РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 16.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в
присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 205 по описа за 2020 година на Ловешкия административен
съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. във
вр. с чл.204 ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното
дело е образувано по искова молба от Т.Д.Т. с ЕГН ********** и посочен в същата
постоянен адрес ***, подадена чрез адв. Г.Г. – ЛАК с посочен адрес за
призоваване гр. Ловеч, ул. „****” *******, против Агенция за социално
подпомагане гр.София, ул. „Триадица” №2. С исковата молба се претендира
обезщетение в размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата за
претърпени неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен
административен акт – Заповед № ЗД/Д-ЕН-311 от 21.09.2018г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен. Заповедта е отменена с решение №222
от 22.04.2019г. по адм.д.№924/2018г. по описа на Адм Плевен, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Вредите като пряка и
непосредствена последица от отменения акт според твърденията в исковата молба се
изразяват в отрицателни емоции – страдание за детето, силен стрес, безсъние,
притеснение, загуба на мотивация за живот, тревога за живота и здравето на
детето, отчаяние. Като исков период е посочен периодът на действие на
заповедта: 21.09.2018г. – 27.12.2018г.
В съдебно заседание ищеца, чрез адв.Г.
поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ответникът - Агенция за
социално подпомагане гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва
изцяло предявения иск. В писменият отговор и по същество изтъква, че административният
орган е изпълнил прокурорско разпореждане и не следва да носи отговорност. Излага,
че по сигнал на майката на детето Й.П.И. за упражнено върху нея насилие, както
и за употреба на алкохол от бащата на детето – ищеца Т.Т.,*** е разпоредена
проверката, по който повод е издадена и отменената като незаконосъобразна
заповед. Посочва, че ищецът е имал възможност да осъществява редовни срещи с
детето си, както и че предприетата мярка за закрила на детето е изцяло в
интерес на детето. Ответникът моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция,
като претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч изразява становище, че предвид събраните писмени и
гласни доказателства исковата претенция е доказана в един изключително нисък
размер и моли да бъде уважена в минимален размер от порядъка на 300.00 лева или
600.00 лева за процесния период, тъй като в по-голям размер не се доказа да са
претърпени от ищеца.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, като събраните писмените не
са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява от писмените доказателства по делото и от приложените към настоящото
дело две други административни дела, че ищецът Т.Д.Т. е баща на детето Д. Т.Д.
с ЕГН: **********, както и че към датата на издаване на отменената в
последствие заповед ищецът е живял на семейни начала с майката на детето Й.П.И..
Видно от доказателствата по повод подадена в
РП - Ловеч жалба от майката Й. за тормоз срещу нея, прокурор при Районна
прокуратура Ловеч с Разпореждане от 22.01.2018г. нарежда да се извърши
предварителна проверка съвместно от служители на РУ при МВР Ловеч и Дирекция
„Социално подпомагане“ /ДСП/ Ловеч, отдел „Закрила на детето“, като на
последните са поставени задачи да установят дали условията, при които живее
майката, създават риск за правилното физическо и психическо развитие на детето,
осигуряват ли му се и по какъв начин задължителните педиатрични консултации,
предприети ли са мерки за закрила на майката и детето.
На 23.01.2018г. служители на ДСП - Ловеч
съвместно с представители на РУ - Ловеч извършват посещение на адреса, провеждат
разговори с майката и бащата на детето, с неговата баба по майчина линия, както
и със съсед, живущ на шестия етаж, за което съставят протоколи от същата дата,
в които отразяват техните обяснения.
Изготвен е социален доклад за оценка на постъпил сигнал, в който е
прието, че Д. Т.Д. е дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б.„б“ от ДР на Закон
за закрила на детето. На 23.01.2018г. е проведена работна среща на
мултидисциплинарния екип при работа в случаи на деца жертви на насилие или в
риск от насилие във връзка с разпореждането на Районна прокуратура - Ловеч.
След изслушване на изразените становища и разглеждане на случая е изготвен план
за действие, изразяващ се в това да се предприеме спешна мярка за закрила на
детето чрез настаняване в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) гр.Плевен
и да се насочат родителите да ползват социални услуги към ЦОП - Ловеч за
повишаване на родителския капацитет. Изготвен е и социален доклад – предложение
относно предприемане на спешна мярка за закрила на детето, в който е прието, че
родителите към момента не са в състояние да осигурят сигурна среда за детето и
е в интерес на малолетното дете да бъде предприета спешна мярка за закрила
„настаняване в Дом за медико-социални грижи за деца гр. Плевен“ за срок от шест
месеца и/или до промяна в обстоятелствата с оглед осигуряване на сигурна и
безопасна среда за отглеждане на детето и грижи, съответстващи на възрастта и
потребностите му.
Със
Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. Директорът на ДСП - Ловеч нарежда спешно
настаняване на детето Д. Т.Д. в ДМСГД гр.Плевен за срок от шест месеца и/или до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закон за закрила на детето.
В
едномесечния срок от издаване на заповедта не е било поискано настаняване на
детето по съдебен ред съгласно чл. 27 от ЗЗДт. Родителите на детето обжалват тази
заповед по административен ред пред Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ Ловеч, който с Решение №11-РД04-0114/13.02.2018г. я потвърждава.
Родителите Й.И. и Т.Д. обжалват заповедта пред
Административен съд Ловеч, и с Решение № 113/27.07.2018 г. по адм.д. №90/2018
г. по описа на АдмСЛ е отменена като незаконосъобразна. Решението на съда влиза
в сила като необжалвано от страните на дата 29.08.2018г., като от същата дата
влиза в сила и отмяната на Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Ловеч.
След издаването на горната заповед и настаняване на детето в ДМСГД гр.Плевен,
органите на ДСП Плевен не са направили искане в месечен срок по чл.28 от Закона
за закрила на детето (ЗЗДт) пред Районен съд Плевен, каквото задължение им
вменява чл.27 ал.2 от същия закон.
След
влезлия в сила съдебен акт за отмяна на заповедта детето е продължило фактически
да пребивава в институцията като двукратно Дирекция „Социално подпомагане“ –
Плевен са изисквали проучване от Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч за
нагласите и възможностите на родители или роднини на детето да полагат грижи за
него в семейна среда. Изготвените социални доклади сочат, че с родителите е
необходима работа от специалисти и предвид динамичните отношения между тях
(рискове от бъдещи раздели и събирания) към момента не са налице условия за
реинтеграция на детето в семейна среда. Установява се, че с майката и бащата е
работено от екип на ЦОП – Ловеч по предоставяне на дългосрочна услуга „Работа с
психолог и социален работник“, по време на която отношенията между родителите
са се влошили и от месец юли 2018г. са се разделили като причина за това е
посочено, че бащата на детето Т.Т. е започнал да злоупотребява с алкохол и да
играе хазарт (Еврошанс). Направена е препоръка за повишаване на родителския капацитет
и изследване на семейната среда на двамата родители за отглеждане на детето. На
17.09.2018г. е проведен разговор с родителите, които са заявили, че живеят
заедно от 10.09.2018г. и са отказали да ползват социалната услуга и да
посещават ЦОП – Ловеч. Заключението е, че в отношенията и действията на двамата
родители са настъпили промени, поради което към момента реинтеграция за
отглеждането на детето в семейна среда не може да се гарантира в пълна степен.
Изразено е мнение, че е необходима работа с родителите от специалисти –
социални работници и при нужда – психолог, предвид динамичните отношения между
майката и бащата, рисковете от бъдещи раздели и събирания, същите съжителстват
отново от 10.09.2018г., което е кратък период на наблюдение.
След проведените срещи, с писмо от
17.09.2018 г. ДСП – Ловеч е уведомила
ДСП – Плевен, че към момента реинтеграция на детето в биологичното му семейство
не може да гарантира в пълна степен отглеждането му в семейна среда, поради
динамичните промени в отношенията на родителите по между им и честите събирания
и раздели.
Видно от удостоверение от 20.09.2018г. , издадено от ЗДП Плевен, е
допуснато извеждане на детето в дома на приемно семейство в с.Гиген, от
21.09.2018г. до 25.09.2018г. включително /л.155/.
При
извършеното проучване Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч са установили, че
към момента нямат свободно семейство, отговарящо на профила на детето, както и че
нямат свободно място във функциониращи центрове за настаняване от резидентен
тип. Отчетено е, че няма данни за извършено проучване на желания и нагласи на
близки и роднини да отглеждат детето в семейна среда. Детето се посещава два
пъти седмично от родителите. Според актуалната информация здравословното състояние
на детето е добро, може да се отглежда в семейна среда като се изисква
спазването на определен хранителен режим.
При тези обстоятелства е констатирано, че се
касае за „дете в риск“ по смисъла на §1 т.11 б. „в“ от ДП на ЗЗДет, предвид което е наложително
предприемането на спешни действия по закрилата му по реда на чл.33 от ППЗЗДет.
Намерено е подходящо професионално приемно семейство, отговарящо на профила на
детето в с. Гиген, което разполага с подходящи условия и може да осигури
отглеждане на детето по правилен, безопасен и адекватен начин. В тази
връзка Директорът на ДСП – Плевен е издал Заповед №
ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. за спешно настаняване на детето Д. Т.Д. в
професионално приемно семейство, на основание наличието на обстоятелства по чл. 27 ал.1 вр.
чл. 4 ал.1 т.5 и т.10 и чл. 28 ал.1 вр. чл. 25 т.3 ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗДет.
С
решение № 222 / 22.04.2019 г. по адм. дело № 924 / 2018 г. Административен съд
– Плевен е отменил по жалба на родителите Й.И. и Т.Д. заповед № ЗД / Д – ЕН – 311 / 21.09.2018 г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която детето на
ищеца, Д. е било настанено в професионалното приемно семейство на к.ш.и Ш.ш.,
от с.Гиген,област Плевен до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет.,
като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Решаващият съд е приел, че органите по социално подпомагане
законосъобразно са преценили, че е налице хипотезата от §1, т.11 ДР на ЗЗДт за
дете в риск, но при издаване на своя акт не са изследвали възможността за
настаняване на детето в семейна среда на близки и роднини с оглед защита
най-добрия интерес на детето.
С
Решение № 3532 / 09.03.2020г. по адм.д. № 6500/2019 г. по описа на Върховния
административен съд на РБългария е оставено в сила решение № 222 / 22.04.2019
г. по адм. дело № 924 / 2018 г. Административен съд – Плевен. Решението на съда
влиза в сила като необжалваемо на дата 09.03.2020г., като от същата дата влиза
в сила и отмяната на заповед № ЗД / Д – ЕН – 311 / 21.09.2018 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Плевен. По настоящото дело не
подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като
същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред.
На 16.11.2018 г. бащата Т.Т. декларира пред
ОЗД при ДСП – Ловеч, че със съжителката си Й.П.И. са посещавали детето всяка
седмица, вторник и четвъртък в ДМСГД гр.Плевен. Предоставя информация за
развитието и грижата полагана за детето в ДМСГД Плевен „чист, подстриган,
облечен добре. Като ходихме питахме с какво се храни и те ни казваха, че ,не
може да приема зърнени храни иначе може да яде всичко“. Тази информация са
получавали, по негови думи, от социалния работник от ДМСГД Плевен - Ц., която
им го е водила най-често за срещите /декларация с
вх.№ДК/Д-ОВ-163/16.11.2018г./.
В
същата декларация ищецът заявява несъгласието си по заключването на майката и
детето - „Аз не бях съгласен с това нещо. Ако се случи някоя беля, какво правим?”.
Същият предоставя информация, че поставянето на Й.П.И. и малолетния му син Д. Т.Д.
в тази ситуация е по настояване на бабата Д.В.Й. /декларация с
вх.№ДК/Д-ОВ-163/16.11.2018г. /. Както и такава, че след настаняването на детето
в с.Гиген, не го е виждал, а майка му е ходила един път при него, не е ходил с
нея защото не го е информирала, като изтъква, че на 19.11.2018г. на делото със
сигурност ще го види / л.221 от делото/.
През ноември месец 2018 г. служителите на
ДСП- Ловеч установяват отново, че родителите не живеят заедно, като майката Й.И.
***, по данни от майката на Й.И.. В
протокол от 21.11.2018г., социалните служители са обективирали посещение
на майката Й., която е заявила, че живее в с.Бежаново при баба си и дядо си, за
който се грижи, че Т. бил съгласен да живее там, но след като се почерпил се
разсърдил. Завява, че иска да си гледа детето в с.Бежаново, че на 23.11.2018г.
ще отиде да го види в приемното семейство, както и че Т. не и предавал, че
трябва да посети ОЗД / л.222/.
С писмо от 27.11.2018г. Д.Й., бабата на
детето Д. е сигнализирала омбудсмана на Република България, че на нейно искане
за връщане на детето в семейната му
среда е отговорено с писмо от 05.10.2018г., без ясен отговор, че по случая не е
извършено актуално проучване на семейството на близки и роднини, както и че
дедето е било посещавано от родителите си, когато е било настанено в
специализираната институция / л.224/. В тази връзка Агенцията за социално
подпомагане е изискала от ДСП актуална проверка в срок до 11.12.2018г.
По
искане на АдмС Плевен е изготвен социален доклад от 10.12.2018г. с информация
за детето и професионалното приемно семейство К.и Ш.ш. от с.Гиген община
Гулянци, в който е посочено, че след получаване на исканата от ОЗД при ДСП
Ловеч информация за възможността на родителите и/или на близки и роднини да
полагат грижи за Д. в семейна среда, спрямо детето ще бъдат предприети мерки за
прекратяванена настаняването му в приемното семейство /л.231/, посочено е че
ежеседмично по телефона за здравето и развитието на детето се интересува Д.Й.-баба
по майчина линия, за разлика от родителите, които не се обаждат. Пред приемния
родител същата е споделила, че майката на детето е в депресия, като е заявила
желание да полага грижи за своя внук.
Със
Заявление от 03.01.2020г. да ДСП ищецът
е заявил желание да им се върне детето и като негови родители да се грижат за
него /л.260/, а със заявление от 17.01.20г. ищецът и майката Й. са заявили, че
желаят детето им да бъде настанено в семейство на роднини –Д. и П.Й.ви. Със
Заповед от 21.01.2019г. е наредено настаняването на детето в семейството на
бабата и дядото по майчина линия, влязла в сила на 22.01.2019г. /л.278/.
На 21.09.2018 г. е издадена Заповед №
ЗД/Д-ЕН-311 от директор на ДСП – Плевен, с която детето е настанено в приемно
семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет /на л.131 от
делото/.
От докладите, изготвени от служители на ОЗД
при ДСП – Ловеч, се установява, че бащата и майката са отказали изрично в този
период да ползват социални услуги при ЦОП – Ловеч за повишаване на родителския
капацитет, каквито препоръки са направени с оглед факта, че с /майката са
живеели в различни домакинства, и за връщане на детето в биологичното му
семейство при това положение е било необходимо да се извърши преценка и на
двете домакинства и капацитет на двамата родители.
Със
Заповед №ЗД/Д-ЕН-Н-004/21.01.2019г. на Директора на СП Никопол е прекратено
настаняването на детето в приемното семейство ш.и и на 22.01.2019г. детето е
предадено с Пиемо-предавателен протокол на Д. и П.Й.ви /л.279/.
Представено
е Решение № 252/20.07.2020 година по гр. дело №628/2020 година по описа на
Районен съд Ловеч, с което детето е настанено при бабата Д. и дядото по майчина
линия.
По
делото са представени както документите от административната преписка по
издаване на отменената процесна Заповед № ЗД/Д-ЕН-311 от 21.09.2018 г. на
Директорът на ДСП - Плевен, така и социални доклади и други изготвени от ДСП -
Плевен документи във връзка с оказваната на семейството помощ след извеждане на
детето, съдържащи се и в адм.д. № 924/2018г. по описа на Административен съд –
Плевен, приложено към настоящото. Както и тези по прокурорската преписка и
настаняване на детето в специализирана институция. Релевантна към предмета на
спора и към психическите преживявания на ищеца през исковия период е Оценка на
родителския капацитет на л.91 от делото, в която е отразено, че „бащата и
майката демонстрират емоционална привързаност към детето и страдание поради
отделянето му от семейството“, както и че „В периода след извеждане на детето
извън семейството се наблюдава период на изпитание на техните взаимоотношения и
временни затруднения помежду им“. Представени са и документите от
административната преписка по издаване на отменената заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от
23.01.2018 г., социални доклади и други изготвени от ДСП – Ловеч документи във
връзка с оказваната на семейството помощ след извеждане на детето, както и
епикризи на детето, установяващи здравословен проблем със стомаха и оперативна
намеса.
Видно от писмо на Дом за медико-социални грижи за деца в Плевен до ДСП –
Плевен /, детето Д. Т.Д. има регистрирани посещения от близки и роднини на
територията на ДМСГ – Плевен, януари и февруари – ежедневни, а март, април,
май, юни и юли – два пъти седмично. Социален доклад от 19.09.2018г. сочи се
детето се посещава от родителите си на територията на социалната институция два
пъти седмично / л.150/.
Част от
останалите документи са създадени преди или след мяната на процесната заповед и
са за периоди извън исковия, но доколкото исковият касае настаняването на
детето в приемното семейство, което е последица от извеждането на детето от
семейната му среда, респ. на твърдяното
в исковата молба незаконно отнемане още на 23.01.2018г. / първата заповед за
настаняването му в специализирана институция/ не следва да се игнорират.
По делото са разпитани свидетели,
посочени от страните. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и
логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още
повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК. Свидетелите на ищеца – М.В.М.и С.П.С., излагат
лични възприятия за претърпените от него вреди.
Свидетелят
М., приятел и комшия на ищеца, установява, че
ищецът е привързан изключително към детето и като родител се е държал
добере с дето, грижил се е, страраел е се да прави каквото може. В началото,
когато се родило имало проблеми със стомаха, претърпяло сложни операции и ходил тогава по
Плевен да го лекуват. Когато му взели детето се е борил да си го върне. Ищецът
му е споделял, че е пускал жалби с адвоката си, чрез институциите. Водил е дела
в Ловеч и в Плевен. След като му отнели
детето, свидетелят е ходил с него и баща му в сградата на социалните в Плевен,
където било настанено на свиждане, да видят малкия. Според свидетеля ищецът имал очаквания след
месеците, в които е било отнето детето от социалните, да се върне при него. И когато
детето от Плевен отива в Никопол при други родители, тогава ищецът се променил
много, тъй като имал едни очаквания да му върнат детето, а се указали други. Свидетелят
установява, че се е променил като се затворил, не контактувал много. По – малко
общувал, не излизал пред входа, където обичайно се събирали. Излага, че Т. започнал да се мъчи нещо друго
да прави – да ходи до Никопол до приемното семейството, да види детето. Сочи,
че ищецът постоянно е търсил близкия контакт с малкия. Казвал е, че го е видял
и споменал като цяло, че средата в която се намира детето, не била кой - знае
каква. Споделил, че не му харесало семейството, обстановката, че дедето е по -
скоро християнче и отива в друга среда. До колкото знае, приемното семейство не
са били българи. Тази асоциация е направил по името на приемното семейство и от
там е приел, че не са българи, и това също било за ищеца проблем, детето да
живее там. Излага, че бил угрижен и умислен, не можел да спи, личало му, че
нещо се е случило. Ходил от една институция на друга и колелото се завъртяло в
недобър за него момент. Сочи, че сега детето е при бабата – майката на Й.,
която живее в същия блок, но в другия
ход и знае, че Т. редовно ходил да го вижда. Знае, че ищецът работи в „Рико
стил“, в гр.Троян, сутрин тръгвал в 06:00 часа и към 17:00 часа се връщал, някой
път работел и в събота. Виждал го е с детето и как е прегърнал малкия.
Описва,
че проблемите, за които му е споделял ищецът са: първият път, когато става
белята с коремчето, вторият път, когато
социалните взимат малкия през 2018г. и след това, когато детето отива в
приемното семейството, в село близко до Никопол. Установява, че ищецът е искал
да си върне детето след като е била отменена заповедта за настаняването му, но
не му е обяснявал, защо не са му го дали на него.
Свидетелят
С., с който живеят в съседни блокове се познават от 30 години, знае че се е събрал
с Й. и има дете от нея/ на около 4 години/, което се родило с някакви проблеми в
стомаха и го карали по Плевен, по болници да го лекуват. След това, през
2018г. социалните го отнели от
родителите и го закарали в Плевен. Не може да каже, колко време е стояло там. Ищецът
му е споменал, че детето е в приемно семейство, някъде из села или градове по
Дунава. С ищеца ходили по кафета, когато са свободни и не са на работа. По принцип
се събирали и пред блока, пред неговия вход има беседка с пейка и там се
събирали да играят карти и да си говорят, когато е топло времето в летните
месеци. Установява, че имало период, в
който Т. не идвал при тях, предполага че е тъгувал за детето. Свидетелят е
въприел, че е спрял да идва на събиранията пред блока, тъй като му взели
детето. Сега излизал от време на време. Имало период в който не е излизал. Споделял
му е, че си обича детето и си го иска.
По искане на ответника по реда на чл.176 от ГПК
са снети обяснения от бащата, ищеца Т.Т.. Същия обяснява, че по два пъти
седмично /във вторник и четвъртък/ е посещавал детето в Дом за медикосоциални
грижи за деца в Плевен от настаняването му там до септември. След това от септември до декември, когато
детето било в с.Гиген, не е ходил в приемното семейството, виждал го е веднъж, на
съдебното заседание по делото. По време на престоят в Плевен купил торта за
рождения ден на детето и почерпка за лелките, но пари не е оставял. Не е оставял
пари и когато детето било в приемното семейство. Не си спомня кога са върнали
детето, но след неговото връщане го виждал по-често, защото живее на близо, в
същия блок /***/, но през един вход от неговият апартамент /***/, в кв.***,
гр.Ловеч. На въпроса потърсил ли консултации от служителите в ОЗД при ДСП -
Плевен и какво е предприел като законен представител на детето, отговаря, че е
ходил при служителите в ОЗД при ДСП – Плевен да пита за детето, но те му казали
че не могат да отговорят нищо и че има законов ред. Не е писал молби и не се е
срещал с директора. Към момента не живее с майката на детето, разделени са от
миналата година 2019 година март или април месец, като няма нови съжителства.
Към настоящият момент детето живее при бабата Д./майка на Й./, ходи на градина.
Засичал го като се прибира от работа, минимум 2-3 пъти през седмицата, като
предлагал на бабата да даде пари, да му купи нещо, защото е негов баща. На
въпроса защо към момента той или майката не полага грижи за детето обяснява, че
майката на детето Й. *** с друг мъж и знае, че чака дете от него. Излага, че ако
до него имало жена, нямал нищо против да гледа детето. Заявява, че по принцип с
каквото може е помагал на баба му – давал му дрехи, два сака с багаж, изпратени
от неговата сестра, която има дете и живее в Троян. Сочи, че от известно време
поставили заключващо устройство на входа,
където живее бабата и сега било по-трудно да се качва до тях. По време на
отпуска си, както и в почивните дни и за празниците не е взимал детето, защото не знаел дали ще му го
дадат. Не е искал детето, защото предполагал, че няма да му го дадат. Посочил е
в заявление до ДСП, че е съгласен детето да го гледа баба му по майчина линия
като добър вариант, т.к. иначе нямало да го видят, социалните нямало да го
върнат.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Исковата молба /ИМ/ е подадена
от лице с надлежна активна процесуална легитимация, което твърди, че са
настъпили вреди в неговата правна сфера, насочена е против ответник с надлежна
пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
В
съответствие с изискванията на ГПК, в исковата молба е конкретизиран ответникът
– Агенция за социално подпомагане /АСП/- София, която е юридическо лице, в
чиято териториална структура се намира издателят на отменената заповед /чл.2 ал.3 чл.7 ал.1 и ал.2 и т.52 от
Приложение към чл.7 ал.3 от Устройствения правилник на АСП/; описани са
фактическите обстоятелства, на които се основава иска- отменен като
незаконосъобразен административен акт за спешно настаняване на дете извън
семейството; посочени са вредите; уточнен е исковият период, в който са
настъпили последните – от 21.09.2018г. до 27.12.2018г. /периодът от издаване на
заповедта до произнасяне на съда с решение по чл.28 ал.1 от ЗЗДет.- датата на
влизане на решението по гр.д.№ 676/2018г. по описа на РС-Никопол/, формулиран е
петитум: да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на ищеца за вредите, представляващи
отрицателни емоции, изразяващи се в страдание за детето, силен стрес, безсъние,
притеснение, загуба на мотивация за живот, тревога за живота и здравето на
детето, отчаяние, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната
заповед, в посочения размер на исковата претенция от 6 000 лева, ведно със
законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.
Съдът
приема исковата молба за доказана по основание, но размерът на исковата
претенция от 6 000 лева е значително завишен и не съответства на установеното
по делото:
С чл.128
ал.1 т.5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица,
като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на
гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон. По силата
на чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203 ал.2 от АПК
препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в
производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които
е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на
отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от
органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК,
за неуредените в този дял въпроси се прилагат процесуалните норми на
Гражданският процесуален кодекс. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват
фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а
по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е
дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределението на
доказателствената тежест с определение от 12.06.2020г. по настоящото дело
/л.433/.
За
да възникне право на обезщетение, е необходимо ищеца в настоящото производство
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразно
административно действие на ответника или негови длъжностни лица, настъпила
вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди,
и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното
действие и настъпилата вреда.
Съдът
съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие
на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице.
Заповед
№ ЗД /Д – ЕН – 311 / 21.09.2018 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Плевен, с която последният нарежда настаняване на детето Д. Т.Д.
в ДМСГД гр. Плевен за срок от шест месеца и/или до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, е отменена като незаконосъобразна
с Решение № 222 от 22.04.2019 година по адм.д. № 924/2018г. по описа на
Административен съд - Плевен, влязло в сила на 09.03.2020 година. Следователно
се установява наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред.
Установява се още, че е заведено дело по чл.27 ал.2 от Закона за закрила на детето - гр.дело №676/2018г. в Районен съд
Никопол, който се е произнесъл с решение от 05.12.2018г., влязло в сила на
27.12.2018г. Съответно престоят на детето в приемното
семейство в с.Гиген, след този в ДМСГД гр. Плевен и отделянето му от
биологичното семейство за целия исков период - 21.09.2018г. – 27.12.2018г. е
обусловен единствено от отменената като незаконосъобразна заповед на Директора
на ДСП -Плевен.
Съдът намира за доказано че ищецът Т. е претърпяла вредите, описани в
исковата молба, т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска.
Конкретно тези вреди се установяват от показанията на разпитаните свидетели и се
базират на личните им възприятия за исковия период – след извеждането на детето
ищецът се е затворил в себе си, станал е необщителен. Следва да се отчете,
обаче, че няма категорични доказателства ищецът Т. да е изживял някакъв
значителен стрес, да е претърпял промяна в здравословното състояние след
издаване на отменената незаконосъобразна заповед, като няма и категорични
доказателства този стрес да се дължи само на настаняване на детето в приемното
семейство в с.Гиген с отменената Заповед № ЗД /Д – ЕН – 311 / 21.09.2018 г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен. При това житейски е напълно възможно
ищецът да е станал по-затворен и необщителен не само в резултат на извеждането
на детето, а и в резултат на обтегнатите отношения с майката на детето, която, според
доказателствата по делото, го е напуснала и към издаване на незаконосъобразната
заповед живее с друг мъж от когото чака дете. Горното няма как да не се отрази
на емоционалното състояние на ищеца.
Наред с това, според доказателствата в административната преписка, както
и от доказателствата по приложеното към настоящото дело по адм.д. № 924/2018г.
по описа на Административен съд - Плевен, именно в резултат на действията на
ищеца – данни за злоупотреба с алкохол и обстоятелството, върху майката на
детето е било упражнено насилие се е наложило по сигнал до РП – Ловеч
извършването на проверка, като след тази проверка е издадена заповед за
настаняване на детето в специализирана институция и впоследствие отменената Заповед № ЗД /Д – ЕН
– 311 / 21.09.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен.
В съответствие с разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ когато пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Видно от приложените по делото
доказателства жалбата до РП – Ловеч е
била подадена от майката на детето Й.П.И., като при извършената съвместна
проверка от РУ на МВР – Ловеч и ДСП – Ловеч на адреса, в който е живеело детето
с родителите си е установено,че детето Д. Т.Д. и майката Й.П.И. са били заключени
в апартамента на ищеца и майката не е имала ключ, като е установено, че майката
и детето са били заключвани ежедневно в жилището.
Съдът намира за установено, че последвалото
настаняване на детето в приемно семейство в с.Гиген се е отразило негативно
върху емоционалното състояние на бащата – ищеца Т., но от друга страна следва
да съобрази обстоятелството, че липсват доказателства за изживян изключителен
стрес, отделно дори и да е изживян стрес от бащата, то същият може да е в
резултат и на раздялата на ищеца с майката на детето и обтягането на
отношенията между двамата родители и то при положение, че самата майка на
детето Й.И. е сигнализирала компетентните институции, което като резултат е
довело и до издаването на отменената като незаконосъобразна заповед.
По делото са налице безспорни доказателства,
че майката е искала детето да й бъде върнато, посещавала го е в ДМСГД - Плевен
първите два месеца ежедневно, а следващите четири месеца – два пъти седмично,
но липсват категорични доказателства колко често бащата на детето - ищецът Т.Т.
е придружавал майката при свижданията на детето в гр. Плевен. В периода на
настаняването в приемното семейство майката е посетила детето един път, а
бащата нито веднъж, като баба му Д. ежеседмично се е интересувала от
състоянието му. От гласните доказателства се установява единствено, че ищецът Т.Т.
е ходил на свиждане в гр.Плевен, че се е притеснявал за него, но при
настаняването му в приемното семейство не го е посещавал, не е обаждал по
телефона, нито е помагал със средства.
Както
беше посочено по-горе, в официален документ, създаден от служители на ответника
(Оценка на родителския капацитет, приложение към Социален доклад изх.№
31/21.05.2018г.), на л. 78 от делото е отразено, че „бащата и майката
демонстрират емоционална привързаност към детето и страдание поради отделянето
му от семейството“, както и че след извеждане на детето извън семейството са
пострадали техните взаимоотношения. Т.е. и в преписката на ответника са налични
писмени доказателства за претърпени от ищеца емоционални страдания във връзка с
отнемането на детето, с отменената като незаконосъобразна заповед. Според
показанията на свидетеля С. ищецът имал очаквания след месеците, в които е било
отнето детето от социалните и настанено в социалния дом в Плевен, да се върне
при него и когато вместо това го настанили при други родители, тогава се
променил много, като се затворил, не контактувал много, тъй като имал едни
очаквания да му върнат детето, а се оказали други.
Ето защо съдът приема за доказано, че
преживените от ищеца Т. негативни преживявания, отчуждение и нежелание за
социални контакти представляват неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка и са последица именно от отменената като
незаконосъобразна Заповед № ЗД /Д – ЕН – 311 / 21.09.2018 г. на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен и разпореденото с нея настаняване в приемно семейство в с.Гиген. С
изпълнението на заповедта е въздействано директно и непосредствено върху
правната сфера на увреденото лице-ищец; вредите нямаше да бъдат изтърпени, ако
тази заповед не беше издадена и детето не е било настанено в приемното
семейство и на практика удължено отнемането му от биологичните му родители за осем
месеца, вкл. целия исков период, тъй като след отмяната на заповедта от
21.01.2018г./ Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 на Директора на ДСП – Ловеч/ с решението по
адм.д. №90/2018г. на АдмСЛ, не е заведено своевременно дело по чл.27 ал.2 от
Закона за закрила на детето.
От съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът намира, че искът с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Т.Т. е доказан по своето основание. Ищцът е претърпяла
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а от свидетелските показания
се установява, че негативните му преживявания са в пряка причинна връзка с
отменената като незаконосъобразна Заповед № ЗД /Д – ЕН – 311 от 21.09.2018
година на Директора на ДСП - Плевен.
Въз
основа на горното следва да се приеме, че при условията на пълно и главно
доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл.1 ал.1
от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от Т.Т. неимуществени вреди от
отменената заповед. Негативните преживявания на ищеца са в пряка и
непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен
акт, и на основание чл.4 от ЗОДОВ подлежат на възмездяване чрез обезщетение.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че същият не носи отговорност, тъй като е
изпълнил прокурорско разпореждане. Тези възражения са аргументирани с т.10 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на Общото събрание на
ГК на ВКС, според която, когато незаконно действие или акт на администрацията
се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата,
административният орган не носи отговорност. Мотивите на ВСК са, че не се носи
отговорност от административният орган, когато органите на следствието и
прокуратурата са му разпоредили по отношение на дадено лице да бъдат взети
определени мерки, което става чрез издаването на административен акт или
предприемане на определени действия. В случая цитираното ТР не е приложимо, тъй
като от Районна прокуратура /РП/ Ловеч е разпоредено на служителите на ДСП
Ловеч, отдел „Закрила на детето“ единствено да установят дали условията, при
които живее майката, създават риск за правилното физическо и психическо развитие
на детето, осигуряват ли му се и по какъв начин задължителните периодични
педиатрични консултации, като в докладната записка на ДСП да се посочи
предприети ли са мерки за закрила на майката и детето и какви. От РП - Ловеч
няма разпоредено задължение за ДСП да издадат заповед за извеждане на детето от
семейната му среда и настаняването му в институция, нито да предприемат други
мерки за закрила по Закона за закрила на детето. Поради изложеното издаването
на заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 21.01.2018г./ на Директора на ДСП – Ловеч и
последвалата Заповед № ЗД /Д – ЕН – 311 / 21.09.2018 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Плевен е извършено изцяло в рамките на оперативната му
самостоятелност и е основано на преценката на служители на ДСП, а не на
прокурорски акт.
Обезщетение се дължи за всички претърпени
преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период от издаване на
заповедта на 21.09.2018 г. до датата на прекратяване на действието й с влизане
на съдебното решение в сила на 27.12.2018 г., тъй като заповедта е отменена
след последната дата. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за
пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение
да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД с оглед характера
на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални
страдания.
Както беше посочено по-горе, следва да се
съобрази, че с настаняването на детето в приемно семейство в резултат на
незаконосъобразната заповед е била частично нарушена връзката на бащата - ищеца
Т. с детето, предвид предхождащите
настаняването в приемното семейство посещения в Дома за медико-социални
грижи за деца в гр.Плевен, като следва да се съобрази и, че с оглед малката
възраст на детето, същото е имало по-силна емоционална връзка с майката Й.И., без
да се игнорира необходимостта от близостта и неговият баща. Предвид крехката възраст на детето, в тази
възраст освен майката и бащата трябва да изгради у него така важното чувство на
доверие, сигурност и привързаност към него самият като родител, а за исковия
период тази възможност е била временно ограничена.
Понесените вреди са със среден интензитет и несъмнено са рефлектирали
върху емоционалното и духовното състояние на ищеца с негативен ефект. От друга
страна по делото е безспорно установено, че за времето за настаняванетона
детето в приемното семейство за детето са полагани адекватни грижи, бащата е
имал възможност за срещи с него, т.е. поддържана е емоционалната връзка между него
и детето, макар и не ежедневно, а не е била прекъсната изцяло.
Следва да се съобрази и служебно
известния на настоящият състав факт, че дело адм. д. № 331/2018 г. по описа на
Административен съд – Ловеч, с влязло в сила съдебно решение № 7 от 17.01.2019
г., постановено по адм.д. № 331/2018 г. по описа на Административен съд –
Ловеч, е осъдена: Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на
майката на детето Й.П.И. с ЕГН: **********, сумата от 6 000 (шест хиляди) лева
за претърпените от последната неимуществени вреди, причинени от отменена по
съдебен ред като незаконосъобразен административен акт Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от
23.01.2018г. на Директора на ДСП - Ловеч, с която детето й Д. Т.Д. спешно е
настанено в ДМСГД - Плевен за срок от 6 месеца и/или до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от Закон за закрила на детето, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на решението на АдмС Ловеч по адм.д. № 90/2018г. –
29.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Пред
вид това съдът намира, като съобрази и гласните, и писмените доказателства по
настоящото дело и приетата за установена по-горе фактическа обстановка, че няма
как претърпените от ищеца бащата Т.Т. неимуществени вреди да са равностойни на
претърпените от майката неимуществени вреди от една страна, а от друга страна
следва да се съобрази, че майката и бащата на детето – всеки от тях поотделно
са завели по три дела в Административен съд – Ловеч или общо шест дела в
настоящия съд все по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като претендираните неимуществените
вреди от майката и бащата на детето по всички общо шест дела са все във връзка
с издаването на отменената като незаконосъобразна заповед, както и действия на
ответника по повод на издаването на същата и последващата заповед. Същото е
известно на страните, т.к. ищецът майката и бащата ползват един и същ адвокат
Г. Г. по всички общо шест дела в настоящия съд, като е служебно известно и на
настоящия състав на съда. Следва да се посочи, че издаването на
незаконосъобразен административен акт, действия и бездействия на
административен орган, както и завеждането на основателна искова претенция по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не следва да се превръща в самоцелно средство за осигуряване
на допълнителни доходи и то в размер, съществено надхвърлящ установения размер
на трудовото възнаграждение на ищеца по данните от социалните доклади.
С настоящата искова молба се претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. на месец или общо 6
000 лв. за всички три месеца.
Предвид гореизложеното и като взе
предвид конкретните обстоятелства, относими за определяне размера на
обезщетението, съдът намира, че претенцията на ищеца не е доказана в пълен
размер. Справедливото обезщетение в случая следва да се определи в размер на
400 лева месечно или 1200 лева за целия исков период от три месеца, в която
връзка съдът съобрази стандарта на живот в страната и съдебната практика на ВАС
по аналогични случаи. За горницата над 4 800 лв. до претендирания размер от 6
000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С
оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и
акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението,
която следва да се присъди, считано съгласно утвърдената съдебна практика от
датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на административният
акт - 09.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Направено
е искане от страна на процесуалният представител на ищеца да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
счита, че искането е основателно и следва да се присъди възнаграждение за
адвокат в размер на 314 лева, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, както и 10 лева, разноски за внесена държавна
такса / на л.4 от делото/.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във
вр. с чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., Ловешкият административен съд,
четвърти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на Т.Д.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-ЕН-311 от 21.09.2018
година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен, с влязло в
сила на 09.03.2020 г. решение №222 от 22.04.2019г. по адм.д.№924/2018г. по
описа на Административен съд – Плевен, за периода от 21.09.2018 г. до
27.12.2018 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 година до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от Т.Д.Т. с ЕГН********** иск против
Агенция за социално подпомагане гр.София иск за сумата от 4800 лева,
представляваща разликата между
присъдената сума 1200 лева и претендираната сума 6000 лева, за периода от 21.09.2018
година до 27.12.2018 година, ведно със законната лихва върху отхвърлената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на Т.Д.Т. с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща
направени разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на адв. Г.Г.
с ЕГН**********,*** ***, сумата от 314 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: