Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, .......11.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР АЛБЕНА ЛАМБЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧХД № 4330 по
описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 16.04.2015г., постановена по НЧХД № 7585/2013г.
по описа на СРС, НО, 22- ри състав съдът е признал подсъдимия Й.Б.Т. за невиновен
в това, че на неустановена дата през месеци ноември и декември 2000г., съответно
пред свидетелите В.И.П.и А.Н.Ч., в офиса на Д.,*** Т. да е заявил пред
свидетелите „макар и знаейки, че Л.Д. не е обсебил негова картина, ще подаде
жалба до прокуратурата и полицията, като му вмени извършването на престъпление,
за да го накара да страда“, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда е
постъпила въззивна жалба от частния тъжител Л.Д., чрез повереника му адв.С.С.,
в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована. Твърди се, че изводът на съда, че няма достатъчно данни
подсъдимият да е знаел, че Д. е невинен, е неправилен. Поддържа се, че от
показанията на свидетелитеП.и Ч. се установява по несъмнен начин авторството на
деянието. Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова,
с която да признае подсъдимия Й.Б.Т. за виновен в извършване на деянието,
посочено в тъжбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият
Й.Т. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като се запозна с материалите по
делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, всички доказателства,
събрани по делото и сам
Решение по ВНЧХД №
4330/2017г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 2
стр.
служебно провери атакувания съдебен акт намира за
установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че частният тъжител Л.Д.
и подсъдимия Т. се познавали от години, имали помежду си бизнес- отношения и
поддържали добри приятелски отношения.
Подсъдимият Т. притежавал колекция от картини на
известни български художници, които към 2001г. съхранявал в офиса си в
гр.София. По негови спомени сред била и картина на художника З.Б..
Според подсъдимия по молба на частния тъжител Д., му
предоставил картина на З.Б., за да я покаже на съпругата си и да му я върне
обратно след това, което Д. не бил сторил. Срещу частния тъжител било
образувано досъдебно производство ЗМ № 229/2011г. по описа на СДВР, пр.пр.№
59 886/2006г. по описа на СДВР за престъпление по чл.206, ал.1 от НК,
прекратено с постановление на СРП от 15.01.2013г.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства-
показанията на свидетелите В.П.и А.Ч., постановление за прекратяване на
наказателното производство, справка за съдимост, както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложеното по делото справка за съдимост на
подсъдимия Й.Т., съдът е приел за установено, че същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства
районният съд правилно е приел, че подсъдимият подсъдимия Й.Т., не е осъществил
състава на престъплението, посочено в тъжбата.
Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава
на престъплението клевета, е умишлено разпространяване на позорно обстоятелство
или приписване на престъпление на другиго.
Обосновано районният съд е приел, че в конкретния казус разпитаните
по делото свидетели са възприели отделни реплики от разговора между тъжителя и
подсъдимия, от които нито една не е достатъчно конкретна и не е от естество да
представлява изявление за знание, че подсъдимият приписва на частния тъжител
престъпление, което не е извършил. Така в показанията си свидетелят В.П.поддържа,
че подсъдимият е посетил офиса на частния тъжител, чул ги да говорят на висок
глас, но не разбрал нищо повече. От показанията на свидетеля А.Ч. се
установява, че е чул разговор между частния тъжител и подсъдимия по повод
някаква картина, но не помни със сигурност поради изтеклия дълъг период от
време.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно
възражението, че от показанията на свидетелитеП.и Ч. се установява по несъмнен
начин авторството на деянието. Действително същите заявяват, че през 2000г. са
чули спор между подсъдимия и частния тъжител за някаква картина, но не разбрали
нищо повече.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Решение по ВНЧХД №
4330/2017г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 3
стр.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334,
т.6, във вр.чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.04.2015г., постановена
по НЧХД № 7585/2013г. по описа на СРС, НО, 22- ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.