О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№225/27.1.2023г.
гр.
Пловдив, 27 януари 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в
закрито заседание на 27.01.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 93 по описа
за 2023 год. и взе предвид следното :
Производството
по горното дело е образувано по жалба вх.№ 385 от 09.01.2023г. на Министъра на
културата, против Заповед № 10 ОА 1739 от 09.08.2010г. на Кмета на община
Пловдив и Заповед № 09ОА 1087 от 22.05.2009г. на главния архитект на община
Пловдив.
В
жалбата са изложени възражения за недействителност на оспорваните
административни актове и се иска прогласяване на нищожността им.
С
разпореждане № 202 от 10.01.2023г. съдът е указал на жалбоподателя
обосноваването на правен интерес от оспорването, предвид разпоредбата на чл.131 от ЗУТ и е
изискал представянето на административните преписки.
В
изпълнение на разпореждането, с молба вх.№ 1743/24.01.2023г. жалбоподателят
излага доводи, че правният му интерес произтича от разпоредбата на чл.14 от Закона
за културното наследство, който е специален по отношение на ЗУТ. Твърди се,че с
оспорваните заповеди се отнемат права на министъра на културата,вменени му по
силата на закона и целящи упражняване на правомощия по защита на културното
наследство.
По
делото са постъпили административните преписки и становище от главни
юрисконсулти А. и П., без да се посочва от името на кого е становището, с
пълномощни за същите от главния архитект на община Пловдив и от кмета на община
Пловдив, с което се прави възражение по допустимостта на жалбата, изложените са
съображения и по същество и се претендират разноски-юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като разгледа приложената преписка и изложеното в жалбата намери, че
оспорването е недопустимо.
Оспорваните
индивидуални административни актове имат за предмет допускане изработването на
проект за изменение на ПУП-ПРЗ и одобряване изменението на ПУП-ПРЗ.
Следователно, касае се за производство от Раздел III на ЗУТ. Участниците в тези
производства са ясно и точно определени, като с разпоредбата на чл.131 от ЗУТ
се регламентира кои са заинтересованите лица в производството, а именно
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план-предмет на самия план и
съседните имоти (ал. 2). И това е така, защото именно техните права
непосредствено ще бъдат засегнати. В случая не се твърди да е налице която и да
е от хипотезите на чл.131 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.14 от ЗКН,на която се
позовава жалбоподателят, определя правомощията на министъра на културата в
сферата на опазването и закрилата на културното наследство. ЗУТ и разписаните
процедури по изменение на подробните устройствени планове
съдържат специални разпоредби, включително и относно упражняването на
предварителен контрол по съгласуване на проектите, когато се отнасят до обекти
със статут на единични или групови недвижими културни ценности или защитени
територии. Предпоставките за възникване на правото на жалба срещу индивидуални
административни актове по устройство на територията са ясно и строго определени
и наличието на каквито и да е правомощия по управление и разпореждане с
културното наследство, като част от правомощията на министъра на културата в
качеството му на едноличен орган на изпълнителната власт със специална
компетентност, не е основание да се приеме, че за него е налице самостоятелно
право на жалба или право да встъпва в правата на заинтересованите лица в
производствата по изменение на подробни устройствени
планове. Процесуална субституция от заявения вид не се предвижда и в приложимия
процесуален закон- АПК. Отделно от това, в самият ЗУТ е регламентиран ред за
упражняване на контрол по спазването на установения ред за благоустройство и
извършване на строителство, както и са определени компетентните органи,
упражняващи този контрол, и санкциите за нарушаване на установените правила.
Ето
защо съдът намира, че жалбоподателят не разполага с право на жалба срещу
Заповед № 09ОА 1087 от 22.05.2009г. на главния архитект на община Пловдив и
срещу Заповед № 10 ОА 1739 от 09.08.2010г. на Кмета на община Пловдив, поради
което оспорването е недопустимо и жалбата следва да се остави без разглеждане,а
производството да се прекрати.
По
отношение на претендираните в становището на
юрисконсултите А. и П. разноски, съдът намира искането за неоснователно.
Правото на разноски, според чл.143,ал.3 от АПК при прекратяване на
производството има ответникът. На етапът, в който се намира настоящото
производство препис от жалбата не е връчван, нито е искано становище по
жалбата, а само е изискана административната преписка, като съдът все още не е
конституирал страни по делото съгласно разпоредбата на чл.154 от АПК и
съответно все още няма ответник. Ето защо искането ще се остави без уважение.
Водим
от горното, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 385 от 09.01.2023г. на Министъра на културата,
против Заповед № 10 ОА 1739 от 09.08.2010г. на Кмета на община Пловдив и
Заповед № 09ОА 1087 от 22.05.2009г. на главния архитект на община Пловдив и
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 93/ 2023г. по описа на
Административен съд – гр.Пловдив, ХХV състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главен юрисконсулт А.А. и на
главен юрисконсулт Б.П., при община Пловдив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване на жалбоподателите.
В
частта, в която се оставя без уважение искането за разноски, определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване на главен юрисконсулт А.А. и на главен юрисконсулт Б.П., при община Пловдив.