Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно
заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч.
гр. д. № 13240 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 027944/14.09.2020 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
депозирана от Ц.Б. С., с която се обжалват действията на ЧСИ С.Я., рег. № 844,
по изпълнително дело № 20148440400694, по което е постановен отказ да се
прекрати изп. д. № 694/2014 г. В жалбата са изложени съображения.
Поддържа се, че в
продължение на 2 /две/ години, считано от 01.06.2018 г., не са извършвани
валидни изпълнителни действия по изпълнително дело № 694/2014 г. - не били подавани молби за извършване на
изпълнителни действия от страна на взискателя след тази дата /01.06.2018 г./
В тази връзка длъжникът
подал молба с вх. № 22745/04.08.2020 г. за прекратяване на изпълнително дело №
694/2014 г., но ЧСИ С.Я. отказал да прекрати делото, с мотиви, че има подадена
молба от взискателя от 01.06.2018 г. за извършване на изпълнителни действия.
Жалбоподателят сочи, че не оспорва, че има подадена молба от взискателя на
01.06.2018 г., но отбелязва, че дори последното изпълнително действие по ИД №
694/2014 г. да е извършено през месец юни 2018 г., то към датата на подаване на
молбата за прекратяване на ИД 694/2014 г., а именно, на 04.08.2020 г., бил
изтекъл период от 2 /две години/ и била настъпила перемпция, поради което
намира, че изпълнително дело № 694/2014 г. е прекратено по право.
По делото не са постъпили
писмени възражения от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД.
Частен съдебен изпълнител С.Я.,
подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и
обсъди доводите в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал. 1 ГПК (последната молба за прекратяване на изпълнителното дело
е депозирана на 28.08.2020 г., когато е постановен и отказът на ЧСИ, а жалбата
е изпратена по пощата на 10.09.2020 г.), от легитимирано лице и срещу подлежащо
на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, предвид следните съображения:
Изпълнително дело №
20148440400694 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ, е образувано по молба
от 27.02.2014 г. г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. по гр.д. № 2650/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 118-ти състав, с който Ц.Б. С. е
осъдена да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД следните суми: сумата от 4286.99
лв., главница по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 08.11.2011
г., ведно със законната лихва за периода от 17.01.2014 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 316.13 лв. за периода от 25.02.2012 г.
до 16.01.2014 г., наказателна лихва в размер на 1202.32 лв. за периода от 25.05.2012
г. до 16.01.2014 г. и 493.10 лв. –
разноски по делото, а именно 116.11 лв. държавна такса и 376.99 лв. –
възнаграждение за адвокат.
Впоследствие по
изпълнителното дело са извършени следните действия: на 10.03.2014 г. са наложени
запори на банкови сметки и запор върху трудово възнаграждение на длъжника, на
27.05.2014 г. е наложен запор на МПС; на
05.06.2014 г. – запор върху трудово възнаграждение; от август 2014 г. до март
2015 г. е видно, че са налице постъпления - вноски от наложения запор; на
21.07.2015 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор, като е
налице и последващо разпореждане за налагане от страна на ЧСИ; на 24.02.2016 г.
е постъпила молба на взискателя за
справки и действия, като на 29.03.2016 г., на 30.06.2016 и на 20.10.2017 г. са наложени
запори върху трудово възнаграждение;
С разпореждане от 08.05.2018
г. на П.В., ПЧСИ в кантората на ЧСИ Я., е конституиран настоящия взискател „ЕОС
М.“ ЕООД.
На 01.06.2018 г. е депозирана молба от „ЕОС М.“ ЕООД, с която е
поискано да се извършат справки относно длъжника, както и и да бъдат наложени
запори и/или възбрани с цел обезпечаване на вземането.
На 09.07.2018 г. е постъпила
молба от „ЕОС М.“ ЕООД, с която се моли ЧСИ да приеме приложена обратна
разписка, удостоверяваща получаването на уведомление за цесия, адресирано да
длъжника, като доказателство, че длъжникът е уведомен за извършената между
„Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД цесия.
На 09.03.2020 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение
на длъжника, а на 23.03.2020 г. е
наложен запор върху пенсията му.
На 04.08.2020 г. е постъпила
молба от длъжника, чрез адв. Й., с която се сочи, че в периода между 25.10.2017
г. и 25.10.2019 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което се моли
изпълнителното дело да бъде прекратено, на основание чл. 433, ар. 1, т. 8 ГПК.
Тази молба е оставена без
уважение от ЧСИ, като е посочено, че има молба от взискателя за изпълнително
действие от 01.06.2018 г.
На 28.08.2020 г. е
депозирана нова молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, като
се излага, че дори и последното изпълнително действие да е извършено на
01.06.2018 г., то за периода от това действие до датата на подаване на молбата,
е изтекъл двугодишният срок и е настъпила перемция.
Тази молба също е оставена
без уважение, като е посочено, че има два наложени запора и 1 вноска по запор
след 2018 г.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК регламентира
прекратяване на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в
изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето по чието искане той е
образуван (взискателят), има задължението със свои действия да поддържа
неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя,
от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, както и от това дали е поискал съдебният
изпълнител да повтори неуспешните изпълнителни действия или неизвършени такива
– в този смисъл са и разрешенията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще
води до неговото прекратяване.
От представените по делото документи по изпълнително
дело № № 20148440400694 по описа на ЧСИ С.Я. е видно, че взискателят е искал от
съдебния изпълнител да извършва конкретни изпълнителни действия още с молбата
за образуване на изпълнителното производство, както и чрез последващи молби е
проявявал активност и е поддържал висящността на производството, като се
установи, че не е налице двугодишен период на бездействие, който да обуславя
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В случая, конституираният взискател с молба от 01.06.2018 г., е поискал извършване на изпълнителни действия, като въз основа на тази молба са извършени справки и проучвания относно декларирани, регистрирани и непрекратени трудови договори относно длъжника, а в резултат на извършеното проучване са наложени запори през месец март 2020 г.- тогава са предприети последните валидни изпълнителни действия и от този момент е започнал да тече 2 годишният срок, който би могъл да приключи с прекратяване на делото, ако не бъде прекъснат чрез действие по изпълнението, но към настоящия момент той не е изтекъл.
Тъй като настоящият състав действа като инстанция по
същество, която не е обвързана от изложените в жалбата оплаквания, се извършва
цялостна проверка за законосъобразност на постановения отказ за прекратяване на
изпълнителното производство, като се преценява дали са налице и останалите
основания, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК – арг. от разрешенията, дадени с
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Предвид направените фактически констатации по
движението на изпълнителното производство от образуване на изпълнителното дело
до депозиране на настоящата жалба, съдът не констатира нито една от
изчерпателно посочените хипотези, налагаща прекратяване на изпълнителното
производство.
Ето защо, атакуваният отказ на ЧСИ С.Я. да прекрати
изпълнителното дело е законосъобразен и поради това жалбата за неговата отмяна
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът
не се произнася по този въпрос с решението си.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 027944/14.09.2020 г. по
описа на ЧСИ С.Я., депозирана от Ц.Б. С., ЕГН **********, по изпълнително дело
№ 20148440400694
по описа на ЧСИ
С.Я., срещу отказ на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, да прекрати изпълнителното
производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.