, както
и в обема съобразно учредените права и не се трансформирало в право на
собственост върху постройката; сградата била незаконно изградена и
подлежала на премахване; банката не разполагала с ипотечно право.
Предявеният иск е по чл. 124 ГПК отрицателен установителен иск за
собственост като правен интерес от предявяването му (така в Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК) е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес
производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
3
право.
В случая, ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск за собственост с две твърдения,
представляващи различни основания - както с притежавано върху процесния
имот право на собственост – по правоприемството от „Б. П. Б." АД, а
последното по силата на възлагане от публична продан - Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.06.2009 г., евентуално със собственост по
давност чрез упражнявано владение от 30.06.2009 г. до датата на предявяване
на иска в съда - 22.07.2021 г.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да
определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи
до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този
случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос
не на процесуална, а на материална легитимация. В този смисъл въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези
на ответника върху същия имот.
Следователно, когато правният интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск е обоснован от твърдение за наличие на
самостоятелно право на собственост /изключващо претендираното от
ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на практика
установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на
съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на
собственост по смисъла на горецитираното ТР. В същото време, наличието на
самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на
претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска.
По правния интерес на ищеца, обоснован с правото на собственост на
праводателя му „Б. П. Б." АД и правоприемство от него:
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2009 г. на
ЧСИ Д. П. - Я. рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС по ИД
20097110400097, вписано в книгите по вписванията на 26.08.2009 г., рег.№
16832, том XLVIII на АВ спорният имот, представляващ сграда № 7 с
идентификатор № 10135.2573.275.3 по КК на гр. Варна, к.к. „*", със ЗП от 63
кв.м., изградена в ПИ № 10135.2573.275 по КК на гр. Варна, к.к. „*" с площ от
1752 кв.м., при граници: ПИ с №№ *, *, *, * е възложен на взискателя „Б. П.
Б.” АД – обявен за купувач на имота с протокол от 29.05.2009 г. при цена от
250 000 лв., след проведена публична продан.
Видно от удостоверение от АВ Варна от 28.05.2019г. и от служебно
извършената справка в ТР е, че на 02.05.2019 г. е вписано преобразуване на
„Б. П. Б." АД чрез отделяне на ново дружество с наименование „Пиреос
недвижими имоти" ЕООД. Новоучреденото дружество – ищец е
правоприемник на процесния имот, което е доказано с извършеното вписване
4
на удостоверението за вписване на преобразуването на търговското
дружество в Търговския регистър и придружаващия го План за преобразуване
с приложението към него (л. 49-52 от първоинстанционното дело), в който
фигурира процесния имот - вх. № 35902/30.12.2019 г. на СВп, видно и от
справка № 721812/07.06.2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за
вписвания, отбелязвания и заличавания по ел. партида № 380847 от
09.07.2019 г. на процесната сграда – имот ИД 10135.2573.275.3, където той
фигурира под № 6. В този смисъл основателни са оплакванията на
въззивника в жалбата му, че окръжният съд не е обсъдил доказателствата за
фактите, относими към правоприемството досежно процесния имот и
погрешно е ценил неотносими към този имот такива. Ищецът е доказал
твърденията си, че е придобил имота след отделянето му от „Б. П. Б." АД,
придобила имота чрез възлагане на публична продан с постановление от
18.06.2009 г., а с това и процесуалната си легитимация по отрицателния
установителен иск за собственост.
Съгласно протокол за въвод във владение, праводателят на ищеца „Б. П.
Б." АД, е въведен във владение на имота на 09.10.2009 г., като от този момент
до предаването му на ищцовото дружество, имотът е владян от банката, а след
това и от ищцовото дружество – факт, установен от показанията на
свидетелите Ст. К. (служител на банката, отговарял за стопанисването на
имота в периоди в рамките на 2016 – 2019 г.) и Ат. М. (вземал ключове за
сградата от служител на банката и оглеждал същата в периода 2012 г.) и от
писмените доказателства за периодичното застраховане на имота.
Твърдението на ответницата е, че е придобила имота по приращение по
чл. 92 от ЗС, в качеството й на собственик на ПИ № 10135.2573.275 по КК на
гр. Варна, к.к. „*", възложен й с Постановление за възлагане от 03.07.2018 г.
на ЧСИ М. Ж., рег. № 808 на КЧСИ, по изп.д. № 20088080400034. Предмет на
насоченото по това дело изпълнение е бил само поземления имот без
постройката (сграда ИД 10135.2573.275.3 – „сграда 7“), като същата не е
описана (видно от протокола за опис от 13.08.2014 г. на л. 59 от
първоинстанционното дело), не е била предмет на публичната продан и не
фигурира в постановлението за възлагане (на л.36 от делото). С протокол от
22.07.2021 г. на ЧСИ, ответницата е въведена в поземления имот, без
процесната постройка. Пред съдебния изпълнител, тя е подавала молби и е
правила искания за включване на постройката в постановлението за
възлагане, както и за въвод в сградата.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
5/2015 г., ОСГК, при придобиване на правото на собственост върху недвижим
имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата
не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е
описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена
публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото
на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се
5
приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява
несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 от ЗС се прилага
на общо основание. Затова, за да докаже придобита на това основание
собственост, ответницата следва да установи, че спорната сграда не е била
самостоятелен обект на собственост. Възраженията, че сградата е била
незаконно изградена, без строителни книжа и в отклонение от разрешението
за строеж и инвестиционните проекти, нямат отношение към твърдяния от
ответницата придобивен способ, доколкото и незаконната сграда е годен
обект на собственост, ако представлява самостоятелен обект и не подлежи на
премахване. Останалите възражения на ответницата, в т.ч. за погасяване на
правото на строеж за сградата, поради неупражняването му в срок, както и за
липсата на ипотечно право в полза на банката – праводател на ищеца,
доколкото съставляват чужди права и нямат отношение към твърденията за
придобиването на сградата по приращение от ответницата, не могат да бъдат
разглеждани.
Процесната сграда е построена в ПИ № 10135.2573.275 по КК на гр.
Варна, к.к. „*", придобит през 2004 г. от Р. Н. Н. и Д. В. Д. с нотариален акт №
154 от 16.06.2004 г., т. II, рег. № 3879, д. 317 от 2004 г. на нотариус П.П.. С
разрешение за строеж № 119 от 10.02.2005 г., въз основа на съгласуван и
одобрен на 07.02.2005 г. от гл.архитект на р-н „Пр.“ архитектурен проект,
издадено на съсобствениците Н. и Д., е било разрешено изграждането на
вилно селище с шест сгради. С нотариални актове № 168 и № 169 от
30.03.2005 г., т. I, рег. № 1902 и № 1903 на нотариус П. С., двамата
съсобственици си учредили взаимно права на строеж за отделни сгради от
вилното селище, като за процесната сграда 7 – то е в полза на Д.. На
13.05.2005 г., Р. Н. е продала на съсобственика си Д. Д. своята ½ ид. част от
поземления имот, като по това време е започнало изграждането на две от
сградите – 7 (процесната) и 8, долепени на калкан.
Според заключенията (първоначално и допълнително) на вещото лице
инж. М. по СТЕ, обект на проектиране (вкл.съгл. приложената обяснителна
записка по част архитектурна), е било вилно селище, състоящо се от 6 сгради:
сграда 3, сграда 4, сграда 5, сграда 6; сгради 7 и 8 - разположени на калкан.
Функционалното разпределение на двете къщи (7 и 8) е едно и също и
включва: Кота -2,40: два гаража; Кота ±0,00: кухня, трапезария, дневна, антре
и тоалет; Кота +2,85: две спални, две бани с WC, две тераси. Обектите са на
три нива, като първото ниво е полуподземно. Проектираният покрив е скатен
с дървена покривна конструкция. На място е била изпълнена сграда на три
етажа, изцяло над терена. На първи етаж са разположени две помещения, на
втори етаж - апартамент 1 (състоящ се от кухня, трапезария, дневна, антре,
тоалетна, тераса и вътрешно стълбище за втори етаж), на трети етаж -
апартамент 2, състоящ се от две спални, две бани с тоалетни, тераса. Граници
на изградената сграда 7 са: изградената сграда 8 и от трите страни дворно
място. Изпълнен е плосък покрив с необходимите изолации, които към
6
момента на огледа от вещото лице са били частично компрометирани - с
течове и мухъл по част от стените и таваните към сграда 8. Изградените на
място сграда 7 с идентификатор 10135.2573.275.3 (процесната) и сграда 8 с
идентификатор 10135.2573.275.4 съответстват на сграда 7 и сграда 8 от
ситуацията на л.124 от делото. Според вещото лице, на сграда 7 с
идентификатор 10135.2573.275.3 са изпълнени всички ограждащи стени -
източна западна, северна и южна, като част от южната стена е обща със сграда
8, както и тухлобетонните шайби и разпределителните стени и е изпълнен
плосък покрив. При огледа на място на 18.02.2022г. вещото лице е
установило, че сградата е напълно завършена, като са изпълнени и всички
довършителни работи - изпълнени са носещата ст.б.конструкция, покрива и
ограждащите и вътрешните разпределителни тухлени стени; монтирана е PVC
дограма; външната топлоизолация и минерална мазилка; както и
довършителните работи вътре в сграда 7 - ВиК и ел.инсталации, вътрешни
изолации, подови настилки; санитарните възли с настилка от теракот,
фаянсова облицовка и обзавеждане; сградата е частично обзаведена. Според
поясненията на вещото лице М. в съдебно заседание, сградата има плосък
покрив, като това е бетонна плоча, върху която са изпълнени необходимите
изолации. Наличният понастоящем теч е от фугата между двете сгради (не от
покрива). Според вещото лице, сградата е била изградена на „груб строеж“
към 05.01.2006 г., а след това е била напълно довършена, частично обзаведена
и обитавана. Сграда 7 съответства по местоположение на одобрените
инвестиционни проекти към разрешението за строеж, като разлика има в
площта -изчертаната в чертежите сграда 7 е със ЗП 56,33 кв.м., а на место е
със ЗП – 63 кв.м. Според поясненията на вещото лице в съдебно заседание,
сградата е удължена, но е изградена така както трябва да се изгради сграда с
монолитна конструкция. Тя е изградена отдавна и по нея няма никакви
пукнатини и деформации, които да показват, че сградата не отговаря на
изискванията за носеща способност. Промяната на конструкцията в случая не
е съществена по см. на чл. 154, ал.2, т.5 от ЗУТ, тъй като натоварванията не са
променени, гредите са малко по-дълги, колоните са изпълнени както трябва,
етажните височини съответстват. Отклонението не е съществено и
становището на вещото лице е, че може да се издаде акт 14 и удостоверение
за търпимост.
Според СТЕ, изготвена от трите вещи лица (арх.С., инж. Ат. и инж. А.),
при сграда 7 с идентификатор 10135.2573.275.3 са изпълнени всички
ограждащи стени - източна, западна, северна и южна, изпълнени са
предвидените конструктивни елементи и преградните стени на трите нива.
При огледите на място на 05.07.2022г. и 13.07.2022г. вещите лица са
установили, че сграда 7, с изключение на скатния покрив, предвиден в
одобрените проекти е завършена и частично обзаведена. Изпълнени са ВиК и
Ел. инсталациите, външна и вътрешна топлоизолация, изпълнени са
довършителни работи, монтирана е дограма — позорци и врати, изпълнени са
подовите настилки -теракот във санитарните възли и на вътрешното
7
стълбище, ламинат в стаите. В санитарните възли е изпълнена фаянсовата
облицовка, монтирани са мивка, тоалетна чиния, душ, стените и таваните в
стаите са боядисани. Според експертите, над третото ниво на сграда 7 и
сграда 8 не е изпълнен предвидения по одобрените проекти скатен покрив и
предвидената дървена покривна конструкция и покритие с керемиди, тип
„М.“. Според обясненията на вещите лица в съдебно заседание, вместо това
над третата плоча е направена хидроизолация, т.е. на последния етаж има
плоча и върху нея са изпълнени тези довършителни работи. Покривната
конструкция такава, каквато е била предвидена по проект (наклонена скатна,
дървена с покритие от керемиди) е част от конструкцията на сградата, а в
настоящия случай има промяна на конструкцията, като скатният покрив е
отпаднал и налице е плосък покрив. Тази промяна е съществено изменение на
конструкцията, за което е следвало да бъде проведена процедура с проект за
изменение по време на строителството, какъвто в случая липсва. Според
вещите лица, в случай че такова изменение е било налице, то същите биха
дали заключение, че сградата е завършена на „груб строеж“. Т.е., според
вещите лица, единствено изменението в документацията ще бъде разликата,
водеща до извод, че има изградена сграда в груб строеж. Според вещите лица
местоположението на сграда 7 приблизително съответства на това по
одобрените инвестиционни проекти към Разрешение за строеж
№119/10.02.2005г. на Главен архитект на Район Пр., като по одобрения
проект по част архитектурна, сграда 7 има ЗП=54,56 кв.м, а на място е
изградена със ЗП=64,32 кв.м, а съгласно одобрената КК и КР със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК ЗП е 63 кв.м.
От заключенията на вещите лица по трите СТЕ става ясно, че сградата е
самостоятелна част от предвидено вилно селище с 6 отделни, самостоятелни
(по проект и конструктивно и функционално отношение) сгради за
застрояване, изградена е напълно въз основа на разрешение за строеж и с
минимални отклонения от одобрения проект, като единствено вместо
предвидения скатен покрив е изграден плосък покрив. Няма доказателства по
делото, сградата да подлежи на премахване, като напротив, за същата може да
се издаде акт 14 и удостоверение за търпимост.
За процеса на строителството и етапите му, няма налични строителни
книжа. За степента на завършеност на процесната сграда 7 (и на сграда 8), по
делото са приети два констативни протокола за степен на завършеност,
издадени от комисия при община Варна, район „Пр.“, съответно на 05.01.2006
г. и от 20.12.2006 г., въз основа на молба от Д. Д., на осн. чл. 181, ал.2 ЗУТ
(който в ред. ДВ, бр. 65 от 2003 г. гласи, че след завършване на сградата в
груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната)
администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената
сграда или самостоятелни части от нея). Според констатациите на комисиите,
направени след поверка на документи и оглед на място относно строежа
-вилно селище в УПИ 674 по плана на КК „*“, гр. Варна - сграда 7 и сграда 8,
към посочените дати строителството на двете сгради е в груб строеж - с
8
изпълнени Ел. и ВиК инсталации, монтирана дограма, завършена външна
изолация, вътрешна изолация и частично подови настилки. Според протокола
от 12.01.2006 г., обектът е с 63% степен на завършеност. На база на тези
констатации, вещото лице М. е дало заключение, че към този момент 2006 г.,
сграда 7 е била изпълнена до ниво „груб строеж“. Двата протокола са
оспорени от ответницата, а за съхраняването на книжата по преписките са
изтекли сроковете и те са унищожени. Относно факта на завършване на
сграда 7, показания е дал свидетелят Ат. М., който познава сградата от 2006
г., когато помагал на баща си да поставят тръбите за тоалетните и
обзавеждането в баните. Според този свидетел, сградата била изградена,
имала дограма и плосък покрив, като баща му работел по баните. През 2007 г.
баните били вече с плочки и санитария (влизал в къщата да я разгледа). През
2011 г.- 2012 г. си търсел жилище и проявил интерес към имота, след като
случайно се срещнал с предишния инвеститор (леля Златка) и разбрал че
банката го продава. Провел срещи със служител на банката и от там му дали
ключовете да го огледа, но поради проблеми с документите, до сделка не се
стигнало. Вътре имало стари мебели и покъщнина, кухнята била поразбита и
имало влага и мухъл. Свидетелят е очевидец, има преки и непосредствени
впечатления от имота още от 2006 г. – 2007 г., дал е последователни и ясни
показания, а те кореспондират на констатациите в двата оспорени протокола
на комисията, поради което съдът ги кредитира. Така установено е по делото,
че процесната сграда към 2006 – 2007 г. е била завършена на етап "груб
строеж" (което съгл. § 5, т.46 от ДР ЗУТ е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на
изпълнени довършителни работи) и е съставлявала самостоятелен обект на
правото на собственост. В подкрепа на този извод са и последвалите сделки с
имота, през 2006 г. (собственикът й Д. Д. я е продал на Т. Т. с нот.акт №
179/30.10.2006 г.; последният е ипотекирал имота в полза на „Б. П. Б." АД с
нот. Акт № 180 от 30.10.2006 г.; ипотекираният имот е бил продаден на Д. П.
с нот.акт № 118 от 22.02.2007 г.), както и огледите, оценката и проведената от
съдебния изпълнител по изп.дело ИД 20097110400097 публична продан на
самостоятелната, завършена сграда 7.
Горното налага извода, че към датата на постановлението за възлагане
от 18.06.2009 г., спорният имот - сграда № 7 с идентификатор №
10135.2573.275.3 по КК на гр. Варна, к.к. „*", като самостоятелен обект на
правото на собственост, е бил придобит от праводателя на ищеца „Б. П. Б.”
АД. Затова и при проведеното по изп.д. № 20088080400034 изпълнително
производство, по което предмет на публичната продан е бил само поземления
имот, ответницата не е придобила сграда 7 по приращение (като
несамостоятелен обект на собственост) на осн. чл. 92 ЗС с постановлението за
възлагане от 03.07.2018 г.
В този смисъл, предявения от „Пиреос Недвижими Имоти “ ЕООД
срещу Р. Н. Н. отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, че същата не
е собственик на процесната сграда, е основателен и следва да бъде уважен.
9
Като е достигнал до противоположен резултат, окръжният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид изхода от спора и различния резултат, налагащ различно
произнасяне по отговорността за разноските, решението следва да бъде
отменено и в тази част, както следва да бъде отменено и обжалваното
определение по чл. 248 ГПК, постановено в производството по изменение на
решението в частта за разноските. На осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответницата Р. Н.
Н. следва да заплати на ищеца „Пиреос Недвижими Имоти “ ЕООД сторените
от последния разноски по делото за двете инстанции, които за
производството пред окръжния съд са 859,61 лв. за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ от 400 лв. и уговорено по договор от
06.12.2022 г. и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение от 2 000
лв. За останалите суми по списъка по чл. 80 ГПК - разноски за държавна такса
от 20 лв. и за депозит за вещо лице от 300 лв. по гр.д. № 10529/21 г. по описа
на РС липсват представени доказателства за връзката им с настоящото
производство, поради което не следва да се присъждат. За производството
пред въззивната инстанция разноските са в размер на 429,80 лв. – платена
държавна такса.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12 от 05.01.2023 г. и определение № 927 от
07.03.2023 г., постановени по гр.д. № 1855/ 2021 г. по описа на Варненския
окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
„ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1000, район „*", ул. „*" № *, ет. *, офис *,
представлявано от управителя Ем. А. А. и Р. Н. Н., ЕГН ********** със
съдебен адрес гр.С., жк „*“ *, ет.*, ап.44, че Р. Н. Н. не е собственик на сграда
№ 7 с идентификатор № 10135.2573.275.3 по КК на гр. Варна, к.к. „*", със ЗП
от 63 кв.м., изградена в ПИ № 10135.2573.275 по КК на гр. Варна, к.к. „*" с
площ от 1752 кв.м. с граници: ПИ с №№ *, *, *, *, * и *, на основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Росица Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „ПИРЕОС
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, с ЕИК * следните суми за разноски: -
сторени в първоинстанционното производство 859,61 лв. за държавна такса,
400 лв. – за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 2 000 лв. - за адвокатско
възнаграждение; - както и сторените в производството пред въззивната
инстанция от 429,80 лв. за платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
10
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11