Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 14.03.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……….. Ивайло Цветков …….……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 558 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 92/03.05.2018г. по гр.д. № 69/2018г. на ЛРС съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Е. ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Свищов ул. „***”
№***, представлявано от управителя Т.Л.Н., против Р.П.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от
3 395,16 лв., получени без правно основание, представляващи сбор от
недължимо платени арендни вноски за периода 2011/2012 стопанска година до
2014/2015 стопанска година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.01.2018г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил Е. ООД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Свищов, ул. „***” №***, представлявано от управителя Т.Л.Н.ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски по
делото в размер на 780лв.
Недоволни
от решението са останали „Е.“ООД гр.Свищов, ЕИК ***, представлявано от
управителя Т.Л.Н., които чрез своя
пълномощник адвокат Н.Б. *** го обжалват изцяло пред ПОС като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Подробни доводи и съображения в
тази насока са изложени във въззивната жалба. В заключение въззивникът
моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови друго, с
което предявените искове бъдат уважени. Претендират и направените разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Р.П.Ш. ***, ЕГН
**********, чрез
пълномощника си адвокат С.Т. от САК оспорва основателността на жалбата. Възразява
срещу доводите във въззивната жалба и твърди, че изводите на ЛРС са правилни.
Сумите са дължими и са платени на валидно правно основание – Договор в
изпълнение на дълг предвид дължимото пазарно възнаграждение за арендованите
земеделски земи. Твърди, че не е налице грешка при заплащане на дължимата
аренда за всяка от процесните стопански години. Поддържа, че ищцовото Дружество
чрез използване на института на неоснователното обогатяване цели да санкционира
арендодателя, който е отказал да поднови договора си с ООД за следващ период.
Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като потвърди решението на
първоинстанционния съд и да му присъди направените по делото във въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. и представя
списък на разноските. По делото са депозирани и писмени бележки от адвокат Т. ,
в които се оспорва предявения иск, като се поддържа, че не е налице грешка при
плащането, а платените суми представляват справедлив размер на дължимата рента,
платени добросъвестно от арендатора в изпълнение на нравствен дълг, при което
арендодателя не е възразил да получи този размер, съгласявайки се с него.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е основателна.
Безспорно между страните
е, че с два Договора за аренда, сключени на 24.08.2005г. в гр.Белене между Р.П.Ш.
като арендодател и въззивното дружество “Е.“ООД гр.Свищов като арендатор – л.15
– л.16 от делото на ЛРС, вторият от които изменен с Анекс от 10.02.2010г. – л.11
от приложеното дело на РС гр.Свищов, а първият – с Анекс от 20.01.2010г. – л.9
от приложеното дело на СвРС за изменение на Договора
за аренда по съдебен ред, арендодателят е предоставил на арендатора за временно
ползване за срок от 7 стопански години от 2010/2011г. до 2016/2017г. четири ниви с обща площ от 39,71дка
и страните са постигнали съгласие размерът на арендното плащане за една
стопанска година да е 16лв. за дка, или за една стопанска година е в размер на 635,36лв. /39,71дка
х 16лв./ Анексите също са сключени в изискуемата от ЗАЗ форма - писмена с
нотариална заверка на подписите и са вписани от СВ при АВ гр.Левски.
Безспорно се
установява от приложеното дело на СвРС, че с решение
№ 203/28.11.2017г. по гр.д. № 718/2017г. по описа на РС – Свищов, влязло в
законна сила на 22.12.2017г., че със същото по иск с правно основание чл.16
ал.5 от ЗА, предявен от Р.П.Ш., Договорите са изменени по отношение на размера
на арендното плащане за стопанската 2016/2017г. като същото и по отношение на четирите
арендувани имота в землището на гр.Белене е увеличено от 16лв./дка на
50лв./дка.
Безспорно между страните е, че арендаторът по договора „Е.“ООД с два РКО и три
превода по банков път е заплатил на Р.П.Ш. следните суми – 742,10лв. рента за
2012г.; сумата 1359,60лв. рента за 2013г.; сумата 1697лв. рента за 2014г., сумата
от 1697лв. рента за 2015г. и сумата от 623лв. рента за 2016г.
С покана от 04.08.2017г. ищецът „Е.“ООД гр.Свищов е поискал от ответника до
15.08.2017г. да върне неоснователно получената сума от 3 641лв., дължима поради
погрешно преведени недължими суми над договореното арендно
плащане от 16лв./дка за всички стопански години от 2011г. до 2014г. включително.
Спорни в
настоящото производство, а и пред ЛРС са били въпросите получил ли е ответника
без правно основание сумите над дължимата за всяка година аренда от 635,36лв. и следва ли да бъде осъден да върне на ООД сума
като недължимо получена и надплатена и в какъв размер ведно със законната лихва
върху същата от датата на завеждане на ИМ - 27.09.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази представените по делото
писмени доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза и
разпоредбите на Закона – ЗАЗ, ТЗ и ГПК.
Съгласно чл.16 ЗАЗ изменението на
Договора за аренда следва да се извърши писмено, а съгласно разпоредбата на чл.293 ал.6 от ТЗ, когато за сключването на търговската сделка е предвидена
определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. При липса на двустранно подписано от страните писмено
споразумение с нотариална заверка на подписите на страните за изменение на арендната цена, респ.за увеличаване на цената на арендното
плащане, дължимо от арендатора за стопанските 2011/2012г. до 2014/2015 години
следва да се приеме, че дължимата от арендатора арендна
цена е останала в договорения в анекса към договора от 2010г. размер от 16лв./дка.
При тези изводи въззивният съд приема, че за всяка от
стопанските години въззивникът, в качеството на
арендатор дължи на въззиваемия в качеството на
арендодател заплащане по 16лв./дка за отдадената под аренда земя в землището на
гр.Белене общо в размер на 39,701дка или за всяка една от стопанските години
сумата от 635,36лв. За четирите стопански години надплатената при тези данни
сума предвид неоспореното от страните заключение на ССЕ възлиза на 3 395,16лв.
Неоснователни по изложените по-горе съображения са
възраженията на въззиваемия както за наличие на устно
или с конклудентни действия изменение на Договора за
аренда между страните за процесните стопански години, така и за плащане в
изпълнение на нравствен дълг, доколкото между страните не съществуват
отношения, които предполагат нравствени задължения от въззивника към въззиваемия. Неотносими към
настоящия спор с оглед липсата на писмен анекс или договор за изменение на
арендното плащане са разясненията на т.3 от ТР №2/20.07.2017г. по тълк. д. №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на РБ, касаещи конвентиране при определени предпоставки на Договор за
аренда в Договор за наем.
Въззивният съд приема, че предявения иск с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 3 395,16лв. е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва върху тази
сума от 27.09.2017г. – датата на ИМ до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до други
изводи ЛРС е постановил незаконосъобразно решение и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът
бъде уважен в посочения размер.
По разноските по делото:
Въззивното
дружество, ищец в първата инстанция е представило доказателства за направени
разноски в първата инстанция в размер на 136лв. за държавна такса и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 564лв., заплатени по делото съгласно
договор за правна помощ.
Пред въззивната инстанция въззивното
дружество е представило доказателства за направени разноски за държавна такса в
размер на 68 лв. за държавна такса за образуване на делото. Или за двете
инстанции на ООД се дължат разноски в размер на 768лв. за д.т. и адв. хонорар,
а направените от ответника разноски следва да останат за негова сметка поради
уважаването на иска.
С оглед цената на иска и търговския характер на делото
решението е окончателно при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС.
При горните съображения и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
отменя решение № 92 от 03.05.2018г., постановено по гр.д. № 69/2018г.
на Левчанския районен съд изцяло като
незаконосъобразно и вместо него постановява:
Осъжда на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД Р.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:
гр.Свищов, ул.„***“ № *** сумата от 3
395,16лв.
- получена без правно основание, представляваща сбор от недължимо платени
арендни вноски за периода от стопанската 2011/2012г. до стопанската 2014/2015г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
делото – 27.09.2017г. - до окончателното й изплащане.
осъжда на основание чл.78 ал.1 ГПК Р.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Свищов, ул.„***“ № *** сумата от 768лв. за направени по
делото разноски в първоинстанционното производство и във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
О.М.1.
2.
Особено мнение на член-съдията Методи Здравков по в.гр. дело № 558/2018г. на
ПлОС:
Подписвам
решението на въззивния съд, с което се отменя решението на РС гр.Левски и се
уважава иска на ООД с правно основание чл.55 ЗЗД с особено мнение, защото
споделям изцяло изводите на ЛРС, че въпреки първоначално договореното арендно възнаграждение на декар в момента на сключване на
Договорите за аренда и Анексите към тях, реалният размер на същата е бил
изплащан от арендатора за всяка стопанска година съобразно пазарната конюнктура
в района на землището на град Белене. Арендаторът се е съгласил, без да е била
необходима писмена форма за изменение на Договора за аренда доброволно да
заплаща арендните възнаграждения. Налице е взаимно
съгласие между страните по отношение на пазарния размер на рентата. Арендаторът
е заплащал доброволно пазарния размер на рентата, а арендодателят е приемал и
не е възразил относно размера на полученото плащане. За това са създадени
счетоводни документи – писмени доказателства. Още повече, че за период до месец
август
Извършените плащания в по – висок размер от уговорения в Договорите са в
резултат на постигнато между страните съгласие в тази насока, поради което не
може да се приеме, че плащането е без основание. Твърденията на ищеца, че
сумите, които се претендират са недължимо платени, не могат да бъдат споделени
и няма основание да се претендира връщане на платената от ищеца сума, тъй като
е получена от ответника с основание към момента на плащането й.
Решението е правилно и следваше да се потвърди, а
на ответника да се присъдят сторените за ПлОС
разноски.
Към това следва да се добави възражението на
ответника в Отговора на ИМ – л.22 – л.23 от изпратеното по подсъдност дело на СвРС, че Договора за аренда и анекса към него са търговска
сделка, сключена от ООД по занятие, а
от там и приложението на чл.293 ал.3 ТЗ за случая. Макар ищецът да се оплаква
от нарушения на диспозитивното начало, за нищожност
съдът следи служебно и не е необходимо страната изрично да се позове на такава
за да приложи съда Закона.
Но дори и без приложението на разпоредбите от ТЗ, уреждащи принципното
положение за търговеца, че не може да се позовава на нищожността, ако от поведението
му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението,
мотивите на РС гр.Левски да отхвърли иска са правилни.
Според т.2 от ТРОСГТК № 2 от 20.07.2017г. по т.д. № 2/2015г. на ВКС на РБ, преценявана
досежно процесната клауза от Договора за арендната
цена - отричането на възможността земеделската земя да бъде обект на наемен
договор води до извод за недопустимост на конверсията на нищожния поради липса
на форма аренден договор в наемен, а тази теза има за последица влизане в действие на
института на неоснователното обогатяване, което едва ли е поставената
законодателна цел. Това са допълнителни аргументи в полза на извода, че
Договорът за аренда отговоря най-пълно на особеностите на използването на
земеделската земя, но негова алтернатива може да бъде Договорът за наем и от
волята на страните зависи видът на правоотношението - неформален и по правило
по-краткосрочен наемен договор, който макар и без определен срок е с максимален
срок /10-3 години - чл.229 ал.1, съотв. ал.2 ЗЗД/ или
формален и дългосрочен - аренден. С други думи
Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя,
в това число и отделните негови клаузи, към който са приложими разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на
специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно
ползване на обекти, посочени в чл.1 ал.3 от специалния ЗАЗ, или още щом във
връзка с изпълнението на Договора за аренда, който е и търговска сделка, е
постигнато съгласие между страните за периода на неговото действие, не следва
да се допуска обсъждане на неоснователно обогатяване и то на по-слабата по
Договора страна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: