№ 11795
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110107540 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „М.Б.“ ЕАД срещу И. със
седалище и адрес на управление на територията на гр. София и двама ответници, имащи
качеството на физически лица – Г. и Н.Н.и, с постоянен и настоящ адрес, регистриран в
територията, на която попада съдебния район на РС-гр. Велико Търново.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е уточнил, че претендира процесните вземания
от лицата, посочени от него като ответници по делото, в условията на пасивна солидарност,
от което следва, че исковете, предмет на настоящото производство, са предявени в
условията на кумулативно обективно съединяване.
След служебна справка, извършена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /л. 30 от делото/
се установява, че настоящият адрес на ответниците е регистриран на територията на гр.
Шумен в момент, предхождащ датата на завеждане на настоящия иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда
на общия исков процес.
Според легалната дефиниция дадена в § 13, т. 1 ДРЗЗП, "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
С оглед общия размер на вземанията по процесния договор за кредит, то той попада под
приложното поле на разпоредбите на ЗПК, от което следва, че ответниците, имащо
качеството на солидарни длъжници по кредита притежава качеството на "потребител“ по
смисъла на ЗЗП, във вр. ЗПК.
С оглед въвеждане засилена защита на икономически по-слабата страна по потребителските
договори, законодателят е въвел изключение от правилото за общата местна подсъдност по
чл. 108 ГПК и е предвидил, че компетентният съд да разглежда и да се произнася по
1
исковете от и срещу потребители е този по настоящият адрес на потребителя, като за тази
особена местна подсъдност съдът следи служебно.
По този начин чрез визираната специална местна подсъдност охраняването на интересите на
икономически по-слабата страна е обезпечено чрез по-достъпно правосъдие за последната и
спестяване на допълнителни разходи, в това число и транспортни, за осигуряване защита на
нейните права и законни интереси.
Следва да се отбележи, че законодателят е предоставил и възможност на ищеца да избере
пред кой съд да предяви исковете си в случай, че те са предявени срещу множество
ответници от различни съдебни райони, а според практиката на ВКС в случай, че исковете
са предявени в условията на обективно евентуално съединяване, определящ е съдебния
район, в който се намира адресът или седалището на предпочитания ответник.
В случая, както се посочи по-горе процесните искове са предявени в условията на
обективно кумулативно, а не на обективно евентуално съединяване, т.е. никой ответник не е
предпочитан пред другите.
Както се изясни, двама от тримата ответници имат качеството на потребители и се ползват
със специална законова закрила относно правото им да осъществят по най-лесно достъпния
възможен начин защитата на законовите си права и интереси.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 116 ГПК, с която е въведена изборната местна
подсъдност, не е редактирана и синхронизирана в съответствие с промените в редакцията на
чл. 113 ГПК, въвеждащи специалната местна подсъдност спрямо лицата, имащи качеството
на потребители.
Така направената съпоставка не води до извод за наличие на колизия между уредбата,
въведена с двете посочени разпоредби, а налага необходимост от прилагане на правилата на
систематическото тълкуване между тях.
Следвайки принципите на посочения вид тълкуване, то настоящият съдебен състав приема,
че в хипотезата на искове, предявени срещу няколко ответници, част от които са физически
лица, имащи качеството на потребители по смисъла на ЗЗП с настоящ адрес, попадащ в
съдебен район, различен от този, в който попада седалището и адреса на управление на
другия ответник по делото, имащ качеството на юридическо лице, то разпоредбата на чл.
113 ГПК ще дерогира общата подсъдност по чл. 108 ГПК, т.е. ищецът не може да се позове
на правото си да избере да предяви исковете си пред съда, в чийто съдебен район е
седалището на дружеството –ответник, а съдът ще следва да приложи специалната
подсъдност по чл. 113 ГПК, следейки за упражняване правото на икономически по-слабата
страна да има по-лесен достъп до правосъдие.
Предвид на така констатираното обстоятелство и с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от
ГПК /нова редакция – ДВ, бр. 65/07.08.2018 г. /, съгласно която съдът следи служебно за
местната подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК, производството по настоящото дело следва да
се прекрати и същото да се изпрати за разглеждане на местно компетентния съд – Районен
съд – Велико Търново, в съдебния район на който се намират настоящия адрес на двама от
общо трима от ответниците по делото.
Мотивиран от горното, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК, вр чл. 113 от ГПК, вр. чл. 119,
2
ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7540 по описа за 2022 г. на СРС –
172 състав.
ИЗПРАЩА същото по местна подсъдност на Районен съд – гр. Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3