РЕШЕНИЕ
№ 1238
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120108401 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против К. Г. С. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 121,54 лв., представляваща ¾ от
сумата от 162,06 лв. - обща стойност на доставена, отведена и пречистена вода в имот,
находящ се на адрес гр. Б****, ж.к. ************** през периода 19.10.2017 г. - 15.07.2022
г. съгласно фактури, издадени през периода 27.11.2017 г. - 27.07.2020 г., сумата от 23,18 лв.,
представляваща ¾ от сумата от 30,91 лв. - обезщетение за забавено плащане върху
главниците по отделните фактури, дължимо за периода 28.12.2017 г. – 05.01.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
108/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца
направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба
твърди, че ответникът е единият от двамата наследници на Х. К. С. и като такъв е клиент на
ищцовото дружество по валидно възникнало въз основа на закона облигационно
правоотношение, имащо за предмет предоставянето на ВиК услуги във водоснабден обект -
апартамент, находящ се в гр. Б****, ж.к. ***********, със заведена партида в базата данни
на ищеца с абонатен № ******. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща
ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил задълженията си по
процесните фактури. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 108/2021 г. на БРС, препис от която е
бил връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на
настоящия установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание не
се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на
1
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Назначеният от съда особен представител на ответницата не е подал отговор на
исковата молба. Същият се явява в съдебно заседание, като изразява становище за
основателност на иска с оглед на представените доказателства, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 108/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 260048/11.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено длъжниците К. Х. С. и К. Г. С. да заплатят разделно на
кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 162,06 лв., представляваща
неплатена цена на доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № ****** – имот,
находящ се в гр. Б****, ж.к. ***********, за периода 19.10.2017 г. – 15.07.2020 г., за които
задължения са издадени фактури през периода 27.11.2017 г. – 27.07.2020 г., сумата от 30,91
лв. – лихва за забава, начислена върху главниците за периода 28.12.2017 г. – 05.01.2021 г. с
изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75 лв. – разноски по делото, като К. С. дължи ¼ от сумите, а именно 40,52 лв. –
главница, 7,73 лв. – мораторна лихва и 18,75 лв. – разноски, а К.С. дължи ¾ от сумите,а
именно 121,54 лв. – главница, 23,18 лв. – мораторна лихва и 56,25 лв. - разноски. Заповедта
за изпълнение е влязла в сила по отношение на първия длъжник, а по отношение на
длъжника К.С. с разпореждане от 29.10.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви установителен иск за вземанията си, тъй като са били налице условията на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК за това. Заявителят е предявил установителен иск в законоустановения
едномесечен срок, по повод на който е образувано настоящото производство.
Видно от представените по делото 2 справки-извлечения от показанията на водомери
804/21 и 804/22 за периода 18.10.2018 г. – 15.07.2020 г., отчитани с мобилно устройство,
както и 28 фактури, издадени през периода 27.11.2017 г. - 27.07.2020 г., през горепосочения
отчетен период за имот, находящ се в гр. Б*****, ж.к. ***********, с титуляр на партидата:
н-ци на Х. К. С., потребителски № *******, са били отчетени общо 49 куб.м. вода за двата
водомера на обща стойност 162,06 лв.
Ответницата, представлявана от особен представител, не е оспорила нито качеството
си на потребител, нито размерите на задълженията, а напротив – в съдебно заседание
особеният й представител е заявил, че представените доказателства сочат на основателност
на иска.
С оглед на горното, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца претендираната
главница в размер на 121,54 лв., представляваща ¾ ид.ч. от общата главница от 162,06 лв.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответницата
доброволно плащане, съдът намира, че тя дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането в забава до претендираната в заявлението дата – 05.01.2021
г., като по изчисления на съда сборната мораторна лихва възлиза на 30,91 лв., от които
ответницата дължи ¾, равняващи се на 23,18 лв. Поради това предявеният иск се явява
основателен и доказан, както в частта за главницата, така и в частта относно претендираната
от ищеца мораторна лихва.
На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи и законната лихва върху главницата,
2
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, които са в размер от 231,25 лв., както и разноските в
заповедното производство, които са в размер на 56,25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. С., ЕГН **********, от гр.
Б****, ж.к. **************, че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. Б*****, кв. ***********,
представлявано от Г. Й. Т., сумата от 121,54 лв. (сто двадесет и един лв. и петдесет и четири
ст), представляваща ¾ от сумата от 162,06 лв. - обща стойност на доставена, отведена и
пречистена вода в имот, находящ се на адрес гр. Б*****, ж.к. **************, през периода
19.10.2017 г. - 15.07.2022 г., съгласно фактури, издадени през периода 27.11.2017 г. -
27.07.2020 г., сумата от 23,18 лв. (двадесет и три лв. и осемнадесет ст.), представляваща ¾
от сумата от 30,91 лв. - обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните
фактури, дължимо за периода 28.12.2017 г. – 05.01.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са част от предмета на Заповед № 260048/11.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 108/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ***************, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. Б*****, кв. *****************, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 231,25
лв. (двеста тридесет и един лв. и двадесет и пет ст.), представляваща направените от ищеца
разноски в настоящото производство, както и сумата от 56,25 лв. (петдесет и шест лв. и
двадесет и пет ст.), представляваща направените от него разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3