№ 22717
гр. София, 05.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110138648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от двамата ответници.
Съдът намира за неоснователно обективираното в писмения отговор възражение за
нередовност на исковата молба. Това е така, тъй като в исковата молба са посочени
периодите, за които се претендират главници за топлинна енергия и дялово разпределение,
както и за обезщетението за забава в плащане на главниците.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” ООД като
трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „***” ООД.
Следва да бъде задължено „***” ООД да представи посочените в исковата молба и
писмения отговор заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението
на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.
С оглед предходното искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи
документи следва да бъде уважено единствено по отношение на фактурата за начислена
сума за дялово разпределение.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. Настоящият съд, намира, че исканите
експертизи са относими, допустими и необходими за правилното изясняване на спора,
поради което следва да бъдат допуснати. Съдът намира за неоснователни изложените в
писмения отговор възражения против тези доказателствени искания. Това е така, тъй като
вещите лица изготвят и депозират заключенията си след извършване на необходимите
проверки и под страх от наказателна отговорност (чл.291 НК).
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
1
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 25494/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което
заповедното производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото и разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за нередовност на
исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК “***” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. “**” № 85 като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК “***” ООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
с абонатен № 20033 през исковия период, включително документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцовото дружество в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи по делото издадената
фактура за претендираната в настоящото производство сумата от 2,32 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за м.07.2020 г.
НАПОМНЯ на ищеца, че съгласно чл.190, ал.2 ГПК непредставянето на документите
ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 25494/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение по поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА вещо лице ***, специалност: Промишлена топлотехника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 300,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
2
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.София, *** *“ ***,
тел: ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.10.2022 г. от 10:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати
и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от
ответниците.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***” ЕАД против ***. и ***. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25494/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „***” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците - настоящи ответници за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“***“ *. Тъй като издадената заповед била
оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството на
съсобственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажбата на топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София.
Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
3
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието
на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
„*** ***” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците
са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде признато
за установено, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 602,34 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ул.“***“ *, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 53,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г., сумата от 2,32 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2022
г. до изплащане на вземането и сумата от 0,39 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2020 г. до 29.04.2022 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от двамата ответници, в
който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Ответниците
признават, че не са платили претендираната от тях сума за главница за дялово разпределение
на ТЕ в размер на 2,32 лева, но поради неполучаване на фактура за това задължение.
Изразяват желания да заплатят същата при представяне от страна на ищеца на фактурата, с
която е начислена процесната сума. Отделно от предходното, ответниците излагат
становище, че ищецът не бил посочил период, за който се претендира обезщетение за забава
върху всяко отделно вземане, което препятствало възможността да организират защитата си.
Останалите предявени искове се оспорват с твърдения, че претендираните суми не се
основаван на реален отчет на уредите за дялово разпределение, съгласно Наредба № 16-
334/2007 г. за топлоснабдяването. Поради неоснователност на главната искова претенция се
излагат доводи за неоснователност и на обусловената от нея акцесорна претенция за
обезщетение за забава. Правят възражение за погасяване на претендираните вземания по
давност, тъй като от падежа им до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
тригодишния срок е изтекъл. Противопоставят се на доказателствените искания на ищеца за
допускане на експертизи, тъй като вещите лица следва да работят по документи, които не се
намират в кориците на делото. Сочат, че на 14.06.2018 г. от ФДР им е връчена индивидуална
справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., от която се
4
установявало, че са надплатили сумата от 71,72 лева, която сума не била включена в
издаденото на 31.07.2018 г. съобщение към фактура, издадена въз основа на горепосочената
индивидуална справка. Поддържа се още, че след изготвянето на главния отчет от ФДР за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., на ответниците била връчена индивидуална
справка за отопление и топла вода, като не било отчетено приспадането на горепосочената
сума. Поддържат, че сумата от 71,72 лева не била приспадната и в последващите издадени
общи фактури за процесния исков период. Оспорва се отразеното в индивидуална сметка, че
в имота има топъл водомер без уред, съответно подгряването на вода е определено „на
база“. Излагат, че в процесния имот е монтиран нов водомер през 2016 г., което е
констатирано от ФДР при извършваните отчети, а начисленото количество топлинна
енергия за топла вода пред периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е произволно начислено и в
нарушение на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Ответниците
твърдят още, че преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК са се разпоредили със
собствеността на топоснабдения имот, като изразяват становище за очевидно
несъответствие в отразеното при предаване на владението на имота на новите собственици и
посоченото в справка на ищеца по отношение показанията на водомера за топла вода. По
изложените в отговора доводи и съображения ответниците молят за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни. Претендират разноски и правят възражение за
прекомерност на претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение.
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът е имал качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответниците е да докажат погасяване
на дълга на падежа.
По наведеното с писмения отговор възражение за давност по отношение на
претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже, че са били
налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
5
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6