РЕШЕНИЕ
№ 1539
гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 3309 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 11160/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от „ДЗИ –
Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против М. М. Ч., ЕГН ********** осъдителен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 000 лева, предявена като
частичен иск от 30 539,51 лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2023
г., до окончателното изплащане на вземането, като „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД е
осъден да заплати на М. М. Ч. съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лева.
Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство
„ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, който го обжалва чрез пълномощника си адвокат Г. П. с
доводи за незаконосъобразност поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Оспорват се фактическите констатации на съда, като се счита, че съдът не е
обсъдил доказателствената стойност на протокола за ПТП, който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за
извършените от и пред полицейския служител действия и направените от него констатации,
в т.ч. че ответницата е управлявала лек автомобил „Мерцедес 190“ под въздействието на
опиати. На следващо място се изтъква, че в досъдебното производство безспорно е
установено наличието на наркотичното вещество „кодеин“ в кръвната проба на ответницата,
като наказателното производство е прекратено поради неосъществяване на престъплението
от субективна страна при форма на вина пряк умисъл. Поддържа се, че веществото „кодеин“
1
е включено в Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към ЗКНВП и лекарствата, съдържащи това вещество, като
Паракофдал, Ацефеин и други, повлияват на нервната система, променят сетивните и
двигателните реакции и по време на лечение с тях не се препоръчва шофиране и работа с
машини, което е отразено в листовките на тези лекарства. Счита се, че съдът погрешно е
ценил свидетелските показания на бащата на ответницата, като не е взел предвид неговата
заинтересованост, не ги е анализирал задълбочено и не е обсъдил дали се подкрепят от
други доказателства по делото. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е
тълкувал разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ по начин, който няма нищо общо с
действителното съдържание на нормата. Направена е препратка към разпоредбите на чл.
343б и чл. 343б, ал. 3 от НК, съдържащи състави на престъпления, касаещи управление на
МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози, както и съдебна
практика по същите, като е направен извод, че за възникване на регресната отговорност на
виновния водач е достатъчно формалното съдържание на наркотични вещества или техни
аналози в кръвта или урината на лицето, като е без правно значение видимото отражение на
наркотичните вещества върху поведението на лицето. Релевират се възражения за
необоснованост на решението, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото,
нито поотделно, нито в тяхната взаимна връзка, като е игнорирал доказателствената сила на
протокола за ПТП като официален документ, постановлението за прекратяване на
наказателното производство и химико-токсикологичната експертиза, а е ценил единствено
свидетелските показания на бащата на ответницата, поради което е достигнал до неправилни
правни и фактически изводи. Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано
и разрешаване на спора по същество с уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. М. Ч. чрез пълномощника й адвокат Л. Х., с който се оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Счита се първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, за обосновано и отговарящо на материалния и процесуален закон.
Оспорват се доводите на въззивника съставът на нарушението по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
КЗ да е на просто извършване, т.е. формално по своя характер, като се поддържа, че за да е
налице завършен състав не е достатъчна само употребата на наркотични вещества, а
употребилото ги лице да извърши нарушение по ЗДвП „под въздействието им“. Сочи се, че
ответницата не е управлявала МПС под въздействие на наркотични вещества или техни
аналози, тъй като в съставеното й наказателно постановление не е санкционирана за такова
нарушение по реда на чл. 174 от ЗДвП. По отношение на направеното във въззивната жалба
позоваване на доказателствената сила на протокола за ПТП се сочи, че в същия е отразено
единствено наличието на опиати, но не и управлението на МПС под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози. Поддържа се, че за да се установи последното, е
необходимо да се докаже, че е налице въздействие на наркотични вещества върху
способностите на водача да управлява МПС и пряка причинно-следствена връзка между
състоянието на водача и извършеното от него нарушение на правилата за движение по
пътищата. Твърди се, че трябва да е налице виновно поведение на водача по отношение на
самото му поставяне в такова състояние, като се посочва, че използването на лекарствени
продукти и управлението на МПС след това не е само по себе си нарушение, което да
ангажира отговорността на водача. Оспорва се листовките на лекарствата да имат правно-
задължителна сила, както и посочените във въззивната жалба лекарства „задължително“ да
повлияват на нервната система на всеки и във всички случаи и то по един и същи начин. В
заключение се счита, че ищецът не е провел никакво доказване на вината на водача, което
говори за неоснователност на исковата претенция и законосъобразното й отхвърляне. Иска
се обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени сторените разноски
2
пред двете инстанции.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок
срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД против М. М. Ч. за заплащане на сумата от 1 000 лева, предявена
частично от 30 539,51 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по щета № *** във връзка с причинени имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 18.02.2021 г. около 13,30 ч. ***, при което ответницата при
управление на лек автомобил „Мерцедес 190“ с рег. № *** под въздействието на опиати
(упойващи вещества), при завиване в обратна посока, не е пропуснала движещия се в
същата посока от лявата й страна лек автомобил Ленд Роувър с рег. № ***, управляван от
Н.В.А., в резултат от което е настъпил удар между двата автомобила, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.
М. Ч., с който не оспорва настъпването на ПТП, отговорността си за настъпване на ПТП,
причинените имуществени вреди и наличието за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Оспорва да е причинила процесното ПТП под въздействието на опиати,
като се позовава на заключението на съдебната химикотоксилогична експертиза, назначена в
хода на досъдебното производство, която установява прием на лекарството „Паракофдал“.
Оспорва и размера на претенцията, като завишена.
По фактите страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че на 18.02.2021 г. в *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
„Мерцедес 190“ с рег. № ***, управляван от М. М. Ч., и лек автомобил Ленд Роувър с рег. №
***, управляван от Н.В.А.. На водачите са взети проби за алкохол и наркотични вещества,
като тестът на М. М. Ч. е положителен за опиати.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на лек автомобил „Мерцедес 190“ е
застрахована при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, а по отношение на лек автомобил Ленд
Роувър е сключена застраховка „Каско“ със ЗАД „Армеец“ АД.
В резултат от ПТП са причинени имуществени вреди на лек автомобил Ленд Роувър
на обща стойност 30 539,51 лева съгласно представените фактури за извършен ремонт.
С платежно нареждане от 14.10.2021 г. сумата от 30 539,51 лева е изплатена от ЗАД
„Армеец“ АД в полза на „Мото-Пфое“ ЕООД, а от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
изплатено застрахователно обезщетение в полза на ЗАД „Армеец“ АД в размер на 30 554,51
лева.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебната
авто-техническа експертиза стойността на ремонта за възстановяване на повредите по
автомобила, включително нови детайли, консумативи и труд, е 32 602,81 лева.
На М. М. Ч. е съставен АУАН № *** г. и въз основа на същия е издадено НП № *** г.
за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в непропускане на попътно движещо се
ППС от лявата му страна при завиване в обратна посока.
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 70/2021 г. по описа на IV-то РУ при
ОДМВР *** за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В хода на същото е изготвена съдебна-химикотоксикологична (токсикохимична)
3
експертиза от вещи лица при ВМА ***, при която е установено, че в пробите кръв и урина
на М. М. Ч. е идентифицирано веществото кодеин, което е от групата на опиоидни
аналгетици (морфиномиметици) с изразен антитусивен ефект, което се прилага в
комбинирани препарати с аналгетично действие (например Паракофдал, Ацефеин и други).
Парацетамол и Метамизол са широко използвани медикаменти, принадлежащи към групата
на нестероидните противовъзпалителни лекарствени средства, прилагани при редица
симптоми като повишена температура, главоболие, болков синдром, свързани с простудни
заболявания, вирусни инфекции и други. Едновременното присъствие на кодеин,
парацетамол и метамизол в пробата урина на изследваното лице следва да се приеме като
маркер за употреба на комбиниран лекарствен продукт, отпускан без лекарско предписание
(например Паракофдал, Ацефеин и други). Флуконазал е лекарствен препарат с
противогъбично действие, който няма отношение към извършените изследвания.
Ксилометазолин е назален деконгестант със симпатикомиметично действие (приложен върху
лигавицата предизвиква свиване на кръвоносните съдове, намалява отока и секрецията).
С постановление от 17.08.2021 г. наказателното производство е прекратено от
прокурор при Районна прокуратура – *** по съображения, че престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК не е осъществено от субективна страна.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят М. Д.Ч., баща на ответницата,
който установява, че през месец февруари *** г. ответницата е претърпяла ПТП в ***. Тя му
се обадила и след около 25 минути той пристигнал на мястото. Ответницата била много
притеснена. Обяснила му, че била ударена от джип. Била уплашена, но не била замяна.
Тестът за наркотици излязъл положителен. Свидетелят поискал да отидат в полицията и да
направят втори тест, защото бил сигурен, че пробата не е вярна. Ответницата страдала от
мигрена и от време на време взимала болкоуспокояващото лекарство Паракофдал. Чакали 6
месеца, за да се устави, че няма наркотици и да й върнат книжката.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото е регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за
заплащане на платеното от застрахователя застрахователно обезщетение на увреденото лице
в резултат от ПТП, при което виновният водач е извършил нарушение по ЗДвП, като е
управлявал МПС под въздействие на наркотици или други упойващи вещества.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по
делото настъпването на ПТП, причинено от ответницата под въздействие на наркотици или
други упойващи вещества, както и плащането на застрахователно обезщетение на
увреденото лице.
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност към датата на ПТП, настъпването на
ПТП по вина на ответницата и изплащането на застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди.
Спорен по делото, с оглед оплакванията във въззивната жалба, е въпросът за това
налице ли е основание за ангажиране на регресната отговорност на ответницата в
хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и по-конкретно причинила ли е същата ПТП под
въздействие на наркотици или други упойващи вещества.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 от КЗ представлява право да получи от
застрахования платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в закона основания. Едно от тези основания е
причиняване на ПТП, при което виновният водач е извършил нарушение по ЗДвП, като е
4
управлявал МПС под въздействие на наркотици или други упойващи вещества.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да бъде тълкувана във връзка с чл. 5,
ал. 3 от ЗДвП, забраняващ на водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Тази забрана е въведена с оглед факта, че употребата на наркотични вещества или техни
аналози може да повлияе върху психофизиологическото състояние на водача и вследствие на
това той да не е пригоден да управлява безопасно превозното средство. Санкционира се
общественоопасното и противоправно поведение на водачите, които управляват МПС след
употреба на наркотици, като по този начин поставят в опасност себе си и останалите
участници в движението.
Съгласно ЗКНВП и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични наркотичните вещества са класифицирани в три групи: Списък I – Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина и Списък III – Рискови вещества. Веществата, включени в Списък
II, макар да са наркотични по смисъла на ЗКНВП, е разрешено да бъдат влагани в
лекарствени продукти, приложими в хуманната медицина. Това са лекарства, по отношение
на които не съществува забрана да бъдат предлагани в аптечната мрежа и могат да бъдат
употребявани свободно, включително и без лекарско предписание. Приемането на такива
лекарства преди управление на МПС не е нито противоправно, нито общественоопасно. В
тези случаи, изхождайки от целта на закона – да санкционира виновното поведение на
водачите, причинили ПТП под въздействие на наркотични вещества, регресната отговорност
по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ не намира приложение. Всяко друго тълкуване на нормата би
било превратно, тъй като би приравнило положението на лица, употребяващи наркотични
вещества, които са забранени съгласно Списък I, с лица, приемащи разрешени за употреба
лекарства с цел лечение.
В случая от приложеното по делото ДП № 70/2021 г. по описа на IV-то РУ при
ОДМВР ***, в т.ч. заключението на съдебната химикотоксикологична експертиза, изготвена
от вещи лица при ВМА ***, което съдът цени като писмено доказателство, неоспорено от
страните, се установява, че в пробите кръв и урина на въззиваемата е установено
съдържание на веществото кодеин, което е включено в Списък II на веществата с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Това
вещество в комбинация с веществата парацетамол и метамизол, също установени в урината
на въззиваемата, сочи на употреба на комбиниран лекарствен продукт, отпускан без
лекарско предписание, като например Паракофдал или Ацефеин.
По делото се установява, че в деня на ПТП въззиваемата е приела именно
лекарството Паракофдал. Това се установява освен от химикотоксикологичната експертиза, и
от показанията на разпитания по делото свидетел М. Ч. – баща на въззиваемата, които при
условията на чл. 172 от ГПК съдът цени като обективни и достоверни, тъй като са
непосредствени, подробни и детайлни и логични.
Приемът на този лекарствен продукт, разпространяван свободно и без лекарско
предписание в аптечната мрежа, макар и съдържащ вещество, което се определя като
наркотично, не е нито забранен, нито подложен на специален разрешителен режим. Не
съществува и забрана за шофиране след употреба на това лекарство, както твърди
въззивникът. В листовката на лекарството Паракофдал, приложена в досъдебното
производство, в частта „Шофиране и работа с машини“ е посочено, че лекарството може да
причини замайване и сънливост, а при определени индивиди безпокойство и възбуда, поради
което не се препоръчва приемането му от шофьори и лица, работещи с машини. Т.е.
5
съществува възможност за появата на тези странични ефекти, но не е задължително същите
да настъпят, а шофирането, макар да не е препоръчително, не е забранено. Ето защо не може
да се приеме, че поведението на въззиваемата е противоправно и обществено укоримо до
степен, че да се ангажира имуществената й отговорност пред застрахователя по реда на чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Като е отхвърли иска, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им възлизат
на 400 лева.
С оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3309 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. №
11160/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главния
изпълнителен директор К.Х.Ч. и изпълнителния директор Б.А.В. да заплати на М. М. Ч.,
ЕГН ********** от *** разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6