РЕШЕНИЕ
№ 6224
Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180700967 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл АПК във вр. с чл.46, ал.5 ЗОС.
Образувано е по жалба на А. Б. З., [ЕГН], [населено място], [жк], бл.3/8, вх.В, ап.71, против заповед № А-667/11.04.2025 г. на кмета на община Асеновград.
Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Претендират се разноски.
За ответната страна, кмета на община Асеновград, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представят се подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена в срок (самата заповед е връчена на 16.04.2025 г., а жалбата е подадена на 28.04.2025 г.) и при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване ИАА.
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на процесното оспорване е заповед № А-667 от 11.04.2025 г. на кмета на община Асеновград, с която се нарежда прекратяването на сключен договор за наем на общински жилищен имот от 10.07.2023 г. с наемател А. Б. З., за предоставено жилище от фонд „Под наем“, находящо се в [населено място], [жк], бл.3/8, вх.В, ап.71, с площ 59,10 кв. с месечна наемна цена 230,49 лева.
Като мотив за прекратяването на наемното правоотношение е посочено нарушени на условията на чл.5, ал.1, т.4 от НУРУЖНГННПОЖИ, а именно притежаването на МПС на обща стойност по-голяма от 5 000 лева.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма с изложени съображения от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си като се явяват неоснователни доводите по жалбата за немотивираност на заповедта. Същата е мотивирана с това, че в нарушение на условията на чл.5, ал.1, т.4 от НУРУЖНГННПОЖИ, жалбоподателят притежава МПС на обща стойност по-голяма от 5 000 лева.
При издаването на заповедта обаче е допуснато нарушение на нормата на чл. 35 АПК, доколкото АО не е изследвал всички обстоятелства от значение за случая и не е събрал необходимите доказателства съобразно задължението си за това.
При постановяването на заповедта си, АО не е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е настанен в общинското жилище с малолетната си дъщеря С. –А. А. З..
Прекратяването на наемния договор на практика накърнява правото на неприкосновеност на жилището /единствено за жалбоподателя и дъщеря му/, с което се нарушава дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8 от ЕКЗПЧ, доколкото отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в това право. Както е прието от Европейският съд по правата на човека в Решение от 15 януари 2009 г. по делото Cosic v. Croatia, жалба № 28261/06, § 21., гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. В случая не е извършена преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и малолетното му дете като член от неговото семейство, от една страна, и от друга страна, тези, които се защитават чрез оспорения административен акт.
Предвид изложеното може да се направи законосъобразен и обоснован извод, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъбиране на доказателства съобразно задълженията, установени в чл. 35 и чл. 36 от АПК и в противоречие с целта на закона, да се осигури жилище на хора с жилищни нужди, но без възможност за тяхното задоволяване при условията на свободно договаряне и при условията на пазара.
По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед № А-667 от 11.04.2025 г. на кмета на община Асеновград да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на спора и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1210 лв, включващи държавна такса от 10 лв. и възнаграждение за един адвокат от 1200 лв, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие на л.85 по делото.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № А-667 от 11.04.2025 г. на кмета на община Асеновград.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на А. Б. З., [ЕГН], сумата 1210 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |