Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 28.06.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на тридесети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11988 по
описа на ВРС за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от ищеца „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николова срещу ответника Г.Г.Д.
ЕГН ********** *** искове с правно
основание чл. 422 да бъде признато за установено между страните, че ответникът в качеството му на кредитополучател по
Договор за кредит овърдрафт от 13.03.2015 г. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:
- 681.54 лева
(шестстотин осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) - изискуема
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2017г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното ѝ изплащане;
- 98.82 лева
(деветдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки) - изискуема договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 05.11.2017г. до 21.09.2017г. вкл.;
- 13.11 лева
(тринадесет лева и единадесет стотинки) - изискуема лихва (лихвена надбавка) за
забава, начислена за периода от 14.03.2017г. до 21.09.2017г. вкл.,
И за които суми е издадена заповед за
№720/23.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 1077/2017г. по описа на РС-Девня.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че съгласно Договор за кредит овърдрафт от 13.03.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.Г.Д.,
Банката е предоставила на кредитополучателя възможност за ползване на овърдрафт
по разплащателна сметка в размер на 980,00 (деветстотин и
осемдесет) лева за срок от 12 месеца, който се подновява автоматично при
определени условия. Неразделна част от Договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредит овърдрафт, които Кредитополучателят е получил и приел с
подписване на Договора за кредит. Съгласно т.З от Договора за кредит, страните
са договорили кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от
стойността на 6-месечен Софибор, със стойност към
датата на сключване на договора 1.181 и надбавка в размер на 11.269 п.п., или общ размер на лихвата към датата на сключване на
договора - 12.45 %. Сочи, че лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната
сума, без да се капитализира, като начислената лихва е дължима месечно на
определената в договора падежна дата и се събира от авоара по разплащателната
сметка на кредитополучателя, като същият е задължен да осигурява по сметката
най-късно на падежната дата, най-малко сума в размер на дължимите лихви върху
ползваната част от кредита. Когато на падежната дата няма достатъчно средства
по разплащателната сметка за заплащане на дължимата лихва, Кредиторът я
погасява служебно за сметка на неусвоения овърдрафт (ако има такъв) или за
сметка на надвишение над договорения размер на
овърдрафта. Ползваната част от овърдрафта се погасява служебно при всяко
постъпване на суми по разплащателната сметка, като при частично или цялостно
погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по разплащателна сметка,
същият може да се ползва отново до договорения размер.
Твърди,
че съгласно т.19.1. от Общите условия към Договора ако Кредитополучателят не
погасява в продължение на 3 последователни месеца дължимите суми за лихва, или
сумата на неразрешения овърдрафт, правото на ползване на кредита-овърдрафт се
спира. Усвоеният овърдрафт става изискуем и се олихвява с предвидената в
договора редовна лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 5 п.п. Ако цялата сума - начислените
редовни лихви и главницата по усвоения кредит не бъдат погасени в 30-дневен
срок от спиране на револвирането, правото на ползване
на кредита се прекратява (т.20) и срокът на договора не се подновява (т.31).
Твърди, че предоставеният овърдрафт е усвоен изцяло
по разплащателната сметка на Г.Д., посочена в Договора за кредит. Предвид
липсата на пречки за подновяване на срока, след изтичане на първата година,
договорът е продължен за нов 12-месечен период - до 13.03.2017г. На датите на падеж 05.12.2016г., 05.01.2017г. и 05.02.2017г. Кредитополучателят не е осигурил средства по
сметката, респ. не е погасил дължимите суми за лихва, поради което правото на
ползване на кредита е спряно, считано от 06.02.2017г.
Задължението не било погасено и в предвидения 30-дневен срок след спиране на револвирането, поради което правото на ползване на кредита
е прекратено и с изтичане на срока на договора цялото вземане е станало
изискуемо, за което Кредиторът не дължи уведомяване на длъжника.
Сочи, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимите към Банката суми и след настъпване на изискуемостта на кредита,
поради което Кредиторът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист
и принудително събиране на вземанията си.
Ответникът чрез
особен представител,
в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не са представени доказателства, от които да е
видно, че ответникът е уведомен, че вземанията на кредитора по процесния кредит
стават предсрочно и изцяло изискуеми, нито че е поканен да заплати станалото в
цялост изискуемо задължение, което съставлява нарушение на т. 18 от TP
№4/18.06.2018г. на ВКС и като такова е самостоятелно и
достатъчно отхвърлително основание на предявения иск.
Отделно сочи, че не са представени актуални доказателства по аналитичната
партида на клиента Г.Г.Д. - евентуално на солидарния длъжник В. П. Д.,
които да показват към датата на образуване на настоящото исково производство,
какъв е размерът на непогасените задължения по процесния
договор за овърдрафт. Твърди, че тъй като представеното „извлечение от
счетоводните книги на Банка ДСК“ представлява едностранно подписан частен документ, който отразява изгодни за издателя му факти не може
да се ползва с материална доказателствена сила. Отделно от това твърди, че не
са отразени евентуални плащания, настъпили от момента на образуване на
заповедното производство до датата на депозиране на настоящия отговор - както от ответника, така и от поръчителя, който не е пасивно процесуално
легитимиран в настоящия процес. Предвид горното, оспорва представеното
извлечение и моли да се изключи от доказателствения материал.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител моли да се даде ход на делото,
поддържа предявената искова молба и моли да бъде уважена.
Ответникът чрез
особен представител моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за кредит овърдрафт от 13.03.2015 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.Г.Д., по силата на
който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит в размер на 980,00 лв. при
лихвен процент 12,45 с падеж на лихвата пето число на месеца, със срок на
договора от 12 месеца.
Представени са
и Общи условия на банката, подписани от ответника. Съгласно чл. 19.1 от Общите
условия в случай че кредитополучателят не посява в продължение на три
последователни месеца дължимите суми за лихва, считано от последната падежна
дата, на която са били погасени такива суми, или сумата на неразрешения
овърдрафт от датата на възникването му се спира револвирането
на средствата от кредита. Усвоеният кредит става изискуем и се олихвява с
предвидената в договора за кредит редовна лихва, увеличена с надбавка за забава
в размер на пет процентни пункта, като тези последици настъпват автоматично,
като ако законът го изисква – след уведомяване на длъжника.
По делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.П., съгласно
която в периода 18.03-05.04.2015
г. е усвоена сумата 979,57 лв. от разрешения лимит 980 лв. На 06.02.2017 г. банката е
отразила по разплащателната сметка банкова операция на стойност 980,00 лв. със
записано основание „преустановен ползван кредит“. При записване на прекратяването
на ползвания овърдрафт и отнасянето му като самостоятелно кредитно задължение в
отделна кредитна партида, към сумата на непогасените лихви 28,86 лв. е добавено
и задължение за такса за CMC известяване
с падеж
30.11.2016 г. в размер на 0,15 лв., с което в
новата партида е отнесено задължение за лихви в общ размер 29,01 лв. (28,86+0,15) На ССЕ е
предоставено движение по заемната сметка за периода 06.02.2017 г. -25.04.2019г.,
от което се установява, че по кредита са извършени две погашения в общ размер 310,00 лв.: на 16.05.2017 г. - 20,00 лв. и на 14.09.2017 г. - 290 лв. С внесените
суми са погасени такси закъснение 11,54 лв. и главница 298,46 лв.
Към 21.09.2017 г. е налице
непогасено задължение за главница в
размер 681,54 лв. (980-298,46).
Към същата дата в регистрите на банката се води
вземане за просрочена лихва 98,82 лв., в
това число 29,01 лв. просрочени задължения към 06.02.2017 г. по договора
за овърдрафт и 69,81 лв. начислена редовна лихва върху
сумата на главницата. Общият размер на водените вземания към 21.09.2017 г. възлиза на 780,36 лв. (681,54лв. – главница и 98,82 лв. - лихва).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове в условията
на обективно, кумулативно съединяване с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 3, ал.2 от ЗПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен осъдителен иск
ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право; че между него и ответника е сключен
процесният договор за кредит, с посочените в исковата молба условия; че ищецът
е изправна страна по него, изискуемостта на процесните вземания; настъпването
на предсрочната изискуемост.
От представените по делото доказателства
безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в
качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит овърдрафт
и „Банка ДСК“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора като е предал на ответника заемната сума. Ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него
суми. Срокът на договора е 12 месеца от сключването му, или е изтекъл на
23.10.2018 г., с което всички суми по
него са станали изискуеми към тази дата.
Заявлението е депозирано в съда на 21.09.2017 г.
След тази дата от кредитополучателя не са извършвани плащания по кредита.
Съгласно експертизата ответникът е останала задължен по кредита за
претендираните суми за главница и лихва, като за наказателна лихва задълженията
му са били погасени с извършеното от него последно плащане от 14.09.2017 г.
Така исковете на ищеца следва да бъдат
уважени за главница в размер на 681,54 лв. и за
Договорена лихва в размер на 98,82 лв., като следва да бъдат отхвърлени за сумата от 13,11 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013
год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в
производството по ч.гр.д.№ 1077/2017 г. на ДРС, съобразно на уважената част от
иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 755,00 лв., от които заплатена държавна
такса в размер на 125,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв., депозит за вещо
лице в размер на 330,00 лв., от които съобразно с уважената част следва да
бъдат присъдени 705,00 лв. В производството по ч.гр.д.
№1077/2017 г. на ДРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв. и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 50,00 лв., или съобразно с уважената част сумата от 70,00 лв.
Воден от
гореизложеното Варненският районен съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 3, ал.2 от ЗПК, че ответникът Г.Г.Д.
ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Виолина
Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова следните суми, за които е издадена заповед за №720/23.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 1077/2017г. по описа на РС-Девня, на основание Договор за кредит овърдрафт от 13.03.2015 г., сключен между страните:
- 681.54 лева (шестстотин
осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) - изискуема главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2017г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
ѝ изплащане;
-
98.82 лева (деветдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки) - изискуема
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за
периода от 05.11.2017г. до 21.09.2017г. вкл.; като
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 13.11 лева (тринадесет лева и единадесет стотинки) - изискуема лихва (лихвена
надбавка) за забава, начислена за периода от 14.03.2017г. до 21.09.2017г. вкл.,
ОСЪЖДА Г.Г.Д. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Виолина
Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, сумата 705,00
(седемстотин и пет) лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 70,00 (седемдесет) лв., представляваща разноски в производството
по ч.гр.д.№ 1077/2017г. по описа на РС-Девня, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: