Определение по дело №961/2014 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 950
Дата: 22 декември 2014 г.
Съдия: Доротея Симеонова
Дело: 20144400200961
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   22.12.2014                          ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД            наказателен състав

на двадесет и втори декември        две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

                   СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Х.И.К.

                                                         С.Н.С.

 

 

 

 

Секретар:  Л.Д.

Прокурор: ПЛАМЕН РАЙНОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД №961  по описа за 2014 година

и на основание данните по делото и закона

 

Съдът, след като постанови присъдата си, се произнесе по мярката за неотклонение на подсъдимия  В.В.И. с ЕГН **********

В хода на досъдебното производство на подсъдимия В.В.И. с ЕГН ********** е взета мярка за неотклонение „ Задържане под стража”.

Към настоящия момент, с оглед постановения съдебен акт съдът счита, че взетата мярка за неотклонение „ Задържане под стража” следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия В.В.И. с ЕГН ********** «ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА»

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                         СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                               2.

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

С обвинителния акт подсъдимият В.В.И. е предаден на съд за това, че на 22.08.2014г. в с.*****, обл.Плевен умишлено умъртвил Н. Г. ***– престъпление по чл.115 от НК.

Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, признава вината си  и фактическите обстоятелства в обвинителния акт и не желае да се  събират доказателства за тези обстоятелства.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК, чл.371,т.2 от НПК, на съкратеното съдебно следствие.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага да подсъдимия да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК.

Гражданските ищци и частни обвинители Г.Н. и М.Г. , чрез повереника си адв.Б.К. от АК-Ловеч поддържат обвинението и предявените от тях граждански искове за претърпените неимуществени вреди  и изразяват становище, че на подсъдимия следва да се наложи минималното предвидено в закона наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв.И. *** не прави възражения по фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт и не оспорва годността на доказателствата, събрани на досъдебното производство. Счита, че правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние е по чл.119 от НК. Излага подробни съображения относно размера на наказанието, като изтъква наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

От анализа на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, съдът прие за установено следното:

Подсъдимият  В.В.И. е роден на ***г. в гр.Габрово, живее в с.*****, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан.

Подсъдимият и пострадалия Н. Н. *** и се познавали. Н. Н. и родителите му пасели крави. При извеждането и прибирането на животните от паша минавали по улицата, на която живеел подсъдимия – ул.“*******“, като Н. Н. многократно оставял животните за пасат на зелените площи пред дома на В.И.. Понеже животните замърсявали тревните площи и улицата, между подс.В.И. и Н. Н. възниквали конфликти, като в тази връзка И. търсил съдействие от кмета и от младшия районен инспектор на селото. През м.юни 2014г. пак по същия повод между двамата отново възникнал конфликт, като подсъдимия И. се насочил с вила в ръката към пострадалия Н. , но свидетеля В.Д. предотвратил саморазправата.

         На 22.08.2014г. към 18,30 ч.  пострадалия Н. Н. и майка му  - свидетелката М.Г.  се прибирали с животните от паша и отново минали по улица „*******“. Н. Н. вървял след стадото, а майка му се придвижвала с велосипед на известно разстояние зад него. Когато животните подминали дома на подсъдимия, той излязъл на улицата, силно разгневен, отправил се към свидетелката Г. и се развикал, че кравите отново са замърсили улицата. Г. не спряла и И. хванал кормилото на велосипеда, при което Г. паднала на земята заедно с велосипеда. Г. казала на И. , че ще вземе кофа и лопата и ще почисти улицата, но И. извадил ножа, който винаги носел със себе си и го насочил към гърлото на Г.. В този момент пострадалия Н. Н. дотичал , за да защити майка си, викайки „Остави майка ми! Луд! Ще те ударя с дървото! Убиец! Остави я!“ И. се опитал да каже на Н. да дойде да му помогне да вдигнат от земята Г., но Н. не го разбрал, не спрял да вика и размахвал пастирската тояга към И.. И. отишъл към Н., като държал в дясната си ръка ножа, замахнал и го пробол с ножа в лявата част на гърдите. Н. направил няколко крачки и паднал на пътното платно. В 18,33 ч . И. се обадил на тел.112 и съобщил че е намушкал човек, съобщил трите си имена и посочил точното място на инцидента. След това се обадил свидетеля Д.Н. – кмет на селото и също му съобщил за извършеното. Отишъл в дома си  и си приготвил сак с дрехи  и вещи от първа необходимост при задържане. Изчакал полицейските органи и се предал. На мястото пристигнал и екип от ФСМП-Левски, който установил, че Н. Н. е починал.

         Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства : самопризнанията на подсъдимия В.И. направени на досъдебното производство, показанията на свидетелите Г. А., И.И., М.М., А.П., Д.Н., Г.Г., М.Г., В.Д., В.С., М.М. и М.М., дадени на досъдебното производство и присъединени по реда на чл.373,ал.2 и ал.3 вр.чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства по делото  присъединени по реда на чл.283 от НПК : протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за освидетелстване на лице, протокол за освидетелстване на труп и фотоалбум към него, характеристични справки, мед.епикризи, история на заболяването, преписи на съдебни решения относно настаняване на принудително лечение в ДПБ,акт за смърт, удостоверение за родствени връзки, справка за съдимост, заключения по съдебно – трасологична експертиза, съдебно – биологична експертиза, дактилоскопна и биологична експертиза, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, съдебна психолого – психиатрична експертиза, съдебномедициска експертиза за изследване на труп.

         От назначената по делото съдебномедицинска експертиза  за изследване на труп № 11/2014г. е видно , че при огледа и аутопсията на трупа Н. Т.Г.Н. са установени два вида на наранявания : прободно-порезно нараняване на гърдите вляво, проникващо в гръдния кош с нараняване на сърцето, средностението и долния десен белодробен дял, масивна кръвозагуба в гръдната кухина, мозъчен оток и разкъсно-контузна рана и тъпа травма – охлузвания по лицето вляво, охлузване по лявата предмишница, кръвонасядане по лявата повърхност на таза.

         Смъртта на Н. Н. е настъпила поради масивна кръвозагуба  - последствие от прободно-порезното нараняване на сърцето и н настъпила за няколко минути.

         Прободно-порезното нараняване е резултат от действието на предмет с убождащ връх и режещи ръбове. Нанесена е една рана с нож тип кама с проникване на цялото острие, като посоката на нараняването спрямо тялото на пострадалия е отпред , отляво-назад, почти хоризонтално , като пострадалия и нападателя  са били „очи в очи“. Ножът е бил държан от нападателя с дясната ръка с острие откъм палеца и показалеца и намушкване в гърдите отпред-назад спрямо пострадалия.

         Уврежданията от тъпата травма са резултат от падане наляво върху пътното платно.

         От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 34/2014г. се установи, че по представения за изследване нож пит кама, открит и иззет при огледа на местопроизшествието в с.*****, по острието е доказано наличието на човешка кръв с групова принадлежност – А/бета/ .

         От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 35/2014г. е видно, че по представените за изследване къси дънкови панталони, иззети при огледа на местопроизшествието в с.*****, с които е бил облечен подсъдимия е доказано наличие на наличието на човешка кръв с групова принадлежност – А/бета/,  по ризата не е установено наличие на кръв.

         Подсъдимият В.И. е с кръвногрупова принадлежност – В/бета/.

         От заключението по дактилоскопната и биологична експертиза е видно, че по дръжката на открития и иззет при огледа на местопроизшествието в с.***** нож пит кама няма дактилоскопни следи.

         От заключението по трасологичната експертиза е видно, че по представената за изследване памучна риза иззета от трупа на Н. Н. е установено нарушение на целостта на материята върху предницата, получено в резултат на единично пробождане с двустранно заострен предмет – острие на нож.

         От назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза е видно, че подсъдимия В.И. страда от личностово разстройство – емоционално волева нестабилност. Настаняван е два пъти за принудително лечение в ДПБ. Това личностово разстройство се характеризира с емоционална неустойчивост и слаби волеви задръжки, които в определени случаи резулират лесна раздразнителност и избухливост със силен заряд  и неовладимост, резки агресивни реакции с всички възможни реакции – от словесна до тежка физическа агресия. Ниският праг на дразнимост и неспособността за балансиране на емоциите  и слабостта на волевите задръжки  довеждат до състояние на фрустрация  - състояние  на неспособност да се отговори адекватно на обичайните стресови фактори. Реакциите в такива случаи могат да са най-различни  като агресия, депресия, уравновесяване чрез бягство, употреба или злоупотреба с алкохол, наркотици и др. , като най-често  се проявява агресия.

         От същото заключение се установява, че личностовото разстройство не е психична болест, както и че по време на извършване на престъплението подсъдимия В.И. е бил в състояние на фрустация.

Според заключението на експертите въпреки това си състояние не е бил лишен от способността правилно да възприема фактите, не е бил в състояние на умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, не е бил лишен от способността да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Според експертите подсъдимият не  се е намирал и в състояние на физиологичен или патологичен афект, а се касае за състояние на застоен и кумулиран афект.

         От показанията на свидетелите В.Д., М.Г.,Г. А. и Д.Н. се установява, че между подсъдимия В.И. и Н. Н. от дълго време имало конфликт относно преминаването на кравите по улицата и замърсяването от тях, който се е изразявал не само в размяна на обидни реплики и скандали, но и с физически сблъсъци. Свидетелите са знаели също така , че И. е бил настаняван за лечение в психиатрична болница, че е бил раздразнителен, избухлив и агресивен на моменти. Свидетелят Д.Н. – кмет на селото установява, че подсъдимия многократно се е оплаквал от замърсяването на кравите и че и той лично е казвал на пострадалия Н. да не оставя животните да пасат на тревните площи на улицата и до дома на подсъдимия. От показанията на тези свидетели се  установява и че пострадалия Н. Н. бил кротък и неконфликтен.

         От показанията на свидетелката М.Г. – майка на пострадалия се установява, че на 22.08.2014г. около 18,30 ч. със сина си  прибирали животните от паша и отново минали по ул.“*******“. След като подминали дома на подсъдимия, той с появил на улицата, отправил се към нея като викал, че кравите отново са  изцапали улицата, разменили си реплики, И. се ядосал, хванал кормилото на велосипеда и и я повалил на земята, след което извадил намиращия се кръста му нож и го опрял в гърлото и. Свидетелката установява, че тогава дотичал синът и – Н. Н., последвала разправия между Н. и И. и И. намушкал с ножа Н. в гърдите. Свидетелката съобщава, че след намушкването Н. се строполил на земята, бил целият в кръв и агонизирал. Съобщава , че след това И. отишъл до портата на къщата си, държал в дясната ръка ножа и се обадил на тел.112 и влязъл в къщата.

         В същата насока са и обясненията на подсъдимия, които не се различават по съдържание от очертаното от възприятията на свид. М.Г.. Той не отрича, че на 22.08.2014г. първо повалил на земята свид.Г., а след това намушкал Н. Н. с ножа, който винаги носел със себе си. Твърди единствено, че Н. замахнал към него с пастирската тояга, той вдигнал ръка да се предпази и след това извадил ножа и намушкал Н., без да гледа къде го е поробол. Заявява, че не е усетил какво е станало, усетил се чак когато видял кръвта и се уплашил, че може да го е убил. Твърди, че веднага се обадил на тел.112, като казал на оператора, че е намушкал с нож човек, съобщил си имената и адреса на местопроизшествието и веднага след това се обадил на кмета – свид. Д.Н. и му казал за случилото се. Обадил се повторно на тел.112 и си приготвил багажа за затвора.  Видно от приложената по делото справка от МВР-Дирекция „Национална система 112“ на 22.08.2014г. в 18,33ч.  и в 18,37ч. до тел.112 са постъпили две повиквания от подсъдимия В.И. от неговия мобилен телефон.

         От показанията на свид.Д.Н. се установява, че на 22.08.2014г. около 18,30ч му се обадил подс.И. му казал че е наръгал с нож Н. Н. и че е се обадил на бърза помощ и полицията. Съобщава, че веднага след това се обадил на кварталния полицай – свид.И.И. и го уведомил за наученото.

         От показанията на полицейските служители И.И., М.М. и А.П. се установява, че на 22.08.2014г. около18,45 ч., след получаване на сигнал за намушкан с нож мъж отишли

В с.*****, ул.“*******“ пред дом **, където заварили  Н. да лежи на пътното платно в безпомощно състояние в локва кръв. В последствие пристигнала линейката, като лекарският екип установил смъртта та  Н.. Съобщават, че И. бил вътре в къщата, казал че той е намушкал Н., посочил ножа с който извършил това, обяснил че причината за инцидента била превеждането на кравите по улицата и казал че си е приготвил багаж за затвора.

         Съдът кредитира с доверие и в пълен обем показанията на посочените свидетели , както и обясненията на подсъдимия , тъй като те ясни , точни, конкретни, вътрешно  непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с всички други събрани по делото доказателства. Малките различия в показанията на свид.М.Г. и обясненията на подс.И. са напълно обясними предвид създалото се напрежение у всеки от тях, вниманието им върху отделни детайли  или убягването им.

 

С оглед изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът приема, че с деянието си подсъдимия В.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 от НК,тъй като на 22.08.2014г. в с.*****, обл.Плевен  умишлено умъртвил Н. Г. ***.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл . Той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. В разглеждания случай е установено, че подсъдимият е нанесъл един удар с нож в областта на гръдния кош  и сърцето на пострадалия , с който е причинил смъртта му. От това следва, че той е действал с пряк умисъл за убийство и пряката му цел е била умишлено да умъртви пострадалия. За това може да се съди по вида на удара, който е нанесъл, оръжието което е използвал, жизненоважното място , в което е нанесен удара.

Причина за извършване на престъплението са многобройните неразрешени конфликти между подсъдимия и пострадалия и семейството му.

Като мотив за извършеното престъпление съдът прие желанието на подсъдимия да се саморазправи и да си отмъсти на пострадалия за това, че превеждал кравите по улицата пред дома  и не почиствал замърсяванията от тях.

Съдът не прие, че В.И.  извършил деянието при условията на неизбежната отбрана, респ. при превишаване пределите та неизбежната отбрана, предвид това, че нападение срещу него от пострадалия не е имало. От доказателствата по делото е ясно по категоричен начин, че пострадалия е отишъл до подсъдимия след като е видял, как той поваля майка му на земята и опира нож в шията и. Тогава се е развикал към подсъдимия и е размахал пастирската си тояга, и то единствено с цел да защити майка си. Видно е и от протокола за освидетелстване на подсъдимия В.И., извършено на 22.08.2014г. от 22,00 до 22,30 ч., че по тялото му не са установени никакви следи от физическо насилие.

       ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :

       При решаване на въпроса относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл. 373,ал.2, във вр. с чл. 58а от НК, тъй като съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371,т.2 от НК.

Спрямо В.И. съдът съобрази, че за престъплението по чл.115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.  Смекчаващи отговорността обстоятелства са  направените самопризнания и критично отношение към извършеното, семейното, социалното и здравословното  му състояние. Същият е живеел съвсем сам, в крайна бедност и лоши условия на живот. Същият е настаняван два пъти за лечение в психиатрична болница, страда от личностово разстройство – емоционално волева нестабилност, което повлиява начина на мислене и възприемане и отношението към другите, води до значително нарушение на социалната адаптация и емоционална неустойчивост и слаби волеви задръжки. Съдът не кредитира приложената по делото характеристична справка на В.И.. Тя не съдържа никакви конкретни данни за И., от които да се направи извод за негови качества, а и в нея е посочено друго име – не това на подсъдимия. От показанията на свид.Д.Н. – кмет на селото се  установява, че подсъдимия е работил по програми за заетост към кметството, че си е вършил работата изключително добре и всеотдайно и се е отнасял към него добре и уважение. 

 Отегчаващи отговорността обстоятелства са изключително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, обстоятелството.

Съдът намери, че в разглеждания случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това доказателствата по делото не позволят правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.В.И. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК, а именно 12 години лишаване от свобода. Това наказание следва на осн. чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което на подсъдимия  И. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8 години, което наказание на основание на основание чл.60,ал.1вр.чл.61,т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете времето през което подсъдимият е бил с МН „Задържане под стража“ , считано от 23.08.2014г. като един ден задържане се зачита като един ден лишаване от свобода.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

По делото гражданските ищци и частни обвинители Г.Н. и М.Г. - родители на пострадалия са предявили граждански искове срещу подсъдимия за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки един от тях. Съобразно разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.

В разглеждания случай подсъдимият В.И. с неправомерното си поведение е причинил смъртта на Н. Н., поради което следва при условията на чл. 51 ЗЗД да носи и гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.

Със загубата на своя син гражданските ищци и частни обвинители са претърпели и ще търпят тежки болки, страдания и скръб. Между тях и техния син са съществували обич, близост, привързаност и взаимна помощ. Претърпените от Г.Н. и М.Г. неимуществени вреди са изключително тежки по характера си, тъй като подсъдимият е причинил преждевременно и нелепо смъртта на техния  син.

По изложените съображения съдът намери, че гражданските искове за неимуществени вреди са основателни, но размерът на исковете е силно завишен. Ето защо и изхождайки от принципа по чл. 52 ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимия да заплати на Г.Н. и М.Г. сумата от 50 000 лева за всеки един от тях за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 22.08.2014 г. до окончателното й изплащане, като гражданските искове в останалата част – до размера на сумата 100 000 лева, отхвърли като недоказани

Съдът ОСЪДИ подсъдимия да заплати по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен 4 % държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 4 800 лева.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложените по делото веществени доказателства1 бр. дървена тояга, 1 бр. нож, 1 бр. къси дънки, 1 бр. риза с къс ръкав на бели оранжеви квадрати, 1 бр. бяла памучна риза, иззети нокти от лява и дясна ръка на подсъдимия, да бъдат унищожени , тъй като са без практическа стойност,веществени доказателства  - 1 бр. телефон  „Нокия” с находяща се вътре СИМ картада бъдат върнати на собственика им - подсъдимия  В.И., а 1 бр. CD диск съдържащ информационни файлове - записи от обаждане  на телефон 112 и 1 бр. CD диск съдържащ информационни файлове, съдържащ снимки  от  извършена аутопсия да останат към делото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на досъдебното производство разноски в размер на 794.94 лева

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: