Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 10.07.2013
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-ро гражданско отделение, 17-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и тринадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Теодора
Нейчева
при секретаря
В.С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12745 по описа на съда за
Производството е образувано по предявен от «Ф.Л.» ЕАД иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Т.Й.В. и Р.С.Х.. В
исковата молба се твърди, че на 25.09.2007 г. в гр. С. Т.Й.В., в качеството си
на пълномощник на Р.С.Х., издал запис на
заповед на „Б.Л.” ЕАД /с нова фирма „Ф.Л.” ЕАД/ за сумата от 51 633.91 лв.,
платими без протест при предявяване на ценната книга. С нотариална покана
процесният запис на заповед бил предявен за плащане на длъжника, но дължимата
сума не била изплатена. Поради изложеното ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, насочена срещу Т.В. и Р.Х., като такава заповед била издадена по ч. гр. д.
№ 1743 по описан на СРС за
Постъпил е
отговор от ответниците, в който се твърди, че процесният запис на заповед не е
предявен на издателя му Т.В. по законоустановения ред, доколкото върху самия
документ липсвало удостоверяване на такова предявяване, като, от друга страна,
въобще липсвало предявяване на другия ответник – Р.Х.. Посочва се, че записът
на заповед е издаден с цел да гарантира изплащането на лизингови вноски по
сключен между «Б.-Л.» ЕАД /праводател на ищцовото дружество/ и Р.Х. договор за
финансов лизинг на недвижим имот. Излага се становище, че т. 2 от глава IV на
посочения договор, доколкото не предвиждала намаляване на суматата по вече
издадения запис на заповед след извършени частични плащания чрез издавен на нов
такъв за дължимия остатък, се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 във вр.
с чл. 143, т. 2 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, тъй ограничавала правата
на Л.ополучателя при частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорните
задължения. Предвид изложеното ответниците пледират предявения от ищкеца иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В с. з. ищецът,
редовно призован, чрез процесуален представител, поддържа иска на наведените в
исковата молба твърдения.
Ответниците,
редовно призовани, не се явявят. Чрез процесуален представител поддържат
подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника,
намира следното:
На
25.09.2007 г. в гр. С. Т.Й.В., в качеството му на упълномощено лице, е издал от
името на Р.С.Х. запис на заповед на „Б.Л.” ООД за сумата от 51 633.91 лв.,
платима при предявяване без разноски и без протест в срок от 5 години от датата
на издаването. Т.В. е положил своя подпис върху процесния запис на заповед и
като лице, авалирало същия.
Чрез
нотариална покана на нотариус В. И., рег. № 271 на НК, с район на действие СРС,
„Б.Л.” ЕАД е предявило за плащане издадения на 25.09.2007 г. запис на заповед
за сумата от 51 633.91 лв., като нотариалната покана е връчена на 05.12.2008 г.
срещу разписка на лицето В. Й.В..
По
делото е представено удостоверение с изх. № 20091215141927/15.12.2009 г. от
Търговския регистър, от което е видно, че ищцовото дружество „Ф.Лизинг” ЕАД е
правоприемник на „Б.Л.” ЕООД.
По
делото е представен Договор за финансов лизинг № BL-N002-2007,
сключен на 14.09.2007 г. между „Б.Л.” ООД и Р.С.Х., чрез пълномощника й Т.Й.В.,
с предмет недвижим имот, подробно описан в договора /л. 34 от делото/, с цена
48 895.75 лв. без ДДС при лихвена ставка 8.0 % годишно, като е уговорено
изплащането да се извърши на 48 месечни вноски, всяка в размер на 1 075.71 лв.,
съгласно приложения погасителен план, с изключение на първата, определена в
размер на 20 % от цената. В глава IV, т. 2 от договора е предвидено при
подписването му лизингополучателят да издаде и предаде на лизингодателя запис
на заповед в оригинал за сумата на лизинга. Предвидена е неустойка при забава
плащането на месечна вноска с повече от 5 работни дни от датата на падежа
/20-то число на месеца/, в размер на 0.25 % върху стойността на просрочените
вноски за всеки просрочен ден. Уговорена е и неустойка при прекратяване на
договора за финансов лизинг в полза на лизингодателя в размер на 5 000.00 лв. Недвижимият
имот, предмет на описания лизингов договор, е предаден от „Б.Л.” ООД чрез
приемо-предавателен протокол наТ.Й.В., в качеството му на пълномощник на Р.С.Х.,
на 25.09.2007 г.
По реда на чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 1743/2009 г. на СРС на
05.03.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца в това производство срещу ответниците Т. В. и Р.Х. при
условията на солидарност за сумата от 51 633.91 лева като вземане по запис на
заповед, ведно със законната лихва, дължима от 12.01.2009 г.
– датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разноски в заповедното производство
– 1 033.00 лева държавна такса и 800.00 лева адвокатско възнаграждение. В рамките на
едномесечния срок е постъпило възражение, което е инициирало настоящото съдебно
прозводство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по
делото писмени доказателства, които кредитира изцяло с оглед целия събран
доказателствен материал и прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и
неоспорени от страните. По делото е изслушано и заключение по назначена
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема за компетентно дадено и като
неоспорено от страните кредитира изцяло.
При постановяване
на съдебния си акт съдът взе предвид и правилата за разпределение на
доказателствената тежест в рамките на това производство.
Съдът намира, че от горните доказателства и установените
въз основа на тях релевантни за предмета на спора обстоятелства, произтичат
следните правни изводи:
Предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК
е допустим – предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен. Съображенията
за това са следните:
Предявеният положителен установителен
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на
вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване и дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Доколкото се иска изпълнение на поето
от ответниците задължение,
произтичащо от запис на заповед, следва да се изхожда от доказателствената
тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането.
Тъй като в производството е ангажирана отговорността и на поръчителя по
издаден запис на заповед, следва да се посочи, че същият чрез свое едностранно
писменно волеизявление върху записа /обективирано чрез подписа му/, се е
задължил да отговаря за плащането по същия солидарно с издателя. Предвид
поетото поръчителство кредиторът по ценните книги има правото да насочи пряко
вземането си и към авалиста, както е в конкретната хипотеза, като последният не
разполага с възражение за поредност, т. е. исковата претенция е правилно
насочена както срещу издателя Р.С.Х., така и срещу Т.Й.В., който освен като
пълномощник на издателя, при издаването на процесната ценна книга, има и
качеството на солидарно отговорен поръчител.
За да породи обаче целените от издателя правни последици, всеки запис на
заповед трябва да е съставен в предвидената от закона форма и да съдържа
задължителните за този вид менителничен ефект реквизити съгласно чл. 535 ТЗ. В
своята същност записът на заповед представлява абстрактна едностранна сделка,
по силата на която издателят се задължава безусловно да заплати съответната
сума на посоченото в записа лице. За да се издаде запис на заповед, годен да
породи парично задължение, не е необходимо наличие на данни в него относно
каузално отношение между издателя и лицето, в полза на което същият се задължава
да плати определената сума. Съществуването на паричното вземане се предопределя
единствено от наличието на валидно издадени записи на заповед съобразно
законовите изисквания. Процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, т. е. същият е редовен от външна страна и представлява
законосъобразно основание за пораждане на вземане в тежест на издателя му,
съответно на поръчителя по него.
С оглед направеното от ответниците възражение, че процесният запис на
заповед не е предявен за плащане по законоустановения начин съобразно чл. 538,
ал. 2, изр. 2 ТЗ, съдът следва да посочи следното: Действително записът на
заповед не е бил предявен за плащане по реда на посочената разпоредба, а именно
върху него няма удостоверяване от страна на издателя му за извършено
предявяване. Това обстоятелство обаче не влияе върху действителността на
поетото със записа парично задължение, на първо място, защото цитираната
разпоредба касае менителнични ефекти с падеж определен срок след предявяването
им, докато процесният запис на заповед е платим на предявяване, т. е. ответната
страна неправилно ангажира в настоящата хипотеза правило, приложимо при
различен вид падеж, доколкото чл. 486, ал. 1 ТЗ е регламентирал 4 вида такива –
на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след
издаването и на определен ден. На второ място, направеното в настоящото
производство възражение за недействителност на процесния запис на заповед е
неоснователно съгласно задължителните за съдилищата указания на върховната
съдебна инстанция, посочени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г.
по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, според които: „... за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил
предявен за плащане... Не съществува като правно задължение изискване за
предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения
менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде
ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. „е” ГПК.” /отм. –
сега чл. 417, т. 9 ГПК/.
Доколкото ответната страна е навела твърдения, че записът на заповед, въз
основа на който се претендира процесното вземане, е издаден като гаранция за
заплащане на задължения по съществуващо каузално правоотношение между страните,
съдът следва да вземе отношение относно наличието на такова правоотношение (в
този смисъл са постановени Решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 31 от 05.04.2012 г. по т. д. № 55/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС), като при
възникнал спор всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
От представените по делото доказателства се установи, че на 14.09.2007 г.
между Р.С.Х., представлявана от пълномощника й Т.Й.В., и „Б.Л.” ООД, праводател
на „Ф.Л.” ЕАД, е бил сключен Договор за финансов лизинг на недвижим имот № BL –
N002 – 2007. По силата на така възникналото лизингово правоотношение „Б.Л.” ООД
е предоставила на Р.Х. под лизинг подробно описан в договора недвижим имот
срещу приетото от нейна страна задължение да заплати цената по договора, а
именно главница в размер на 48 895.75 лв. без ДДС, ведно с годишна лихва в
размер на 8.0 % върху главницата, на 48 месечни вноски с падеж 20-то число на
месеца, като сроковете и точната стойност на всяка вноска е подробно описана в
погасителен план, приложен към договора. Изрично е предвидено, че при забава
плащането на вноска по лизинга с повече от 5 работни дни, същият дължи
неустойка в размер на 0.25 % върху стойността на вноската за всеки просрочен ден
от датата на падежа. Съгласно т. 8 от част VI
на договора всички разходи и разноски, дори да не са изрично предвидени,
се поемат от лизингополучателя. Безспорно се доказа по делото и
обстоятелството, че лизингополучателят не е изпълнявала точно и в срок поетите
от нея задължения за заплащане на уговорените месечни лизингови вноски, поради
което към главното вземане по договора е възникнало и такова за неустойка. С
оглед изложените фактически констатации, настоящият съдебен състав намира, че
безспорно се установи наличието на валидно възникнало каузално правоотношение
между страните по делото, по което ищцовото дружество се явява легитимен
кредитор, притежаващ ликвидино и изискуемо вземане спрямо ответниците.
Основният спор между страните обаче касае размера на неизплатената част от
така възникналото вземане относно обстоятелството следва ли разноските,
направени във връзка със събирането на дължимите суми да бъдат приспадани от
направените от лизингополучателя вноски за погасяване на главницата по договора.
Нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда, че при наличие на разнородни задължения
на длъжник спрямо неговия кредитор, каквито са разноските, лихвите и
главницата, в случай, че изпълнението не е достатъчно да покрие и трите вида
вземания, най-напред се погасяват разноските. На основание тази разпоредба и
като се има предвид уговорената в процесния договор за лизинг клауза, съгласно
която всички разходи и разноски, свързани с договора, дори да не са изрично
предвидени в него, се поемат от лизингополучателя, съдът приема, че правилно
ищцовото дружество е приспадало същите от внасяните от длъжника по договора
суми. Не може обаче да се приеме за законосъобразно извършваното прихващане от
изплащани суми с уговорената по договора неустойка. Предвидената в договора за
лизинг неустойка представлява обезщетение за забавено изпълнение с правно
основание чл. 92 ЗЗД и същото не представлява лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, доколкото тази норма съдържа изчерпателно изброяване и прилагането й по
аналогия спрямо неустойката е недопустимо, т. е. посоченият в чл. 76, ал. 2 ЗЗД
ред за погасяване на разнородни задължения е неприложим (в този смисъл
Определение № 309 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 411/2009 г., ТК, I т. о.; Определение
№ 440 от 03.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 50/2010 г., ТК, I т. о.; Решение № 266
от 12.06.2006 г. на ВКС по т. д. № 832/2005 г., ТК, II т. о.). Задължението за
неустойка е отделно и трябва да се погаси съобразно разпоредбата на чл. 76, ал.
1 ЗЗД, а не преди главницата, която се явява най-обременителното задължение, т.
е. извършените от ищцовото дружество разноски следва да бъдат приспаднати от
внесените от длъжниците парични суми, но същото не е приложимо по отношение на
задължението за неустойка.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен до размера, посочен във вариант I от допълнителното заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което общо изплатената от
лизингодателя сума по договора за финансов лизинг е 10 701.42 лв., от които
правилно и законосъобразно 3 914.75 лв. са отчетени като разходи, извършени във
връзка със събирането на процесното задължение. С остатъка от 6 786.67 лв. са
погасявани неустойка, договорна лихва и главница. Доколкото обаче на основание
изложените по-горе мотиви неустойката следва да се заплаща като поредност на
задължението след главницата, отчетената като платена за неустойка сума от 1
240.77 лв. следва да се приспадне от дължимата главница. Съобразно посоченото,
незаплатените до този момент суми по процесния договор са в общ размер от 47
394.15 лв., от които: 147.63 лв. разход за данък и застраховка на имота;
неустойка в размер на 27 277.78 лв.; договорна лихва в размер на 4 954.82 лв.;
главница в размер на 15 013.92 лв.
С оглед изхода от процеса, на основание
чл. 80 ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени направите от него
разноски в размер на 4 326.01 лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от изложените мотиви, Софийският градски съд, 17 състав на I-во
ГРАЖДАНСКО отделение,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.Л.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., район „Л.”, ул. „Б.” № **, ет. *, ап. *, и Р.С.Х., ЕГН: **********, и Т.Й.В., ЕГН: ********** – солидарно
отговорни, със съдебен адрес гр. С., бул. „Е. Г.” № ***, ет. *, ап. *, че Р.С.Х., ЕГН: ********** и Т.Й.В.,
ЕГН: ********** – солидарно отговорни, дължат на „Ф.Л.” ЕАД, ЕИК:
**************,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.”, ул. „Б.” № **, ет. *, ап. **, сума в размер на 47 394.15 лева (четиридесет и седем хиляди
триста деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки), представляваща част от
вземане по издаден запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата
от 12.01.2009г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумите от 948.18 лева (деветстотин четиридесет
и осем лева и осемнадесет стотинки) – част от платена държавна такса, и 734.31 лева (седемстотин тридесет и
четири лева и тридесет и една стотинки) – част от платено адвокатско възнаграждение, в производството по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от 05.03.2009 г. по ч. гр. д. № 1743/2009г. на СРС, като в
останалата част до пълния претендиран размер от 51 633.91 лева, искът следва да
бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.Х., ЕГН: **********, и ТЕОДОР Й.В., ЕГН: ********** – солидарно
отговорни, със съдебен адрес гр. С., бул. „Е.Г.” № **, ет. *, ап. *, да заплатят на „Ф.Л.” ЕАД,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.”, ул. „Б.” № **, ет. *, ап. **, сумата от 4
326.01 лева (четири хиляди триста двадесет и шест лева и една стотинка),
представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство – доплатена
държавна такса в размер на 948.18 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 183.58 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3
194.25 лева, съобразно уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч. гр. д.
№ 1743/2009 г. по описа на СРС и същото да се върне в гражданско деловодство на
СРС.
СЪДИЯ: