РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. В. , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 21 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил П. Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил П. Михайлов Гражданско дело №
20203110111277 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от Е.С. с
административен адрес: гр.В. ул. „Г.Б.“, № 18, срещу П. И. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр.В. ул. „Г.Б.“, *********, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 259,00 лв. /двеста петдесет и девет лева/,
представляваща неплатени парични вноски за разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата в режим на Е.С., за апартамент № 9, находящ се на адрес
гр.В. ул. „Г.Б.“, №18, за периода от месец юли 2017 г. до месец юли 2020г., на осн. чл.
51, ал.1 ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата, намираща се на ул. „Г.Б.“, № 18, в гр. В.
представляващ апартамент №*. Посочва се, че в Е.С. е взето решение на ОС от
13.06.2017 г. размерът на таксите за консумативни разходи да се разпределят съобразно
броя обитатели в апартамент. Необитаемите апартаменти се изключват от заплащане
на консумативни разходи, начислява се единствено месечна такса за управление и
поддръжка и вноска за фонд ремонт и обновление общо по 7,00 лв. На ОС от
04.06.2020 г. е гласувано да се образуват заповедни производства срещу длъжниците с
натрупано задължение над 200,00 лв., а собственикът на ап. № 9 има задължение в
размер по-голям от посочения. Твърди, че към момента на сезиране на съда
задължението не е изплатено.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
1
излагат възражения за неоснователност на предявения иск, като се сочи, че ответникът
и съпругата му не живеят в апартамента. Посочва се, че таксите за управление и
поддръжка и вноската за фонд ремонт и обновление се начисляват, въпреки знанието
на ищеца, че през целия процесен период апартаментът е необитаем. Излага се, че Е.С.
не е активно легитимирана да претендира дължимите суми от ответника, защото
общото събрание си делегира права извън законоустановените, а протоколите от
общите събрания от 13.06.2017 г. и от 04.06.2020 г. не отговарят на изискванията на
ЗУЕС, като им липсват необходими реквизити. В първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника заявява, че решенията на ОС от 13.06.2017 г.
и 04.06.2020 г. не са обжалвани, защото ответникът не е уведомен за провеждането им.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е Протокол за проведено общо събрание на собствениците
на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр.В. ул. „Г.Б.“, № 18, от
13.06.2017 г. /л. 7 и 8/, от който се установява, че общото събрание е взело решение за
определяне на размера на таксите, дължими към Е.С.. Решено е таксата за
консумативни разходи да се определя съобразно броя живущи в апартамент, такса
управление и поддръжка на апартамент да е 4 лв., за фонд „Ремонт“ – 3 лв., а за
необитаеми апартаменти – 4 лв + 3 лв. (или общо 7 лв.). Решено е да се сключи
договор за управление с „А.С.“ ООД за срок от 2 г.
Представен по делото е Протокол за проведено общо събрание на собствениците
на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр.В. ул. „Г.Б.“, №18, от
04.06.2020 г. /л. 9-11/, от който е видно, че общото събрание е взело решение за
образуване на заповедни производства срещу длъжниците към Е.С. със задължения над
200 лв.
Представен по делото е договор за абонаментно обслужване и поддръжка от
10.06.2020 г., сключен между Е.С., находяща се на ул. „Г.Б.“, № 18, като възложител и
„А.С.“ ООД като изпълнител, с който се възлага на изпълнителя да извършва срещу
възнаграждение дейности, описани в договора, като управител по реда на чл. 19, ал. 8
ЗУЕС.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно осн. чл. 51 ЗУЕС, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е прието решение на ОС на ЕС, с което е взето решение досежно
2
размера на дължимите от етажните собственици разноски по управление и поддръжка
на общите части. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи
тежестта да докаже, че е заплатил процесните суми или че не дължи същите, съответно
всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУЕС общото събрание определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата и размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Задължение
на собствениците на жилища в Е.С. е да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт
и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, и разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата (чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС).
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на апартамент № 9,
находящ се на адрес гр. В. ул. „Г.Б.“, ****.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът не е осъществявал заплащане на дължимите
такси към Е.С., находяща се на адрес гр. В. ул. „Г.Б.“, ****.
С решение на ОС на ЕС от 13.06.2017 г. са определени такси по поддръжка и
управление на Е.С. и вноски за фонд „*“. Предвидено е да се събира отделна такса за
необитаеми апартаменти. Няма данни по делото решенията на общото събрание на
Е.С. от 13.06.2017 г. и 04.06.2020 г. да са обжалвани от ответника, а и, видно от списъка
на присъстващите лица в Протокол за проведено общо събрание на собствениците на
жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр. В. ул. „Г.Б.“, №18, от 04.06.2020
г. /л. 9-11/, ответникът е присъствал на проведеното на 04.06.2020 г. събрание.
Решенията са влезли в сила и подлежат на изпълнение съгласно чл. 38 ЗУЕС, след като
не е проведена успешно процедура по отмяната им по реда на чл. 40 ЗУЕС.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, чрез процесуалният му
представител, че не дължи таксите, понеже той и съпругата му не живеят на адреса.
Видно от Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти
в жилищна сграда, находяща се: *********************************, от 13.06.2017
г. /л. 7 и 8/, общото събрание е взело решение да се събира месечна такса за
необитаеми апартаменти. Чл. 51, ал. 3 ЗУЕС дава възможност на общото събрание да
реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките
на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите
за управление и поддържане, които по правило се разпределят поравно според броя на
3
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. По аргумент от тази разпоредба следва, че
общото събрание няма компетентност да освободи собственик от заплащане на
дължимите такси, дори и същият да отсъства от имота, а само да ги намали. Въпреки
липсата на данни по делото отсъстващият собственик да е уведомил писмено
дружеството, управляващо Е.С., страните не спорят, че ответникът и съпругата му не
живеят в апартамента. Вноската е начислена не според броя на живущите в
апартамента, а поради липсата на живущи в апартамента.
Таксата за необитаеми жилища се дължи от месеца, следващ този на взимане на
решение от ОС за определянето , доколкото то е влязло в сила, т.е. за м. 07.2017 г.
Заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 24.07.2020 г., след
вземане на решение на ОС за образуване на заповедни производства срещу длъжници,
спрямо които ЕС има вземане над 200 лв. на 04.06.2020 г. Поради което
претендираната в настоящото производство сума е начислена и се дължи за периода от
месец юли 2017 г. до месец юли 2020 г., като за всеки от 37-те месеца се начисляват по
7 лв. Така общо дължимата от ответника такса към ЕС възлиза на сумата от 259 лв.
При гореизложените съображения предявения иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
259,00 лв. /двеста петдесет и девет лева/, представляваща неплатени парични вноски за
разходи за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на Е.С., за
апартамент № 9, находящ се на адрес гр.В. ул. „Г.Б.“, №18, за периода от месец юли
2017 г. до месец юли 2020 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 225 лева, от които 25 лева заплатена държавна
такса и 200 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство, а за
исковото производство - в размер на 325 лева, от които 25 лева заплатена държавна
такса и 300 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. И. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Г.Б.“, № *, дължи на „А.С.“ ООД, ЕИК
**********, в качеството на управител на Е.С. на жилищна сграда в гр. В., ул. „Г.Б.“,
****, сумата от 259,00 лв. /двеста петдесет и девет лева/, представляваща неплатени
4
парични вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата в
режим на Е.С., за апартамент № 9, находящ се на адрес гр.В. ул. „Г.Б.“, №18, за
периода от месец юли 2017 г. до месец юли 2020 г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3896/29.07.2020 г. по частно гражданско дело
№ 8678/2020 г. по описа на Варненски районен съд, ХXI състав, на осн. чл. 51, ал.1
ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Г.Б.“, *, ДА
ЗАПЛАТИ на „А.С.“ ООД, ЕИК **********, в качеството на управител на Е.С. на
жилищна сграда в гр. В., ул. „Г.Б.“, ****, сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща извършени по делото разноски, от които 25 лева заплатена
държавна такса и 200 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство
в заповедното производство, както и 25 лева доплатена държавна такса и 300 лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5