Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Елена, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публичното заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пейо
Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 75 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. 415, ал. 1 от ГПК и осъдителен
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от „А.Е.В.- 2014“ ЕООД гр. В., представлявано от Л.И.Г., чрез адв.
Н.Г.Н. от АК – В., против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д.З.Т.. В
същата се твърди, че по ЧГД № 389/2019 г. на описа на Районен съд – Елена е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 363/19.12.2019 г. и
Изпълнителен лист от 20.12.2019 г., с които ответникът бил осъден да заплати на
ищеца сумата 4500.00 лв., представляваща дължима сума по запис на заповед от
21.03.2019 г., ведно със сумата 690.00 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение от страна на ответника.
Ищецът заявява, че записът на заповед е издаден от последния на 21.03.2019 г.,
като подписът му е нотариално заверен от нотариус С.К.в рег. № 611 в Регистъра
на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Велико Търново. От посочения
в записа на заповед падеж - 31.07.2019 г. до момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК плащане на дължимата
сума от 4500.00 лв. от страна на ответника не последвало. След многократни
опити за доброволно уреждане на спора на ищеца станало ясно, че плащане няма да
постъпи. Същият счита, че са налице основанията на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1от ГПК за завеждане на настоящия иск против ответника.
Ищецът моли
съда да установи за съществуващо и подлежащото на изпълнение вземането срещу
ответника по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК от 19.12.2019 г. и Изпълнителен лист от 20.12.2019 г. по ЧГД № 389/2019
г. по описа на Районен съд – Елена, а така също и вземането за направените
разноски в заповедното производство. Претендира и направените разноски в
настоящото производство.
С
допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава, както следва:
Вземането на ищеца, за което има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 363/19.12.2019 г. и Изпълнителен лист от
20.12.2019 г. по ЧГД № 389/2019 г. по описа на Районен съд – Елена,
представлява вземане в размер на 4500.00 лв., дължимо по запис на заповед,
издаден от ответника на 21.03.2019 г. с падеж 31.07.2019 г. и с нотариално
удостоверяване на подписа, извършено от нотариус С.К.с рег. № 611 в Регистъра
на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Велико Търново, а така
също и направените разноски в заповедното производство в размер на 690.00 лв.
или общо претенцията е за сумата 5190.00 лв. Ищецът моли съда да му присъди и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът „А.“
ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.З.Т.а, чрез адв. А.С.Ч. от
ВТАК, е подал писмен отговори в указания му едномесечен срок. В същия взема
становище, че оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли изцяло, като му
присъди направените разноски. Твърди, че процесният запис на заповед бил
издаден във връзка с доставена от ищеца машина за почистване на зърно за сумата
16000.00 лв. без ДДС. Към момента на издаване на записа на заповед били
изплатени 14000.00 лв. без ДДС, като данъкът също бил платен и оставали 2000.00
лв. Записът на заповед бил издаден, за да обезпечи плащането от 2000.00 лв., но
била посочена сумата 4500.00 лв., защото ищецът е искал с 2500.00 лв. повече,
като стимул за бързо плащане. Остатъкът от продажната цена бил заплатен на
24.09.2019 г. и към момента на завеждане на исковата молба ответникът не дължал
на ищеца нищо, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява. Същият, чрез пълномощника си адв. Н.Г.Н.
от АК – В. представя подробно писмено становище. Пълномощникът на ищеца
заявява, че поддържа исковата молба. Оспорва подадения от ответника отговор.
Във връзка с твърдението на ответника, че издадения от него запис на заповед е
във връзка с изпълнение на договор за покупко-продажба на машина за
семепочистване и обеззаразяване на семена от 25.10.2017 г., с краен срок за
плащане на пълната продажна цена - датата на доставката на машината, а именно
01.09.2018 г., прави следното уточнение: Съобразно договора ответникът заплатил
авансово сумата 6600.00 лв. с ДДС. Поради забава и отказ от негова страна за
заплащане на пълната продажна цена, ищецът подал исковата молба в Районен съд –
Елена с претенция да се осъди ответника за сумата 12000.00 лв. с ДДС, сумата
603.38 лв., представляваща законна лихва, адвокатски хонорар за един адвокат и
направените разноски по ЧГД № 344/2019 г. по описа на Районен съд – В.. По
описаната искова молба било образувано гр. д. № 71/2019 г. по описа на Районен
съд – Елена, като в рамките на това производство ответникът заплатил сумата
10000.00 лв. с ДДС. Поради невъзможността му да заплати оставащата главница в
размер на 2000.00 лв. и разноските, които надвишавали 3900.00 лв., страните се
съгласили ответникът да се задължи и да издаде в полза на „А.Е.В.– 2014“ ЕООД
гр. В. запис на заповед за сумата 4500.00 лв. Така издадения запис на заповед
бил издаден изцяло и във връзка със сторените от ищеца разноски за водене на
различни съдебни производства. Поради това, че не оспорва твърденията за
сключване на договор за доставка на машина за семепочистване, ищецът сочи, че
процесният запис на заповед е издаден именно във връзка с неплащане от страна
на ответника на въпросната машина, но освен дължимото от стойността на
машината, в задължението по записа на заповед са инкорпорирани и сторените и
признати му съдебни разноски.
В съдебно
заседание ответникът не са представлява. Същият депозира писмено становище,
чрез пълномощника си адв. А.Ч., от което е видно, че последният поддържа
отговора на исковата молба и направените доказателствени искания.
Съдът, като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на
страните, прие за установено следното:
По делото са
приети писмени доказателства.
По делото е
изслушано заключение на вещото лице Т.Г.Б. по извършена съдебно-икономическа
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда.
Предвид
установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат
следните правни изводи:
Съдът счита,
че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за
съществуване и дължимост на вземане по запис на заповед от 21.03.2019 г.,
признато в заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и индивидуализирано
в заповед № 363/19.12.2029 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 389/2019 г. по описа на Районен
съд – Елена. По отношение на претендираното вземане приложими са
материалноправните разпоредби на чл. 535 и сл. от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че
същият е частично основателен по следните съображения:
От събраните
по делото доказателства се установи, че между ищеца „А.Е.В.- 2014“ ЕООД гр. В.,
като продавач, и ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., като купувач, на
25.10.2017 г. в гр. В. е сключен договор за покупко-продажба на стока – машина
за семечистене и обеззаразяване на семена, за сумата от 18600.00 лв. ДДС,
съгласно чл. 318, ал. 1 от ТЗ. На 10.11.2017 г. последния заплатил на първия
част от сумата по договора – аванс в размер на 6600.00 лв. с ДДС по издадена
фактура № **********/30.10.2017 г. Ищецът изпълнил задължението си договора,
като на 01.09.2018 г. предал на ответника машината за семечистене и
обеззаразяване на семена, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Същият
издал и фактура № **********/01.09.2018 г. на стойност 12000.00 лв. за дължимия
остатък от продажната цена, но посочената сума не му била заплатена от
купувача. Ищецът подал в Районен съд – Елена искова молба против ответника, с
която поискал последният да бъде осъден да му заплати сумата 12000.00 лв.,
представляваща дължимия остатък от неплатената продажна цена по договор от
25.10.2017 г. за покупко-продажба на машина за семечистене и обеззаразяване на
семена, за което е издадена фактура № **********/01.09.2018 г., сумата 603.38
лв., представляваща лихва за забава за периода от датата на доставяне на
процесната машина до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и да му заплати направените разноски по
делото. Въз основа на нея било образувано гр. д. № 71/2019 г. По последното
ищецът направил разноски за заплатена ДТ в размер на 505.00 лв., за адв.
възнаграждение в размер на 2400.00 лв. и за адв. възнаграждение в размер на
500.00 лв. за образуване и водене на ИД при ЧСИ Виктор Г.. В хода на
производството по гр. д. № 71/2019 г. по описа на РС – Елена на 20.03.2019 г. ответникът
заплатил на ищеца сумата 10000.00 лв. – част от претендираната главница.
Останал незаплатен остатък от последната в размер на 2000.00 лв., както и
останали незаплатени лихвата за забава и разноските по делото.
Във връзка с
посоченото и обезпечаване на плащането на остатъка от дължимата главница от
2000.00 лв. за неплатена продажна цена и направените разноски по гр. д. №
71/2019 г. на РС – Елена ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от
управителя Д.З.Т.а, на 21.03.2019 г. в с. Р., общ. З. издал в полза на ищеца „А.Е.В.-
2014“ ЕООД гр. В., представлявано от управителя Л.И.Г., запис на заповед,
съдържащ реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Съгласно същия „А.“ ЕООД с. Р., общ. З.,
представлявано от управителя Д.З.Т.а, неотменимо и безусловно се задължило по
този запис на заповед да заплати на „А.Е.В.- 2014“ ЕООД гр. В., представлявано
от управителя Л.И.Г., на падеж 31.07.2019 г. сумата 4500.00 лв.
След издаване
на записа на заповед от ответника, който бил получен от ищеца, последният подал
молба по гр. д. № 71/2019 г. по описа на РС – Елена, с която оттеглил
предявения против първия иск и поискал прекратяване на делото. Последното с
определение № 123/07.05.2019 г. било прекратено, поради оттегляне на предявения
иск.
На 24.09.2019
г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 2000.00 лв. – остатък от неплатената
продажна цена по договор от 25.10.2017 г. за покупко-продажба на машина за
семечистене и обеззаразяване на семена, представляваща част от сумата от
4500.00 лв., за която бил издаден записа на заповед от 21.03.2019 г.
Останалата
част от 2500.00 лв., дължима по записа на заповед от 21.03.2019 г., не била
заплатена от ответника на ищеца.
Ищецът „А.Е.В.-
2014“ ЕООД гр. В. потърсил правата си по съдебен ред, като въз основа на записа
на заповед от 21.03.2019 г., съдържащ задължение на ответника за плащане на
4500.00 лв., се снабдил със заповед № 363/19.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД №
389/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
От
представените доказателства по делото се установява, че ответникът не е
изпълнили задължението си към ищеца само в размер на сумата 2500.00 лв.,
представляваща незаплатени разноски по гр. д. № 71/2019 г. на РС – Елена, във
връзка с обезпечаването на която, както и на сумата от 2000.00 лв. – остатък от
неплатената продажна цена по договор от 25.10.2017 г. за покупко-продажба на
машина за семечистене и обеззаразяване на семена (която сума от 2000.00 лв. била
платена в последствие на 24.09.2019 г.), е издаден запис на заповед от 21.03.2019
г. за сума в общ размер на 4500.00 лв.
По
изложените по-горе съображения съдът намира, направеното в отговора от ответника
„А.“ ЕООД с. Р., общ. З. възражение, че не дължи никакви суми на ищеца за
неоснователно. Противоречи на нормалната житейска и правна логика, че записът
на заповед от 21.03.2019 г., издаден по време на гр. д. № 71/2019 г. на РС –
Елена, обезпечава само сумата от 2000.00 лв. – остатък от неплатената продажна
цена по договор от 25.10.2017 г. за покупко-продажба на машина за семечистене и
обеззаразяване на семена, но бил издаден за 4500.00 лв., т.е. с 2500.00 лв.
повече, което било стимул за бързо плащане. Доказателствата по делото сочат, че
процесният запис на заповед от 21.03.2019 г. за сумата от 4500.00 лв. е издаден
не само за обезпечаване плащането на сумата 2000.00 лв. – остатък от
неплатената продажна цена по договор от 25.10.2017 г. за покупко-продажба на
машина за семечистене и обеззаразяване на семена, но и на сумата 2500.00 лв. –
разноски по гр. д. № 71/2019 г. на РС – Елена.
С оглед
изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
вземането на ищеца съществува, а именно „А.“ ЕООД с. Р., общ. З.,
представлявано от Д.З.Т.а, дължи на „А.Е.В.- 2014“ ЕООД гр. В., представлявано
от управителя Л.И.Г., сумата 2500.00 лв., представляваща дължима по запис на
заповед от 21.03.2019 г., по Заповед № 363/19.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД №
389/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
На осн. чл.
86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва
върху сумата от 2500.00 лв., считано от 11.03.2020 г. – датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
От събраните
по делото доказателства се установи, че ответникът е заплатил на ищеца на
24.09.2019 г. сумата 2000.00 лв. – остатък от неплатената продажна цена по
договор от 25.10.2017 г. за покупко-продажба на машина за семечистене и
обеззаразяване на семена, която е част от сумата от 4500.00 лв., за която е
издаден процесния запис на заповед от 21.03.2019 г. По изложените съображения предявеният
иск с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се
отхвърли за разликата от уважения размер от 2500.00 лв. до претендирания размер
от 4500.00 лв., като неоснователен и недоказан.
По
претенцията на ищеца за разноски:
При този
изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на разноски, които да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от
иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 383.33 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 389/2019 г. по описа на
Районен съд – Елена.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 516.67 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство по гр. д. № 75/2020 г. по описа на
Районен съд – Елена.
По
претенцията на ответника за разноски:
При този
изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на разноски, които да се заплатят от ищеца съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата 311.11 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство по гр. д. № 75/2020 г. по описа на
Районен съд – Елена.
Воден от
изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за
установено по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Р., общ. З., ж. к. С.Д., представлявано от Д.З.Т.а, че дължи на „А.Е.В.- 2014“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И.“ № 12, представлявано от Л.И.Г.,
сумата 2500.00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща дължима по
запис на заповед от 21.03.2019 г., по Заповед № 363/19.12.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ЧГрД № 389/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата за разликата от 2500.00 лв. до 4500.00 лв., представляваща
дължима по запис на заповед от 21.03.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С.Д.,
представлявано от Д.З.Т.а, да заплати на „А.Е.В.- 2014“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И.“ № 12, представлявано от Л.И.Г.,
законна лихва върху сумата от 2500.00 лв., считано от 11.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С.Д.,
представлявано от Д.З.Т.а, да
заплати на „А.Е.В.- 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „И.“ № 12, представлявано от Л.И.Г., сумата 383.33 лв. (триста
осемдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща направени разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 389/2019 г. по описа на Районен съд – Елена,
и сумата 516.67 лв. (петстотин и шестнадесет лева и 67 стотинки),
представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 75/2020
г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА „А.Е.В.-
2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И.“
№ 12, представлявано от Л.И.Г., да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С.Д., представлявано от Д.З.Т.а,
сумата 311.11 лв. (триста и единадесет лева и 11 стотинки), представляваща
направени разноски в исковото производство по гр. д. № 75/2020 г. по описа на
Районен съд – Елена.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: