ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Силистра, 19.10.2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
разгледа КАНД № 89 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 229 и сл. АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.)
С определение № 260 / 19.08.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е оставил без разглеждане искането за изменение на решение № 90 / 14.05.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба от „Ди Ай Ди – билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, чрез неговия процесуален представител, с която се оспорва законосъобразността на гореспоменатото определение и се претендират направените по частното обжалване разноски.
Съдът прие за установено следното:
СРС е оставил без разглеждане искането за изменение на горепосоченото въззивно решение с два аргумента: 1/ производството по чл. 248 ГПК е неприложимо в административнонаказателния процес; 2/ разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН не е влязла в сила и освен това пред въззивния съд не е направено искане за произнасяне по разноските.
Мнозинството от настоящия състав счита обжалваното определение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) предписва, че присъждането на разноски във въззивното административнонаказателно производство се извършва по реда на АПК. Последният препраща за неуредените въпроси към ГПК (чл. 144 АПК). Следователно чл. 248 ГПК е приложим по отношение на решенията, с които приключват производствата по чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.). 2/ Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН наистина все още не е влязла в сила, но, както вече се спомена по-горе, чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) действа към настоящия момент и има съдържание, идентично по смисъл с текста на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Колкото до това, дали пред въззивния съд „[...] е отправяно искане за произнасяне по разноските [...]“, следва да се имат предвид л. 86 и л. 88 от въззивното дело, където са обективирани исканията и на двете страни за разноски, а самото искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е без значение до кого е адресирано, защото е от значение единствено кой е компетентният съд, овластен от закона да се произнесе по него.
С оглед на гореизложеното, оспореното определение на въззивния съд се явява неправилно, а частната жалба – основателна. Неоснователна е обаче претенцията на частния жалбоподател за разноски, по причина че не става дума за производство, пряко свързано с главния спорен предмет на делото. С оглед на това, съдебната практика приема, че, „[...] тъй като настоящото производство е по спор за разноските [...] такива не се дължат и присъждат. Разноски се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производство за разноски, каквото е настоящото“ (определение № 8615 / 15.07.2021 г. на ВАС по адм.д. № 11360 / 2019 г., II о.). В тази връзка обаче не е необходимо да се обективира нарочен диспозитив, тъй като „в синхрон с установената съдебна практика при неуважаване искане за присъждане на разноски съдът не дължи изричен диспозитив, какъвто се постановява само по същество на спора, но не и по неоснователни акцесорни искания“ (определение № 3167 / 13.03.2018 г. на ВАС по адм.д. № 2556 / 2018 г., V о.).
При този изход на частния спор, настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на Районен съд – Силистра за произнасяне по съществото на искането за изменение на решението в частта за разноските, след което делото трябва да бъде върнато на Административен съд – Силистра за разглеждане на касационната жалба и на евентуалната частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.
Настоящото прекратяване на производството не прегражда по-нататъшното разглеждане на правния спор, а само осигурява правомерното му инстанционно движение, поради което определението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, на основание чл. 235, ал. 1 АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.), съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260 / 19.08.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. на Силистренски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 89 / 2021 г. на Административен съд – Силистра.
ВРЪЩА делото на Силистренски районен съд за произнасяне по съществото на искането за изменение на решение № 90 / 14.05.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. на Силистренски районен съд в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. (о.м.) 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия-докладчика:
В ЗАНН законодателят е избрал една твърде спорна правотворческа техника на едновременно препращане към АПК и НПК, което създава множество неясноти. Добавянето на ГПК в списъка на гореспоменатите кодекси е неуместно както от гледна точка броя на кодификациите, към които се препраща (с три субсидиарно приложими процесуални кодекса неяснотите биха нараснали още повече), така и в аспекта на концептуалната несъвместимост на ГПК спрямо повечето институти на административнонаказателния процес. Аргумент в полза на тезата, че ГПК е неприложим в съдебните административнонаказателни производства, може да се почерпи и от мотивите на тълкувателно решение № 2 / 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.д. № 7 / 2008 г., ОСК, които съдържат следната мисъл: „[...] в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН [...] не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК“. Следователно, както препратката в ЗАНН към касационното производство по АПК трябва да изключи верижното препращане от самото касационно производство към други производства (това верижно препращане би обусловило най-накрая прилагането на ГПК по силата на чл. 144 АПК), така и препратката на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага субсидиарно само АПК, но не и законите, към които АПК препраща. Обратното би означавало, както удачно е посочено в обжалваното определение, че районният съд бива поставен „в абсурдността на ситуацията [...] след въззивно производство, проведено по реда на НПК и ЗАНН, да проведе и закрито заседание по реда на ГПК“.
Съдия-докладчик: .......................................