Решение по дело №390/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 20
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20194330200390
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

град   ТЕТЕВЕН 17.03.2020 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари 

През две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Й  Д

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №390 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №19-0906-001219/16.09.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Ловеч.

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не е била налице, тъй като не бил управлявал МПС и не бил спиран от органите на полицията. Твърди, че е отказал проба за наркотични вещества, тъй като не бил управлявал МПС и не бил длъжен да дава такава проба. 

            Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

            За Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Ловеч, редовно призован, представител не се явява и не взима становище по жалбата.  

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-С.Р.И., М.А.М., Р.С.К. и П.С.С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

            На дата 03.09.2019 година свидетелите по делото-И. и К.-служители на РУП на МВР гр.Тетевен се намирали в с.Български Извор, Ловешка област и получили сигнал, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с английска регистрация разпространява наркотични вещества в Градешница и с.Глогово. Двамата полицейски служители се организирали и тръгнали от с.Български Извор в посока с.Градешница и преминавайки през с.Български Извор, забелязали пред казино „Елит“ в близост до пътя паркиран именно търсения лек автомобил, като в автомобила нямало никого. Полицейските служители спрели и забелязали, че от казиното излязъл жалбодателя, който заявил, че автомобила е негов и предоставил документите си на контролните органи. Последните уведомили жалбодателя за подадения сигнал и му казали да транспортира автомобила от мястото, където се намирал пред сградата на полицейския участък в селото. Жалбодателят закарал автомобила пред участъка и на автомобила била направена проверка, като свид.К. намерил в сенника на автомобила пликче със зелена тревиста маса и по тази причина уведомил дежурния в сградата на полицията в гр.Тетевен. В последствие бил извикан свид.С.,*** Извор и когато пристигнал поканил жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, при което жалбодателят дал такава проба и същата била отрицателна. Жалбодателят бил поканен от свид.С. да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство, но жалбодателят категорично отказал. На жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване, който той получил. На жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение, без възражения и получил препис от него. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели-И., К. и С. се установява, по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е управлявал лек автомобил в с.Български Извор, Ловешка област, по улица „Демокрация“ от казино „Елит“ до центъра на селото, пред полицейския участък. Безспорно се установява също, че преди това жалбодателят и свид.Манев са пътували с автомобила „Фолксваген Пасат“ с английска регистрация до гр.Ботевград и от там са пътували до с.Български Извор, като автомобила е бил управляван от самия жалбодател. Безспорно се установява също, че свидетелите И. и К. са намерили в автомобила пликче със зелена тревиста маса и в последствие е пристигнал и свид.С., който изпробвал жалбодателя за алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. Безспорно се установява, че жалбодателят бил поканен от свид.С. да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство, но жалбодателят категорично отказал, както и че му бил издаден талон за медицинско изследване, който той получил. Безспорно се установява, че на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение, без възражения и получил препис от него.  

Анализът на показанията на свидетелите налагат като единствено възможен извода, че жалбодателят на практика е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Или съдът приема за безспорно установено, че жалбодателят съзнателно е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, за да бъде установено по несъмнен начин дали е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. Няма друга причина, а и такава не се сочи, която обективно да възпрепятства жалбодателя да даде проба за наркотични вещества или техни аналози освен неговото съзнателно поведение, изразяващо се в категоричен отказ да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство още повече, че същият малко преди това е бил изпробван за алкохол с техническо средство и същото е отчело отрицателен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДП е уреден в Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната наредба, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози-с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Предвид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и едновременно с това, при наличие на основанията на чл.3а от Наредбата не изпълни издаденото му предписание за изследване с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Безспорно установено е от събраните доказателства, че жалбодателят е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Безспорно е че му е бил издаден талон за изследване, че същият го е получил.  

Следователно във всички случаи водачът е следвало да даде кръвна проба и проба урина, за да бъде безспорно установено дали управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози и когато водача откаже, не приеме показанието на техническото средство или физическото му състояние не позволява проверка с техническо средство, задължително следва да бъде извършено лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. След като безспорно е установено, че жалбодателят е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство задължително е вземането на кръвна проба и проба урина. В случая на жалбодателя е издаден талон за изследване, който го е получил и очевидно не се е явил за вземане на проба. Или налице е отказ от страна на жалбодателя да даде проба за наркотични вещества и при наличието на отказ от негова страна да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство влече след себе си санкцията на административното нарушение, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДП.

Съдът не приема за обективни направените от жалбодателя възражения в жалбата, че не е управлявал МПС и по тази причина не е следвало да бъде изпробван както за алкохол, така и за наркотични вещества или техни аналози и че не е бил спиран от контролните органи, тъй като по делото безспорно се установява, че именно жалбодателят е управлявал автомобила в с.Български Извор, Ловешка област, по улица „Демокрация“ от казино „Елит“ до центъра на селото, пред полицейския участък, както и че преди това жалбодателят и свид.М са пътували с автомобила „Фолксваген Пасат“ с английска регистрация до гр.Ботевград и от там са пътували до с.Български Извор, като автомобила е бил управляван от самия жалбодател.

С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.

С оглед изложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбодателя акт притежава всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, за което същият е санкциониран.

Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл. 174 ал.3 от ЗДП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като по този начин наказанието безспорно е съобразено с извършеното от жалбодателя нарушение, с тежестта на нарушението и е в предвидените от закона граници.

Правилно наказващия орган е отнел 12 контролни точки за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП на основание чл.6 ал.1 т.3 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по ЗДП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0906-001219/16.09.2019 година на Началника на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №39716/03.09.2019 година, с което на Ф.Б.А., ЕГН ********** *** основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 /дванадесет/ контролни точки, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: