Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260254

гр. Силистра, 10.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Силистренски  районен  съд,  наказателна колегия, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН  СТОЯНОВ

 

при секретаря М. Л., като разгледа докладваното от районния съдия  административно-наказателно дело  №218  по  описа  на съда  за  две  хиляди  и двадесета  година,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Жалбоподателя, „Т.А.Т.“ ООД с ЕИК:, чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени Наказателно постановление № 39-0000002/06.01.2020 г. на началника на Областен отдел “АА” гр.С., с което на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл. 22, ал.1 от същия закон и чл.37а от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Не отрича извършването на деянието, но твърди, че не следва да носи отговорност, тъй като нормата на ЗАП е бланкетна и по този начин се получава колизия между общия ЗАНН и ЗАП. Също така твърди, че таксите за влизане в автогарата са променени едностранно и са много завишени.

Ответникът по жалбата счита, че Наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

От събраните в хода на съдебното следствие  гласни и писмени доказателствени средства се установи, че контролните органи са получили сигнал за не спазване на маршрутните разписания за обществен превоз на пътници от жалбоподателя. Те извършили проверка и установили, че маршрутното разписание по линия №5 е възложено на жалбоподателя. В него е определена  начална спирка автогара С. В последствие изискали писмена информация от автогара С. и установили, че на 28.10.2019 година, автобусът, обслужващ разписанието не е потеглил от нея. Жалбоподателя е бил поканен в Областен отдел “АА” където бил съставен акта за установяване на нарушението. Тази фактическа обстановка е послужила на наказващия орган да приеме, че деянието на жалбоподателя представлява административно нарушение. Същата фактическа обстановка се установи и в хода на съдебното следствие. Тя се подкрепя от всички събрани писмени доказателствени средства, както и от събраните гласни доказателствени средства, а именно: писмо от “Пътнически превози-Силистра”ЕООД, пътен лист, маршрутно разписание, покана и обратна разписка, справка за извършените курсове и показанията на свидетеля П.. От тази фактическа обстановка се налага извода, че действително на 28.10.2019 година, жалбоподателя е не започнал изпълнението на маршрутното разписание от начална спирка Автогара-С.

Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от Закон за автомобилните превози, превозвачите са длъжни да спазват маршрутното разписание. За не изпълнение на това задължение, с разпоредбата на чл.105 от ЗАП е предвидена имуществена санкция в размер на 200 лева. Именно по този текст е било квалифицирано деянието и е била наложено съответната имуществена санкция от наказващия орган. Същото задължение е визирано и в цитираната по-горе Наредба.

 

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, времето на извършване на нарушението, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Без съмнение актосъставителят и наказващият орган са посочили времето и мястото на извършване нарушението и това е видно от самото Наказателно постановление. Ясно е отразено като място на нарушението гр.С. Времето на извършване е задължителен реквизит с цел определяне на приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на закона по време и място, спазването на давностните срокове или евентуално погасяване на административнонаказателната отговорност.

Съдът намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Съдът счита, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за обективна безвиновна отговорност. По делото няма събрани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.

При така извършената цялостна служебна проверка по образуването на производството и налагането на наказанието, съдът не установи основания за неговото отменяне или за изменението му , поради което следва да бъде потвърдено. С нея се дават отговори и на всички възражения направени от жалбоподателя, поради което не е необходимо изричното им упоменаване.

Правилно е становището на жалбоподателя, че ЗАП е специален закон спрямо ЗАНН и действително нормата на чл.105  е бланкетна, но тя е запълнена със съдържание с цитираните разпоредби на чл.22 от ЗАП, както и от разпоредбата на чл.37а от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Тази Наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАП и е издадена въз основа на него съгласно чл.18 от ЗАП, поради което за нарушаването и следва да се носи отговорност в размер на предвидената в ЗАП санкция.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Силистренски районен съд,

 

  Р Е Ш И :

 

Потвърждава Наказателно постановление  № 39-0000002/06.01.2020 год. на началника на Областен отдел “АА” гр.Силистра.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: