№ 393
гр. С, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110111859 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от ЗАД „А“ срещу ЗД „Е” АД за установяване
съществуването на вземанията за сумите от 376,16 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение с включени 15 лв. за ликвидационни разноски за
ПТП, настъпило на 27.02.2019г. в гр. С по вина на водача на застрахования при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ ***Р, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 18.12.2020г. до окончателното плащане и за сумата от 122,78 лв. за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
18.12.2020г. до 18.12.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.12.2023г. по ч.гр.д. № 69320/2023г. по описа на СРС, 113
състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 361,16 лева, както и, че са сторени разноски за определянето на обезщетението в
размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му. С писмо с изх. № Л-9085/19.12.2019г., изпратил регресна покана до
ответника, като същата била получена на 20.12.2019г. Твърди, че ответникът изпаднал в
забава с изтичането на 30-дневен срок от получаване на поканата за доброволно погасяване
1
на задължението. При така изложените твърдения иска от съда да признае за установено
същестествуването на съдебно предявените вземания съгласно издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът със срочно депозиран отговор на икосвата молба оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като
в тази връзка излага конкретни твърдения, че инцидентът е настъпил по вина на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил. Размерът на платеното обезщетение надвищавал
действителната стойност на щетата. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителени искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. №69320/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 113 състав, по заявление от ищеца в настоящето производство съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителните искове в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК,
предвид което за ищеца е налице правен интерес, а с оглед идентитета между съдебно
предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същите са процесуално
допустими.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
При отчитане становището на ответника с доклада по делото, приет без възражения от
страните, по арг. от чл. 146, ал. 1 т.3 и 4 и чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
2
в размер на 361,16 лв. по валидна застраховка „Каско“ във връзка с процесното ПТП, че е
направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и е към датата на ПТП
ответникът е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ***.
Основният спор между страните по делото е концентриран около вината и механизма
на процесното ПТП и върху размера на дължимото обезщетение.
В тази връзка по делото е представен двустранен констативен протокол, в ойто е
посочено, че ПТП е настъпило на 27.02.2019г. около 11:10ч. на ул. „А Т“ в кв. „С г“ по вина
на водава на лек автомобил „Тойота Раф 4“, управляван от Ю. Б., която предприел маневра
„завой наляво“ в района на Т-образно кръстовище и ударила предната броня на идващия от
лявата й страна лек автомобил „БМВ 320“, управляван от М. М., по отношение на който е
поставена уточняваща схемата отметка „движение в една посока, но в различни ленти“.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на водачите на двата автомобила.
Свидетелката Ю. И. Б. заявява, че преди настъпване на ПТП се е движела с ниска
скорост в района около хотел „В“ и магазин „Ф“ в ж.к. „С г“, тъй като търсела място за
паркиране. Сочи, че инцидентът настъпил в района на Т-образно кръстовище, като другият
водач се движел от лявата й страна, с по-висока от нейната скорост, в единствената незаета
от паркирали автомобили лента. Свидетелката споделя, че поведението на другия водач
било агресивно, което я принудило да подпише предложения от него вариант на двустранния
протокол, за да приключи ситуацията.
Свидетелят М. И. М. сочи, че причина за настъпване на ПТП е поведението на
дамата-водач на другия участвал автомобил, която не гледала в посока на движението си
докато навлизала в локално платно. След това излага, че дамата се извинила и се признала за
виновна в съставения протокол, защото свидетелят й бил дясностоящ. Заявява, че всеки се
движел по собствена траектория, но той бил спрял и подал звуков сигнал на водача на
другия автомобил, който не го съобразил. Ударът бил много лек в района на Т-образно
кръстовище. След като се запознава с предявения му от съда двустранен констативен
протокол за ПТП свидетелят уточнява, че не е бил дясностоящ, но се е бил на главен път.
Нелколкократно подчертава, че е бил спрял, но не може да обясни защо е съставения
протокол е отбелязан и квадрат №9 „движение в една посока, но в различни ленти“.
След внимателната им преценка и анализ съдът не кредитира показанията на
свидетеля М., като намира същите за нелогични, непоследователи и изолирани от останалия
събран доказателствен материал по делото. И двамата свидетели не могат да възпроизведат
ситуацията в детайл, което намира обяснение в особеностите на човешката памет и
изминалия продължителен период от време след събитието, но показанията на свидетеля М.
се отличават освен с липсата на конкретност и със сериозни противоречия относно всички
съществени елементи на ПТП, в т.ч. мястото и причината за настъпването му и дали
управлявания от свидетеля автомобил е бил спрян или в движение.
3
Ето защо и като кредитира показанията на св. Б. съдът приема, че ПТП е настъпило
по вина на водача на застрахования при ответника водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
***, който в района на Т-образно кръстовище в нарушение на чл. 47 и чл. 48 ЗДвП не е
пропуснал дясностоящият му лек автомобил “Тойота Рав 4“, който е предприел манева завой
наляво.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и обосновано, всички щети по лекият автомобил „Тойота Рав 4“ се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.09.2019г. в гр. С ПТП.
Според експертизата стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота
Рав 4“ по средни пазарни цени към датата на ПТП е 435,52 лв.
Безспорно е и от представените по делото възлагателно писмо, фактура и платежно
нареждане по делото се установява, че ищецът е платил сумата от 361,16 лв. за
отремонтирането на застрахования при него по имуществена застраховка „Каско“ лек
автомобил,
Ето защо съдът приема, че в патримониума на ищеца е възникнало регресно вземане
за платеното обезщетение в размер на 361,16 лв. което е в по-нисък размер от стойността на
уврежданията, определена на база средни пазарни цени. Към тази сума следва да се добавят
15 лв. за ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на регресното
вземане възлиза на 376,16 лв., поради което предявената искова претенция за тази сума ще
се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2023г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 376,16 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи
за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди получената
4
преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, че към
18.12.2020г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението. Следователно за
периода 18.12.2020 г. – 18.12.2023 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор върху главницата от 376,16 лв.
възлиза на 122,78 лв., поради което и предявеният иск за същата сума ще бъде уважен
изцяло.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да получи
сторените и доказани в производството разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 25 лв. за държавна
такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. за депозит за свидетел и 500 лв. за
вещо лице.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от
„ЗАД А“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. *****, срещу
ЗД„Е” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С, бул. ***** на основание
чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД съществуването на вземанията за сумите от 376,16 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение с включени 15
лв. за ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 27.02.2019г. в гр. С по вина на водача
на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***Р, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.12.2020г. до
окончателното плащане и за сумата от 122,78 лв. за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 18.12.2020г. до 18.12.2023г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.12.2023г. по ч.гр.д. № 69320/2023г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА ЗД„Е” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С, бул. *****
да заплати на „ЗАД А“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 725 лева за направените в настоящето
производството съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 175 лв. за разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6