№ 8116
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110172129 по описа за 2021 година
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са от З. срещу „Д. осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 773.35 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ във връзка с щета ., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /16.12.2021
г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 165.00 лв., представляваща
мораторна лихва, претендирана за периода от 01.11.2019 г. до 15.12.2021 г.
Ищецът твърди, че на 26.03.2019 г. в 17:45 часа, в гр. София, на кръстовището на бул.
„О.” e настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което водачът на автомобил
„В. – Е.К., е причинил вреди на застрахования при ищеца автомобил „Ш., собственост на
„Е.. Твърди, че при светофар с червен цвят водачът на автомобил „В., спрял неправилно
върху трамвайната линия, без да спази необходимото безопасно разстояние от спрелия до
него товарен автомобил „Ш.. При зелен светофар двата автомобила потеглили едновременно
с посока ляв завой, но водачът на автомобил „В., се оказал в насрещното движение, поради
което започнал да избутва водача на товарен автомобил „Ш.“, навлязъл в неговата лента и
го ударил в страничната му част. В резултат на настъпилото ПТП по товарен автомобил
„Ш., настъпили вреди в областта на преден ляв калник, предна лява дръжка на врата, капак
на ляво огледало. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен протокол. Във връзка
с настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета ., след което повредите били
отстранени от сервиз „Е., като стойността на ремонта била в размер на 773,35 лв., която
сума била заплатена от З. на сервиза на 21.05.2019 г. Твърди, че е поканил ответникът да му
заплати сумата от 773.35 лв., но последният с писмо с вх. № 310-03- 4042/31.10.2019 г.
отказал да извърши плащане и е изпаднал в забава. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва наличието на валидно
сключена застраховка „Каско“ между собственика на л.а. „Ш. и З., настъпването на
1
твърдяното ПТП по описания от ищеца механизъм, нанесените щети и причинно -
следствената връзка между тях, както и техния размер. Оспорва водачът на автомобил „В.,
да е извършил виновно и противоправно действие. Оспорва претенцията за лихва за забава,
поради недължимост на главния иск, както и поради липса на доказателства за поставянето
му в забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ:
В тежест на ищеца по главния иск е да докаже, че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка гражданска
отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане в случай че твърди такова, да обори презумпцията за вина по
отношение на застрахования от него автомобил и водач, както и да докаже релевираните от
него в отговора на исковата молба възражения.
На основание чл. 153 ГПК безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване е
фактът, че е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил марка „В. и
ответното дружество. В открито съдебно заседание от 16.06.2022 г. съдът е отделил на
основание чл. 153 ГПК като безспорно и обстоятелството по делото, че към датата на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшестви е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния
автомобил при ищеца З., което се установява и от представената на л. 9 от делото
застрахователна полица.
Няма спор, а това се установява и от представените писмени доказателства и
изслушаните показания на свидетелите, че на 26.03.2019 г., в гр. София, на кръстовището на
бул. „О.” е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на автомобил марка „В.
и автомобил марка „Ш., при което са причинени имуществени вреди на МПС „В.“. Спорни
между страните са обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило вследствие
на виновното и противоправно поведение на сочения като делинквент застрахован при
ответника водач на МПС – Е.К., какъв е механизмът на ПТП и дали изплатеното от ищеца
обезщетение отговаря на действителната стойност на претърпените вреди.
Като доказателство по делото е представен двустранен протокол за ПТП, в който се
съдържа скица на произшествието и описание на обстоятелствата около самото
произшествие – в протокола е посочено, че двете МПС-та са се движили в една посока, но в
различни ленти, описани са и видимите щети по автомобилите. Прието е и заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, от което се установява, че на 26.03.2019 г., около 17:45 часа, товарен автомобил
„Ш.“, с рег.№ ., се движи по бул. „О.“ водачът спира като първо превозно средство. До него,
отляво, върху трамвайните релси спира лек автомобил „В.“, с рег.№ .. След светване на
зелена светлина на светофарната уредба двата автомобила потеглят направо, но движещите
се в насрещната пътна лента превозни средства, които извършват ляв завой, пресичат
траекторията на лек автомобил „В.“. За да избегне настъпването на удар, водачът на лек
автомобил „В.“ отклонява превозното средство надясно и реализира ПТП с намиращия се
вдясно от него и движещ се направо, товарен автомобил „Ш.“, с рег.№ .. Според
заключението на вещото лице, причината за настъпването на произшествието е поведението
на водача на лек автомобил „В.“, с рег.№ ., който се е отклонил надясно от
2
праволинейното си движение и е пресякъл траекторията на товарен автомобил „Ш.“, с рег.№
..
Механизмът на произшествието се изяснява допълнително от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите ЕМ. ЦВ. К. и ПЛ. ПЛ. С., които са управлявали
двете превозни средства, участници в него.
Свидетелят П.С. споделя, че си спомня, че на 26.03.2019 г. на кръстовището на бул.
„Ц.“ се случило пътно-транспортно произшествие, като той е управлявал служебен
автомобил „Ш.“. Посочва, че е пътувал с жена си и детето си в посока „М.“, където живеел.
Твърди, че бил спрял на светофара с червена светлина, а до него спрял черен джип („В.“)
върху трамвайните линии. Когато светофарът светнал зелено, той и джипът до него
потеглили заедно напред. Сочи, че пътят в неговата посока не се движел по права линия, а
правил чупка. Сочи, че той е продължил успоредно на трамвайните релси, в неговата пътна
лента и успоредно на велоалеята, находяща се от дясната му страна. Посочва, че джипът,
който бил в негово ляво искал да мине по-бързо и се опитал да се мушне пред него, като в
този момент го ударил с десните си врати в неговата лява страна на автомобила – преден
ляв калник. Твърди, че другият водач разполагал с екземпляр от протокол за ПТП и
химикал, а той самият нямал, като протоколът бил попълнен от другия водач, а самият той
не бил прочел упътването отзад на гърба на протокола и не знаел, че следвало да се
отбележи чия е вината за произшествието. Твърди, че е спазвал маркировката, налична на
шосето, като посочва, че ПТП-то се случило след работно време, било дъждовно, около 6-7
часа, сумрак. Свидетелят твърди, че след като е светнала зелена светлина на светофара,
двете коли са тръгнали направо, съответно той, спазвайки маркировката, продължил по една
траектория, а другият водач, тъй като нямало маркировка на релсите, тръгнал да го избутва
от пътното платно и го ударил. Посочва, че пътят след кръстовището върви с друга
траектория от тази, която е преди кръстовището. Твърди, че не е имал възможност да
избегне удара и че ако е имал, щял да го направя.
Като свидетел е разпитан и другият водач на л.а. „В.“ – Е.К., който смътно си спомня,
че е участвал в процесното ПТП, като посочва, че идвал от „О.“ и точно на кръстовището
били влезли колите, които са от бул. „Tодор Каблешков“, за да направят ляв завой, посока
Перник. Твърди, че водачът на автомобила „Ш.“ не му дал никаква възможност да се свие,
макар да е имал прекалено много място и тогава се получил сблъсъкът между двата
автомобила. Посочва, че е имало трамвайни релси, но двете коли били в средата на
кръстовището, като твърди, че не бил стъпил върху трамвайната линия.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля С., които се отличават с
изключителна логичност, пълнота и безпристрастност за разлика от показанията на
свидетеля К., който в опитите си да оневини поведението си представя своя версия на
случилото си, но по същество няма съществено противоречие в показанията им и не отрича
вината си. От показанията на свидетелите по несъмнен начин се изяснява механизма на
ПТП, при който и с оглед взаимното разположение на процесните автомобили до сблъсък
между тях се е стигнало именно вследствие противоправното поведение на водача на л.а.
„В.“, който е променил траекторията си на движение, опитал се е да се отклони вдясно, за да
заобиколи насрещните МПС и да продължи пътя си направо по бул. „Т.“ и се е ударил в
правомерно движещия се напред т.а. „Ш.“, който не е имало как да избегне удара. Съдът не
кредитира показанията на св. К., който заявява, че не бил застанал върху трамвайната линия,
тъй като в тази част показанията му противоречат на останалия събран доказателствен
материал, а и в действителност това не би променило съществено извода за това какъв е
механизмът на ПТП и чия е вината за същото.
Предвид изложеното съдът намира, че се установяа описания от ищеца механизъм на
ПТП, както и че същото е настъпило порави виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, който се е движил по трамвайното
3
платно, без това да се налага от маневра по изпреварване или заобикаляне, в нарушение на
разпоредбата на чл. 72 ППЗДвП, като същевременно е нарушил и разпоредбата на чл. 25, ал.
2 ЗДвП – при опит да извърши маневра, свързана с частично навлизане в съседна пътна
лента, не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по нея. От своя страна,
поведението на застрахования при ответника водач на МПС „Ш.“ е изцяло правомерно –
същият се е движил в единствената пътна лента на булеварда, направо, при спазване на
очертанията на съседната велоалея, като към момента на удара автомобилът не е предприел
маневра встрани, поради което не е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението се равнява на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Поради това се налага извод, че дължимото от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в полза на З. застрахователно обезщетение също следва да
бъде определено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652 / 2009 г. на
ВКС, ТК и Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС ).
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна повреда) или
възстановителната (при частична повреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Вещото лице по САТЕ е посочило, че от така установения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания, се налага изводът, че щетите по товарен автомобил „Ш.“, с рег. № ., се намират
в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 26.03.2019 г. произшествие в гр.
София. Според вещото лице стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по
щетите на товарен автомобил „Ш.“, с рег.№ ., изчислена на база пазарни цени към датата на
ПТП, е 698.50 лв. (шестстотин деветдесет и осем лева и петдесет стотинки). Именно това е
и размерът, който следва да се вземе предвид от съда и за тази стойност следва да се уважи
искът.
По искане на ищцовото дружество по делото е прието като писмено доказателство
удостоверение от „Е., от което се установява, че процесният автомобил е бил предаден на
клиента на 18.12.2015 г. (към който момент е започнал да тече гаранционният период) и за
него е предвидена удължена гаранция от 5 години или 100 000 км., което от двете настъпи
по-рано. На 17.01.2019 г. той е посетил сервиза в „Н.“ при километраж от 99 414 км.
Следващото му посещение в сервиза било на 13.05.2019 г. при пробег от 108 040 км (пробег
извън гаранцията). Посочено е, че не може да се установи към 26.03.2019 г. дали
автомобилът е имал валидна удължена гаранция. Ищецът носи доказателствената тежест да
докаже, че автомобилът е бил в гаранция към датата на ПТП и към момента на ремонта,
което той не успя да докаже, с оглед на което съдът счита, че следва да му бъде присъдена
сумата, необходима за възстановяване на уврежданията по товарен автомобил „Ш.“, с рег.№
., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, а именно 698.50 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 773.15 лв. искът с правно основание чл. 411 КЗ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Уважаването на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловено от доказване, че
паричният дълг не е заплатен на падежа или в срока за плащане, при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава. В
конкретния случай е представено доказателство (писмо с изх. № 0-92-15669/29.10.2019 г.),
че на 29.10.2019 г. ответникът е постановил отказ за изплащане на обезщетение, което
означава, че при съобразяване разпоредбата на чл. 412 КЗ ответникът е получил
4
документите по щетата и същевременно не е изискал други документи, които биха могли да
имат значение за произнасяне по регресната претенция, поради което исковата претенция за
заплащане на мораторна лихва е доказана по основание. С оглед частичното уважаване на
иска и изпадането на длъжника в забава, акцесорният иск се явява частично основателен.
Следва да се посочи, че предвид чл. 6 Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и мораторна лихва е дължима за периода 01.11.2019 г. – 12.03.2020 г. и за периода
09.04.2020 г. – 15.12.2021 г. Върху уважената главница от 698.50 лв. за периода 14.02.2020 г.
– 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 20.12.2021 г. вкл. се дължи лихва за забава,
изчислена с електронен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, в общ размер на 145.33 лв., до
който размер акцесорната претенция следва да се уважи. За разликата до пълния предявен от
165 лв. искът следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба (16.12.2021 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК се следват разноските за заплатена държавна такса (100
лв.), депозит за САТЕ (200 лв.), такса за съдебно удостоверение (5 лв.), депозит за разпит на
свидетел (40 лв.) и за адвокатско възнаграждение (360 лв. с ДДС). По делото не е изготвено
заключение на ССчЕ, поради което разноските за ССчЕ не следва да се възлагат в тежест на
ответника (внесената сума може да бъде възстановена на ищеца при поискване). Освен това
няма как на този етап от производството да се присъди и сумата от 5 лв. – такса за
изпълнителен лист. Така, общо сторените от ищеца и претендирани със списъка по чл. 80
ГПК на л. 83 от делото разноски възлизат на 705 лв. Съобразно уважената част от исковете,
на ищеца се следват разноски в размер на 633.98 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 500.00 лв., от които 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение, 100.00 лв. депозит за вещо лице, както и 40 лв. депозит за свидетел.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 77.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на З., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 411, изр. 2 КЗ сумата от 698.50
лв., представляваща регресно вземане за вредите по автомобил „Ш.“, рег. № ., в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.03.2019 г., в гр. София, на кръстовището
на бул. „О.”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (16.12.2021
г.) до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 145.33
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
09.04.2020 г. до 15.12.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 633.98 лв.,
представляваща сторени разноски в производството съобразно уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 773.35 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 165.00 лв.
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на „Д.,
със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 77.00
5
лв., представляваща сторени разноски в производството съобразно отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6