№ 19898
гр. София, 03.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110103099 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск от А. А. против Н. Р. Кугийска – А.
за прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и възстановяване на основание чл. 53 СК на пребрачното фамилно име
на съпругата.
Твърди се, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно
заседание редовно призована по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК не се явява.
По делото са представени доказателства, че ищецът е трудово
ангажирана в чужбина, което представлява уважителна причина за
неявяването му лично в първото съдебно заседание по смисъла на чл. 330, ал.
2 ГПК (вж. Опр. № 480/11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3862/2020 г. на ВКС и
Определение № 534 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2010 г., IV г. о.,
ГК) и последното не представлява пречка за даване ход на делото. Нужно е да
се отбележи, че в съдебното заседание, насрочено за 04.10.2023 г. същият се
яви, като лично декларира обстоятелствата относно пребиваването си в
чужбина, за което впоследствие бяха представени доказателства от
1
процесуалния му представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. От показанията на свидетеля Абуд, които съдът кредитира в цялост,
се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от около 8 години и не
поддържат контакт помежду си. Преди фактическата раздяла също са имали
спорове помежду си. При това положение предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, за което може да се съди по
продължителния период, в който двамата не живеят съпружески и липсва
взаимност и близост между тях, както и от самото процесуално поведение на
ищеца, демонстрирано чрез депозиране на настоящата искова молба и
непоколебимостта му в намерението за развод. Ето защо, като формален и
ненужен, брачният съюз следва да се прекрати.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
2
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез
възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл.
53 СК.
В случая ищецът не е процесуално легитимиран да предяви
конститутивния иск за промяна на фамилното име на съпругата му, поради
което поради липса на положителна процесуална предпоставка исковата
молба следва да бъде върната и производството прекратено в тази част.
Същият не разполага с право да предяви иска по чл. 53 СК, а ответницата не е
упражнила потестативното си право. Както беше посочено чл. 53 СК
легитимира единствено съпругът, приел името на другия съпруг, да заяви
желание за възстановяване на предбрачното име. Разпоредбата не отдава
правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака. Така например с решение № 245/2012г. по гр.д. №
1058/2011г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса за тълкуването на чл. 53 СК е
прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на
брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва брачното си фамилно име. Искането за съединяване на брачните
искове помежду им, следва да бъде въведено с исковата молба, а от ответника
може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск
/решение № 511/13г. по гр.д. № 1364/11г. ІV г.о. ВКС/. В случая въпросът за
фамилното име не е въведен в предмета на делото от надлежната страна,
поради което подлежи на прекратяване (вж. в този смисъл още Определение
№344/31.03.2015 по дело №6656/2014 на ВКС, ГК, III г.о.).
По разноските:
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 40 лв.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между А. А., ЕГН ********** и Н. Р.
КУГИЙСКА – А., ЕГН **********, сключен на 18.04.1997 г. в гр. Самоков,
област Софийска, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по иска с
правно основание чл. 53 СК от А. А., ЕГН ********** против Н. Р.
КУГИЙСКА – А., ЕГН **********, след прекратяване на ответницата да
носи предбрачното си фамилно име – Кугийска.
ОСЪЖДА А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Р. КУГИЙСКА – А. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
сумата от 20 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за развод по
сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
На основание чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата
след влизане в сила на решението препис да се изпрати до служба
„Гражданска регистрация и административно обслужване“ на областно
равнище.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4