Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, 20 април 2017год.
В
И М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 28
февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря И.А., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №7602/2015год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от С.Н.Н. против И.Т.В. иск с правно основание чл.422,ал.1
във вр.чл.415,ал.1 ГПК за признаване за установено,че И.Т.В. дължи на С.Н.Н.
вземане в размер на сумата 65 000 евро,главница,ведно със законната лихва
за периода от 17.02.2014год. до изплащането на вземането,разноски
1300лв.,държавна такса и 2097лв. разноски за адвокатско възнаграждение и
претендира направените допълнителни разноски по настоящото дело.
В исковата молба се позовава на предварителен
договор за покупка на жилище от 07.0.2010год.,сключен от ищеца,като купувач и
ответникът заедно с негови роднини,находящо се в гр.София,, СО, район” Витоша”,ул.”********
със застроена площ от около 60кв.м. изградено на първия етаж от самостоятелната
сграда, прилепена на калкан към двуетажна
еднофамилна жилищна сграда,
собственост на продавача Г. Т.В. за продажна цена 42 722лв., която сума
била изплатена напълно преди подписването на предварителния договор, като
направени били подобрения на жилището за 20 000лв.Продавачите се били
задължили да узаконят жилището или да се снабдят с удостоверение за търпимост,
за да бъде извършена сделката,което трябвало да стане не по-късно от
30.06.2011год.Продавачите не изпълнили задължението си по договора и не
узаконили жилището и И.В. предложил да поеме задължението от името и за сметка
на всички продавачи да изплати на ищцовата страна всички дължими по
предварителния договор суми-продажна цена,сумата за ремонтите и лихвата за
забава,които определил общо в размер на
65 000лв.Ищецът се съгласил и В. му издал на 26.09.2011год. запис на
заповед и се задължил да му плати до 30.03.2012год. сумата от 65 000
лв.,което задължение не било платено в уговорения срок.Отправени били
нотариални покани,след което поискал от съда да му издаде заповед за изпълнение
и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.Ищецът не бил дал в заем
пари,както твърди ответника, а е бил изплатил договорена продажна цена и
стойността на подобренията и ремонта в жилището описано в предварителния
договор и е издал процесния запис на
заповед.Оспорва възражението за изтекла погасителна давност.
Ответникът – И.Т.В. оспорва исковата молба
изцяло по основание и размер.С процесния запис на заповед не било поето
задължение да заплати на ищеца твърдяните от него за заплатени суми по т.9 от
предварителния договор,нито да обезпечава изплащането им от страна на
продавачите по предварителния договор на ищеца.Не бил предлагал да издава
процесния запис на заповед от 65 000 лв.,като с това да поема задължение
от името и за сметка на всички продавачи по предварителния договор да заплати
всички дължими по предварителния договор суми.Ищецът не бил заплатил продажната
цена 42 722лв.,като имота не бил узаконен в срок до 30.06.2011год.,поради
висящата пред административния орган процедура по узаконяване и купувачът не
бил развалил договора до датата на завеждане на исковата молба по делото
-17.02.2014год.,нито пък е канил продавачите да му връщат 65 000
евро.Ищецът не е извършил въобще твърдяните от него на стойност 20 000лв.,ремонти и
подобрения в имота.Твърди, че ищецът е имал заемни правоотношения с братът на
ответника – Г. Т.В. в периода м.12.2008год. в размер на 1 300 евро до
2 300 евро,всяко едно до
м.06.2009год.За да спре публична продан на имоти,брат му се свързал с
баща му,а той,чрез майката на ищеца и с ищеца и те предоставили на брат му
парични заеми за 42 721.39лв.По искане на ищеца ответника поел обещание
лично да гарантира на него общата сума в размер на 42 721.39лв. и издал
процесния запис на заповед именно във връзка с тези заемни
взаимоотношения.Заетите суми не са претендирани досега и същите са недължими, като
погасени по давност, с уточнение,че давността е по отношение на вземанията по
размер на ищеца към брат му Г. В. по заемни правоотношения.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата
на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
07.10.2010год. продавачите –Т. Г.ев В., Д.А. В.,И.Т.В. С. С. В.,Т. И. В., С.И. В. и М.И.В. са се задължили
да продадат на купувача С.Н.Н. жилище находящо се в гр.София,,СО,район”Витоша”,ул.”********
със застроена площ от около 60 кв.м. изградено на първия етаж от самостоятелна
сграда, прилепена на калкан към двуетажна еднофамилна жилищна сграда, съгласно
описанието за 42 722лв.,като в чл.2,ал.2 е посочено,че цената е изплатена
изцяло от купувача и му е предадено владението, като изрично е отразено, че „
Освен това купувачът е извършил и
заплатил стойността на основния ремонт и подобренията направени в жилището,
описано в чл.1, за приблизителна стойност към настоящия момент от около 20 000/двадесет
хиляди/лева и има надлежни документи за
това”. С чл.9 от същият договор е предвидено,че
ако не бъде узаконено жилището и общинските власти откажат издаване на удостоверение за търпимост на
имота по § 16 ЗУТ, продавачите се задължават да върнат на купувача платените от
него суми – продажната цена от 42 722лв.,лихвата
върху нея,считано от датата на първия
превод до окончателното й
изплащане,стойността на извършения основен ремонт и подобрения в имота
на стойност около 20 000лв. по представени надлежни документи в срок от 30
дни,лихвата върху тази сума до окончателното й изплащане.
Представени са нотариална покани -2 бр. на С.Н.Н.
връчени чрез нотариус И.Н.,рег.№040 на
НК на Г. Т.В. на 31.10.2012год.,с която го поканва в срок от 7 дни да заплати
цитираните суми,като се позовава на запис на заповед за 65 000лв. издаден
от И.В. и авалиран от Г. В. и и покана
връчена на И.Т.В. връчена му, на 12.12.2014год., с която
го кани да изпълни задълженията си към С.Н..
Представен е
заверен препис от запис на заповед с издател И.Т. Вацев, с който безусловно и неотменимо,без разноски и
протест обещава да заплати на поемателя С.Н.Н.
65 000лв. и с авалист Г. Т.В. с падеж 30.03.2012год.
С разпореждане от 27.05.2014год.
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл.417 ГПК е разпоредено длъжникът И.Т.В. да заплати на кредитора С.Н.Н.
сумата от 65 000 лв. –въз основа на запис на заповед, издаден на
26.09.2011год. с падеж 30.03.2012год.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 17.02.2014год. до изплащането на вземането,сумата 1300лв. –
направени по делото разноски за дължима държавна такса, съразмерно на уважената
част от искането ,както и сумата от 2096.77лв.-направени по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат,съразмерно на уважената част от искането, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.и е издаден изпълнителен лист на 27.(05.2014год.
В публично съдебно заседание на 07 юни
2016год. съдът е извършил констатация по
представения в оригинал запис на заповед с приложения по делото заверен препис
от запис на заповед,като приложение към исковата молба и не е констатирал да има текстуални
различия, както и да са извършени частични плащания или плащане в пълен размер
на сумата от 65 000лв.,издаден
26.09.2011год.,като данните са за образувано изп.дело
№2014859040125,съгласно удостоверение № на ЧСИ С.С.,рег.№859 от 01.10.2014год.
В същото съдебно заседание ответникът по реда
на чл.176 ГПК е заявил, че саморъчно е написал и подписал процесния запис на
заповед,като му било обяснено от адвокатката на ищеца,че това е само чисто
формално,че това са направени подобрения по апартамента, за които не бил виждал
никакви документи,просто се доверил,защото били в добри отношения и
впоследствие разбрал,че нещата не са така,като те му обяснили,че други
документи нямат, освен този запис на заповед и сега счита,че е голяма грешка.Идеята
е да се погасят заемите,които той е
давал на брат му и той реално не му бил давал никакви пари.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелката В.Н.Г. сестра на ищеца посочва,че познава И.,който баща
преди години живеел с майка й на семейни начала пет-шест години.Брат й искал да
си купува жилище,те разбрали и му предложили първи етаж от сградата.Брат й
работил в чужбина,изпращал пари, а тя давала на И. и Г. за жилището, като
плащали на вноски.Трябвало да прехвърлят първи етаж от къща, но нямало
нотариален акт ,най-вероятно не било узаконено.Брат й извикал майстори, ремонти
се правили, но не успял да живее там, защото жилището не било законно.Не знае
защо И. е подписал запис на заповед.
Свидетелят
А. Г.ев Б., посочва, че познава С.
и И.,приятели са от деца.Знае къде е имота,имало още вход с друга
къща,преградили го,направили отделен вход.Направили цялостен ремонт на стойност над 20 000лв.,който заплатил С..Ставало
въпрос за края на 2009год.,когато поставили новата дограма,вътре изкъртили
помещенията,махнали старата дограма и април-май 2010год.,приключил, като не било вярно, че бил пробил плоча и причинил
наводнение.
Свидетелят Т. Г.ев В., баща на ответника
посочва, че познава ищеца.През февруари 2010год. уредил майката на С. да
започне работа в Чикаго, като готвачка, и заживели на семейни начала.Изпращал
пари за синовете си през 2008год., понеже по негов стар кредит имал ипотека на
сина си,частта от къщата.Г-жа Б. го извикала и го накарала да подпише запис на
заповед в полза на С. и отказал защото това не го касае лично.Тя му предложила
да направи предварителен договор и да го подпишат внуците,ме синовете му, 5-6
души били и той го занесъл в къщи и го подписал, като заявява,че адвокат Б. го накарала да подпише
предварителен договор за покупко-продажба на тази част от жилището.Тази къща в
която С. е правил ремонт, не била узаконена, била в процес на
узаконяване и не знае дали е узаконена и
дали е продаден етажа, като никой не
живеел в момента там.
Свидетелят Г. Т.В. посочва,че познава С. и
никога не са имали проблеми с него.Знае за издадена запис на заповед за брат му,като
били в кантората на адвокат Б. и тя настояла да се подпише запис на заповед за
65 000лв., и той се възпротивил, защото щял да има проблеми в къщи.Казал
му,че ще му върне в даден момент тези пари,които му ги е дал назаем.Подписал
запис на заповед под давлението на адвокат Б.,един вид, като гарант на брат
си.Не знае брат му И. да е поемал задължение към С. да му заплати някакви суми
по предварителен договор за продажба на имот.С. не бил заплащал продажната цена
на имота.Няма спомен кога са му обещали да му прехвърлят имота,още не бил
узаконен имота,5 години продължило, поради административни пречки.Подобрения
силно казано е да е извършил С., една ограда била направена,замазка на пода,след
това не помни годината, се наводнило всичко и трябвало всичко да преправя
наново.Предварителният договор бил подписал той, баща му, брат му и т.н., но не
ставало въпрос за тази неузаконена част.Адвокат Б. ги извикала в кантора й да
подпишат, за да бъде С. спокоен,че
парите, които му дължи, ще бъдат върнати.Тази част от къщата,която С.
ремонтирал,в момента е собственост на друго лице,продали я,след като я
узаконили.
Приложението на разпоредбата на чл.422 ГПК е
обусловено от наличието на възражение от страна на ответната страна и в случая
такова възражение е налице / възражение
по чл.414 ГПК вх.№3152352/17.10.2014год. на И.Т.В./,като в рамките на
едномесечния срок от С.Н. е депозирана искова молба в СРС на
23.12.2014год.,впоследствие изпратена по подсъдност на СГС.
Предмет на иска по чл.422,ал.1 ГПК е
установяване на правоотношенията между страните, за които ищецът-заявител в
заповедното производство твърди,че са валидно възникнали и съществуващи,въз
основа на представените пред районния съд към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 документи.
Налице
е правен интерес от предявяване на иска,същият е предявен в срока по
чл.415,ал.1 ГПК,довнесена е дължимата държавна такса,поради което е допустим.
Разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е специална
процесуална рома относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото на предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането.
Установителният характер произтича от целта
на иска, наличието на вече издадена съществуваща заповед за изпълнение, с която
съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на
заявителя.Целта на предявяването на иска по чл.422,ал.1 ГПК във вр. чл.415,ал.1 ГПК е при подадено възражение от длъжника/чл.414 ГПК/ да се установи със сила
на пресъдено нещо наличието на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение.
В разглеждания случай записът на заповед от
26.09.2012год. е достатъчно основание за наличието на установеното с него
парично задължение.Съдът приема,че представеният запис на заповед от
26.09.2012год. съдържа всички необходими реквизити,предвидени в нормата на
чл.535 ТЗ – издателят на менителничният
ефект е поел безусловно задължение да
плати определена парична сума, и няма
погасяване на задължението. Записът на заповед е едностранна абстрактна
сделка.За действителността на поетото задължение в записа на заповед законът не
изисква наличие на основание.Записът за заповед действително често се издава за
да се изпълнят задължения по каузални
отношения между страните и макар да е налице самостоятелност в породените
правоотношения, от двете сделки – каузална и абстрактна, то тя не е
абсолютна.Макар и абстрактна сделка,често записът на заповед се издава във
връзка с обезпечаване на едно каузално задължение, каквото е това по договор за
заем. Облигационната обвързаност по договор за заем би могла да възникне, и като устен договор за заем,като неформален
договор, за който не е задължителна
писмената форма за действителност.
При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение./т.17
от ТР №4 от 18.06.2014год. по тълк.дело №/2014год. на ОСГТК на ВКС./Всяка една
от страните следва да докаже фактите, на
които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респ.несъществуването на вземането по записа на заповед.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в съвкупност приема ,че процесния запис на
заповед е във връзка с неизпълнението на
задължението на продавачите по предварителния договор от 07.10.2010год., да
узаконят имота предмет на сделката, поради
което е възникнало задължението за връщане на изброените суми по чл.9 от
същият договор, за което е издаден и процесния запис на заповед, по който се е
задължил само един от продавачите И.Т.В.
с авалист Г. Т.В..
Съдът
не приема за доказано,че са били
налице заемни отношения между ищеца и
брата на ответника И.В. – Г. В., и в този смисъл показанията на свидетелите Т. В.
и Г. В. обясненията по чл.176 ГПК на
ответника са непълни, неубедителни, и неподкрепени с безспорни писмени
доказателства, поради което съдът не ги
кредитира за достоверни, в частта за наличието на заемни правоотношения.
Искът следва да бъде уважен, като основателен
и доказан,като ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцовата страна на основание чл.78,ал.1 ГПК направените
разноски в настоящото исково производство в размер на сумата 1300лв., за
държавна такса.
Производството следва да бъде прекратено
частично по отношение исканията за
установяване на дължимост на разноски направени по заповедното производство.Не
може да има за предмет иска по чл.422 ГПК вземането за разноски в заповедното
производство,представляващо последица от уважаването на заявлението./т.10в, ТР
№4 от 18.06.2014год. по тълк.дело №4/2014год. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявеният иск
с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК от С.Н.Н., ЕГН-**********,***,Пазарджик,съдебен
адрес:*** против И.Т.В., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:***, че И.Т.В., ЕГН-********** дължи на С.Н.Н., ЕГН-***********
сумата от 65 000лв.- въз основа на запис на заповед,издаден на
26.09.2011год. за периода от 17.02.2014год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 ГПК И.Т.В., ЕГН-**********,***, съдебен
адрес:*** да заплати на С.Н.Н., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:*** сумата
1300лв., за направени разноски за внесена държавна такса по настоящото исково
производство.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на
исканията на С.Н.Н. за признаване за установено на дължимост на направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело №8553 по описа на СРС за 2014год. Второ ГО, 123
състав, в размер на сумата 1300лв. за направени разноски за държавна такса и
сумата от 2096.77лв.,разноски за адвокатско възнаграждение. ,като недопустимо,
като в тази част може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: