Решение по дело №263/2020 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 28.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 25 септември Две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

    Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря *****като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 263 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация – Враца” ЕАД гр.Враца против И.В.И. *** за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца за жилище на адрес: ***** сумата сумата 411.60 лева, стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 30.09.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението, както и лихва за забава в размер на 62.56 лева за периода 31.10.2016г. до 07.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4270/2019г. на ВРС. В исковата молба се поддържа, че претендираните суми представляват задължение по партида при ищеца с титуляр ответника. Ищецът твърди, че последният не е изпълнил задължението си за плащане, поради което счита, че дължи незаплатените за процесното жилище и дължими суми за такса мощност, консумирана топла вода и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Заявява се, че по ч. гр. дело № 4270/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми и съдът е указал правото на иск, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Исковете са с правно основание чл.410 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се позовава ищеца. Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца, като собственик или носител на вещно право върху имота, както и липсвали доказателства, че е собственик или вещен ползвател на същия. Позовава се и на изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД сочейки, че задълженията му за главница са частично обхванати от тригодишна такава. Счита, че за доказване обема на доставената топлинна енергия следва да се представят доказателства за нейното количество, годността на измервателните уреди, законността на АС и точното разпределение на енергията в имота.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е  ч. гр. дело № 4270/2019г. на ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-икономическа и техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното:

 По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 4270/2019г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът, настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 411,60 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г. за жилище с адрес: гр. Враца, *****сумата от 62,56 лева - лихва за периода от 31.10.2016 г.  до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

      Съдът е дал указания на кредитора, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и справки за неплатените фактури и дължими суми.

Представена е заповед №1223/13.11.2002г. на кмета на Община Враца, издадена на основание чл.43, ал.2 и 3 от ЗОбщ.С, с която е настанен И.В.И. ***. Видно от актуалната справка по Наредба №14/2009г. ответникът е с регистрирани постоянен и настоящ адреси***.

Изслушана е съдебно-икономическа и техническа експертиза, според която през процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ от етажната собственост на посочения адрес. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз основа на информация от „Техем сървисиз” ЕАД. Вещото лице е констатирало, че за процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация на база отопляемия обем на имота по проект и за щранг лира в санитарен възел – отоплително тяло без мерителен уред. Топлинна енергия за отопление с уреди и за БГВ не е разпределяна и начислявана. От представените отчетни формуляри  в имота не е осигуряван достъп на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите в края на съответния отоплителен сезон. Относно стойността на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния имот дължимите суми за периода са: главница от 409.19 лв. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко едно месечно задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до предявяване на заявлението, което възлиза за периода 31.10.2016г. до 07.10.2019г. на сумата 61.64 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така действащата нормативна уредба към момента на начисляване на дължимите суми, се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части. При липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за неправилно начисляване на стойностите за топлинна енергия, твърдението че не дължи, е неоснователно.

Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Разпоредбата на ал.3 дава право на купувачите да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция – обезщетение за забава в размер на законната лихва.

По делото са налични доказателства, които установяват по категоричен начин, че за имота на ответника са отчетени и таксувани топлинна енергия за отопление и за БГВ на обща стойност исковата сума, от което се налага извода, че за процесния период начислените суми са дължими.

С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането им и дължи и начислената сума, представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение до датата на предявяване на иска.

При това положение съгласно приложената справка за начислени суми за топлинна енергия на ищеца и съобразно заключението на съд.-икономическата и техническа експертиза са дължими от ответника следните суми: главница от 409.19 лв. и лихва за забава в размер на 61.64 лева, в които размери исковете са основателни и доказани и следва да се уважат, ведно със законните последици. В останалата част до пълните им претендирани размери исковете за главница и лихва за забава следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител, за съдебно-техническа и икономическа експертиза и юрисконсултско възнаграждение, както и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.И., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, *****сумата 409.19 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г. за жилище с адрес: гр. Враца, *****сумата от 61.64 лева лихва за забава за периода от 31.10.2016 г.  до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4270/2019г. по описа на ВРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и лихва за забава в останалата част до пълните им претендирани размери.

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, *****, сумата 75.00 лева, направени разноски по ч. гр. дело № 4270/2019г. по описа на ВРС, както и направените по настоящото дело разноски в размер на 525.00 лева.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........