№ 18
гр. Момчилград, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200242 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на К. И. Х.
с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 22- 0303- 000 473/
27.10.2022г. на Началник РУ- Момчилград към ОДМВР– Кърджали, с което
на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по
чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата съдържа искане за отмяна на НП, като се развиват
съображения в насока за незаконосъобразност на НП, неправилност на
същото и липса на основание за налагане на наказанието. Иска се отмяна на
обжалваното НП.
Жалбодателят, редовно призован, не се явява в с.з., и се представлява
от адв.Ив.Бояджиев /защитник на лицето/, който поддържа жалбата, и
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
като в писменото становище иска оставяне на жалбата без последствия. В
молба на гл.ю.к.Ст.Чолаков се иска оставянето на жалбата без уважение и
потвърждаването на нак.постановление, като се претендира
ю.к.възнаграждение, и респ.се прави възражение за прекомерност на
1
аадв.хонорар.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.09.2022г. е бил съставен АУАН серия GA № 763462, от Р. М.,
в присъствието на св.И. Г. /полицаи в РУ-Момчилград/ срещу жалбоподателя
КР.Х.- за нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП- за това, че на 28.09.2022г. в
18,55 часа в община Момчилград- на 2-ро класен път- 59, км.7+500 метра, в
землището на с.Соколино, е оставил без надзор в обхвата на пътя собственото
си домашно животно /крава с съответна ушна марка/, което е било блъснато
от л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № ***** с водач- Н.И.О. от с.Конче, и е
настъпило ПТП с материални щети на автомобила и самото животно е било
ранено. Актът е бил връчен на жалбоподателят на същата дата- 29.09.2022г. и
същият е направил писмени възражения, които били депозирани на
04.10.2022г.- заявил, че не е съгласен с направените в акта констатации.
По така направените възражение е изготвена докладна записка от
пол.служител И.Г., свидетелят по АУАН, който е извършил проверка, и
описал в същата фактическата обстановка, в т.ч. кой пол.служител е
установил нарушението, който е виновният за настъпилото ПТП /сочи се, че
са виновни и двете лица- собственикът на животното и на лекият автомобил/,
както и че са им съставени АУАН и на двамата. Било установено по ушната
марка, че животното е собственост на жалбоподателя, като и поради това се
предлага издаването на нак.постановление. В хода на са събрани съответни
доказателства; писмени сведения от пол.служители Р.М., Е.Х. и Р.С.- които са
посетили местопроизшествието, и съставили ППТП № 1575119, в който
описали установеното- и съвпадащо с описаната фактическа обстановка.
Впоследствие– на 27.10.2022г. въз основа на акта, при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателят е
било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 22- 0303-
000 473/ 27.10.2022г. на Началник на РУ- Момчилград към ОДМВР–
Кърджали, с което на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева , за
нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не са разпитани актосъставителят
и свидетелят по акта, като съдът е въприел техните обяснения, дадени в
2
писмените сведения, и докладната записка, и сведенията от пол.служители
Е.Халил и Р.Садула, както и ППТП- с горният номер.
Като свидетел е разпитано лицето Исмет Исмаил Халим, баща на
жалбоподателя, който заявява, че на процесната дата, за кравата, собственост
на неговият син, а и за другите животни се грижел той, и по едно време я
изпуснал, и тя е пресякла пътя, и тогава е станало ПТП. Посочва, че в същият
ден синът му не се грижел за животните, и това е бил той- свидетелят и негов
бил ангажимента към тях, и това е био установено от полицаите, които на
място са взели неговата лична карта за да съставят акта, но не го направили, а
на следващият ден са извикали сина му и му съставили акт.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена писмените
сведения и докладната записка на актосъставителя и свидетеля по АУАН,
както и сведения от пол.служители Е.Х. и Р.С., ППТП, и от писмените
доказателства по делото /посочените по-горе АУАН и НП/, които са
безпротиворечиви и водят до един извод- че не е установено да е допуснато
посоченото нарушение от жалбоподателя по настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът правни следните
правни изводи: Жалбата е допустима- подадена е от надлежна страна и в
предвиденият от закона 7-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от
компетентен орган- Началник на съответното РУ при ОДМВР- Кърджали,
упълномощен с това правомощие, съгласно заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. и други заповеди на Министъра на вътрешните работи /което
обстоятелство е служебно известно на съда, предвид многото на брой дела от
тази категория, които се разглеждат- а и е приложени по делото/, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа
изискуемите от закона реквизити, в т.ч., точно и ясно фактическо и
юридическо описание на нарушението. В същото време НП е
незаконосъобразно, от материално-правна страна, поради следното:
От събраните по делото доказателства не се установи по един
безспорен и категоричен обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
посоченото в акта и в НП нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП. С цитираната
норма е въведено задължение за водачите на животни или стада да
3
направляват непрекъснато животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя, а
санкционната норма на чл.185 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че
се наказва с „глоба“ в размер на 100 лева водач на животни или стада, който
наруши правилата за движение и в резултат на нарушението са причинени
вреди на ППС или на други лица.
В случая се установи с една категоричност дата и мястото, на което е
допуснато визираното като извършено в АУАН и НП нарушение на
правилото на чл.106 ал.1 от ЗДвП- описанието на мястото е конкретизирано,
времето, през което е настъпило ПТП също е описано, както и са посочени
самите обстоятелства, в т.ч. е посочен и собственик на животното, оставено
без надзор, и другите обстоятелства, при които нарушението е извършено.
Посочен е водачът на МПС, което е участвало в последвалото ПТП.
В същото време е установено, че именно жалбоподателят по делото е
собственик на описаното в НП /а и в АУАН/ животно- крава с цитираната
ушна марка и затова няма спор по делото, но не е установено, че той е оставил
животното без надзор, сиреч, не са събрани доказателства, че той е бил
водачът на животното, като събраните в тази насока доказателства сочат на
друго лице. По делото не е установено по един категоричен начин дали
жалбоподателят е бил водач /пастир на животното, и е оставил същото без
надзор, като събраните писмени доказателства сочат, че друго лице е
изпълнявало тези функции и незнайно защо същият не е подведен под
отговорност- и това е бащата на жалбоподателя, който е установен
непосредствено след настъпилото ПТП.
Предвид така установеното по делото следват съответните правни
изводи; Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП,
който вменява задължение на водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга, на животни или на стада, непрекъснато да направляват
животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не
ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
Или, субект на това нарушение може да бъде единствено водач на
пътно превозно средство с животинска тяга, на животно или стадо. Следва да
се има предвид и уредбата в & 6 т. 25 от ДР на ЗДвП, където се дава легална
дефиниция в този смисъл, а именно, че "водач е лице, което управлява пътно
4
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата". Видно
от събраният доказателствен материал, жалбоподателят не може да притежава
такова качество. Фактът, че животното, с посочена ушна марка е нечия
собственост /дори и да е собственост на жалбоподателя/, и е станало причина
за настъпване на ПТП с МПС, по никакъв начин не може да ангажира това
лице, доколкото същият не притежава изискуемото се качество "водач". От
горното следва резонният извод, че жалбоподателят не може да бъде субект
на това нарушение, респективно да носи административно – наказателна
отговорност за твърдяното нарушение.
Предвид на това, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като съобрази и обстоятелството, че въпреки
установените дата и мястото на нарушението с неговите точни географски
характеристики, и обстоятелствата, при които същото е допуснато, не са
събрани доказателства за собствеността на домашното животно, не е
установено качеството на жалбоподателя по отношение на животното, т.е. не
се установи същият да е бил водачът на животното. Както се посочи и по-
горе, по това време и на това място водач на животното е друго лице-и това е
бащата на жалбоподателя и това лице е установено от контролните органи и
въпреки това последният не е бил привлечен към адмнистративно-
наказателна отговорност за деяние по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът счита, че процесното нак.постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. При този
изход на делото и на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе по
направени от страните разноски, ако такива са сторени и има искане в тази
насока.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на
5
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 400 лева, но от представителя на ответната страна е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400 лева, който е в конкретния
случай уговореното и платено възнаграждение.
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата и с
оглед на оказаната правна помощ, като същият се явява съразмерен и
съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и
обоснован/. Ето и защо така договореният размер не следва да се намалява.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице /чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/ следва да понесе
разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22- 0303- 000 473/
27.10.2022г. на Н ачалник РУ- Момчилград към ОДМВР– Кърджали, с което
6
на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, на К. И. Х. с ЕГН-
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева, за нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кърджали да ЗАПЛАТИ на К. И. Х. с ЕГН-
**********, сумата от 400 лева, представляващи размерът на направите по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджалийския в 14-дневен срок от днес .
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7