РЕШЕНИЕ
№ 2003
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А.-Б.“АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.С., ул. „Б.“ № *, ет. *, офис *, представлявано от А. П. срещу Наказателно
постановление N НП-8 от 05.07.2021г., издадено от директор на Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“(ГД ИОКН) към МК, с което на
жалбоподателя са наложени имуществени санкции, както следва: 1. на основание чл. 197, ал.
1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за културното наследство(ЗКН) в размер на 22 000 лева; 2. на
основание чл. 197, ал. 3, вр. ч;. 71, ал. 1, т.2 от ЗКН в размер на 1250 лева; 3. на основание
чл. 198, пр. 1 от ЗКН в размер на 3000 лева; 4. на основание чл. 198, пр. 2 от ЗКН в размер
на 4 000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Н. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си, иска отмяна на
атакуваното НП, като сочи , че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря
на действителната. Състоянието на сградата е било такова много преди извършените
проверки, като МК е издало предписание да се запази единствено фасадата на сградата още
през 2016 г., като в ход е била съгласувателна процедура за подготовка за строеж. Доколкото
този строеж е изисквал становище на множество държавни органи същото не е могло да
стане в сроковете, които МК е дало, а и актосъставителят в съдебното заседание претендира,
че следва да бъде сторено. Подкрепя останалите съображения, които са изложени в жалбата.
1
В съдебно заседание административнонаказващият орган(АНО), редовно уведомен,
не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на „А.-Б.“АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N НП-8 от
05.07.2021г., издадено от директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“(ГД ИОКН) към МК е подадена в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Дружеството жалбоподател „А. – Б.“ АД е собственик на сграда с идентификатор
68134.104.93.1, находяща се в ПИ 68134.104.93, гр. София, бул. П. Е. №*.
Сградата притежава статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима
културна ценност, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата, с категория
„местно значение“, обявена за такава с ДВ, бр. 40/1978 г.
Поради статутът на сградата са и били извършвани множество проверки.
След извършени проверки на място на 25.01.2021 г. и на 09.02.2021 г., както и по
документи, във връзка с постъпило в МК писмо, с вх. № към 08-00-128/15.01.2021 г.
Постановление от 12.01.2021 г., с изх. № 22685/2020 г. от 13.01.2021 г., вр. Постановление
от 22.12.2020 г., изх. № 22685/2020 г. от 22.12.2020 г. на г-н М. Ю., заместник градски
прокурор в Софийска градска прокуратура, постъпило в МК, с вх. № Към 08-00-
128/15.01.2021 г., на обект : „Къща на И. Е. Г.“, единична архитектурно-строителна и
художествена недвижима културна ценност, обявена в ДВ, бр. 40/1978 г. като
„архитектурно-строителен паметник на културата“ с категория „местно значение“ и
декларирана с Писмо №2637/ 07.06.1988 г. на НИПК (НИНКН) като „художествен паметник
на културата“, сграда с идентификатор 68134.104.93.1 по КК и КР, ПИ 68134.104.93, УПИ
II-4, кв. 428, м. „Център“, бул. „П. Е.“ №*, гр. София, като в резултат от проверката е
съставен Констативен протокол от 12.02.2021 г., с изх. № 08-00-128/16.02.2021 г. на МК.
Към момента на извършените проверки е констатирано, че:
1. Собственикът на единична недвижима културна ценност „Къща на И. Е. Г.“,
„А.-Б.“ АД, не е полагало в достатъчна степен необходимите грижи за нейното опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние в дълъг период от време.
Покривът на сградата е разрушен почти изцяло, което позволява на атмосферните
води да нахлуват безпрепятствено във вътрешността на сградата, като по този начин се
рушат не само мазилките, декоративните архитектурни елементи, но се унищожават
носещата конструкция – междуетажните конструктивни елементи, както и подовите
покрития и интериора в сградата като цяло. Стените в мансардната част от сградата са силно
компроментирани и съществува реална опасност от самосрутване, като условие за това е
създадено от монтираната мрежа върху част от фасадите на сградата. Голяма част от
2
оригиналните дограма и врати са силно увредени, на места липсва.
Върху покрива и в пукнатините между прилежащия терен и фасадите на сградата е
поникнала саморасла дървесна растителност, а високата ценна дървесна и декоративна
растителност също са неподдържани, част от фрагментарно запазените архитектурно-
художествени елементи, които биха могли да бъдат възстановени не са съхранени, както и
да бъдат преустановени каквито и да било фактори, условия и обстоятелства за по-
нататъшното увреждане и дори унищожаване на автентичната субстанция на цялата сграда
и прилежащата й среда.
Мазилката от външните стени е обрушена почти навсякъде по фасадите, което е
довело до компрометиране на зидовете и възникване на условия за дестабилизация, както и
за тяхното безпрепятствено окончателно разрушаване.
Начинът, по който частично е изпълнена защитна мрежа върху фасадите, не
представлява консервационно-реставрационна дейност, не предпазва сградата от по-
нататъшно увреждане, но дори създава предпоставка за срутване на лабилните части от
зидовете в мансардата, както и разрушаване на вече компрометираните декоративни
елементи и мазилка. Няма данни мрежата да е монтирана според дадени указания на
инженер-конструктор, както и под непосредственото ръководство на вписано в регистъра по
чл. 165 от ЗКТ лице, което има право да извършва дейности по консервация и реставрация в
областта на недвижимото културно наследство.
Частично са предприети действия, от страна на собственика на сградата, за запазване
на единичната недвижима културна ценност. Не са съхранени изцяло невредими нейните
покрив, дървена покривна конструкция и мансарден етаж, на фасадите с техните
декоративни и архитектурно-художествени елементи, както и на елементите на интериора,
което представлява нарушение на разпоредбите на ЗКН, поради което собственикът на
сградата подлежи на административнонаказателна отговорност съгласно чл. 197, ал. 1 от
ЗКН;
2. Собственикът - „А. - Б.“ АД, не е уведомил незабавно НИНКН, както и
звеното по чл. 17, ал. 3 от ЗКН към Столична община, регионалния инспекторат по опазване
на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по „Къща на И. Е.
Г.“ или за действия спрямо нея, в нарушение на ЗКН, поради което подлежи на
административнонаказателна отговорност съгласно чл. 197, ал. 3 от същия закон;
3. Собственикът - „А. - Б.“ АД, ЕИК ***, с управител А. П. не е предприел
незабавни действия за цялостното обезопасяване на „Къща на И. Е. Г.“, с цел
преустановяване на по-нататъшното увреждане на сградата - единична недвижима културна
ценност, предприети са частични действия, въпреки многократно отправените покани към
управителя на дружеството, поради което подлежи на административнонаказателна
отговорност съгласно чл. 198, предложение първо от ЗКН;
В резултат на констатациите при извършената проверка, св.Ц.-К. -главен инспектор
при Главна дирекция ''Инспекторат за опазване на културното наследство'' при МК,
3
съставила АУАН № 5/24.02.2021 г. срещу „А.-Б.“ АД с ЕИК *** за извършени
административни нарушения по чл. 197, ал. 1 от ЗКН; чл. 197, ал. 3 от ЗКН и чл. 198 от ЗКН,
в присъствието на упълномощен представител на нарушителя, А. П..
Жалбоподателят депозирал пред административнонаказващия орган възражение във
връзка със съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП-8 от 05.07.2021г., от директор на
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“(ГД ИОКН) към МК,
с което на жалбоподателя са наложени имуществени санкции, както следва: 1. на основание
чл. 197, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за културното наследство(ЗКН) в размер на 22
000 лева; 2. на основание чл. 197, ал. 3, вр. ч;. 71, ал. 1, т.2 от ЗКН в размер на 1250лева; 3.
на основание чл. 198, пр. 1 от ЗКН в размер на 3000 лева; 4. на основание чл. 198, пр. 2 от
ЗКН в размер на 4 000 лева.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.
За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към
суБ.диарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на
наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК ,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по
реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св.
Ц.-К., както и от другите писмени доказателства, приобщени по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна, че „А.-Б.“ АД с ЕИК *** е осъществило от обективна страна състава на
административните нарушения по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за културното
наследство(ЗКН), чл. 197, ал. 3, вр. ч;. 71, ал. 1, т.2 от ЗКН, чл. 198, пр. 1 от ЗКН и чл. 198,
пр. 2 от ЗКН.
4
От доказателствения материал се установи, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задълженията си като собственик на сграда, която притежава статут на
архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност, обявена за
архитектурно-строителен паметник на културата, с категория „местно значение, съгласно
изискванията на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН и не е положило, в достатъчна степен
необходимата грижа за нейното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при
спазване на изискванията на ЗКН и на актовете за прилагането му, поради което сградата е в
лошо експлоатационно състояние, което се квалифицира като административно нарушение
съгласно чл. 197, ал. 1 от ЗКН.
На следващо място дружеството не е изпълнило задълженията си, като собственик на
сграда единична недвижима културна ценност, съгласно изискванията на чл. 71, ал. 1, т. 2 от
ЗКН да уведоми незабавно НИНКН, регионалния инспекторат по опазване на културното
наследство и общинските органи за продължаващото увреждане на сградата, което
неизпълнение се квалифицира като административно нарушение съгласно чл. 197, ал. 3 от
ЗКН.
Дружеството-жалбоподател не е предприело незабавни действия за обезопасяването
на недвижима културна ценност, като предприетите действия са били по частично
обезопасяване от падащи рушащи се елементи от сградата, но предприетите не са били за
пълното обезопасяване - административно нарушение, съгласно чл. 198, предл. първо от
ЗКН.
„А.-Б.“ не е уведомило компетентните органи по чл. 72, ал. 1 от ЗКН относно
обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване -
административно нарушение, съгласно чл. 198, предл. първо от ЗКН.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът обаче констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
На първо място от материалите по делото, вкл. показанията на актосъставителя се
установява, че на обекта са извършвани множество проверки, като от ПАМ № 33-НН-91 от
10.06.2019 г. става ясно, че актосъставителят към 10.06.2019 г. е знаел, че е налице
нарушение по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за културното наследство(ЗКН),
като му е било известно кой е нарушителя. Тъй като АУАН за административното
нарушение е издаден на 24.02.2021 г. съдът приема за основателно възражението на
жалбоподателя, че уреденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за образуване на
административнонаказателно производство от открИ.е на нарушителя е изтекъл.
На следващо място актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не съдържат всички реквизити
съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
В тях не е посочена точно дата на извършване на всяко едно нарушенията, като по
този начин са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което възпрепятства
5
упражняването на правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира за основателни и доводите на жалбоподателя, че
административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана два пъти за
едно и също нарушение. При издаването на наказателното постановление е нарушен
принципът „non bis in idem”, според който едно лице не може да бъде наказвано два пъти за
едно и също нарушение. Не е спорно, като административнонаказващият орган в самото
наказателно постановление е посочил, че за дружеството е издадено НП и от Столична
община за същото нарушение, като според него не може се приеме, че има нарушение,
защото се касае за санкционирано нарушение по чл. 20 от ЗУЗСО, което е нарушение по
друг закон, а не по ЗКН. Съдът не може да приеме тези аргументи. Очевидно от написаното
самият административнонаказващ орган е знаел, че за нарушението е налице издадено
наказателно постановление, като грешно е приел, че различната правна квалификация на
една и съща фактическа обстановка му дава възможност да санкционира същото лице
повторно.
Съдът откри и несъответствие между АУАН и НП. В наказателното постановление
дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършване на 4 административни
нарушения, а в АУАН е посочено, че той е извършил 3. В случая дружеството е
санкционирано допълнително за извършено нарушение на чл. 198, пр. 2 от ЗКН, като
административнонаказващият орган е описал, че: „в АУАН са налице факти и обстоятелства
и за самостоятелно наказване и на четвърто нарушение на ЗКН, доколкото в чл. 198 от ЗКН
се съдържат две алтернативни предложения за нарушение - за непредприемане на незабавни
действия за обезопасяване на недвижимата културна ценност или за неуведомяване на
компетентните органи по чл. 72, ал. 1 от ЗКН, доколкото липсват данни за такова
уведомление преди датата на установяване на нарушенията от ГД ИОКН. Актосъставителят
в АУАН е посочил доказателства за изпълнение и на двете хипотези на нарушение по чл.
198 от ЗКН.“ Съдът приема, че е недопустимо да бъде наложена имуществена санкция за
нарушение, за което на лицето не е повдигнато административнонаказателно обвинение с
АУАН, тъй като по този начин се нарушава неговото право на защита. Тъй като не му е
предявено обвинение по това обвинение с АУАН жалбоподателят не е знаел за него и
съответно е нямал възможност да подаде възражение, за да се защити. Поради това
обвинението по тази точка следва да отпадне единствено на това основание.
Предвид множеството констатирани процесуални нарушения, съдът намира, че НП,
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление N НП-8 от 05.07.2021г., издадено от директор
на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“(ГД ИОКН) към
МК, с което на „А.-Б.“АД с ЕИК *** са наложени имуществени санкции, както следва: 1. на
основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за културното наследство(ЗКН) в
размер на 22 000 лева; 2. на основание чл. 197, ал. 3, вр. ч;. 71, ал. 1, т.2 от ЗКН в размер на
1250лева; 3. на основание чл. 198, пр. 1 от ЗКН в размер на 3000 лева; 4. на основание чл.
198, пр. 2 от ЗКН в размер на 4 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7