Решение по дело №121/2025 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към решение № 48/11.03.2025 г. по вчнд № 121/2025 г. на Окръжен съд
- С.
Производството е за проверка на първоинстанционно решение за
настаняване на лице на задължително лечение.
Образувано е по жалба от привлечения М.А.Г., освидетелстван по
ЧНД № 120/2025г. на РС- С. срещу РЕШЕНИЕ рег. № 37/18.02.2025г.
постановено по същото производство.
С атакуваното решение М.А.Г. е настанен за задължително лечение в
Държавна психиатрична болница-Р. и неговата майка М.Д.Г. е определена за
лице с право да изразява информирано съгласие за лечението му.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, подадена от настаненото на задължително лечение лице в
установения от закона и указан от съда срок се изразява несъгласие с така
постановения съдебен акт, който се определя като неправилен и необоснован,
като се заявява, че неправилно е приложен материалния закон, което води до
необоснованост на правните изводи. Настоява се за неговото изменение, като
бъде определено лечение в психиатрично отделение на МБАЛ- С. вместо
настаняване в Държавна психиатрична болница-Р..
В с. з. пред въззивната инстанция привлеченият М.А.Г., редовно
призован, се явява лично и с служебния си защитник. Заявява, че иска да се
лекува в гр. С.
Защитникът на привлеченото лице изразява становище, че с оглед на
събраните по делото доказателства вкл. и в хода на въззивното съдебно
следствие, в интерес на привлечения е същият да бъде лекуван Психиатрично
отделение при МБАЛБ-С..
Представителят на Окръжна прокуратура - С. дава заключение, че с
оглед на събраните доказателства по делото решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд-С., в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.
з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, а и с оглед на
конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ
на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства правилно и в съответствие с
тези доказателствени материали е приел за установено от фактическа страна
следното:
Привлеченото лице М.А.Г. е на 42 години, фамилно необременен с
1

психични заболявания. Неженен е, живее с родителите си, пенсионер по
болест, води се на диспансерен учет в Психиатрично отделение.
По делото е била назначена съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Р.П., която дава заключение, че привлеченото
лице М.А.Г. страда от " Умерена умствена изостаналост с изразени
поведенчески отклонения F 71.. Коморобидност - злоупотреба с алкохол
MKБ10 - F 10. 2".
Посочено е в експертизата, че с поведението си той уврежда здравето
си и е опасен за себе си и за обществото. Възможно е да извърши
престъпление или да стане обект на такова.
Посочено е в експертизата още, че от около 25 години е с
поведенчески отклонения, които периодично се засилвали.
В експертизата е отразено, че е лекуван в амбулаторни условия и в
Психиатрично отделение.
В експертизата е посочено, че макар през последните години проявите
му да се засилвали отказвал да взема назначената терапия. Употребявал
алкохол. Скитал, влизал в конфликти имал трикратни черепно мозъчни травми
след нанесен побой, наложили оперативни интервенции в нервно
хирургическо отделение. Няколкократно е хоспитализиран по повод на
интоксикация след суицидни опити с медикаменти. Отразено е в експертизата,
че освидетелстваният не е в състояние да изразява информирано съгласие
относно лечението.
Така установеното от фактическа страна напълно кореспондира със
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателствени материали. Фактическите изводи на първата инстанция са
изградени въз основа на доказателствата, които са били събрани в с. з., а
именно показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото
лице.
Въз основа на така установеното като фактическа обстановка
настоящата инстанция счита правните изводи на районния съд за
необходимостта по отношение на привлечения М.А.Г. да бъде проведено
задължително лечение са законосъобразни и обосновани.
Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбите на Закона за
здравето, за настаняване на привлечения на задължително лечение.
Привлеченият М.А.Г. страда от заболяване, което попада сред
посочените в чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, а съгласно чл. 155 от
закона, на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146,
ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат деяние с
опасни последици, което представлява опасност за близките им, за околните,
за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните по делото доказателства се обосновава извода, че
състоянието, в което се намира М.А.Г. в момента представлява опасност както
2

за себе си, така и за здравето и живота на околните, поради което болният
следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ПБ – Р. за
посочения период от време.
С оглед на горните съображения решението на първоинстанционния
съд се явява правилно и законосъобразно.
Поради липсата на основания, които да налагат изменението или
отмяната на проверяваното решение на Районен съд - С., същото следва да
бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	48
Дата:	11 март 2025 г. (в сила от 11 март 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20252200600121
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 март 2025 г.

Решение по дело №121/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите