№ 7191
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110114093 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. В. срещу
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), подадена пред
Административен съд – София-град. С Определение № 2248 от 29.02.2024 г.
по адм.д. № 673/2024 г. по описа на АССГ, 26 състав, делото е изпратено на
Софийски районен съд по подсъдност.
Ищцата твърди, че със заповед № РД-16-023/09.09.2021 г. на началника
на ДНСК е било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е било прекратено служебното правоотношение с ответника,
считано от 09.09.2021 г. С решение от 23.11.2021 г. по адм. дело № 9450/2021 г.
на АССГ заповедта е отменена. С решение от 25.05.2022 г. по адм. дело №
369/2022 г. на ВАС първоинстанционното решение е потвърдено. Ищцата
претендира обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
изразяващи се в неизплатено в края на месец януари 2022 г. допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021
г. на стойност 2564,64 лв., законната лихва върху посочената сума от датата на
подаване на исковата молба (28.02.2024 г.) до окончателното изплащане на
сумата, както и мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2022 г. –
27.02.2024 г. в размер на 614,86 лв. Посочва, че претърпените вреди са в
причинна връзка с незаконния административен акт – заповед № РД-16-
023/09.09.2021 г. на началника на ДНСК, отменена с влязло в сила съдебно
решение, тъй като вследствие на същия не е била на работа в периода
м.09.2021 г. – м.12.2021 г. и не е получила оценка за постигнатите от нея
резултати.
С оглед така заявените фактически твърдения съдът намира, че се касае
за обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Уреждането на отношенията във връзка с допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати, на което държавният служител има
право съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл и чл. 19, т. 5 във вр.
с чл. 24 от НЗСДА, представлява последица от прекратяването на служебното
правоотношение.
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се
1
основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл.
128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административни органи, които се разглеждат по
реда на Дял трети, Глава единадесета от АПК (чл. 203 и следващите). Както
претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали
претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се
разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно
административния контрол върху административните актове.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание на държавен
служител, съответно представлява административен акт. Претенциите,
свързани с правото на държавния служител да оспори законността на
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, както и
претенцията за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се
разглеждат по реда на съдебно - административния контрол, тъй като са
следствие от издаването на административен акт, поради което и подлежат на
разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административни
актове. Още повече правото на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати е част от статута на държавния служител, който се регулира от
административното право. Съобразно разясненията, дадени в т. 6 на ТП №
2/2014 г. на ВКС и ВАС, нормата на чл. 125 от ЗДСл е обща спрямо тази на чл.
122, ал. 3 от с. з. и в приложното поле на чл. 125 от цитирания нормативен акт
остават имуществените спорове, които не се основават на незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи, а конкретният
случай не е такъв /в подкрепа на изложеното – Определение № 79 от
28.09.2018 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 72/2018 г., 5-членен с-в/.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изразеното становище в
Определение No 43 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. No 29/2020 г., 5-членен с-
в, ГК, докладчик съдията Веселка Марева, към постановките на което
препраща и първоинстанционния съд. Предмет на всички предявени от С. В.
осъдителни претенции срещу Дирекция за Национален строителен контрол
(ДНСК) са вземания за обезщетения, произтичащи от рекратяване на
служебното й правоотношение, което с влязло в сила решение е признато за
незаконосъобразно. Правоотношенията между страните във връзка с
държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са
административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на
административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
административни органи. Както претенцията на държавния служител по
оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на
неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните
съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху
административните актове.
Нормата на чл. 125 ЗДСл е обща спрямо тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл,
което е разяснено в т. 6 на Тълкувателно постановление No 2/2014 г. на ВКС и
ВАС. В приложното поле на чл. 125 ЗДСл остават имуществените спорове,
които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административни органи. А конкретния случай не е такъв.
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се
основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл.
128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени
2
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на административни органи. Заповедта, с която се
налага дисциплинарно наказание на държавен служител съответно
представлява административен акт. Претенциите, свързани с правото на
държавния служител да оспори законността на заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание, както и претенцията за отстраняване на
неблагоприятните последици от него, се разглеждат по реда на съдебно -
административния контрол, тъй като са следствие от издаването на
административен акт, поради което и подлежат на разглеждане по същия ред,
установен за обжалване на административни актове. Разпоредбата на чл. 124
ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с
прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието
и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с
дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на
административните съдилища или Върховния административен съд по реда на
АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Съобразно правилото на
чл. 125 от Закона за държавния служител, по общия исков ред се предявяват
само останалите имуществени спорове, извън тези по глава шеста от Закона за
държавния служител, т. е. споровете, които не се основават на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен
орган. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. З
ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган, и когато са налице предпоставките на
специалната норма, установеното в общата правило не намира приложение /в
този смисъл и съображенията, съдържащи се в мотивите към т. 6 на ТП No 2
от 19.05.2015 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Ос на Първа и Втора
колегия на ВАС/. Още повече правото на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати е част от статута на
държавния служител, който се регулира от административното право.
Освен това с влизането на АПК в сила е предвиден нов процесуален ред
за осъществяване на вземания за обезщетения, произтичащи от
незаконосъобразни административни актове, като кодексът се отнася към
ЗДСл и в частност нормата на чл. 125 ЗДСл като по-нов специален закон към
по-стар. Ето защо с влизане в сила на АПК на 1.03.2008 г. следва да се считат
изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища исковете
за обезщетения на основание на отменени административни актове
независимо от разпоредбата на чл. 125 ЗДСл. В този смисъл Определение No 3
от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. No 49/2019 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик
съдията Даниела С. и Определение No 15 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
No 7/2022 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик председателят Мария Иванова.
Поради изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 135, ал. 5 вр. ал.
4 от АПК, настоящият състав на Софийския районен съд приема, че не е
компетентен да разгледа спора, поради което следва да прекрати
производството по делото и да повдигне спор за подсъдност пред състав от
трима представители на ВКС и двама представители на ВАС за определяне на
компетентния да разгледа делото съд, на осн. чл. 135, ал.5 вр. ал. 1 от АПК.
Мотивиран от посочените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ хода по същество по гр.д. № 14093/2024 г. на СРС, ГО, 53
състав, даден с протоколно определение от 04.12.2024 година, на основание
чл. 253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14093/2024 г. на СРС, ГО, 53
състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски районен съд и
Административен съд – София-град на основание чл. 135, ал. 5 във вр. с ал. 1
АПК.
ИЗПРАЩА гр. д. № 14093/2024 г. на СРС, ГО, 53 състав чрез ВКС на
състав по чл. 135, ал.4 от АПК за произнасяне по повдигнатия спор за
подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4