№ 5535
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100508285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 9973/12.06.2023 г. по гр. д. № 57690/2022 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), 179 състав, са отхвърлени като неоснователни
предявените в условията на кумулативност искове от ищцата С. А. Р. срещу
Столична дирекция на вътрешните работи с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на извършеното със заповед № 513з-
8317/29.09.2022 г. дисциплинарно уволнение за незаконно и за неговата
отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност
„системен оператор“ в 02 група „Регистрация и отчет на превозни средства“
на 04 сектор „Пътни превозни средства“ към отдел „Пътна полиция“, както и
за осъждане на ответника да заплати сумата от 6000 лева – обезщетение за
оставане без работа за периода 29.09.2022г. – 29.03.2023 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение от ищцата С. Р. с искане за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.
Излагат се аргументи за неправилност на решението, като постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на
1
материалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционния съд не
е обсъдил всички доводи за незаконност на оспорваното дисциплинарно
уволнение, в частност – че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, както и че не е извършен съдебен контрол за законност на
издадената уволнителна заповед, която въззивникът счита, че представлява
индивидуален административен акт. Твърди се, че работодателят и
първоинстанционният съд са дали погрешна правна квалификация на
вменените дисциплинарни нарушения, свързани с промяна във вида на седем
пътни превозни средства без представяне на всички изискуеми според
нормативната уредба и вътрешните правила документи. Навеждат се
твърдения, че уволнената служителка не е виждала, че се извършва промяна
във вида на превозното средство, тъй като при всеки един от седемте случая
на пререгистрация към преписката не е било приложено старото свидетелство
за регистрация, а собственикът е подал декларация, че същото е изгубено или
откраднато. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че корекции във
вида на ППС се извършват от служителите, работещи на първо гише, а
служителката Р. /работеща на трето гише/ вижда единствено актуализираните
данни и може да извършва корекции само в данните за собственика и датата
на първа регистрация. С оглед горните обстоятелства въззивникът счита, че
уволнената служителка не е извършила вменените й дисциплинарни
нарушения. На следващо място, сочи, че недоказана в процеса е останала и
вината на Р.. Смята, че не може да се приеме, че служителката е действала в
условията на умисъл, тъй като от данните по делото може да се заключи, че
се е доверила на работата на служителите преди нея, като не е разполагала
нито с право, нито с възможност да проверява сама вида на превозните
средства. На последно място счита, че наложеното наказание не отговаря на
тежестта на нарушението, като се явява несъразмерно с оглед
дисциплинарното й минало, обстоятелството, че е курсант в Академията на
МВР, както и субективното й отношение спрямо извършеното.
Моли съдът да вземе предвид и всички изложени в исковата молба
твърдения за незаконосъобразност на извършеното уволнение, където, в
допълнение на гореизложените аргументи, ищцата сочи, че: е нарушена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като не е уведомена
предварително, че е образувано дисциплинарно производство, заповедта не е
мотивирана от фактическа страна, работодателят не е доказал по несъмнен
2
начин авторството и вината за деянията, а наказанието е наложеното извън
сроковете по чл. 194 КТ.
Предвид изложеното моли за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове. В откритото по делото съдебно заседание, както и
представените подробни писмени бележки, процесуалният представител на
страната поддържа жалбата и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил подробно аргументиран
отговор от ответника Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ с
искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага аргументи по същество на спора, касаещи
законосъобразната дисциплинарна процедура. В откритото по делото съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно
съединени искове, предявени от ищцата С. Р. срещу СДВР, както следва:
1/конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
наложеното наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна; 2/ иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност и 3/ на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2
КТ за заплащане на парично обезщетение в размер на 6000 лв. за период от
29.09.2022 г. - 29.03.2023 г., дължимо й поради оставането й без работа.
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с
ответника, като е заемала длъжността "системен оператор" в 01 група
"Административно наказателна дейност" на 03 сектор " Административно
обслужване" към отдел "Пътна полиция" СДВР. С допълнително
споразумение към трудов договор № 513р-21612/07.06.2016 г. е преназначена
на длъжност „системен оператор" в 02 група "Регистрация и отчет на
превозни средство" на 04 сектор "Пътни превозни средства" към отдел
"Пътна полиция" при СДВР. Заявява, че със Заповед № 513з-8317/29.09.2022
3
г. и е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" за това, че на
05.07.2021 г., на 07.07.2021 г., 2 пъти на 05.08.2021 г, на 11.08.2021 г., на
31.08.2021 г. и на 13.10.2021 г., с нейното потребителско име и парола в АИС
КАТ МВР неоснователно е извършила промяна на регистрации, вследствие на
което е променен видът на 7 превозни средства, без да са представени
нужните за това документи.
Безспорно е по делото, а и се установява от представените документи,
че е било налице трудово правоотношение между страните по делото, по
което ищцата е заемала процесната длъжност, както и че трудовото
правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 513з-8317/29.09.2022
г. и е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение".
От събраните по делото писмени доказателства пред
първоинстанционния съд се установява, че със Заповед с рег. №
531з470/21.01.2022 г. на Директора на Главна дирекция "Национална
полиция" /ГДНП/ е сформирана комисия, на която е възложено да извърши
проверка за спазването на законовите и подзаконовите нормативни актове и
по извършването на дейностите по линия на "Пътна полиция" в СДВР.
В изпълнение на заповедта, комисията в изготвила Справка с рег. №
513р-51041/06.06.2022 г. до Директора на ГДНП, представена по делото,
съгласно, която са констатирани над 100 случая на неправомерно променен
вид на превозни средства, в нарушение на Наредба I-45 от 2000 г. и
технологичния ред за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в отдел "Пътна полиция" при СДВР. В
справката са посочени данни за извършвани неправомерни промени във вида
на ППС от служители на сектор 04 "ППС" при ОПП към СДВР, в това число
и от ищеца по делото С. Р. –л. 329 до л. 331 от първоинстанционното дело
/том I/.
Съгласно ръкописния текст на последната страницата на изготвената
справка / на гърба на л. 363/, резултатът от извършената проверка е доведен
до знанието на ищцата на 26.09.2022 г., като последната е посочила, че се е
запознала със заповедта на Директора и материалите по проверката.
На същата дата, 26.09.2022 г., в 10:32 ч., работодателят е връчил на
служителя покана за даване на обяснения в срок от 48 часа във връзка с
подробно описани 7 броя нарушения на трудовата дисциплина, свързани с
4
промяна на вида на ППС при пререгистрация, извършена без изискуемите
документи, а именно – удостоверение по чл. 37 от Наредба № Н-
13/18.02.2013 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобила администрация“ за изменение в конструкцията на регистрирано
пътно превозно средство.
По делото са приложени писмени обяснения от С. Р. от 27.09.2022 г.,
заведени в деловодството на МВР на 28.09.2022 г. /на л. 397 и сл. от делото/,
в които Р. подробно описва своите задължения съгласно действащия
технологичен ред, като оспорва обстоятелството да има вина по отношение на
неправилната регистрация на посочените автомобили и счита, че няма
изискване да е запозната с изискванията на Агенция „Автомобила
администрация“. Твърди, че няма контролна функция по отношение на вида
МПС, тъй като тя не вижда автомобила, а работи с компютърни данни и
документи. Отделно от това посочва, че след като въведе потребителското си
име и парола при започване на работния ден, ползва почивки и понякога
напуска работното си място, поради което е възможно друго лице да въведе
данните по този начин, използвайки нейното потребителско име и парола.
Излага твърдението, че няма спомен за посочените автомобили, предвид
големия брой обработвани заявления. Отрича изцяло да е извършила
вменените и нарушения.
Със Заповед № 513з-8317/29.09.2022 г. на Директора на СДВР /л. 11-
20 от том I/, връчена на служителя на 29.09.2022 г., на С. Р. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че в условията на системност,
в периода юли-октомври 2022 г., е извършила 7 подробно описани отделни
нарушения на трудовата дисциплина.
За всяко нарушение е посочена: датата и часа /с точност до секундата/
на неговото извършване - на 05.07.2021 г., 07.07.2021 г., два пъти на
05.08.2021 г., на 11.08.2021 г. и на 13.10.2022 г.; качеството на служителя, в
което е извършено - системен оператор в работно време с лично
потребителско име и парола в АИС КАТ; поводът на извършването му - при
изпълнение на трудовите задължения на работно място съгласно
Технологичен ред № 4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани
при идентификация и регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ
3N; както и конкретното действие – извършване на пререгистрация и
5
промяната на вида на конкретно посочени с регистрационен номер, марка и
модел превозни средства без необходимите за това документи – издадено
удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на превозното средство, след извършен преглед от
акредитирана лаборатория. Нарушенията са осъществени по повод следните 7
броя автомобили: 1/“влекач“ марка "Скания" с peг. № СА **** СК, променен
по вид на "товарен автомобил" с екологична категория Евро 5; 2/ „влекач“ за
лафетно полуремерке марка "Ивеко" с peг. № СВ **** НН променен на
"специален автомобил"; 3/ “влекач” марка "Скания" с per. № СВ **** СА
променен на "товарен автомобил"; 4/ “влекач” марка "Скания" с per. № СА
**** ХМ променен на "товарен автомобил" с екологична категория Евро 5; 5/
“товарен автомобил” марка „Мерцедес“ с рег. № СА **** ХВ, променен на
"специален автомобил"‘ 6/ “влекач” марка "Скания" с peг. № СМ **** АТ,
променен на „товарен автомобил“; и 7/”влекач” марка "Скания" с per. N° ЕВ
**** ВВ, променен на "товарен автомобил" с екологична категория Евро 5.
В мотивната част на заповедта е посочено, че видно от част от
приложените сведения от собствениците на описаните 7 превозни средства,
същите са разбрали, че срещу заплащане на служител на ОПП-СДВР е
възможно да бъде променен без изискуемите документи видът на ПС, което
се е отразили по негативен начин на доброто име на предприятието.
Работодателят е квалифицирал гореописаните 7 отделни нарушения
на трудовата дисциплина по промяна на вида на ППС без изискуемите за това
документи, като такива по смисъла на чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ –
"злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“,
извършено в условията на системност.
В заповедта се приема също така, че в случая е налице утежняващ
признак на повтаряемост на извършеното нарушение съгласно чл. 190, ал. 1,
т. 3, като същото представлява и „злоупотреба с доверието на работодателя“
съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ, поради което е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение".
При определяне вида на наказанието работодателят е посочил, че
взема предвид обясненията на служителката, както и тежестта на
нарушението и настъпилите от него вредни последици, като е приел, че
нарушението е тежко – служителката е злоупотребила със служебното си
6
положение и дадените права за достъп до информационните системи на МВР,
като неправомерно е променила регистрацията на 7 превозни средства, като
след извършената неправомерна пререгистрация това е довело до парични
загуби за застрахователните компании и ощетяване на държавния бюджет,
поради заплатените в по-нисък размер данъци; обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината – пряк умисъл, както и поведението на
служителя, като на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 187,
т. 8, предл. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 3 е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на
връчване на заповедта, съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
По делото е прието неоспорено от страните писмено доказателство -
„Технологичен ред за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция – СДВР“ от март
2021 г. /представен по делото на л. 434, том II, СРС/. От последното се
установява, че „Технологичният ред“, същия съдържа „Общи положения“,
относими към всички служители, както и специални раздели, касаещи
служителите на конкретните работни места.
Съгласно общите положения, всички служители са длъжни стриктно
да спазват българското и европейското законодателство, като подробно,
макар и неизчерпателно, са изброени редица нормативни актове, в това число
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, в това число Наредба I-45/2000,
уреждаща реда за пререгистрация на моторни превозни средства и
необходимите за това документи.
Раздел I от Технологичния ред урежда дейността по подготовка на
данни, издаване на заявления за регистрация на МПС и ремаркета, теглени от
тях, като в т. 11 се сочи, че служителите следят за наличието на всички
изискуеми документи съгласно наредба Наредба I-45/2000 на МВР и при
липсата им незабавно уведомяват служител на изпълнителска или ръководна
длъжност.
Раздел II урежда реда за идентификация и проверка техническото
състояние на превозните средства от техници-механици.
Раздел III от Технологичния ред урежда задълженията на
служителите на работно място 3 /РМ 3/ - „регистрация“, където към датата на
7
извършване на нарушенията е изпълнявала служебните си задължения Р..
Съгласно 1.1.2 служителят на това работно място "извършва преглед за
правилното окомплектоване на преписката, следи за приложените и
изискуеми документи по Наредба I-45/2000 г. на МВР документи, както и за
точното попълване на заявлението", т. 1.1.3. "Чрез прочитане с бар код четец
(или ръчно въвеждане номера на заявлението), извлича въведените в АИС
данни и ги сравнява с предоставените документи. При необходимост нанася
корекции по данните на собственика на ПС, проверява за правилното
окомплектоване на документите в зависимост от исканата услуга ". А
съобразно т. 1.1.8, изречение второ – "При неточно попълнени данни за ПС
уведомява държавен служител на изпълнителска или ръководна длъжност за
извършване на съответната корекция".
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебна
компютърно-технически експертиза и допълнителна съдебно-компютърна
експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени от лице,
разполагащо с необходимите специални знания и даващи в пълнота отговори
на поставените въпроси.
От двете експертни заключения, както и от проведения разпит на
вещото лице Н.К., се установява, че при регистрацията на превозно средство
се извършва идентификация на превозното средство, проверка на
техническата му изправност и окомплектоване, издаване на свидетелство за
регистрация и табели с регистрационен номер за него, като служителите
действат в съответствие с "Технологичен ред за дейностите, извършвани при
идентификация и регистрация на превозни средства в отдел "Пътна полиция"
СДВР“.
Заявленията за регистрация се изготвят на гише от служители на 02
група РОПС, IV сектор "ППС" при ОППСДВР по предоставени от заявителя
данни и документи. Служителят въвежда цялата необходима информация,
включително peгистрационен номер, номер на рама, марка, модел, вид ПС,
категория, така и цялата техническа информация, предоставена от гражданите
чрез талон на автомобила или друг вид официален документ, който е
задължителен при регистрация и пререгистрация на МПС. Служителят, издал
заявлението, се подписва под него. Когато в системата на КАТ е известно
превозното средство и е имало първоначална регистрация, всички данни се
8
зареждат автоматично, а служителят въвежда разликите, във връзка със
заявените промени от гражданите. При въвеждането на разликите липса
автоматизация, всяка промяна се извършва ръчно от служител с личното му
потребителско име и парола. След въвеждане на данните заявлението
задължително се отпечатва на хартиен носител, след което преминава през
съответните проверки през другите работни места в сектор "Регистрация и
идентификация на МПС" при отдел "Пътна полиция" към СДВР. Заявлението
и информацията, подадена от гражданите във връзка с регистрацията на
МПС, не води до автоматична промяна на вида МПС в системата "АИС
КАТ". Само служител на сектор "Регистрация и идентификация на МПС" при
отдел "Пътна полиция" към СДВР, използвайки софтуера "АИС КАТ", може
да смени вида на МПС.
С изготвеното заявление, гражданите отиват на "канал" за преглед на
превозното средство от механици, които проверяват, сверяват и допълват
данните на автомобила - номер на рама, номер на двигател и други
идентификатори на МПС-то. Те правят промените както върху хартиеното
заявление, така и чрез същата част на софтуера "АИС КАТ", с която работят и
служителите, които издават заявленията за регистрация
След преминаване на техническата проверка, заявлението, заедно с
цялата преписка, се предава на служител на работно място 3 /където е
работила и Р./. Служителят, който преглежда заявлението след механиците и
който финализира процедурата по регистрация, респ., пререгистрация на
автомобила, има възможност да променя само полетата „Дата на първа
регистрация" и "Собственици" от 2022 г. насам.
По делото са събрани свидетелски показания чрез разпит на
свидетеля Мария Рашкова, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК,
доколкото свидетелката съобщава, че към момента на първоинстанционното
производство се намира в идентичен трудовоправен спор с ответната страна
СДВР за наложено й наказание дисциплинарно уволнение.
Досежно реда за регистрация и пререгистрация на моторни превозни
средства, свидетелката заявява, че първоначално се минава през работно
място 1 /РМ1/, където се отпечатва заявление. След това, МПС-то минава на
канал, където двама или повече техници-механици го преглеждат. След това,
самото заявление идва при служител РМ3 /работно място 3, където е
9
работила и служителката Р./, където се потвърждават данните, подадени от
служителите на канал, след което се печата и талон на автомобила.
Свидетелката твърди, че към датата на даване на показанията, техническата
част на МПС-то, преди да дойде при тях е попълнена, като софтуерът не й
дава възможност да променя техническите параметри на МПС-то, само данни
за собственика. Сочи, че ако констатират нередовност от техническо естество,
заявлението се връща на каналите или се уведомява дежурен инспектор.
Свидетелката заявява, че е запозната с технологичния ред за дейностите,
извършвани при идентификация и регистрация на превозните средства.
Всички служители от втора група на четвърти сектор са длъжни да спазват
този технологичен ред, като в задължението им се включва и проследяване на
правилното окомплектоване на преписката. Посочва, че всеки служител има
потребителско име и парола в системата, като тази информация е
конфиденциална.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Рашкова, независимо
от възможната й заинтересованост от гледна точка воденото исково
производство по чл. 344 КТ срещу същия работодател – ответник. Съдът
намира, че показанията са дадени добросъвестно и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал – в това число изготвеното
експертно заключение и събраните писмени доказателства, включително
представения по делото „Технологичен ред“.
Въззивният съд, като взе предвид установената фактическа
обстановка и доводите на страните, от правна страна намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
10
ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното в жалбата и отправено към съда искане да се
произнесе и по всички наведени в исковата молба твърдения за
незаконосъобразност, настоящият състав намира, че спорът за
законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение е пренесен
изцяло пред въззивната инстанция.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна по съдебен ред доказателствената тежест е върху
работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да
прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с
работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява
предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено
по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед
диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно
трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които
не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не
оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се
произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015
г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г.,
ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).
11
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съразмерно.
За да бъде законосъобразно упражнено потестативното право на
работодателя, уволнението трябва да извършено от компетентния орган, в
предвидените от закона срокове, след покана за даване на обяснения от
страна на служителя, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези
реквизити /с изключение на правната квалификация на нарушението/
нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Особено съществено изискване
към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките
обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването
на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването
му.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта за уволнение е
издадена от компетентен дисциплинарно наказващ орган, като е подписана от
Директора на СДВР, в качеството му на представител на работодателя на
ищцата - Столична дирекция на вътрешните работи. Независимо, че
работодателят е и орган на изпълнителната власт, той участва като
равнопоставен субект на гражданското право в трудовоправните отношения
със своите служители, назначение по Кодекса на труда, поради което
несъстоятелни са оплакванията на въззивника, че съдът не е упражнил косвен
контрол за законност върху заповедта, представляваща според последния
индивидуален административен акт.
Досежно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание:
Съгласно разпоредбата на чл. 194 КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от една година от извършването му.
В конкретния случай, наказващият орган е узнал за извършените в
периода 05.07-13.10.2021 г. нарушения на 06.06.2022 г., когато на Директора
12
на СДВР е представена изготвената от назначената комисия с рег. № 513р-
51041/06.06.2022 г., а дисциплинарното наказание е наложено с връчване на
заповедта на служителката на 29.09.2022 г.
При преценка спазване на предвидените срокове следва да се държи
сметка за разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ, съгласно която сроковете не текат
през времето, когато работникът е ползвал законоустановен отпуск или е
участвал в стачка.
В конкретния случай, от представените пред първоинстанционния
съд болнични листове и разрешения за ползване на платен годишен отпуск, се
установява, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск и болнични през
месец юли, август и септември. Следователно към крайната дата на
изтичането на краткия двумесечен срок /06.08.2022 г./ следва да бъдат
добавените дните, през които служителката е била в отпуск при временна
неработоспособност и в платен годишен отпуск, а именно: от 18.07.2022 г. до
29.07.2022 г, а впоследствие и за периода от 01.08.2022 г. до 14.08.2022 г., от
15.08.2022 г до 03.09.2022 г, и от 04.09.2022 г. до 23.09.2022 г., т.е. срокът за
налагане на дисциплинарното наказание изтича на 14.10.2022 г.
Предвид изложеното, налагането на дисциплинарното наказание с
връчване на Заповедта за уволнение на 29.09.2022 г. е извършено в рамките на
предвидения законов срок. Предвид изложеното възражението за неспазен
срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неоснователно.
По отношение на спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ:
Съгласно посочената разпоредба, преди налагане на дисциплинарно
наказание работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него
доказателства
Видно от представените по делото писмени доказателства
работодателят-ответник е поканил на 26.09.2022 г. ищцата да даде писмени
обяснения, посочвайки в поканата констатациите, съобразно изготвената
нарочна Справка от 06.06.2022 г. /също предявена на служителката за
запознаване срещу подпис на 26.09.2022 г./ Поканата съдържа подробно
описание и конкретизация на установените 7 броя нарушения /по дата, час,
място и вид на нарушението/ по такъв начин, че за служителя не би могло да
възникне съмнение за какво деяние са поискани обясненията му.
13
За работодателят няма задължение с нарочен писмен акт да
уведомява служителя, че срещу него е образувано дисциплинарно
производство, в какъвто смисъл са твърденията във въззивната жалба.
Задължението на работодателя се изчерпва до това да запознае работника с
установените нарушения, по такъв начин, че същият да може безпрепятствено
да упражни правото си на защита по изложените в поканата факти.
В настоящия случай, въззивният съд намира, че посоченото
задължение на изпълнение от работодателя, като видно и от издадената
уволнителна заповед, същият подробно е обсъдил дадените от служителката
писмени обяснение, като аргументирано е посочил защо са не са счетени за
оневиняващи.
По отношение на изложените в заповедта мотиви:
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чрез очертаване на фактическите основание за налагане на дисциплинарното
наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва
да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а
от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното
наказание.
Тези изисквания са налице когато в искането за даване на обяснения
и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем
за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя
е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от
поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ.
Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника (по
връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането -
нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за
работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на
14
ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай, видно от представената покана, изложените
обяснения и представената Заповед за налагане на дисциплинарно уволнение,
може еднозначно да се заключи, че за наказаната служителка не е налице
съмнение относно индивидуализиращите белези на дисциплинарните
нарушения, макар да посочва, че поради обема на работата и изминалото
време, не си спомня за описаните 7 броя нарушения.
Предвид установената законосъобразност на процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание и липсата на основание за отмяната на
наложеното наказание от формално естество, съдът следва извърши преценка
за законосъобразно на наложеното дисциплинарно уволнение по същество:
Видно от мотивите на издадената от работодателя заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, на ищцата е вменено извършването на
нарушения на трудовата дисциплина, свързани с осъществяване на действия
по пререгистрация на превозни средства. Дейността по регистрацията на
превозни средства се осъществява от Държавата и същата е регламентирана
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
Уредените в Наредбата правила са включени в утвърдения от
работодателя Технологичен ред, peг. № 4332р-16724/26.03.2021 г. за
дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни
средства в отдел "Пътна полиция"-СДВР, съобразно Правила, с рег.
№ОА1821/20.02.2012 г., утвърдени от Главния секретар на МВР, в който
подробно са описани действията на служителите, в това число и на ищцата,
заемала длъжността "системен оператор" на РМ3, към датите на извършените
нарушения.
Изложеното обосновава извода, че на основание чл. 126, т. 5 от КТ
ищцата е имала задължение да спазва технологичните правила при
регистрацията на ППС, обстоятелство което служителят посочва в сведенията
си и писмените си обяснения, а изслушаният по делото свидетел
потвърждава.
15
Видно от Раздел III на приетия по делото като писмено доказателство
Технологичен ред, и съгласно т. 1.1.2 от него, служителят на това работно
място "извършва преглед за правилното окомплектоване на преписката, следи
за приложените и изискуеми документи по Наредба I-45/2000 г. на МВР
документи, както и за точното попълване на заявлението" В т. 1.1.3. е
уредено, че "Чрез прочитане с бар код четец (или ръчно въвеждане номера на
заявлението), извлича въведените в АИС данни и ги сравнява с
предоставените документи. При необходимост нанася корекции по данните на
собственика на ПС, проверява за правилното окомплектоване на документите
в зависимост от исканата услуга ". А съобразно т. 1.1.8, изречение второ –
"При неточно попълнени данни за ПС уведомява държавен служител на
изпълнителска или ръководна длъжност за извършване на съответната
корекция".
От уредените задължения, може да се направи обосновано
заключение, че служителят, работещ на работно място 3 /РМ3/, наред със
служителите на предишните работни места /отговарящи за попълването и
отпечатването на заявлението и за техническата проверка на автомобилите/
дължи извършването на самостоятелна проверка за правилното попълване на
заявлението и за окомплектоването на преписката с всички необходими
документи.
Служителят на трето работно място е последното звено в процедурата
по регистрация, като за него съществува задължение да провери работата на
колегите си и, макар да не притежава възможност самостоятелно да коригира
констатирани неточности, има задължение да извести висшестоящ служител
за това. Тоест, макар при този служител документите да идват вече
попълнени и възможностите за коригирането им в системата да са
ограничени на този етап, трудовите му задължения не се изчерпват
единствено до чисто техническите функции за валидиране на заявлението и
отпечатване на новото свидетелство за регистрация, а включват
извършването на цялостна проверка по спазване на законовите изисквания
при попълване на заявлението и представяне на всички изискуеми документи
в пълнота.
В дадените пред работодателя обяснения, представляващи
извънсъдебно признания за факт, от събраните свидетелски показания и от
16
представените по делото писмени доказателства, носещи подписа на ищцата,
се установява, че служителката Р. е била запозната с правилата на
Технологичния ред, като сама посочва, че има задължение да проверява за
правилното окомплектоване на преписката.
По отношение на конкретно вменените нарушения на трудовата
дисциплина, отнасящи се до пререгистрация и промяна на вида на 7 броя
пътни превозни средства, без необходимото за това удостоверение за
допустимо изменение в конструкцията им:
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 11 от Наредба I-45/2000 г. на
МВР /в редакцията от 01.07.2020 г./ при пререгистрация на ППС, свързана с
промяна на вида и конструкцията му, информация за изменение в
конструкцията се получава по служебен път от информационните системи на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а съгласно чл. 37 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, удостоверението по образец на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" се представя в електронен вариант на Министерството на
вътрешните работи за целите на регистрацията на ППС.
Следователно, всякога при промяна на вида и контрукцията на ППС,
е необходимо да бъде издадено по образец удостоверение по чл. 37 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. от Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”.
Видно от представените 7 броя преписки, видът на представените за
пререгистрация автомобили е бил сменен, без изискуемото удостоверение да
е е било налице, като липсата му не е констатирана от служителката Р.,
носеща самостоятелно задължение за проверка на правилното
окомплектоване на документите, независимо от идентичното задължение на
служителите, стоящи на предишните работни места.
Досежно направеното във въззивната жалба твърдение, че
служителката не е знаела, че при пререгистрацията се променя и видът на
превозните средства, настоящият състав намира следното:
17
На първо място, така изложените защитни твърдения, касаещи
обстоятелства, известни на страната и пред първоинстанционния съд, се
заявява за пръв път пред въззивната инстанция, поради което същите се
явяват преклудирани съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва
да бъдат разглеждани по същество. /За пълнота следва да се отбележи, че така
направеното възражение е и неоснователно - макар действително към всяка
от седемте преписки да не е било представено старото свидетелство за
регистрация, на втора страница след заявлението е приложена декларация от
собственика, в която се заявява, че талонът на автомобила е загубен или
откраднат, в която декларация, в табличен вид, са видими техническите данни
на автомобила, така както е бил първоначално регистриран. С оглед на това,
несъответствието между вида на ППС, посочен в заявлението, и вида на ППС,
фигуриращ в декларацията /а в някои преписки - и в приложения документ за
собственост/ е ясно видимо при извършване на обикновен преглед./
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира, че в
нарушение на служебните си задължения за спазване на установения
технологичен ред, С. Р. неправомерно е извършила пререгистрация на
посочените по-горе превозни средства, като е допуснала видът им да бъде
променен, без изискуемите за това документи - удостоверение по чл. 37 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. от Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”.
Предвид обстоятелството, че се касае за 7 отделни нарушения на
трудовата дисциплина, извършени в период малко по-дълъг от три месеца, е
налице и соченият от работодателя признак “системност” на деянията.
Досежно вината на служителя:
Съгласно чл. 186 КТ, само виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Законодателят не поставя
общо изискване за формата на вината - умисъл или непредпазливост, като
същата следва да бъде взета предвид при определяне тежестта на
нарушението.
При определяне формата на вината, като факт от субективната страна
на нарушението, съдът изхожда от външно обективираните действия на
служителя при извършване на нарушението.
В случая следва да бъде отбелязано, че безспорно е установено по
18
делото, че служителката Р. е била запозната с действащия Технологичен ред,
по силата, на който има задължение да следи за правилното попълване на
заявлението и окомплектоването на преписката, както и е била наясно с
нормативните изисквания за представяне на удостоверение от автомобилната
администрация при промяна на вида на превозно средства. С оглед на това,
следва да се приеме, че при наличието на знание за съществуването на
горните служебни задължения, служителката е предвиждала, че при
неизпълнението им е възможно автомобил да бъде пререгистриран без
наличието на всички изискуеми документи, но въпреки това се е отнасяла с
безразличие към това, т.е. действала е в условията на евентуален умисъл.
Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че Р.
няма вина за извършената пререгистрация или че е действала небрежно, тъй
като се е предоверила на колегите, обработвали заявлението преди нея.
Небрежността предлога служителката да не е знаела, че има задължение да
следи за пълнотата на преписката, респективно - за нуждата да бъде
представено удостоверение от автомобилната администрация при промяна на
вида на ППС, но да е била длъжна и да е могла да знае това. В случая
безспорно се установява по делото наличието на знание от страна на Р. за
вида и обема на задълженията й като служител на РМ3, поради което,
доколкото не се доказва в процеса наличието на пряк умисъл, следва да се
приеме, че служителката, допускайки че е възможно преписката да е непълна,
се е отнесла с безразличие към това и е финализирала седемте
пререгистрации на МПС.
По отношение на квалификацията на дисциплинарното нарушение:
В настоящия случай работодателят е квалифицирал нарушенията
свързани с промяна вида на ППС без изискуемите документи като такива по
чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - "злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието". Счел е също така, че е налице утежняващ
признак по чл. 190, ал. 1, т. 3 - "системни нарушения на трудовата
дисциплина" и т. 4, предл. 1 - "злоупотреба с доверието на работодателя или
разпространяване на поверителни за него сведения".
Възприема се в съдебната практика, че злоупотребата с доверието се
характеризира с използването на оказаното от работодателя доверие на
работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за
19
него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя, като то
е съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното
извличане на определена изгода от работника или служителя, когато е
извършено по небрежност, на общо основание съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира като злоупотреба с
доверието.
Настоящият въззивен състав намира за основателно възражението на
ищеца-въззивник, че работодателят неправилно е подвел изложените в
мотивната част на заповедта факти под нормата на чл. 187, ал. 1 т. 8, пр. 1 КТ.
От изложените фактически постановки, описващи дисциплинарните
простъпки, следва да се заключи, че извършеното от работника нарушение е
такова по 187, ал. 1, т. 3 КТ, вр с. чл. 126, т. 5 КТ - “неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила”,
каквото неизпълнение безспорно се доказа в процеса.
Предвид обстоятелството, че се касае за 7 отделни нарушения на
трудовата дисциплина, извършени в период малко по-дълъг от три месеца, е
налице и соченият от работодателя признак “системност” на деянията,
съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото съгласно пар. 1, т. 22 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, дефинира “Системни
нарушения на трудовата дисциплина" като “три или повече нарушения на
трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне
едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са
изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато
дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред”.
Във връзка с оспорването на правната квалификация, следва да се
вземе предвид, че в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че
неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за
уволнение, не се отразява на законността на последното, тъй като предмет на
установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно
нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за
уволнение. Въпросът определил ли е работодателят точната правна
квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към
законността на уволнението, тъй като няма законово изискване в заповедта да
е посочено какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
20
КТ е извършено от наказания служител. Както в искането на обяснения, така
и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника
обстоятелства и документи. Дадената от работодателя правна квалификация
на нарушението не обвързва съда. Релевантни са само фактическите
твърдения за извършени действия и бездействия и тях съдът контролира като
проверява съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона
(вж. Решение № 50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС,
Решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение
№ 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372
от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 432 от
07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 436 от
01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 205 от
04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и мн. други).
При съобразяване на цитираната съдебна практика и като взе предвид
приетите по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
поведението на ищеца на посочените в заповедта дати в периода 05.07 -
13.10.2021 г., представляват системни нарушение на на чл. 126, ал. 1, т. 5 от
КТ, които следва да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, КТ.
Досежно тежестта на нарушението:
С оглед извода за установена системност при извършване на
дисциплинарни нарушения, следва да се има предвид, че законодателят е
посочил системните нарушения на трудовата дисциплина като такива, за
които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята
повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на
трудовите задължения, на системно поведение на работника или служителя в
разрез с вменените му от работодателя трудови функции и задължения. При
системност на нарушенията се проявява устойчивост в неправомерното
поведение на работника или служителя, който не може или не желае да го
коригира. Това негово поведение нарушава в значителна степен отношенията
на доверие между работник или служител и работодател, с които се
21
характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при
изпълнението на трудовите задължения. Налице е "натрупване" на еднородни
и близки нарушения, които в своята цялост съставляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина. При наличие на системност от съществено значение е
не стойностният израз на причинената или евентуална вреда, а
повторяемостта на нарушенията, липсата на промяна в поведението на
нарушителя, а оттук и отпадането на доверието в отношенията между
страните (вж. Решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г., ІІІ Г. О.,
ВКС).
Независимо от това в съдебната практика еднозначно се приема, че
дори при системни нарушения не се налага обезателно извод за съответствие
на най-тежкото наказание. При констатирано нарушение на трудовата
дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да
определи вида на наказанието. При избора на наказание работодателят е
длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно
тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото
задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и
поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1
КТ съгласно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и
при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое
от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения.
Съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията,
когато същите са няколко за кратък период от време именно в тяхната цялост
и именно с оглед критерия на чл. 189, ал. 1 КТ (вж. Решение № 117 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 55 от
01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 29 от
10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г., ІІІ Г. О., ВКС). Тази преценка следва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще
22
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж.
Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., ІV Г. О., ВКС).
В исковата молба и във въззивната жалба е направено възражение, че
тежестта на наложеното наказание не отговаря на тежестта на извършените
нарушения, както и обстоятелството, че е наложено на служител, който е
награждаван, не са му налагани никакви дисциплинарни наказания и е
курсант в Академията на МВР.
Действително по делото е установено, а и работодателят е взел
предвид в Заповедта за уволнение, че служителката е с чисто дисциплинарно
минало, като е награждавана еднократно с “похвала”.
Изложените от работодателя твърдения, че на някои от собствениците
на автомобили е било предлагано да се промени не по установения ред вида
на ППС срещу предоставяне на парични средства, не могат да бъдат взети
предвид при определяне тежестта на нарушението. От приложената Справка
от 06.06.2022 г., съдържаща сведения на заявителите на услугите, се
установява, че такива сведения са събрани само по отношение на два от
регистрираните от Р. автомобили, като само за единия са налице данни за
изисквани парични средства. В същото време обаче, от дадените сведения от
собственика, не може да бъде направена връзка, че служителката е знаела за
подобно деяние, доколкото самият собственик твърди, че е провел разговора
с мъж.
В същото време обаче следва да се държи сметка, че по делото се
установи извършването на немалък брой /седем/ нарушения на трудовата
дисциплина, допуснати в сравнително кратък /тримесечен/ период от време,
което показва трайно неглижиране на трудовите задължения от страна на
служителя. Всяко едно от нарушенията е свързано с регистрацията на
моторни превозни средства и с липса на официално удостоверение от
Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” за техническа
изправност на МПС при промяна в конструкцията му.
С оглед на това, нарушенията на служителя имат отношение на само
към административната дейност, а влияят, както на публичноправните
23
отношения по данъчно облагане, така и на гражданския оборот - при
сключване на договори за застраховане, но и на сигурността на движението
по пътищата, доколкото при нерегламентирана промяна в конструкцията и
вида на ППС, без извършена проверка в акредитирана лаборатория, не е
налице сигурност дали промененото МПС е технически годно и безопасно да
участва в движението.
Предвид изложеното, както и с оглед обстоятелството, че
дисциплинарните нарушения са извършени умишлено /макар и в условията на
евентуален, а не пряк умисъл/, при наличието на системност, и предвид факта,
че служителката не проявява критичност към извършеното, настоящият
състав намира, че наложеното наказание “дисциплинарно уволнение” е
съразмерно на тежестта на нарушението.
С оглед на това, съдът приема за доказано от страна на ответника-
работодател, че законосъобразно е упражнил правото на уволнение,
доколкото ищецът е извършил виновно системни нарушения на трудовата
дисциплина, за които правилно му е било наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание. Законосъобразността на уволнение изключва
възможността работодателят да е извършил злоупотреба с право, в който
смисъл са наведени твърдения в исковата молба и въззивната жалба,
доколкото последното предполага превратно упражняване на дадени от
закона права, за осъществяване на различна от предвидената цел, каквито
обстоятелства не бяха установени по делото.
При този краен извод, предявеният конститутивен иск за отмяна на
извършеното уволнение като незаконно, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и предвид обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са
акцесорни на първия, то същите се явяват неоснователни и също следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното, макар и по различни правни мотиви,
първоинстанционното съдебно решение се явява правилно като резултат и
подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски:
24
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има единствено въззиваемата страна. Същата своевременно е
поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивния съд, с оглед на което въззивникът следва да
бъде осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред
Софийски градски съд.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9973/12.06.2023 г. по гр. д. №
57690/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 179 състав.
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25