РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221700600107 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на подсъдимия П. И.
П., подадена чрез неговия защитник адвокат С.С. от АК-Перник, против Присъда №
260002 от 24.02.2022 г., постановена по НОХД № 91/2021 г. по описа на Районен съд -
Радомир.
С посочената присъда, подсъдимият П. И. П. е признат за виновен в това, че на
***, около 19.00 часа в гр.****, на ***, пред входната врата на ап. № * се е заканил с
убийство с думите: „Ще те убия!“ на Т. Т. Н., с ЕГН: ********** от *** и това
заканване е възбудило у последната основателен страх за осъществяването му, с което
е осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК. Съдът е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, подсъдимият П.И. е
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това на ***, около 19.00 часа в
гр.***, на ***, пред входната врата на ап. № * да се е заканил с убийство на Т. Т. Н., с
думите: “Ще те разфасовам и подредим в буркани,не ми пука!“ и това заканване да е
възбудило у нея основателен страх за осъществяването му.
1
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. И. П. да
заплати по сметка на ОД на МВР -Перник, сумата от 183.00 лв., представляваща
направени по делото разноски на досъдебното производство, както и в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-Радомир сумата от 140.00 лева,
направени разноски по делото в хода на съдебното следствие.
С посочената въззивна жалба се обжалва присъдата в частта, с която
подсъдимият е признат за виновен. Развиват се оплаквания за това, че присъдата е
неправилна, а мотивите на съда не са прецизни. Твърди се, че съдът не е подложил на
достатъчен анализ доказателствената съвкупност по делото и не е установил правилно
фактическата обстановка. В заключение се отправя искане за уважаване на жалбата и
отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура - Перник
срещу депозираната въззивна жалба.
В разпоредително заседание на 18.04.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
извършването на разпит нито на подсъдимия, нито на свидетели.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
прокуратурата оспорва въззивната жалба, като счита постановената присъда за
правилна и законосъобразна. Сочи се още, че обвинението е доказано от събраната
доказателствена съвкупност по делото.
Адвокат Н.Ц., представител на частната обвинителка, също оспорва въззивната
жалба. Излага становище в подкрепа на изложеното от представителя на
прокуратурата. В допълнение сочи, че пострадалата и дъщеря й все още посещават
психиатър, за да превъзмогнат страха от заканата. Постановената от
първоинстанционния съд присъда намира за правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв. С., поддържа въззивната жалба, като излага
подробни възражения срещу постановената присъда. Твърди, че първоинстанционният
съд е формирал грешни изводи въз основа на неправилно установена фактическа
обстановка. Възразява, че подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното, с оглед установеното му влошено психично здравословно състояние.
В заключение пледира за уважаване на жалбата и постановяване на оправдателна
присъда.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира,
че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима, разглеждана по
същество, настоящият състав я намира за неоснователна.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени
от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира следното:
Настоящият състав на въззивния съд счита, че не са налице основания за
промяна на установената от РС-Перник фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Пострадалата Т. Т. Н. живеела със съпруга си- свидетеля К.С.Н. и дъщеря им
С.К.С. в апартамент №*, находящ се в ***. На *** етаж в същия блок живеел
подсъдимия П.П..
На *** частната обвинителка Н. и дъщеря й се намирали пред магазин, находящ
се в непосредствена близост до блока, в който живеят. В същото време, на пейката
2
пред блока бил седнал и подсъдимия, който пиел бира и бил във видимо нетрезво
състояние. П. опитвал да води разговор с Н., но тъй като тя не желаела да разговаря с
него, отказвала направените от него предложения. По-късно, когато Н. излязла от
магазина, подсъдимият П. не бил вече отвън. Същата вечер, подсъдимият П. позвънил
на вратата на апартамента на семейство Н., като отворил съпруга на Н., свидетелят
К.Н.. Подсъдимия му поискал 50 лева за картина, която бил нарисувал, твърдейки, че
имал уговорка с Н. да нарисува дъщеря им. Н. заявила, че нямали никаква уговорка, но
дала пари на П., за да си тръгне. П. си тръгнал след като взел парите, но няколко
минути по-късно започнал да звъни на телефона на свидетеля Н. и да отправя закани
към цялото семейството. На следващия ден *** около 1 часа през нощта, пострадалата
и мъжа й се събудили от силен шум от хвърляне на предмети от терасата на П., като на
сутринта установили, че капака, калника и предното стъкло на автомобила им били
счупени.
На *** около 19,00 часа пред входната врата на апартамента на частната
обвинителка, подсъдимият П. започнал да крещи, като я заплашил с думите: „ Ти с
полиция ли ще ме плашиш ма?! С тези смешници! Ще те убия и теб и всички Ви, не ми
пука!“. Причина за тези крясъци бил фактът, че частната обвинителка и съпругът й
били подали жалба срещу П., заради нанесените от него щети по автомобила им.
Именно заради това П. бил задържан от органите на МВР и след освобождаването му
бил силно разгневен на Н. и съпругът й. Малолетното им дете - С.К., в този момент
била в къщи с майка си и също чула заплахите, които отправял П.. Н. и детето много се
уплашили и по най- бързия начин решили да излязат от блока. Двете се разхождали по
улиците на града, като изчаквали прибирането на свидетеля Н. от работа. Когато
тримата се върнали в апартамента установили, че входната им врата била удряна и има
следи от пробождане с остри предмети. След този инцидент, в съчетание с отправяните
към нея заплахи от подсъдимия и агресивното му поведение, частната обвинителка Н.
изпитвала страх да остане в апартамента сама с дъщеря си и се наложило временно да
заживеят при родителите на съпруга й. Отново във връзка с тези събития и
отправените заплахи, Н. инсталирали охранителна система СОТ в жилището им, за да
осигурят спокойствието си. След инцидента Н. изпитвала страх и ужас от подсъдимия,
променила коренно начина си на живот- страхувала се да пребивава с дъщеря си сама в
апартамента, наложило се и лечение при психиатър. Същата имала оплаквания от
постоянен страх и тревожност за нея и семейството й, фобии, безсъние и й била
предписана противостресова, антидепресивна терапия.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след
като е направил съвкупен анализ на доказателствата и доказателствените средства,
събрани в хода на производството, както и на приобщените по реда на чл.286 от НПК
материали от ДП № 190/2020 г. по описа на РУ – Радомир към ОД МВР - Перник.
Съдът е анализирал изложеното от свидетелите в дадените показания в хода на
производството като е анализирал същите и мотивирано е посочил в кои части ги
кредитира и защо. Показанията са анализирани обстойно и преценени с оглед
обективните и субективни възможности за възприемане и наблюдение на всеки един от
тях, както и обстоятелството, че същите са в близки отношения със страните. С оглед
на това, настоящият състав счита за неоснователно възражението на подсъдимия,
обективирано във въззивната жалба, че присъдата не почива да доказателствата по
делото, и е даден превес на показания на свидетели, близки до тъжителката.
От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимият П.П. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на чл.144, ал.3 от НК, тъй като на *** се
заканил на Т. Т. Н. с убийство с думите: „Ще те убия!“ и това заканване е възбудило у
3
последната основателен страх за осъществяването му.
Първоинстанционният съд правилно е възприел за достоверни и е кредитирал
изцяло показанията на пострадалата свидетелка Т.Н., тъй като същите са подробни,
детайлни, последователни, непротиворечиви и логични. Въпреки, че показанията на
пострадалото лице са едновременно източник на доказателства и средство за защита на
накърнените му от престъплението права, в случая втората инстанция също не намери
основания да не даде вяра на показанията й. В частност, от показанията на св.Н.
безспорно се установяват действията на подсъдимия, изразяващи се в упражненото
върху личността й психическо въздействие - отправената спрямо нея вербална заплаха,
че ще го убие, отправените груби и заплашителни фрази, придружени и с нанасяне на
щети по входната врата на дома, който обитава пострадалата заедно със семейството
си, както и семейният им автомобил. В допълнение на това е и обстоятелството, че
деянието е извършено спрямо подсъдимата в присъствието на малолетното й дете,
което също е станало свидетел на случилото се. Безспорно е установено, че
пострадалата се е чувствала застрашена след заканата и физическото посегателство -
била уплашена, разстроена и стресирана. За тези обстоятелства свидетелстват не само
изложените от пострадалата твърдения, но и показанията на свидетелите К.Н., Д.А.,
както и малолетната С. Н.. Изложеното и от тримата свидетели се потвърждава от
приобщените в хода на досъдебното производство медицински документи за извършен
преглед и назначено лечение от д-р Ю.М. за установената „остра стресова реакция“.
Доколкото защитата не е ангажирала доказателства в подкрепа на своите
възражения по обвинението, както в пъровинстанционното производство, така и в
настоящото, то настоящият състав намира за неоснователно възражението във
въззивната жалба, че присъдата почива единствено на свидетелски показания на
обвинението. Доколкото съдът не установи наличието на допуснати процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия в процеса, то
процесуалната пасивност на същия не следва да се тълкува като порок на постановения
съдебен акт. Настоящият състав счита, че в материалите по делото се съдържа
доказателствена съвкупност в достатъчен обем и качество, дали основание на съда да
установи обективната истина по делото, като крайният му извод за виновността на
подсъдимия се споделя и от настоящата инстанция. Изводите си по фактите,
районният съд е извел именно въз основа на законосъобразна и правилна
интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна е налице
извършено съставомерно деяние по чл. 144, ал.3 от НК. Изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството на
деянието в лицето на подсъдимия П., квалификацията на деянието и приложението на
материалния закон, са напълно обосновани и се основават на верен и точен анализ на
събраните по делото доказателства.
За обективната съставомерност на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1 от НК се изисква отправената закана - с думи или действия, да е във връзка с
определено по вид престъпление против личността, а именно: убийство и да може да
възбуди основателен страх за осъществяването й. ( в този смисъл Решение № 22 от
20.10.2020 г. по н. д. № 1200 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
Отделение). По делото безспорно е установено, че отправената заплаха от страна на
подсъдимия към Н. е породила страх в нея и е довела до промяна в поведението й.
Тези обстоятелства са правилно установени от решаващия съд въз основа на
извършения обстоен анализ на събраните гласни доказателства от разпитаните
4
свидетели в хода на производството, като са налице непротиворечиви данни, че
непосредствено след инцидента Н. е напуснала дома си заедно с малолетната си
дъщеря и е изчаквала на безопасно разстояние съпруга си, с когото заедно са се
прибрали в дома им. Също така е установено, че в последствие домът им е бил
оборудван с охранителна система, а Н. е потърсила медицинска помощ като и до
настоящия момент продължава предписаното лечение. Безспорно от предприетите
действия от пострадалата Н. се извежда, че у същата е възбуден основателен страх и
същата е променила поведението в ежедневието си именно въз основа на отправената
заплаха за убийство. Първоинстанционният съд правилно е оценил доказателствата в
тази насока и е достигнал до правилен извод, че е осъществен състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на П..
Авторството на деянието също е установено по безспорен начин, като от
свидетелските показания единодушно се извежда, че това е подсъдимия П.. В
допълнение, защитникът на същия оспорва не авторството на деянието, а годността на
подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното от него изпълнително
деяние – отправяне на закана с убийство. Правилно първоинстанционният съд е
възприел становището от допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, която е
установила, че към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият П.П. е можел да
разбира свойството и значението на действията си и е можел да ръководи постъпките
си. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като е отхвърлил искането за допускане на съдебно-
психиатрична експертиза и в хода на първоинстанционното производство. Правилно
съдът е приел, че изготвената вече такава е задълбочена, подробна и компетентно
извършена, а по делото липсват данни за евентуална заинтересованост на вещото лице
от изхода на производството, поради което и правилно е основал изводите си въз
основа на нея.
Обосновани и верни са и изводите на първоинстанционния съд относно
субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна
подсъдимия П. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си отправя към
пострадалата заплаха с убийство, че заканата с това престъпление се възприема от
пострадалата, и че в последната може да възникне основателен страх за
осъществяването й. Във волево отношение подсъдимия е целял заплахата да бъде
възприета от пострадалата Н. и тя да изпита страх от нейното осъществяване. Прекият
умисъл у подсъдимия се извежда от следните безспорно установени обстоятелства:
подсъдимия е проявявал агресия към Н. в предходните дни, а в деня на деянието,
изненадващо се е появил пред дома на пострадалата и е започнал да отправя заплахи.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира за обоснована
и законосъобразна атакуваната първоинстанционна присъда, с която е приложен
правилно материалния закон и подсъдимия е бил признат за виновен по правилната
правна квалификация на деянието му, съставомерно по чл.144 ал.3 от НК.
Въззивната съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е и
напълно справедлива в частта й, относно наложеното на подсъдимия П. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца. Този размер обективно е определен
при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Наложеното
наказание напълно съответства и на степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца. Като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
П. обстоятелства, първият съд правилно е отчел тези, свързани със склонността му към
5
противообществени прояви и данните за чести злоупотреби с алкохол. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство, правилно е отчетено чистото съдебно
минало на П..
Настоящият състав на Окръжен съд - Перник приема за правилен извода на
районния съд за наличие на материално-правни предпоставки за прилагане на чл.66 от
НК по отношение на така определеното на подсъдимия наказание 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода. Съдът правилно е установил, че доколкото така определеното
наказание е под три години, първата изискуема от закона предпоставка, и целите на
наказанието биха били постигнати с него – втората изискуема предпоставка, то
правилно и законосъобразно е изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок
от три години.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.6 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260002 от 24.02.2022 г., постановена от Районен
съд - Радомир по НОХД № 91/2021 г. по описа на РС - Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6