Р Е Ш Е Н И Е № 260022
Гр.Пловдив,07.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№361 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №116 от
25.02.2020 г.,постановено по т.д.№178/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е
осъден ответника „З.К.У.“АД-гр.С* с ЕИК ***да заплати на основание чл.226 от КЗ
/отм./ на ищеца Д.И.Д. с ЕГН ********** сумата от 18000 лв.,представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му
И*И*Д,която е починала на 10.09.2014 г. вследствие на настъпило ПТП на път ПП-I-6 км. 303+900
поради спукване на предна лява гума на товарен автомобил „М.“ с рег.№..,управляван
от Б. Г. И.,при което товарният автомобил е навлязъл в лентата за насрещно
движение и се е сблъскал с лек автомобил „В.2101“ с рег.№. СС,управляван от Б.И.
Д.,в който автомобил на предната седалка е пътувала Д.,ведно със законната
лихва върху посочените суми,считано от 08.03.2019 г. до окончателното
изплащане.Ответника е осъден още да заплати на ищеца и сумата от 864
лв.,представляваща направени деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете,а ищеца е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 384 лв.
направени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Наред с горното,с
решението от 25.02.2020 г. предявеният от Д.И.Д. против „З.К.У.“АД-гр.С* с ЕИК ***осъдителен
иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над
уважения размер от 18 000 лв. до пълния му претендиран размер от 50 000
лв.,като искът е предявен като частичен от общата сума от 100 000 лв.
Срещу горното
решение са подадени въззивни жалби както от ищеца,така и от
дружеството-ответник.
Ответникът „З.К.У.“АД-гр.С*
с ЕИК ***обжалва решението в осъдителната му част,с която предявеният иск е
частично уважен,като счита в тази част решението за неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон.Излага подробни аргументи в
тази насока.Според дружеството-жалбоподател,първоинстанционният съд неправилно
е възприел,че е налице материална легитимация на ищеца да предяви иск по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./.В тази насока развива в жалбата си аргументи,с които
обосновава своята позиция,че не е доказано наличието на изключително трайна и
дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му сестра,която да дава
правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра му.Намира,че първоинстанционният съд неправилно е приел за съществуваща
такава връзка.Наред с това дружеството-жалбоподател твърди,че дори и съдът да
приеме,че ищецът има право да получи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие смъртта на сестра му,то размерът на обезщетението следва да
бъде редуциран до лимита от 5000 лв.,предвиден в чл.493а от КЗ във вр. с §96 от
ЗИДКЗ.Счита,че съдът следва да съобрази решението си именно с тези
разпоредби,доколкото все още не е създадена и приета посочената в Кодекса
наредба.Моли въз основа на поддържаните във въззивната жалба аргументи да бъде
постановено решение от настоящата инстанция,с което да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част като незаконосъобразно и
неправилно и да се присъдят на дружеството-жалбоподател съдебно-деловодни
разноски,вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
От насрещната
страна по горната жалба,т.е. от Д.И.Д.,е подаден писмен отговор,с който същата
жалба е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без
уважение по подробно изложени в отговора съображения.
От своя страна
ищецът Д.И.Д. обжалва първоинстанционното решение в частта му,с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над 18 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
и в частта на разноските.Заявява във въззивната си жалба,подадена чрез
пълномощника му адв. Д.Й.,че в така обжалваните части решението е неправилно и
незаконосъобразно по съображенията,изложени в същата жалба.Счита,че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е
нарушена нормата на чл.52 от ЗЗД,като развива подрочни доводи в тази
насока.Посочва,че при определяне размера на обезщетениео,съдът не е съобразил в
пълна степен установените по делото обстоятелства,релевантни към вида и обема
на претърпените от ищеца вреди в резултат на внезапната смърт на най-близък
човек и родственик.Поддържа и аргумента,че поради неправилно постановената
отхвърлителна част на решението,разноските,които се дължат на ищеца са намалени
съобразно размера на уважената част на иска,а самият той е осъден да плати
разноски на ответника,което според него прави решението в тази му част също
неправилно.Въз основа на всички изложени в жалбата доводи,ищецът-жалбоподател
моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно в частта,с която е отхвърлен иска на ищеца и да бъде
постановено друго,с което да бъде уважен иска в пълен размер и да бъдат
присъдени всички сторени от ищеца разноски в производството пред първата
инстанция.Не претендира разноски за настоящата инстанция.
От „З.К.У.“АД-гр.С*
с ЕИК ***е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,изходяща
от Д.Д.,в който отговор е изложено становище за неоснователност и
необоснованост на тази жалба по съображенията,развити в отговора и въз основа
на тях е поискано същата жалба да се остави без уважение.
Не са представени
от страните писмени доказателства,не са заявени и доказателствени искания в
двете въззивни жалби,както и в подадените насрещни отговори на жалбите.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите
на страните,намира за установено следното:
Въззивните жалби
са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да
обжалват първоинстанционното решение /в съответно обжалваната от тях част/ и
при подаването им е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският
апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено
от надлежен съдебен състав,в пределите
на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на
решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази
връзка-че съдът се е произнесъл именно по иска,с които е сезиран по конкретното
първоинстанционно дело.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата /в случая от
изложеното в двете въззивни жалби,с които е сезиран/.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№178/2019 г. по описа на
ОС-Пловдив ищецът Д.И.Д. е предявил против ответника „З.к.У.“ с ЕИК ***осъдителен
иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 50 000 лв. ,предявена
като частечен иск от цялостна претенция в размер на 100 000 лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца от смъртта на неговата
сестра И*И*Д,починала на 10.09.2014 г. вследствие на настъпило ПТП,описано в
исковата молба.Поискано е и присъждане на законната лихва върху претендираната
главница,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Искът е основан на твърдения за
настъпването на описаното в исковата молба ПТП на датата 10.09.2014 г. и за
причиняване смъртта на сестрата на ищеца-И*И*Д вследствие на същото
ПТП.Изложени са и твърдения,че за товарния автомобил,причинал катастрофата,е
налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователното дружество-ответник по иска и че същата застраховка е била
валидна в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.На следващо място,в исковата
молба са изложени твърдения,че ищецът е понесъл много тежко смъртта на сестра
си,с която бил в изключително близки отношения,като в тази насока подробни
обстоятелства са описани именно в исковата молба и въз основа на всички
съдържащи се в нея твърдения е поискано ответникът да бъде осъден да заплати
исковата сума от 50 000 лв.
Ответникът е оспорил изцяло
предявения частичен иск по съображения,изложени в депозирания от него отговор
на исковата молба.Заявил е,че ищецът не попада в кръга на лицата,които по
изключение и по смисъла на разясненията,дадени с Тълкувателно решение №1/2016
г. на ВКС могат да бъдат обезщетени за търпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на техен близък.Изложил е в тази връзка твърдението,че житейската
връзка между ищеца и починалата му сестра не може да бъде определена като
особено близка,което да обоснове присъждането на обезщетение.Също
така,ответникът е оспорил иска и по размер,а наред с това е заявел,че оспорва и
пряката причинно-следствено връзка между настъпилото ПТП и смъртта на И*Д*,като
е изложил твърдението,че тази смърт е настъпила от пожар,който не е следствие
на спуканата гума на товарния автомобил,причинил произществието,а е резулат от
възпламеняване на газовата уредба,находяща се в лекия автомобил,в който е
пътувала И* Д* по време на произшествието.Позовал се е и на довода,че размера
на обезщетението не може да бъде по-висок от 5000 лв. предвид разпоредбите на
чл.493а,ал.2 от Кодекса за застраховането и §96 от ЗИДКЗ.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за доказано настъпването на описаното в
исковата молба ПТП,причинено на път ПП-I-6 км. 303
+ 900 вследствие спукване на предна лява гума на товарен автомобил „М*“ с рег.№***,управляван
от лицето Б* Г* И..Именно поради спукването на гумата на товарния
автомобил,последният навлязъл в лентата за насрещно движение и се е сблъскал с
лек автомобил „В* 2101“ с рег.№***,управляван от Б** И. Д**,в който автомобил
на предната седалка е пътувала и И*Д*,която поради сблъсъка и запалване на
автомобила е починала на мястото на катастрофата.Изложените обстоятелства
действително се доказват от събраните по първоинстанционното дело писмени
доказателства,прокурорско постановление за прекратяване на образуваното по
повод каастрофата наказателно производство,както и от изготвената по същото
дело съдебна авто-техническа експертиза.Описаната фактическа обстановка относно
механизма и факта на настъпване на процесното ПТП обосновано е приета за
доказана в обжалваното решение,а и във въззивната жалба на дружеството-ответник
не се съдържат оплаквания относно изложените в решението факти и изводи на
първоинсанционния съд в тази насока.
Въззивният съд споделя и изводите на
първоинстанционния съд,изложени в атакуваното решение,относно това,че
настъпването на процесното ПТП не е резултат от виновно и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил,а е резултат от спукване на предната
лява гума на същия автомобил,което също не е станало по вина на водача,а се
дължи на качествата на самата вещ.И в тази връзка настоящият съд напълно
споделя извода,изложен в първоинстанционното решение,че в случая е налице
безвиновна отговорност,която следва да се поеме от застрахователя на основание
чл.50 от ЗЗД,тъй като рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва
не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите,причинени от виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД,но включва и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 от ЗЗД.Следва да се
отбележи,че и в подадената от застрахователя въззивна жалба не се съдържат
оплаквания срещу тези изводи на първоинстанционния съд и решението не е
атакувано по съображения за неправилност и/или необоснованост на същите изводи.
Оплакванията в подадената от
дружеството-застраховател въззивна жалба се концентрират основно върху приетите
в първоинстанционното решение фактическа обстановка и правни изводи за
наличието на материалноправна легитимация на ищеца да претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му,настъпила
при горното ПТП.И в тази връзка дружеството-жалбоподател е оспорило
констатациите и изводите на първоинстанционния съд,че между ищеца и сестра му е
съществувала изключително трайна и дълбока житейска и емоционална
връзка,вследствие на която същият е претърпял съществени неимуществени вреди и
оттам-че ищецът попада в т.нар. „разширен кръг“ на лицата,очертан с ТР №1/2016
г. на ВКС,на които по изключение следва да бъде присъдено обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техен близък.
Въззивният съд намира,че от
показанията на св. З*А*,разпитана в първоинстанционното производство,се
установява наличието на връзка между ищеца и починалата му сестра,отличаваща се
от обичайните отношения между брат и сeстра,както е
приел и първостепенния съд.От тези показания,които съдът кредитира като
конкретни и незаинтересовани,става ясно,че Д. и И* винаги са живеели заедно,а
също и със своите родители в апартамент в гр.К*,а след смъртта на баща им през
2012 г.,брата и сестрата са продължили съвместното си съжителство заедно с
майка си и са продължили и двамата да се грижат за нея.Единствените
периоди,когато те двамата са живеели в различно домакинство и са били разделени
са били по времето на студентските години на И* и нпо времето,когато Д. е бил
войник.Наред с това,макар от години и двамата да са имали интимни партньори,то
никой от тях не е живял другаде,респ. с партньора си и както сочи
свидетелката,до смъртта на И..,тя и брат й Д. не са живели в друго
домакинство.Освен това,съгласно показанията на свидетелката А.,основани на
личните й впечатления и наблюдения,Д. и И. са били много близки помежду
си,“дори повече от брат и сестра“,както заявява свидетелката и са били „нещо
като най-добри приятели“.Ищецът Д. споделял със сестра си всяко едно
нещо-приятни и неприятни случки,и тя е била „първият човек за него“,съгласно
показанията на разпитаната свидетелка.Дори когато започнала връзката на
свидетелката и ищеца /същата е приятелка на последния/,той първо със сестра си
споделил за това.Свидетелката сочи още,че ищецът и сестра му са споделяли
отговорността си към своите родители,към домакинството,както и личните си
отношения.
Освен горното,св. А. дава
показания,че когато ищецът е научил за катастрофата и смъртта на сестра си,се е
почувствал много зле и е бил в такова състояние,че все едно не е можел да
осъзнае какво се случва в този момент.Това състояние на неосъзнаване какво се
случва продължило няколко дни,както сочи свидетелката,която изнася още и данни
за това,че ищецът е поел разходите за погребението на сестра си и дълго време е
бил травмиран от нейната смърт,като и към момента на проведения разпит на
свидетелката,както самата тя сочи,болката на ищеца от загубата на сестра му
продължава.
Горните фактически
обстоятелства,установени от показанията на св. А.,обосновават извода,че между
ищеца и сестра му И. действително е съществувала изключително трайна и дълбока
емоционална връзка,продължила до смъртта на сестрата.Противно на позицията на
дружеството-жалбоподател,фактът,че ищеца и сестра му са имали свои интимни
партньори,не означава,че те двамата са се отчуждили и че житейските им пътища
са се разклонили,както неправилно поддържа жалбоподателят.В крайна сметка,както
се установи от показанията на разпитаната свидетелка,и ищеца,и сестра му не са
живели другаде,дори и когато всеки от тях е имал сериозна връзка със своя
приятел/приятелка,а са продължили да живеят заедно в едно домакинство до
настъпване смъртта на сестрата.И през цялото това време те са продължавали да
имат много близки отношения в смисъл,че са си споделяли всичко.Такива отношения
не могат да бъдат определени като обичайни отношения между брат и
сестра,особено за времето,след като двамата са излезли от ранната им младежка
възраст.Напротив,такива отношения могат и следва да бъдат квалифицирани като
изключителна трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му
сестра,с оглед на което и предвид установените значителни /като интензитет и
продължителност/ морални и емоционални болки и страдания на ищеца
вследствие смъртта на сестра му,следва да бъде прието,че е доказана
материалноправната легитимация на ищеца да претендира и получи обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди от смъртта на сестра му,загинала при
процесното ПТП.
Предвид гореизложеното въззивният
съд счита за правилен и обоснован крайният извод на първоинстанционния съд,че
предявеният от ищеца иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е доказан по своето
основание /като в това отношение се вземе предвид и установеното
обстоятелство,че за товарния автомобил,с който е причинено пътното
произшествие,има сключена и действаща към момента на инцидента застраховка
„Гражданска отговорност“/.Ето защо поддържания във въззивната жалба на
дружеството-застраховател довод за недоказана и липсваща материалноправна
легитимация на ищеца по предявения от него иск,се явява неоснователен.
Такъв е и другия поддържан в същата
жалба аргумент,че дори и да се приеме за дължимо,обезщетението за търпените от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му,следва да бъде определено
като размер съобразно предвидения в нормите на чл.493а от КЗ и §96 от ЗИДКЗ
лимит от 5000 лв.Тези разпоредби са неприложими спрямо конкретния случай,тъй
като с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие,т.е. на
описаното в исковата молба ПТП-10.09.2014 г.,отношенията между страните по
процесния иск се уреждат от нормите на стария Кодекс за застраховането,а не
съобразно действащия КЗ,в който горните разпоредби са включени.Друг е въпроса
дали и доколко въпросният лимит от 5000 лв. е приложим при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди,дори и да се прилагаше новия КЗ,но в
случая предвид изложените по-горе съображения,извършването на преценка в този
аспект е излишно.
О оглед на горните аргументи и
обстоятелства се налага крайният извод,че подадената от
дружеството-застраховател въззивна жалба,насочена срещу частта на
първоинстанционното решение,с която предявеният иск е уважен отчасти,се явява
неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.А първоинстанционното
решение в частта,с която искът е уважен до размера от 18 000 лв.,се явява правилно
и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.
Както по-горе се посочи,с подадената
от ищеца Д.Д. въззивна жалба,първоинстанционното решение е атакувано в частта,с
която процесният иск е отхвърлен за разликата над уважения до претендирания
размер от 50 000 лв.В тази връзка се поддържа от ищеца-жалбоподател,че
присъдения размер е занижен и при определянето му съдът е нарушил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.Всъщност,при определяне на размера съдът правилно се е позовал
на същата разпоредба,отчел е факта,че брата и сестрата са живели цял живот в
едно домакинство и са нямали свое семейство,но заедно с това е изложил и
съображения,с оглед на които е приел,че неимуществените вреди на брата са от
загубата на сестра му не мога да бъдат поставени наравно с интензитета на
неимуществените вреди,настъпващи при смърт на дете или възходящ.Настоящият съд
приема последното за вярно,но въпреки това и при съобразяване на конкретните
търпени от ищеца болки и страдания,тяхната продължителност и интензитет,конкретните
обстоятелства,при които е настъпила смъртта на сестра му,близостта между
двамата и зависимостта им един от друг,конкретните чувства на ищеца към момента
на деликта и след това,възрастта на пострадалия,както и тази на
ищеца,социално-икономическото статукво към момента на деликта,както и съдебната
практика по сходни случаи,въззивният съд счита,че определеният с
първоинстанционното решение размер на обезщетението действително е занижен и че
справедливият съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението в
случая се равнява на сумата от 30 000 лв.Ето защо настоящият съд счита
подадената от ищеца въззивна жалба за частично основателна,а
първоинстанционното решение за неправилно в частта му,с която процесният иск е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 18 000 лв. до сумата от 30 000
лв.За тази разлика същото решение следва да се отмени и вместо това да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца още 12 000 лв. обезщетение за търпените от
последния неимуществени вреди от смъртта на сестра му,като същата сума се
присъди ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-08.03.2019 г. /както е поискано от самия ищец/ до
окончателното плащане.
За разликата над сумата от 30 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв. въззивната жалба на ищеца е
неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно в частта,с която за
същата разлика иска е отхвърлен,поради което следва да се потвърди в тази му
част.
Частичното уважаване на подадената
от ищеца въззивна жалба налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта
за разноските,тъй като техния размер следва да бъде променен съобразно изхода
от спора в настоящата инстанция.С оглед този именно изход дължимите за първата
инстанция разноски на всяка страна,определени по съразмерност,е различен от
присъдения с първоинстанционното решение размер.Затова именно
първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските.Вместо това и
като се има предвид,че ищецът е направил разноски за производството пред първата
инстанция в общ размер на 2400 лв.,то следва ответникът да му заплати сумата от
1440 лв. разноски съобразно уважената част от иска.А като се има предвид,че
ответникът е направил в първоинстанционното производство разноски в размер на
600 лв.,то ищецът следва да бъде осъден да му заплати съобразно на отхвърлената
част от иска сумата от 240 лв. разноски за производството пред първата
инстанция.
Разноски за въззивната инстанция не
следва да се присъждат на дружеството-застраховател предвид неоснователността на
подадената от него въззивна жалба,а жалбоподателят-ищец Д.Д. изрично е заявил
чрез пълномощника си адв. Й.,че не претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №116 от 25.02.2020 г.,постановено по
т.д.№178/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти
състав,в частта,с която предявеният от Д.И.Д. с ЕГН ********** против „З.К.У.“АД-гр.С*
с ЕИК ***осъдителен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 18 000
лв. до размер на сумата от 30 000 лв.,както и в частта,с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 864 лв.
съразмерно на уважената част от иска,а ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 384 лв. съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.К.У.“АД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.226 от КЗ /отм./ на ищеца Д.И.Д. с ЕГН ********** *** още
12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му И*И*Д,която е починала на
10.09.2014 г. вследствие на настъпило ПТП на път ПП-I-6 км.
303+900 поради спукване на предна лява гума на товарен автомобил „М**“ с рег.№**,управляван
от Б*Г*И.,при което товарният автомобил е навлязъл в лентата за насрещно
движение и се е сблъскал с лек автомобил „ВАЗ 2101“ с рег.№**,управляван от Б* И.
Д*,в който автомобил на предната седалка е пътувала Д*,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.У.“АД с ЕИК**,със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1440 лв. /хиляда четиристотин
и четиридесет лева/,представляваща направени деловодни разноски в
първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „З.К.У.“АД с ЕИК **,със
седалище и адрес на управление ***
сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/,представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство съобразно на отхвърлената част от
иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение №116 от 25.02.2020 г.,постановено по
т.д.№178/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти
състав,в частта,с която е осъден ответника „З.К.У.“АД-гр.С* с ЕИК ***да заплати
на основание чл.226 от КЗ /отм./ на ищеца Д.И.Д. с ЕГН ********** сумата от
18000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие
смъртта на сестра му И*И*Д,която е починала на 10.09.2014 г. вследствие на
настъпило ПТП на път ПП-I-6 км. 303+900 поради спукване на предна лява гума на
товарен автомобил „М*“ с рег.№**,управляван от Б* Г* И.,при което товарният
автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е сблъскал с лек
автомобил „В* 2101“ с рег.№**,управляван от Б* И. Д*,в който автомобил на
предната седалка е пътувала Д*,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 08.03.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №116 от 25.02.2020 г.,постановено по
т.д.№178/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав
и в частта,с която предявеният от ищеца Д.И.Д.
с ЕГН ********** против ответника „З.К.У.“АД-гр.С* с ЕИК ***частичен осъдителен
иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 30 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв. /претендиран като частичен иск от
обезщетение в пълен размер от 100 000 лв./.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.