Р Е
Ш Е Н
И Е №140
гр.Шумен,6.VІІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на двадесет и осми юни 2018г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.172/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на И.М.И.,с ЕГН **********,съд.адрес:г***
...,адв.С.Е.,
против Решение № 166 от 28 февруари
2018г. по гр.д. № 2554/2017г. на ШРС,в ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
жалбоподателя и ищец в първоинстанционното призводство И.М.И. отрицателен
установителен иск против Г.М.М.,с ЕГН **********,***,действаща
като майка и законна представителка на малолетното дете М.И.М.,с ЕГН **********,
с правно основание на иска по чл.124ал.1 от ГПК вр. с чл.439 от ГПК,а именно,да
се приеме за установено,че ищецът не
дължи на ответната страна,в ч.на представляваното от нея малолетно дете на страните, неплатена издръжка за
периода от 19.ІV.2011г. до 10.V.2017г.,
ЗА СУМАТА НАД 576,97лв ,до пълния
претендиран размер от 5936,78 лв.
Оплакванията в жалбата са за
допуснати от първоинстационния съд процесуалноправни и материалноправни
нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
му част. Моли да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната му част и
вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен изцяло,като
му бъдат присъдени и направените деловодни разноски.Няма нови доказателствени
искания.
Постъпил е писмен отговор от
насрещната страна по въззивната жалба,с който я оспорва като неоснователна и
недоказана.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение ,като й бъдат
присъдени и направените деловодни разноски за въззивната инстанция.Няма нови
доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като обсъди оплакванията по въззивната жалба,възраженията срещу нея в
писмения отговор на другата страна,всички доводи и аргументи на страните и
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и
приетото в първоинстанционното
производство заключение по ССЕ,намира следното:
Въззивната жалба,като
подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното
производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна
и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. №2554/2017г. на ШРС, е образувано по искова молба на И.М.И.,с
горните данни,против ответницата Г.М.М.,с горните данни, с предявен отрицателен
установителен иск,с правно основание по чл.124ал.1 от ГПК вр. с чл.439 от ГПК,а
именно,да се приеме за установено,че
ищецът не дължи на малолeтното дете на страните М.И.М.,представлявано от ответницата и негова майка Г.М.М.,
неплатена издръжка за периода от 19.ІV.2011г. до 10.V.2017г.
Излага
се в исковата молба,че страните са бивши съпрузи и бракът им е прекратен по
взаимно съгласие ,с Решение № 481 от 20.VІ.2011г. по гр.д. № 1588/2011г. на
ШРС.От брака си имали родено едно дете-М.И.М.,с ЕГН **********.Според
постигнатото споразумение по
бракоразводното дело,упражняването на родителските
права над детето били предоставени на майката Г.М.,а бащата И.М.И. се
задължавал да заплаща на детето си М.
месечна издръжка в размер на 70 лева,считано от датата на завеждане молбата за
развод-19.ІV.2011г. ,до настъпване на законни причини,водещи до изменяване или
прекратяване правото на издръжка. Около
година,година и половина след прекратяването на брака ,страните отново
заживяли заедно в едно общо домакинство,без да сключват брак.Ищецът твърди,че
при това ново фактическо съжителство осигурявал със свои средства основния
доход за поддръжка на домакинството,като ток,вода, и пр.както и за отглеждането
на детето и задоволяване другите потребности на семейството.От 2012 година
ищецът открил банкови сметки в „Уникредит Булбанк „ АД, „Сибанк” ЕАД и
“Юробанк България“ АД, като към всяка сключил и Договор за издаване и
обслужване на персонална допълнителна дебитна карта в полза на майката, в
качеството й на “оправомощен държател”. По този начин същата притежавала
и ползвала допълнителна дебитна карта към
всяка една от неговите сметки, като разполагала по всяко време, както намери за
добре ,с парите по тези сметки, чийто титуляр бил той.Ответницата и до момента
ползвала тези дебитни карти.В края на 2016 г.страните отново се разделили,като ищецът
напуснал семейното жилище и заживял другаде.
На 10.V.2017г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение,ведно с копие от изпълнителен лист по изп.дело № 2017*0400198 по
описа на ЧСИ ,рег.№ * на КЧСИ и район на действие ШОС.Посоченото изпълнително дело било образувано от
ответницата,въз основа на решението по бракоразводното дело,за неплатена от
ищеца издръжка за периода от 19.ІV.2011г. до 10.V.2017г.,присъдена в полза на
малолетното дете на страните М..Задължението по изпълнителното дело включвало
незаплатена издръжка в размер на 5936,78 лева, 612 лв. - допълнителни разноски;
294 лв. - разноски по изпълнителното дело; 654.88 лв. - такса по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС,или дължими по изпълнителното дело
се явявали общо 7497,66 лева.
Ищецът
счита,че за времето,през което след развода живял в едно домакинство с
ответницата и малолетното си дете,не дължи търсената по изпълнителното дело
издръжка,тъй като давал доброволно и
достатъчно средства ,както за задоволяване нуждите на детето,така и за цялото домакинство.Освен това,в полза на
ищеца била изтекла предвидената в чл.111ал.1,б.”в” от ЗЗД погасителна давност,отнасяща
се за претендираните суми за издръжка преди
1.ІІІ.2014г.,или за периода от 19.ІV.2011г. до 1.ІІІ.2014г.,което е 35 месечни
издръжки по 70 лева, с падеж първо число
на месеца, както и една издръжка за периода от 19.04.2011 г. до 30.04.2011 г. в
размер на 44.33 лв., или общо погасена по давност главница за 2494,33 лева, Ищецът
счита,че тази изтекла погасителна давност следва да се отнесе и за дължимата
законна лихва върху посочената главница, но тъй като в призовката за доброволно
изпълнение
сумата ,която се търси в размер на 5 936.78лв. ,е
неолихвяема, не бил в състояние да посочи конкретния недължим размер на
законната лихва, който счита за погасен по давност.
При така изложените обстоятелства,ищецът моли
съдът да признае за установено,че не дължи неплатена издръжка за периода от 19.ІV.2011 г.
до 10.V.2017г.,общо в размер на 5936,78 лева,както и 612 лв. - допълнителни
разноски, 294 лв. - разноски по изпълнителното дело, такса пo т. 26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС
в размер на 654.88 лв. или общо сумата от 7 497.66 лв. ,по ИД № 2017*0400198 в
описа на ЧСИ ,с горните данни, поради изпълнение чрез реално предоставяне на
издръжката при съвместното живеене с
детето в едно домакинство,а също и поради изтеклата погасителна давност за част
от сумите,дължими като издръжка,както е
посочено по-горе. Претендира за присъждане на деловодните разноски.
В писмен отговор на исковата
молба,подаден по реда и в срока по чл.131 от ГПК,ответницата приема,че искът е допустим,но го оспорва по
същество като неоснователен и недоказан.Заявява,че действително теглила суми от предоставените й от ответника дебитни
карти,които обаче отивали само за погасяване
задължения на ищеца към трети лица по
взети от него парични заеми,за заплащане наложени
му глоби като водач на товарен автомобил и за плащане на телефонните му сметки.Отрича твърденията на ищеца,че е внасял свои средства за
нуждите на общото им домакинство и че доброволно заплащал издръжката на
малолетното им дете М..Моли да бъде отхвърлен иска и да й бъдат присъдени
деловодните разноски.
В устните прения пред първата съдебна инстанция ,ответната
страна прави възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес.По
принцип и с оглед разпоредбата на чл.133 от ГПК,всички ненаправени с писмения
отговор възражения се преклудират.Тъй като обаче възражението касае липсата на
процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на иска,в ч.неговата
недопустимост,съдът по силата на чл.130 от ГПК е длъжен служебно да следи и да
се произнесе по този въпрос.В процесния случай ,районният съд е обсъдил
направеното възражение за недопустимост на исковата претенция и е изложил
подробни мотиви в подкрепа на становището си,че искът е допустим.Цитирал е и
съответна съдебна практика .Въззивният съд намира за напълно законосъобразни
правните съображения на първоинстанционния съд в тази връзка и ги споделя ги
изцяло,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част.
За да разреши спора по
същество,районният съд,след като е отделил спорното от безспорното и правилно е
разделил доказателствената тежест между страните, е събрал всички необходими и
допустими писмени и гласни доказателства,представени от страните,които е обсъдил
поотделно и в тяхната взаимна връзка.Изслушал е и приел заключение по ССЕ,по
което страните не са направили възражения.
Правилният анализ на събраните доказателства и на
заключението по ССЕ е довело до изчерпателно и вярно установена фактическа
обстановка по делото.Въззивният съд намира за напълно обосновани като съответни
на доказателствения материал и на констатациите в заключението по ССЕ
фактическите изводи на районния съд,че изнесените в исковата молба фактически
обстоятелства не са доказани по категоричен и неопровержим начин.Никой от
разпитаните свидетели не посочва точния период,в който страните след
прекратяване на брака са живяли заедно.Впрочем и самият ищец в исковата си
молба сочи,че заживял отново с
ответницата и детето” около година,година и половина”след прекратяването на
брака.Няма сигурни и убедителни
доказателства за твърденията на ищеца,че
по време на новото си съжителство с
ищцата и детето той е давал средства за издръжка на същото дете,както и не се
установяват никакви конкретни размери на
парични средства с такава насоченост,ако са давани.Не се доказва и изложеното
от ищеца в исковата молба и поддържано в хода на производството,че изтеглените
от ответницата суми по процесните дебитни карти,който факт се потвърждава и в заключението по ССЕ,са изразходвани за издръжка на детето.
Районният
съд е изложил много подробни,изчерпателни ,обосновани и законосъобразни
фактически и правни съображения ,в подкрепа на изводите си за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция,в частта,в която тя е отхвърлена с
първоинстанционното решение. Що се касае за тази част от решението,в която
искът е уважен поради изтекла погасителна давност за част от дължимите суми за
издръжка,поради липса на въззивна жалба от засегнатата страна,в случая
ответницата по делото ,въззивният съд не следва да обсъжда доколко
законосъобразно е приетото от районния съд,че задълженията за издръжка могат да
бъдат погасявани по давност.
Въззивният съд намира,че при така
събрания доказателствен материал, друга фактическа обстановка,различна от
тази,установена от първоинстанционния съд,не може да се приеме, а направените
въз основа на нея правни изводи са изцяло законосъобразни.Ето защо,като споделя
тези фактически и правни изводи на районния съд,на основание чл.272 от ГПК ,настоящият
въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази
връзка.
С оглед и във
връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно-обосновано и законосъобразно,поради което
въззивната жалба против същото е неоснователна и недоказана.Ето защо същото
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски
за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 630/шестстотин и тридесет/ лева.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166 от 28 февруари 2018г.
по гр.д. № 2554/2017г. на ШРС.
ОСЪЖДА жалбоподателя И.М.И.,с ЕГН **********,съд.адрес:г***
...,адв.С.Е., да заплати на въззиваемата Г.М.М.,с ЕГН **********,***,действаща
като майка и законна представителка на малолетното дете М.И.М.,с ЕГН **********,
направените от нея деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,в размер
на 630/шестстотин и тридесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1.
2.